РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 08.07.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти юни 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

                                                                                                           М.М.

 

при участието на секретаря М.Т. разгледа докладваното от младши съдия Мира Мирчева  *** 305 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М.К.М., действащ като ЕТ „М. ***, срещу решение № 273/31.03.2009 г. по дело 146/2009 г. на Сливенския районен съд, с което той е осъден на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД да опразни и предаде на ищците П.И.Ш., С.Д.Н., З.Д.Б., С.П.П., И.П.П. и П.П.П. недвижим имот, обект на прекратен договор за наем – складово помещение с два офиса в гр. Сливен.

            В жалбата се твърди, че решението е материално и процесуално незаконо­съобразно и постановено при непълнота на доказателствата; първоинстанционният съд не е приканил страните към постигане на спогодба и не е дал възможност на жалбоподателя да се опита да постигне спогодба, въпреки че е поискал това.

            Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

            В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. Въззивае­мият С.Н. се явява лично и с пълномощник, останалите въззиваеми не се явяват, като всички се представляват от пълномощник и изразяват становище, че решението следва да бъде потвърдено.

            Жалбата е допустима – подадена в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва, но е неоснователна. Решението на първоинстанци­онния съд е валидно, допустимо и правилно..

Предявеният иск е за предаване на наето помещение, предмет на договор за наем между ответника като наемател и ищците или техни праводатели като наемо­датели, сключен на 14.12.1998 г. за срок от една година, който на основание чл. 266 от ЗЗД се е превърнал в договор за наем за неопределен срок, а с нотариална покана, връчена на 24.11.2008 г., ищците са отправили до ответника едномесечно предизвестие за прекратяването му.

Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства. Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което препраща на основание чл. 272 от ГПК към приетото за установено от фактическа страна в мотивите на първоинстанционното решение.

Правните изводи на настоящата инстанция относно основателността на иска също съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което на основа­ние чл. 272 от ГПК съдът препраща и към тази част на мотивите на първоинстан­ционното решение.

Възражението на ответника, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е приканил страните към спогодба и въпреки направеното от него искане не му е била дадена възможност да се спогоди с ищците, е неоснователно. Незави­симо, че съдът има задължение да прикани страните към спогодба, пропускът му да го направи не може по никакъв начин да опорочи решението. Страните и без да са били приканени, могат да се спогодят съдебно или извънсъдебно във всяко положе­ние на делото, както и след влизане в сила на решението няма пречка да преуредят с договор отноше­нията си. Отделно от това, в настоящия случай двама от ищците в първото съдебно заседание са изразили своето изрично нежелание за спогодба и тя очевидно не би била постигната, дори съдът да ги беше приканил към нея. По същото съображение първоинстанционният съд правилно е счел, че не следва да дава на страните допълнителна възможност да уредят доброволно отношенията си.

Първоинстанционното решение следва да се потвърди, като разноските, направени от въззивника, се понесат от него. Въззиваемите не са доказали разноски във въззивната инстанция и не претендират присъж­дане на такива.

По изложените съображения и на основание чл. 271 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

Потвърждава решение № 273/31.03.2009 г. по гр. дело № 146/2009 г. на Сливен­ския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.