РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 22.07.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на първи юли 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                          М.М.

 

при участието на секретаря П.С. разгледа докладваното от младши съдия Мира Мирчева  312 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на чл. 258 – 272 и 310 – 317 от ГПК.

            Обжалвано е от ответника Община Котел решение № 25 от 16.03.2009 г. по гр.д. № 75/2008 г. по описа на Районен съд – Котел, с което са уважени исковете на Д.Н.Х. *** с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда, като е признато за незаконно уволнението и със заповед № 5-652/07.08.2008 г. на кмета на Община Котел от длъжността фондо­хранител в Пантеон на Георги Стойков Раковски към Историческия музей в Котел поради съкращаване на щата, ищцата е възстановена на тази длъжност и общината е осъдена да и заплати сумата от 2 041,00 лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа след уволнението за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2009 г., като е отхвърлен искът за законната лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 26.08.2008 г. до 04.02.2009 г.

            В жалбата се твърди, че решението в уважителната си част е материално и процесуално незаконосъобразно, без да се излагат конкретни доводи за това.

            Отговор на въззивната жалба не е подаден.

Постъпила е въззивна жалба и от ищцата срещу решението в частта, с която искът и за присъждане на законната лихва върху обезщетението за оставане без работа е отхвърлено за периода от предявяването на иска до 04.02.2009 г. Според ищцата задължението за лихва е изискуемо веднага от деня на уволнението, но доколкото става дума за задължение без определен срок, длъжникът изпада в забава от отправянето на покана, ролята на която играе предявяването на иск.

Постъпил е отговор на тази въззивна жалба, в който се заявява, че тя е неосно­вателна, а решението в отхвърлителната си част е правилно.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници и поддър­жат исканията си. Претендират разноски.

            Жалбите са допустими.

Въззивна жалба, в която не са посочени основания за обжалване, не е нере­довна и не следва да се оставя без движение. В чл. 262 от ГПК е посочено в кои случаи се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите и, като непосочва­нето на основания за обжалване (чл. 260, т. 3 от ГПК) не е между тях. Въпреки това чл. 269 от ГПК ограничава съда до оплакванията в жалбата, тоест до посочените в жалбата основания, при произнасянето му относно правилността на решението.

Предявените искове от Д.Н.Х. *** са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД, като се оспорва уволнението на ищцата от длъжност фондохранител в Исторически музей – Котел на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращение на щата. В исковата молба се твърди, че функциите на нейната длъжност не са ликвидирани, а са съвместени с тези на друга длъжност, при което работодателят е бил длъжен да извърши подбор, но не го е направил, а освен това е нарушил изискването на Пра­вилника за устройството и дейността на Исторически музей – Котел да съгласува промените с Нацио­налния център за музеи, галерии и изобразител­ни изкуства. За да уважи исковете, съдът е приел в мотивите си, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като трудовите функции на ищцата не са премахнати, а са съвместени като служебни задължения на длъжността „уредник-фондовик”.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            До 07.08.2008 г. ищцата Д.Х. е работила по трудово правоотно­шение за неопределено време на длъжност фондохранител в Пантеона на Георги Стойков Раковски към Истори­ческия музей – Котел. Историческият музей е част от общинската администрация. В чл. 11 от неговия устройствен правилник е посочено, че промени в структурата му се извършват по предложение на директора на музея след съгласуване с Нацио­налния център за музеи, галерии и изобразител­ни изкуства и се утвърждават от кмета на общината. С постановление на Министерския съвет от 19.06.2006 г. Нацио­налният център за музеи, галерии и изобразител­ни изкуства към Министерството на културата е закрит, като активите и пасивите му преминават към Министерството на културата.

На 29.02.2008 г. общинският съвет е взел решение за промени в числеността и структурата на общинската администрация. Една от тези промени е намаляване на броя на работещите в историческия музей, считано от 01.07.2008 г., от 26 на 23. До този момент персоналът на историческия музей се е състоял от 26 работ­ници и служители, като 22 от работните места са се финансирали изцяло от държавата („държавна дейност“), а останалите 4 са се дофинансирали от общината. Взетото решение е за съкращаване на 3 от 22-те изцяло финансирани от държавата работни места.

Със заповед от 30.05.2008 г. кметът на общината е сформирал комисия, която да извърши преценка и да определи длъжностите за съкращаване в историческия музей в рамките на взетото от общинския съвет решение. Решението на комисията, отразено в протокол от 05.06.2008 г., е да се запазят длъжностите на уредниците, като се съкратят длъжността фондохранител и двете длъжности екскурзовод в експозиция „Котленски възрожденци“. Решението е мотивирано с това, че длъж­ността уредник съвместява повече функции и изисква по-висок образователен ценз и професионални умения, което ще позволи да не се нарушава нормалното функциониране на музея.

Въз основа на решението на комисията кметът на общината е утвърдил, считано от 01.07.2009 г., ново щатно разписание на длъжностите, финансирани от държавата, като от съществувалите дотогава 22 щатни бройки държавна дейност се съкращават две длъжности екскурзовод и единствената длъжност фондохранител в музея.

Решено е задълженията на длъжността фондохранител занапред да се добавят към досегашните задължения на длъжността уредник в същия обект, която не се съкращава. До съкращението функциите на двете длъжности са се различавали, като фондохранителят е отговарял предимно за съхранението на музейните експонати, докато уредникът е имал задължения, изпълнението на които изисква знания в областта на историята и етнографията.

На 01.07.2008 г. на Д.Х. е отправено предизвестие за прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращение в щата. На 05.08.2008 г. на нея и е съобщено, че на основание чл. 326, ал. 3 от КТ срокът на предизвестието се удължава до приключване на предаването на повереното и имущество.

В писмо, адресирано до тримата работници, чиито трудови правоотношения са прекратени поради съкращаването в щата, кметът на общината е заявил, че техните длъжности са определени за съкращаване и че подбор по реда на чл. 329 от КТ не е извършван и не се налага, тъй като реално се съкращават съществуващите две длъжности екскурзовод и една фондохранител в структурата на Исторически музей – Котел.

Трудовото възнаграждение на ищцата за м. юли 2008 г. е в размер 396,86 лв.

Към 04.02.2009 г. в трудовата книжка на ищцата са липсвали отбелязвания за започната нова работа след прекратяването на трудовото и правоотношение с Община Котел.

Исковата молба, с която се оспорва уволнението, е подадена на 26.08.2008 г.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото (вкл. оригинала на трудовата книжка на ищцата, сверен от съда в заседа­нието на 04.02.2009 г.) и от заключението на съдебноикономическата експертиза.

Въз основа на установените факти съдът стигна до следните правни изводи:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивникът Община Котел във връзка с общото си твърдение за неправилност на решението не е изложил основания за въззивно обжалване, по които съдът да се произнесе. Затова на основа­ние чл. 269 от ГПК то следва само заради това да бъде потвърдено в обжалваната от този въззивник част, доколкото с него не са нарушени императивни правни норми от публичен ред. Трудовоправните отношения между два частноправни субекта засягат единствено техните интереси и във всеки момент споровете по тях могат да бъдат уредени от страните по тяхно усмотрение – в случая обществен интерес или интерес на трети лица не е засегнат, т.е. не са нарушени императивни норми от публичен ред.

Без наведени в жалбата основания въззивният съд не може да изследва законосъобразността на уволнението и обусловената от него основателност или неоснователност на исковете. Дори да намира, че реално съкращение в щата в действителност е налице и че са изпълнени всички останали изисквания на закона във връзка с извършването на уволнението, съдът при липса на наведени в жалбата основания за въззивно обжалване не може да се произнесе за отмяната на първоин­станционното решение, ако то е неправилно.

Насрещната въззивна жалба е основателна. Законна лихва върху сумата на обезщетението се дължи и за периода от 26.08.2008 г. до 04.02.2008 г. Това е така поради изложените в задължителното за съдилищата тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. – задължението за заплащане на обезщетение е без срок, изискуемо е веднага след уволнението, длъжникът изпада  в забава от поканата и предявеният иск изпълнява ролята на покана.

Законната лихва за периода преди 04.02.2009 г. следва да се начислява помесечно върху натрупаната към съответния месец дължима сума. Шестмесечният срок, считано от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, изтича на 07.02.2009 г., но пълният поискан от ищцата и присъден размер на обезщетението за оставане без работа от 2 041 лв. става дължим преди края на 6-месечния период след уволнението (приблизително около 14.01.2009 г.), тъй като той е по-малък от 6-кратния размер на сумата 396,86 лв., колкото е нейното трудово възнаграждение за м. юли (август 2008 г. е месецът, в който съгласно чл. 228 от КТ е възникнало основанието за обезщетението). След 14.01.2009 г. на ищцата ще се дължи законна лихва върху целия присъден размер на обезщетението от 2041 лв.

В частта, предмет на насрещната жалба на ищцата, крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, затова решението в тази част следва да бъде отменено и искът да бъде уважен и в тази част.

И двете страни са освободени от държавни такси, а Д.Х. не е доказала разноски във въззивната инстанция, затова разноски в тази инстанция не следва да се присъждат.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 25 от 16.03.2009 г. по гр.д. № 75/2008 г. на Районен съд – Котел в частта, с която е отхвърлен искът на Д.Н.Х. за законната лихва върху присъденото обезщетение за периода 26.08.2008 г. – 04.02.2009 г. и вместо това

ОСЪЖДА Община Котел да заплати на Д.Н.Х. ***, ЕГН **********, законната лихва за периода 26.08.2008 г. – 04.02.2009 г. върху дължимото и обезщетение за оставане без работа за шестмесечен период, считано от 07.08.2008 г., в размер 396,86 лв. месечно, като лихвата се изчисли помесечно за дължимата главница за всеки изтекъл месец.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.