Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 226

 

                                      гр.Сливен, 30.07.2009 г.

 

                     В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

        Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на шести Юли, две хиляди и девета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г.Д.

                                               ЧЛЕНОВЕ:   М.Б.

                                                                      М.Х.

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл.съдия  МАРИЯ ХРИСТОВА 316 по описа за 2009 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Производството се движи на основание § 2 ал. 2 от ПЗР на ГПК в сила от 1 март 2008 г., по реда на чл. 196 и сл. от ГПК, обнародван  Изв.бр.12 от 8 февруари 1952 г.

         Обжалвано е решение № 40/22.04.09г., с което е допусната поправка на ОФГ в решение № 1/07.01.09г., постановено по гр.д. № 17/2008г. по описа на РС – Котел. Във въззивната жалба се сочи, че ищцата Г.Д. имала право на допълнително възнаграждение в размер на 389 лв. с оглед обстоятелството, че работила повече от един календарен месец през периода 01.01.07г. до 30.11.07г. като кметски наместник в с.К., общ.Котел съгласно т.2 б.”а” от протокол от 21.12.07г. на Комисията за определяне правилата за разпределение на средствата за допълнителни възнаграждения. Моли да се отмени изцяло решение № 40/22.04.09г. по гр.д. № 17/2008г. на РС – Котел, с което е допусната поправка на ОФГ в решение № 1/07.01.09г. като е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.13 ал.1 т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във връзка с чл.2 ал.1 от ПМС № 175/24.07.07г. за заплатите в бюджетните организации като Община Котел и бъде осъдена да й заплати сумата 380 лева, представляваща допълнително материално стимулиране за 2007г.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивницата Г.Д.Д., редовно призована, се явява лично и с адв. Я., който поддържа жалбата. Няма искания за събиране на други доказателства. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и се уважат исковете. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна Община Котел, редовно призована, се представлява от адв. К., който оспорва въззивната жалба, счита, че е неоснователна. Заявява, че няма да сочи нови доказателства. Моля да не уважава въззивната жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния 14 дневен срок за обжалване на първоинстанционното решение от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от жалбата.

          На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

          На основание чл. 208 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна  следното:

Въззивницата е назначена за кметски наместник на село К. с трудов договор от 12.11.2003 г., сключен между нея и кмета на Община Котел, за определено време при условията на чл. 68 ал.1 т. 5 от КТ – за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. Мандатност на кметските наместници е била предвидена в чл. 39б от ЗМСМА/отм./, според който кметските наместници са се избирали от Общинския съвет за срока на мандата на общинските съветници. Съгласно изменения чл. 46а от ЗМСМА /отм./кметът на Общината може да назначи за срока на мандата кметски наместник, който продължава  да изпълнява функциите си и след изтичане на този срок до освобождаването му от новоизбрания Кмет на Общината и може да бъде освободен предсрочно без предизвестие от Кмета на Общината. Към момента на назначаване на въззивницата на длъжността Кмет на Общината е бил Г. Д., а на изборите проведени на 28.10.2007 г. за Кмет е бил избран Х. К., встъпил на 08.11.2007 г. Със заповед № РД-09-642/28.11.2007 г. Кметът определил на основание чл. 44 ал.2 във вр. чл. 39 ал.2 от ЗМСМА / отм. / Д. А. – Заместник кмет да изпълнява функциите му на Кмет в негово отсъствие. На 06.12.2007 г. Заместник  Кметът на Община – Котел Детелина Адамова със заповед на основание чл. 325 т.3 от КТ във вр. чл. 44 ал.1 т.3 и чл. 46А от ЗМСМА /отм./ прекратява трудовото правоотношение на въззивницата, считано от 07.12.2007г. В мотивите към заповедта работодателят е посочил  „изтичане срокът на мандата”. Постановено е изплащане на съответните обезщетения.

От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че  със заповед № РД-40-705/21.12.2007г. на Кмета на Община Котел е назначена комисия, която да определи правилата за разпределение на средствата за допълнителното възнаграждение и да изготви протокол на правоимащите да получат допълнително възнаграждение. Комисията е съставила протокол на 21.12.2007г., в който е взето решение  право на допълнително възнаграждение да имат лицата, заети по служебни, трудови и приравнени на тях правоотношения от списъчния и извънсписъчен състав на Общината към 15.12.2007г. и които са работили повече от един календарен месец за периода от 01.01.2007г. до 30.11.2007г. на база пропорционално отработените през този период дни в размер не повече от последната договорена индивидуална основна месечна заплата. Вещото лице е посочило, че  евентуалното допълнително възнаграждение на въззивницата би било 389.00 лв. Комисията е взела решение на въззивницата да не се изплаща допълнително възнаграждение, тъй като към 15.12.2007г. трудовото правоотношение с нея вече е било прекратено.

Горната фактическа обстановка съдът установи след преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, както и експертизата на вещото лице изготвена компетентна и неоспорена от страните. Съдът не обсъжда и не взема под внимание заключението на вещото лице в частта му, с която заявява, че претенцията на ищцата за присъждане на допълнително възнаграждение е основателна. В тази част вещото лице е направило правни изводи досежно основателността на предявения иск, което е правораздавателна дейност и не е в неговите правомощия.

Въз основа на така приетото за установено  от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 от КТ, като и за присъждане на допълнително материално стимулиране за 2007 г.в размер на 380.00 лв. с правна квалификация чл.13 ал.1 т.1 от Наредба за структурата и организацията на работна заплата (приета с ПМС № 4 от 17.01.2007г., обн., ДВ бр. 9/26.01.2007г., в сила от 01.07.2007г.) във вр. чл. 2 ал.2 от ПМС № 175/24.07.2007г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (обн., ДВ бр. 61/27.07.2007г., в сила от 01.07.2007г.).

На 07.01.2009 г. Районен съд Котел е постановил решение № 1, с което е отхвърлил главният иск по чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ, както и акцесорните по т. 2 и 3 на чл. 344 от КТ, което е обжалвано и въз основа на жалбата е образувано в.гр.д. № 119/2009 г. на СлОС.  

С оглед предмета на въззивната жалба пред настоящата инстанция се обжалва решение № 40/22.04.09г. по гр.д. № 17/2008г. на РС – Котел, с което е допусната поправка на ОФГ в решение № 1/07.01.09г. като е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.13 ал.1 т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във връзка с чл.2 ал.1 от ПМС № 175/24.07.07г. за заплатите в бюджетните организации като Община Котел и бъде осъдена да й заплати сумата 380 лева, представляваща допълнително материално стимулиране за 2007г.

Претенцията на въззивницата е неоснователна.

Съгласно  чл. 2 ал.2 от Постановление № 175 на МС от 24.07.2007г. за заплатите в бюджетните организации и дейности средствата за работна заплата, установени по реда на ал.1 за съответния период, се ползват за определяне и изплащане на основните заплати, на допълнителни и други трудови възнаграждения от КТ, по Закона за държавния служител, по друг закон или нормативен акт, с колективен трудов договор и/или с вътрешни правила за работната заплата, и/или с индивидуален трудов договор. Съгласно разпоредбата на ал.1 на чл. 2 от ПМС годишния размер на средствата за работна заплата на организациите и дейностите на бюджетна издръжка, включително за администрацията от централната и териториалната изпълнителна власт, се формира с натрупване от началото на година на основата на разчета на държавния бюджет и с общинските бюджети численост на персонала и определените по реда на постановлението средни месечни брутни заплати на едно лице от персонала за съответния период.

Съгласно чл.13 ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г., с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1.постигнати резултати от труда – текущо, за година или за труд период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други.

 Възможността на работодателят да предвиди изплащането на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда трябва да бъде договорено в колективен или в индивидуалния трудов договор преди да бъдат предвидени във вътрешните правила за работната заплата. Допълнителните възнаграждения за постигнати резултати от труда могат да се изплащат текущо, за година или за друг период – месечен, двумесечен или друг, свързан с производствения процес момент. Необходимо е в колективния или в индивидуалния трудов договор или във вътрешните правила за работната заплата да се установени ясни критерии за получаването на тези възнаграждения.

В настоящият случай въззивницата не ангажира по делото доказателства, че работодателят има задължение да изплати претендираната от нея сума под формата на допълнително материално стимулиране за 2007 г. Видно от заключението на вещото лице представено и прието като доказателство по делото със Заповед № РД-40-705/21.12.2007г. на Кмета на Община гр. Котел на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА и Решение № 13/19.12.2007г. на Общински съвет Котел във вр. чл.2 ал.2 от ПМС № 175/2007г. за заплатите в бюджетните организации и дейности и раздел „Е” – „Допълнително възнаграждение” от Вътрешните правила за работна заплата на Общинска администрация и на заетите в дейностите към Община гр. Котел е назначена комисия, която да определи правилата за разпределение на средствата за допълнително възнаграждение и да изготви протокол на правоимащите да получат допълнително възнаграждение. Съгласно Протокол от 21.12.2007г. изготвен от комисията назначена, на основание цитираната по-горе заповед, в т.1 е записано, че „на допълнително възнаграждение имат право лицата, заети по служебни, трудови и приравнени към тях правоотношения по списъчен и извънсписъчен състав към 15.12.2007г. в Общинска администрация и дейностите към Община гр. Котел като първостепенен разпоредител, работили повече от един календарен месец през периода от 01.01.2007г. до 30.11.2007г.”. В т.2 б.”а” на същият протокол е записано, че: „Индивидуалният размер на допълнителното възнаграждение се определя при спазване на следните условия – на база пропорционално отработени дни през периода 01.01.2007 г. – 30.11.2007г. в размер на сто на сто от последната договорена индивидуална месечна заплата.

Съгласно Протокола на комисията, назначена да определи правилата за разпределение на средствата за допълнително възнаграждение, за получаването на такова възнаграждение са поставени  комулативно две изисквания, на първото от които въззивницата не отговаря, тъй като трудовото й правоотношение е прекратено преди 15.12.2007г. и не е била от кръга на лицата, заети по служебни, трудови и приравнени към тях правоотношения по списъчен и извънсписъчен състав към 15.12.2007г. в Общинска администрация и дейностите към Община гр. Котел. Неоснователна е претенцията на въззивницата за заплащане на допълнително възнаграждение за 2007 г., след като се установи от представените по делото доказателства, че същата не отговаря на поставеното изискване – към 15.12.2007г. да бъде в трудово правоотношение с Община – Котел и няма ангажирани доказателства в тази насока и пред настоящата въззивна инстанция.

По изложените съображения жалбата против решението на Котелския районен съд, с което допуска поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така на основание чл.208 от ГПК съдът

 

 

Р  Е   Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40/22.04.2009г. по гр.д. № 17 по описа за 2008 г. на Районен съд – Котел, с което  ДОПУСКА на основание чл. 192 ал.2 от ГПК /отм./ поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1/07.01.2009г., като след диспозитива по иска по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ на стр. 8 от решението включва и следния диспозитив: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 13 ал.1 т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, във вр. чл. 2 ал.1 от ПМС № 175/24.07.2007г. за  заплатите в бюджетните организации и дейности, предявен от Г.Д.Д., ЕГН ********** ***, с искане Кметът на Община Котел да бъде осъден да й заплати сумата 380.00 лв. (триста  и осемдесет лева), представляваща допълнително материално стимулиране за 2007г., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: