Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 14.07.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на първи юли, през две хиляди и девета година,

 в състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Н.Я.

               ЧЛЕНОВЕ:          М.Д.

                                                                           мл.с. М.М.          

При секретаря П.С. и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от МАРГАРИТА  ДРУМЕВА 309   по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Р № 183/20.03.2009 г. по гр.д. № 4050/ 2008 г. на Сливенски районен съд в частта, в която ЕТ “Д.-С.- И.И.”, рег. по ф.д. № 23/1990 г. на СлОС, представляван от И.К.И. е осъден да заплати на Д. Д.Я. и М.Д. *** сумата 1669.18 лв., представляваща неплатена част от арендна цена за 2006 г. и 2007 г. по договор за аренда с нотариална заверка на подписите от 18.12.2002 г. под рег. № 8650 на нотариус Д. Н.- Сливен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.11.2008 г. до окончателното й изплащане, както и по компенсация разноски по делото в размер на 68.94 лв.

Въззивникът ЕТ “Д.-С.- И.И.”, чрез пълномощника си адв. С.Р. *** моли решението да бъде отменено, като неправилно и въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли иска и в осъдителните части, като неоснователен и недоказан. Намира, че съдът от материалноправна и процесуално правна гледна точка е преценил доказателствата по делото и е постановил едно необосновано решение, което е материално незаконосъобразно. Незаконосъобразно съдът приел, че представените от него документи за получения добив нямат доказателствена сила. Решението било необосновано и на самостоятелно основание, тъй като не може да се предполага добивът, по който следва да се определя арендната цена. Предположението, че средният добив на община Сливен е и средния за него не е реално, с оглед доказателствата, изхождащи от него. В тежест на ищците било да докаже каква е била реколтата и съответно каква трябва да бъде арендната цена. Съдът подменил в решението си формираната в арендния договор воля арендната цена да зависи от добива на  отдадените под аренда земеделски земи. Счита, че не следва да се абсолютизира ранната преклузия въведена от ГПК и настоява да бъде назначена допълнителна експертиза, която да отговори на въпроса редовно ли е водено счетоводството на ЕТ за процесния период. Претендира присъждане на разноските, направените пред двете инстанции.

Съдът с определение от 01.06.2009 г. на основание чл. 266 от ГПК отказал допускането на допълнителна експертиза.

В отговора си, озаглавен като “възражение” и в писменото становище на адв. М.К. от АК Сливен, като пълномощник на въззиваемата Д. Я. оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Счита, че дължимата аренда следва да се определи на база среден добив за пшеница от декар в община Сливен, тъй като въззивника- ответник ангажира доказателства за средния добив за с. Крушаре, като се позовава на констативния протокол за нанесени щети, причинени от неблагоприятно климатично събитие, но в този протокол липсват нивите собственост на въззиваемите- ищци, дадени за обработка. Официалните данни за среден добив на пшеница в община Сливен било годно доказателствено средство, което е кредитирано от съда.  Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. адв. Р. поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като основателна.

Въззиваемата М.  М. ***. лично и с адв. Е. П., от АК, Сливен. Адв. П. моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Посочва, че статистика за средния добив на пшеница се води в община Сливен и съдът не следва да се съобрази с твърденията на арендатора.

Съдът намира въззивната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в производството в законния срок. Налице са реквизитите на чл. 260 от ГПК досежно съдържанието на жалбата. 

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от компетентен съд, в законова форма и съдът се е произнесъл по предявени искови претенции.

Съдът констатира, че е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 8 от Закона за арендата в земеделието, за заплащане на арендна цена за 2006 г. и 2007 г. в общ размер на 4350.50 лв. и по чл. 92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 5089 лв. Ищците Д. Я. и М.М. твърдят, че по силата на договор за аренда от 18.12.2002 т. ответникът ЕТ ““Д.-С.- И.И.”, като арендатор се задължил да  им плаща арендна цена в размер на 20 % от реколтата, в срок от 60 дни след прибирането й за всяка календарна година. Изпълнил частично задължението си, като с пощенски запис от 08.09.2007 г. им заплатил сумата 1273 лв. Молят ответника да бъде осъден да им заплати арендната цена за ползваните 124.300 дка за 2006 г. в размер на 2610.30 лв. и същата земя за 2007 г. в размер на 1740.20 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и неустойка за забава в размер на 5089 лв. за периода до предявяване на иска. Претендират присъждане на направените по делото разноски. 

Ответната страна ЕТ, представлявана от мл. адв. От АК Сливен- Й. Д. Д. в отговора на исковата молба оспорва исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени. Посочва, че изплащането на рентата е въз основа на реколтата, а не по средните добиви за страната, че арендодателките били в забава, като не си взели своевременно рентата в натура до 25.08.2006 г. и неоснователно отказали да си получат рентата в пари- по 0.15 лв. за килограм пшеница. По този начин отказали да приемат изпълнение по договора. Изпратил пощенски запис с обратна разписка от 08.09.2007 г. за сума от 1284.25 лв. до арендодателката Д. Д. Я., получена от нея лично на 12.09.2007 г. Посочва, че реално за 2006 г. работил 111.670 дка по договора, а за 2007 г.- 124.300 дка на ищците. Твърди, че през различни години арендодателките са давали на други арендатори имоти от тези, по договора им от 2002 г., поради което са обработвали в по- малко от първоначално договорените 155.982 дка.

В с.з. ищците се явяват лично и с пълномощник. Поддържат иска и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът лично и чрез пълномощник оспорва исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Поддържа възражението за нищожност на договора за аренда в частта, в която е уговорена неустойка, поради противоречие с добрите нрави. Евентуално по отношение на главницата моли иска да бъде уважен съгласно първи вариант на заключението на вещото лице- съгласно справка от неговата документацията. Претендира разноски по делото.

От доказателствата поделото, съдът прие за установено:

На 18.12.2002 г. между арендодатели ищците Д. Я. *** и ответника ЕТ “Д.-С.- И.И.”***, като арендатор бил сключен договор за аренда на описани в него земеделски земи, находящи се в землището на с. Крушаре, общ. Сливен за срок от пет години. Подписите на договарящите са нотариално заверени от нотариус Д.Н.и договора е вписан в службата по вписванията при СлРС. Съгласно чл. 3 и чл. 4, ал.1 от договора арендната цена е 20% от реколтата, която арендаторът ще заплаща в срок до 60 дни след прибиране на реколтата за всяка година. При забава уговорили неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден според чл. 4, ал.3 от договора.

Със заповед № 15/01.07.2006 г. ответникът ЕТ разпоредил всички арендодатели, които имат дадена земя под наем на него, с ръководител И.К.И. ***, трябвало да си вземат рентата за 2006 г. до 25.08.2006 г., а които не я вземат до определения срок ще им бъде изплатено полагаемото се зърно по 0.15 лв. на кг. Липсват доказателства заповедта да е доведена своевременно до знанието на арендодателите.

С Констативен протокол № 2360-1 от 02.06.2007 г. по извършена проверка на 11.06.2007 г. на обработвани от ответния ЕТ площи, засети с пшеница били констатирани изцяло унищожени площи- общо 8.54 дка., от които 4.69 хектара са изорани и презасадени с овес. Липсват доказателства площите да са идентични с арендуваните.

С пощенски запис на 08.09.2007 г. ответникът направил превод на ищцата Д. Д. Я.сумата 1273.00 лв.

На 10.03.2008 г. ищците изпратили нотариална покана до ответника да им заплати за 2006 г. сумата 2610 лв., представляваща 20% от средния добив 350 кг/дка от пшеница от 124.300 дка- по 0.30 лв. за кг. и 1740 лв. при среден добив от 200 кг за 2007 г. по 0.35 лв. и след приспадане заплатената с пощенски запис 1273 лв.- оставало да дължи 3077 лв. Ответникът не получил нотариалната покана, поради отказ.

Ответникът приложил опис на обработваемата земя за 2005/2006 г.- ниви в селата Крушаре, Ковачите и Мечкарево, в който отразил за пшеница от 258,5 дка и 48.1 дка със среден добив 200.773694кг. Няма разграничавания по площ и среден добив за различните населени места- л.25 и 26. По същия начин в описа за 2006/2007 г. няма разграничаване на площи и среден добив за различните населени места.

Областна дирекция “Земеделие”- Сливен посочва средния добив от пшеница за 2006 г. за област Сливен 293 кг/дка и за 2007 г.- 248 кг/дка.- л. 45.

Според икономическата експертиза, изготвена от Г. К.арендната цена, която следва ответникът да заплати на ищците за реално обработваните площи от 124.300 дка за 2006 г. и 2007 г. е сумата 2942.18 лв. След приспадане заплатената сума с пощенски запис 1273 лв., остават неиздължени 1669.18 лв.

Вещото лице посочва във вариант при  приемане на база среден добив пшеница от декар на ответника по неговата документация общото задължение за двете години е 1413.07 лв. и след приспадане на издължената сума от 1273 лв. оставала за заплащане сумата 140.07 лв.

С доклада си в с.з. на 27.01.2009 г. съдът е указал, че доказателствената тежест за установяване размерите на претендираните от тях суми е на ищците. Те установяват средния добив на пшеница в област Сливен.

Съдът намира за недоказано твърдението на ответника за размера на средния добив, като приема, че не са налице доказателства в тази връзка.  На вещото лице не е поставен своевременно въпрос за установяване редовно ли е водено счетоводството на ответника. Едва след установяване на този факт може да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 и 2 от ТЗ за наличие на доказателствена сила на водените от търговеца търговски книги и записванията в тях. Освен това в документацията на ответника липсва разграничаване на работените от него земи по различни арендни договори в землищата на три села и съответно на средните добиви от тях. Съдът възприема, че неиздължената сума по арендния договор за 2006- 2007 г. е 1669.18 лв.- вариант 2 от експертизата.

Експертът изчислява в два варианта размера на уговорената неустойка. Решението в тази му част – с отхвърлителен диспозитив влязло в сила и настоящата инстанция няма да го обсъжда.

Искът е предявен на 14.11.2008 г.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:  

Предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 8 от Закона за арендата в земеделието за заплащане на арендна цена за 2006 г. и 2007 г. за сумата 4350.50 лв. е допустим, а разгледан по същество е частично основателен.

Ответникът не е изпълнил задължението си по валидно сключения договор за аренда от 18.12.2002 г. за 2006г. и 2007 г. От общата сума, която според договора е следвало да заплати /20% от реколтата за година/, установена и приета по-горе в размер на 2942.18 лв. е изплатена с пощенски запис сумата 1273 лв. и остава да дължи 1669.18 лв. До този размер исковата претенция е основателна и доказана и съдът ще я уважи. Претендирана е и законната лихва, считано от завеждане на иска и съдът ще я присъди. В останалите части претенциите са неоснователни и недоказани.

В отхвърлителните части решението не е обжалвано от ищците и влязло в сила.

Съдът намира за неоснователно оплакването за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт в обжалваните му части.  

Във връзка с изложеното, съдът  споделя правните изводи на районния съд, направени съобразно приетата от него фактическа обстановка и ще потвърди обжалваното решение.

С оглед изхода на делото, разноски не се дължат на въззивника- ответник в производството пред СлРС.

Въззиваемите страни претендират разноски за тази инстанция. Заплатили са такива от по 500 лв. /общо 1000лв./, съответно за адв. Милен Калоянов от АК Сливен и за адв. Е. П. от АК Сливен.

По тези съображения. съдът на основание чл. 271, ал.1, предложение първо от ГПК

         

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  РЕШЕНИЕ № 183/20.03.2009 г. по гр.д. № 4050/ 2008 г. на Сливенски районен съд в частта, в която ЕТ “Д.-С.- И.И.”, рег. по ф.д. № 23/1990 г. на СлОС, представляван от И.К.И. е осъден да заплати на Д. Д.Я. и М.Д. *** сумата 1669.18 лв., представляваща неплатена част от арендна цена за 2006 г. и 2007 г. по договор за аренда с нотариална заверка на подписите от 18.12.2002 г. под рег. № 8650 на нотариус Д. Н.- Сливен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.11.2008 г. до окончателното й изплащане, както и по компенсация разноски по делото в размер на 68.94 лв., като правилно.

В останалите части решението влязло в сила, поради необжалване.

ОСЪЖДА ЕТ “Д.-С.- И.И.”, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. “С.к.” № *-*-* представляван от И.К.И., с ЕГН- ********** да заплати на Д. Д.Я., с ЕГН- ********** *** *-*-* и М.Д.М., с ЕГН- ********** *** разноски за въззивната инстанция от по 500 /по петстотин/ лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

ЧЛЕНОВЕ :