РЕШЕНИЕ№                       

Гр. Сливен, 08.06.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на осми юни през две хиляди и девета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.,

           ЧЛЕНОВЕ: М.Б.,

М.Х.

 

като се разгледа докладваното  от Христина Марева 317 описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.1 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

Жалбоподателката С.Т.Б. чрез пълномощника си – адв. Ел. П. *** обжалва разпореждане на ДСИ по и.д. № 140\09, с което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е намалено като прекомерно договореното между жалбоподателката и пълномощника й адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания от 290 лв. на 150 лв.

В жалбата са изложени съображения, че възнаграждението съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 100 лв. само за образуване на изпълнителното дело, а за водене на изпълнителното дело е 1\2 от възнагражденията посочени в чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това се поддържа, че съдебният изпълнител няма правомощия относно преценката на договорените адвокатски възнаграждения като прекомерни, като по този въпрос е компетентен само съда при надлежно предявени ски за това.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане с указания към съдебния изпълнител за събиране на договореното между взискателя и неговия пълномощник възнаграждение в пълен размер.

 Препис от жалбата е бил връчен на длъжника, но в срока по чл. 436 ал.3 от ГПК не са представени писмени възражения.

В мотивите на ДСИ представени съгласно чл. 436 ал.3 от ГПК се посочва, че след получаване на ПДИ длъжникът е поискал намаляването на адвокатското възнаграждение заплатено от взискателя като прекомерно и искането е уважено съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК и чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – до 150 лв.

Въз основа на данните от представеното копие от и.д. № 140\09г. на СИС при РС – гр. Сливен се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по молбата на С.Т.Б. – жалбоподател в настоящото производство, както и представения с нея изпълнителен лист срещу длъжник „В. .” ООД – гр. Сливен за сумата  от 381, 50 лв. – деловодни разноски по гр.д. 0№ 4062\08г. на РС – гр. Сливен. На длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение на 14.05.2009г., като във формат на възражение – подадено на 14.05.2009г., е поискано намаляване на договореното от взискателя адвокатско възнаграждение от 290 лв. като прекомерно съгласно ЗА и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С разпореждане от 15.05.2009г. на основание чл. 10, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдебният изпълнител е определил размерът на разноските на жалбоподателката, направени от нея за адвокатско възнаграждение като взискател и подлежащи на удовлетворяване по изпълнителното дело в размер на 150 лв.

Видно от представения договор за правна помощ от 07.05.2009г. страните по него са посочили като основание и предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнително дело, както и  получаване на суми по него, за което са договорили възнаграждение в размер на 290 лв., което е заплатено на адв. Е. П. в брой от страна на жалбоподателката.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна – взискател в изпълнителното производство, за която е налице правен интерес и в закона е предвидено основание за допустимост. С обжалваното разпореждане за намаляване на договореното между взискателя и неговия пълномощник – адвокат, възнаграждение по съществото си ДСИ е постановил отказ за извършване на изпълнителни действия за събиране на  суми, представляващи направени от жалбоподателката разноски във връзка с изпълнителното дело, който случай попада в хипотезата на чл. 435, ал.1, пр.1 от ГПК.

Разгледана по същество си жалбата е неоснователна по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че издаденото и обжалвано разпореждане от съдебния изпълнител на основание чл. 78, ал.5 от ГПК се включва в неговите правомощия. Отношенията между страните, участващи в съдебни процеси по повод на разноските, включващи и адвокатско възнаграждение са уредени в глава VІІІ, Част първа от ГПК „Общи правила”. Уредените в тази част на процесуалния кодекс правила, видно и от наименованието са относими към всички съдебни производства, които са предмет на регламентация с ГПК – исков процес, обезпечителни производства, изпълнително производство и охранителни производства. Като лице, което прилага правилата на ГПК свързани със изпълнителното производство, което е ад хок съдебно производство, за съдебния изпълнител е налице безусловно задължение за тяхното прилагане при наличието на предпоставки за това.

В случая, за да постанови разпореждането си, намаляващо размера на адвокатското възнаграждение, подлежащо на удовлетворяване в рамките на изпълнителния процес, съдебният изпълнител е бил надлежно сезиран за това с молбата на длъжника, подадена във формата на възражение, от което е налице посочената в разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК предпоставка, да е направено искане за това от насрещната страна.

Освен, че е постановено в рамките на установената от закона компетентност и след като е бил надлежно сезиран да се произнесе по въпроса относно въпроса за прекомерността на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение, разпореждането на съдебния изпълнител е правилно и законосъобразно от материално правна страна.

Предпоставка за намаляване размера на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК е то да се преценява като прекомерно спрямо правната и фактическа сложност по делото. Минималният размер, до който може да бъде намалявано е регламентиран в разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК чрез препращането към минимално определеният размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Чл. 36, ал.1 от ЗА установява основният принцип на възмездност и правото на адвоката да получи възнаграждение за своята работа, като в чл. 36, ал.2 от ЗА принципите за еквивалентност и адекватност на неговия размер са установени с изискванията за справедливост и обоснованост при неговото определяне, като е поставено единствено ограничението, че не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Основанието за заплащане на претендираното от жалбоподателката възнаграждение за адвокат, посочено в договора за правна помощ е „образуване и водене на изпълнително производство, както и правото да получава суми по него”. За така посочения предмет и основание за заплащане на адвокатското възнаграждение в чл. 10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 предвижда минимален размер от 100 лв. за образуване и ½ от съответните възнаграждения предвидени в чл. 7, ал.2 от същата Наредба за водене и удовлетворяване на парични вземания. Минималният размер за образуване на изпълнително производство, независимо от размера и характера на задължението е в размер на 100 лв. съгласно чл. 10, т.1, а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания чл. 10, т.2 чрез препраща към чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в зависимост от неговия размер. Паричното вземане в случая е 381, 50 лв., съобразно което намира приложение чл. 7, ал.2, т.1 – 100 лв. и съгласно правилото чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 50 лв. Следователно минималният размер, до който би могло да бъде намалено като прекомерно заплатеното от въззивницата адвокатско възнаграждение е 150 лв., в какъвто размер то е определено с обжалваното разпореждане.

Законосъобразността на разпореждането е обусловена и от наличието на данни съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК и 36, ал.2 от ЗА, според които обосновано може да се приеме, че възнаграждението не е справедливо и не е обосновано от гледна точка на фактическата и правна сложност на делото. Случаят е именно такъв. Касае се за вземане в сравнително нисък размер и не са налице данни за наличието на затруднения за установяване имуществото на длъжника и\или възможността за удовлетворяване. От друга страна е нарушено и изискването за справедливост, т.к. размерът на вземането превишава с по-малко от 25 % размерът на договореното възнаграждение.

Възражението в жалбата, че съдебният изпълнител е следвало да приложи като императивно правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно. Приложението на това правило предвид изложената по-горе съпоставка на възнаграждението с размера на правния интерес би довело до  несправедливо обосноваване на размер на възнаграждението – 450 лв., превишаващ размера на вземането. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена от законовите разпоредби на чл. 78, ал.5 от ГПК и чл. 36, ал.2 от ЗА до минималните размери установени в наредбата на Висшия адвокатски съвет. Правилото на §2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е установено от своя страна в поднормативен акт. Съобразяването на установените от разпоредбите на закона – чл. 78, ал.5 от ГПК и чл. 36, ал.2 от ЗА, възможност и изискване за справедливост с посоченото правило от подзаконовия нормативен акт би довело до колизия между разпоредби от различен ранг, при което и съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА следва да намери приложение разпоредбата от по-висок ранг. Следователно, като е определил размера на възнаграждението за адвокат в минималните размери установени от разпоредбите на чл. 10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да прилага правилото на §2 от ДР на същата Наредба съдебният изпълнител е действал в съответствие със закона. Жалбата от своя страна се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на адв. Е.П. *** подадена в качеството й на пълномощник на С.Т.Б. срещу разпореждането от 15.05.2009г. на ДСИ по и.д. № 140\09г. по описа на СИС при РС – Сливен, с което е намалено от 290 лв. на 150 лв. като прекомерно заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 07.05.2009г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                          

 

 

2.