Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 30.06.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

 М.Б.

 

 

При секретаря М.Л., като разгледа докладваното от МАРИЯ БЛЕЦОВА 314 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на К.А.Б. ЕГН ********** *** против Решение № 344/03.04.2009г., постановено по гр.д. № 2834/2008г. на СлРС, с което е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 128/24.02.2009г., постановено по гр.д. № 2834/2008г. на СлРС. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е било отхвърлено искането на жалбоподателката за допълване на решение № 128/2009г. като неоснователно. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на ГПК и е приел, че е налице ОФГ в самия диспозитив на решението без да е налице мотив на съда относно основателността на иска по чл.344 ал.1 т. 1 от КТ. Твърди се, че мотивите не са част от решението на съда и решението на съда е само неговия диспозитив. Това било така, тъй като мотивите на съда не подлежали на самостоятелно обжалване, а и съгласно разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК съдът към решението си излага мотиви. Моли се обжалваното решение да бъде отменено.        

         По въззивната жалба е депозиран отговор от въззиваемата страна „И.А.Б.” АД, в който същата е изложила становище за неоснователност на жалбата, тъй като било налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, което било основание за отстраняване на порока на решението по реда на чл.247 от ГПК. Моли се жалбата да бъде отхвърлена.

         В съдебно заседание въззивницата се явява лично и с адв.Р.. Същият поддържа жалбата. Моли да бъде уважена на основанията, изложени в нея. Претендират се деловодни разноски. В допълнителни писмени бележки отново е посочил, че Районният съд неправилно е квалифицирал непроизнасянето си по иска с правно основание чл.344 т.1 като ОФГ като е приел, че в мотивите към решението си е изразил воля по този иск. Сочи, че се съдът не е отчел, че мотивите към решението не са решение.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адв.Цуцов редовно упълномощен. Същият поддържа отговора на въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

         Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         На 11.07.2008г. в РС – Сливен е била депозирана искова молба от въззивницата Б. против „И.А.Б.” АД, с която е било поискано да бъде отменена Заповед № 481/13.05.2008г. за прекратяван е трудовите правоотношения, да бъде присъдено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето през което е останала без работа, както и да бъдат присъдени направените от нея съдебно деловодни разноски. В допълнителна искова молба, депозирана в РС на 31.07.2008г. въззивницата е поискала от съда да бъде допълнена първоначалната искова молба и да се постанови решение, с което да се признае за незаконосъобразно извършеното й уволнение, същото да бъде отменено като незаконосъобразно, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и въззиваемата страна да бъде осъдена да й заплати обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконосъобразното уволнение за периода 14.05.2008г. до 11.07.2008г. в размер на 1650,47 лева ведно с мораторната лихва за същия период  в размер на 20 лв. и законната лихва върху главницата считано от датата  на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

         В съдебно заседание въззивницата предявила инцидентен установителен иск за прогласяване на  недействителност на клауза за изпитване по споразумение № 1433/19.11.2007г. към трудов договор от 12.09.1994г.

         Посочените по-горе искове били докладвани по гр.д. № 2834/2008г. на СлРС, били събирани доказателства в подкрепа на тях и на 24.02.2009г. било постановено решение № 128, с което съдът се произнесъл по тяхната основателност и доказаност. Съдът подробно обсъдил в мотивите си събраните по делото доказателства , както и изложил своите правни изводи относно основателността на предявения установителен иск както и на исковете по чл.344 т.1, 2 и 3 от КТ и тези по иска по чл.225 ал.1 от КТ. На стр.5 от решението съдът ясно формулирал своето становище относно предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Съдът посочил, че намира предявения иск по чл.344 т.1 от КТ за неоснователен и че същият следва да бъде отхвърлен. Този си извод обективирал на стр.5 абзац 2 от решението, а следващите абзаци подробно аргументирали така взетото решение от съда.  На стр.6 в решението при изписване на исковете отхвърлени като неоснователни и недоказани абзац 1, 2, 3 и 4 съдът пропуснал да отбележи като отхвърлен иска с правно основание чл.344 т.1 от КТ като пропускът се свежда единствено и само до това, че е пропуснато изписването на цифрата 1 след изписания текст в диспозитива „чл.344 ал.1 т.2 и 3 от КТ”.

         Във връзка с така постановеното решение била депозирана молба от въззивницата вх. № 5328/13.03.2009г. с искане за допълване на решение № 128/2009г. по гр.д. № 2834/2008г. на СлРС. По молбата СлРС постановил Решение № 344/03.04.2009г., с което приел, че е налице ОФГ, изразяваща се в невписване на решението на правна квалификация на главния иск, а именно чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Във връзка с това била отхвърлена молбата за допълване на решението и било постановено допускане на поправка на ОФГ. Решението било съобщено на въззивницата на 07.04.2009г. и в рамките на законоопределения двуседмичен срок на 17.04.2009г. била депозирана процесната жалба.

         Въззивната жалба е процесуално допустима като депозирана в срок от лице с правен интерес да обжалва съдебения акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да е налице непълно решение, по което да е необходимо допълване на решението е необходимо решението да не обхваща целия спорен предмет. При непълно решение липсва формирана воля на съда било относно част от спорното право или по отношение на един от съединените искове. В настоящия случай съдът ясно е формирал волята си по отношеине на всички съединени искове - чл.74 ал.1 вр. с чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ. Не е налице необходимост от допълване на решение поради непълно такова. Налице е очевидна фактическа грешка, която представлява несъотвествие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт на решението. СлРС е обсъдил основателността и доказаността на предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, намерил е същия за неоснователен и е формирал воля за отхвърлянето му. Единствено в диспозитива липсва обективиране на волята на съда за отхвърляне на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. В този смисъл решението на СлРС от 03.04.2009г. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 344/03.04.2009г., постановено по гр.д. № 2834/2008г.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.