РЕШЕНИЕ №                                

гр. Сливен, 14.07.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.,

М.Б.,

 

при секретаря  М.Л., като разгледа докладваното от ХРИСТИНА  МАРЕВА 308 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно, образувано е и се движи по реда на гл. ХХ от ГПК.

„Т.-С.” ЕАД, гр.Сливен обжалва решение № 286/31.03.2009г. постановено по гр.д. № 184/2009г. по описа на РС – Сливен в частта, с която е уважен предявения от П.Г.Д. против жалбоподателя отрицателен установителен иск за недължимост на парично задължение в размер на 1388,32 лева, представляващ неплатена цена на топлоенергия за периода от 01.02.1998г. до 01.11.2000г., както и за сумата от 307,10 лева, представляваща мораторна лихва върху посочената главница, формирана от периодичните задължения за посочения период, както и за сумите от 33,91 лева, представляваща разноски за издаване на изп.лист за посочените парични задължения.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност, като се поддържа, че извода за погасяване на задълженията за посочения период по давност е неправилен. Оспорват извода на съда, че с извършените плащания ищецът не е признал задължението, тъй като се отнасят само а част от задължението за м.02 1998г., която сума не  е включена в изп.лист. Не оспорват факта, че сумата не е включена в изп.лист, но тъй като плащанията са направени в периода 07.08.01г. до 01.12.205г. с действията си ищецът признал задължението си и прекъснал давността отново. Такива плащания се установяват от приложеното извлечение „Състояние на абонат” като освен това плащания са извършени от ищеца като длъжник по образуваното пред ДСИ изп.дело, което се установява от приложения изп.лист и отразено по него последно плащане на 30.08.06г.

Предвид гореизложеното се иска отмяна на решението като незаконосъобразно и неправилно и вместо това постановяване на друго решение по същество, с което предявеният от П.Г.Д. отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Препис от жалбата е бил изпратен на противната страна като в указания срок по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника по пълномощие – адв.Г. от АК – Сливен поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява. Явява се негов представител по пълномощие адв.Т. ***, която поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.

На основание чл.267 от ГПК съдът с определение от 28.05.2009г. прие, че жалбата е допустима като подадена своевременно в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението в посочените части.

Със същото определение съдът предяви на страните проект  за доклад по делото, който обяви в с.з. за окончателен поради липсата на възражения и други искания на страните, променящи обстоятелствата, при които е подадена въззивната жалба.

Предмет на въззивното производство е предявения от въззиваемия против въззивника отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване, че не дължи сумата 1388,32 лева, представляващ неплатена цена на топлоенергия за периода от 01.02.1998г. до 01.11.2000г., както и за сумата от 307,10 лева, представляваща мораторна лихва върху посочената главница, формирана от периодичните задължения за посочения период, както и за сумите от 33,91 лева, представляваща разноски за издаване на изп.лист за посочените парични задължения.

Обстоятелствата на които се основава претендираното от ищеца право е бездействието на въззивника като кредитор за посочените задължения за срок от три години, считано от възникването на всяко едно от тях и погасяването на правото му на иск за тези вземания в хипотезата на чл.111 б.”б” от ЗЗД към момента на издаване на изп.лист на несъдебно основание предвидено в разпоредбата на чл.237 б.”к” от ГПК /отм./.

Обстоятелствата на които въззивника основава възражението си са извършените от въззиваемия частични плащания, отразени в представения по делото изп.лист, чрез които счита че е налице прекъсване на давностния срок за задълженията хипотезата на чл.111 б.”а” от ЗЗД – с което е признал съществуването им, за което е налице и изричното волеизявление чрез писменото споразумение от 10.12.2003г.

Съдът извърши проверка служебно за валидност и допустимост на обжалваното решение като констатира, че не са налице предпоставките на чл.270 от ГПК за прогласяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът намери за установено от фактическа страна следното:

В полза на въззивника въз основа на подадената от него на 04.08.2004г. молба на основание чл.237 б.”к” от ГПК и чл.154 ал.1 от ЗЕ е издаден изп.лист срещу въззиваемия за заплащането на сумата от 1990,87 лева, представляваща цена на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.1998г. до 30.11.2004г. заедно със сумата от 372,72 лева, представляваща мораторна лихва върху просрочените периодично възникващи задължения до 02.08.04г. както и да заплати законна лихва върху главницата , считано от 04.08.04г. до окончателното им изплащане както и за разноски в размер на 47,27 лева. Видно от представеното извлечение и справка за абонат П.Г.Д. ***, което не е оспорено, размерът на неплатените задължения – предмет на настоящото производство определен във въззивната жалба, е 1338,32 лева за периода от 01.02.1998г. до 01.11.2000г. с начислена лихва за забава за всяко от възникналите периодични задължения в размер на 307,10 лева.

Въз основа на издадения изп.лист въззивникът е образувал изпълнително производство по дело № 20087680400054 на ЧСИ М. М. с рег.№ 768 и район на действие ОС – Сливен, по което на въззиваемия е изпратена за връчване покана за доброволно изпълнение на 17.03.08г.

Преди това въз основа на същия изп.лист е било образувано изп.дело пред ДСИ под № 339/2004г., което е било прекратено на основание чл.330 б.”д” от ГПК /отм./ с последно извършено изпълнително действие на 06.11.2007г. По същото изп.дело на ДСИ въззиваемият извършвал месечни периодични плащания от по 34,35 лева в периода 26.11.2004г. до 30.08.2006г. Освен това видно от представената квитанция по фактури за периода от 01.02.1998г. до 28.02.1998г. въззиваемият е заплатил суми от 64,60 лева, която не е включена в задълженията за които е издаден изп.лист на несъдебно изпълнително основание.

На 10.12.2003г. между страните е сключено споразумение, с което въззиваемият е признал, че дължи сумата от 2350,44 лева от които главница 2017,06 лева, представляваща консумирана и незаплатена цена за топлоенергия за периода от 01.02.1998г. до 30.11.2003г., за което дължи и лихва в размер на 33,38 лева и е поел задължението да изплати посочените суми на равни месечни вноски от по 50 лева, считано то 01.01.2004г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е неоснователна.

Твърдението на въззиваемия, че не дължи сумите за периода от 01.02.1998г. до 01.11.2000г. поради изтекла погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в” пр.3 от ЗЗД – с изтичането на тригодишен срок за периодични задължения е основателно.

Периодичните вземания, съответно плащания се характеризират с определена повтаряемост на падежа през точно определен период от време и еднородност, които характеристика са налице за вземанията на топлофикационните дружества спрямо потребителите на топлинна енергия. Отношенията са договорни при публично установени общи условия, в които задълженията на потребителите са месечни и еднородни, като въпросът за определяне на техния размер, включително при липса на задължение, поради липсата и на консумирана топлинна енергия е свързан с ликвидността на задълженията, която няма отношение към характеристиката  на задълженията като периодични. Следователно възможността на въззивника като кредитор да получи съдебна защита на притезанията си за периодичните задължения на потребителите на топлинна енергия се погасяват не с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а с установената в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД тригодишна погасителна давност.

Възражението на въззивника, че чрез извършените частични плащания през 2001г. и през 2004г., както и чрез сключеното на 10.12.2003г. споразумение съгласно чл. 116, б. „а” от ЗЗД” е прекъсната давността, от която дата съгласно чл. 117 ал.1 от ЗЗД започва да тече нова давност е неоснователно.

Чрез извършените частични плащания през 2001г. е налице признание по смисъла на чл. 116, б. „а” от ЗЗД, респективно е прекъсната давността само за и до размера на извършените плащания (за периода от 01.02.1998г. – 28.02.1998г.), т.к. липсва едностранно волеизявление от страна на длъжника, с което пряко и недвусмислено да е заявил, че дължи и остатъка на неплатените задължения. Извършеното частично плащане, освен че не носи характеристиките на едностранно и недвусмислено волеизявление за съществуването на задължение към кредитора за неплатената част, но за тази част за длъжника е налице възможност да оспори както съществуването, така и погасяването й чрез плащане или чрез друг способ за погасяване (в този мисъл и решение № 214\14.02.2003г. на ВКС по гр.д. № 18874\02г., V г.о., докл. Т. Д.).

Сключеното на 10.12.2003г. споразумение представлява признание и прекъсва давностния срок, но само за тези задължения посочени изрично в него, за които срокът по чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД не е изтекъл, т.е. за задълженията възникнали след 10.12.2000г. Веднъж изтекла погасителната давност не може да бъде прекъсната, в който смисъл са и решенията на ВКС цитирани в обжалваното решение на първоинстанционния съд. Извършените в рамките на изпълнителните дела образувани пред ДСИ и пред ЧСИ М. М. плащания в периода от 2004г. до 2007г., макар с оглед установената поредност на погасяване в разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД при липсата на изрично волеизявление, по същите съображения не прекъсват давността за вземанията – предмет на спора пред настоящата инстанция, т.к. както се посочи и по-горе погасителната давност за тях е изтекла към м. ноември 2000г.

Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Съгласно тази разпоредба предявеният отрицателен установителен иск е основателен и по отношение на произтеклите вземания на въззивника за лихви и разноски във връзка с главните периодични задължения, възникнали в периода от 01.02.1998г. – 01.11.2000г.

Предвид гореизложените решаващи мотиви на въззивната инстанция, съвпадащи както относно установените по делото факти, така и във връзка с приложението на закона, решението на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК следва да бъде потвърдено освен както като краен резултат, така и чрез препращане към неговите мотивите.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 286/31.03.2009г. постановено по гр.д. № 184/2009г. по описа на РС – Сливен.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: