РЕШЕНИЕ №                                

гр. Сливен, 27.07.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно тринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.,*** Х.,

 

при секретаря  Р.Б., като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА 319 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно, образувано е и се движи по реда на гл. ХХ от ГПК.

„Т.-С.” ЕАД, гр.Сливен чрез пълномощник – адв. Пл. Г. обжалва решение № 238/03.04.2009г. постановено по гр.д. № 122/2009г. по описа на РС – Сливен, с което е отхвърлен предявения от дружеството против Н.И.С. иск за установяване на вземания за сумата от 1070, 57 лв., представляващи цена на незаплатена топлинна енергия за периода от 31.08.2000г. до 30.09.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2009г. до окончателното изплащане на сумите, както и за сумата от 403, 85 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница. Със същото решение ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 384 лв. В жалбата са изложени доводи за неправилност на извода, че дружеството не е доказалf вземанията си. Посочва, че задълженията на ответницата са формирани изцяло от сума мощност и топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, която се определя в процент с решение на общото събрание на етажната собственост. По делото е приложено решението на етажните съсобственици, като начислените суми са съобразени с него. Относно задължението на ответницата за заплащане на сума мощност се позовава на дефиницията на задължението в §1, т. 3 от НРЦТЕ и ПМС № 131\15.06.2004г.

Иска се отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен.

Ответницата е представила отговор по чл. 263, ал.1 от ГПК, в който поддържа, че при липсата на доказателства за правилното изчисляване и определяне размера на задълженията според НРЦТЕ и начисляването ми в нарушение на нормативно установените методики законосъобразно предявеният иск е отхвърлен изцяло.

В с.з.  за въззивника не се явява представител. Представено е писмено становище от пълномощника – адв. Пл. Г. от АК – гр. Сливен, в което поддържа жалбата на посочените в нея основания и се претендира уважаване на предявения иск в размерите установени чрез назначената експертиза.

Въззиваемата редовно  призована не се явява. За нея се явява представител по пълномощие – адв. Ел. П. ***, която оспорва жалбата. Позовава се на общите условия, за сключване на договор между топлопреносното предприятие и доверителката й като потребител на топлинна енергия, а именно на разпоредбата на чл. 44, според която  между страните следва да има сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, като в случая не са налице договорни отношения. Законодателят предвидил, че ако не се подпише договор до началото на отоплителния сезон, топлоснабдяването се прекратява в срок от 7 дни, което не е сторено и отношенията не са уредени според предвидения от законодателя начин. Евентуално, ако съдът приеме, че са били налице договорни отношения, то вземанията са погасени частично по давност. Претендира деловодни разноски.

На основание чл.267 от ГПК съдът с определение от 09.06.2009г. прие, че жалбата е допустима като подадена своевременно в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението в посочените части.

Със същото определение съдът предяви на страните проект  за доклад по делото, който обяви в с.з. за окончателен поради липсата на възражения и други искания на страните, променящи обстоятелствата, при които е подадена въззивната жалба.

Съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо съгласно чл. 270, ал.1 и ал. 3 от ГПК, поради което съдът пристъпи към разглеждане на делото по съществото на спора, лимитиран с въззивната жалба и отговора по нея.

Лимитираният с жалбата предмет на въззивното производство е предявеният от „Т.-С.” ЕАД – гр. Сливен против Н.И.С. осъдителен иск по чл. 422 ал.1 от ГПК за установяване на вземания на въззивника като ищец, за които на основание чл. 410 и сл. от ГПК по ч.гр.д. № 4249\08г. е издадена заповед за изпълнение, а именно за сумата от 1070, 57 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 31.08.2000г. до 30.09.2008г., ведно със законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението – 01.12.2008г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 403, 85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата формирана от периодичните вземания от момента на тяхната изискуемост до 10.11.2008г., както и 40 лв. – разноски за издаване на заповед за изпълнение.

Обстоятелствата, които са релевирани като спорни с подадената въззивна жалба и отговора по нея от противната страна и подлещажи на доказване пред настоящата инстанция са свързани с правилното изчисляване размера на задължението, произтичащо от сума мощност и топлинна енергия отдадена от сградна инсталация.

Пред първоинстанционния съд в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК въззиваемата като ответник е въвела възражение за погасяване на част от задължението по давност за периода от 31.08.2000г. до 31.10.2005г., което не е оспорено от въззивника, нито като ищец пред първоинстанционния съд, нито с въззивната жалба.

Въз основа на събраните по делото пред двете инстанции допустими и относими към предмета на доказване обстоятелства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивникът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Н.И.С. с вх.№ 18643/01.12.2008г. за главница в размер от 1070,57 лева, представляваща цена на ползвана и незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се на адрес гр.Сливен, бул.”Х.Д.” *-*-*за периода от 31.08.2000г. до 30.09.2008г. за заплащане на лихва в размер на 403,85 лева за периода от 31.08.2000г. до 30.09.2008г. както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащан. Заявлението е било уважено като на 01.12.2008г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1397 за посочените в заявлението вземания, както и за сумата от 40,00 лева представляваща деловодни разноски.

След съобщаване на заповедта за изпълнение на длъжницата в срока по чл.414 от ГПК е подала възражение като на основание чл.415 ал.1 от ГПК са дадени указания на заявителя, че в едномесечен срок от получаването може да предяви иск за съществуване на вземанията си при условията на чл.422 ал.1 от ГПК. Съобщението е било връчено на 17.12.2008г. като исковата молба е подадена на 15.01.2009г. в рамките на едномесечния срок.

Със самата искова молба не са били представени доказателства за установяване размера на вземанията като по искане на въззиваемата направено в отговора на исковата молба по чл.131 ал.1 от ГПК същата е изискала да се представят сведение за разпределение на топлоенергията на вх.* бл.* на бул.”Х.Д.” в гр.Сливен за всеки месец поотделно за процесния период, протокол от общото събрание на етажната собственост и удостоверение относно цената мощност, при която за процесния период е изчислявана сумата мощност съобразно действалите наредби, касаещи цените на топлинна енергия за процесния период. Посочените в отговора писмени доказателства са представени в първото заседание по делото, а именно справки за разпределение на топлоенергията за бл.№ *, находящ се на бул.”Х.Д.” за входове А,  Б и В за периода от м.ноември 2005г. до м.септември 2008г., представен е протокол на общото събрание на етажните собственици от вх.А и вх.Б и прието решение на 23.10.2000г. за сключване на договор с ЕТ „Т.” – Сливен за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода, както и за издаване на обща индивидуална сметка; за избиране на пълномощник, който да представлява интересите на етажната собственост при подписване на договор с ЕТ „Т.” както и за определяне относителния дал на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоподаване към общата сградна инсталация. За пълномощници за сключване на договор са избрани лицата С. Б. Б.в и Н.К. К., които да сключат договор от името на етажната собственост с ЕТ „Т.” като е прието решение за определяне относителния дял на разход на топлинна енергия свързан с топлоподаването на главните линии на общите сградни инсталации (индиректно отопление) в размер на 12%. Числото на процента на относителния дял е променено чрез добавка от 12% на 15 %, за която няма данни да е налице надлежно прието решение на етажните собственици за това. Представени са и карнети за извършеното отчитане на индивидуално потребление на топлинна енергия.

Горните писмени доказателства – представени от въззивника във връзка с възраженията на въззиваемата като ответник по предявения иск, касаещи правилното изчисляване и определяне размера на задължението за заплащане на сума мощност и сградна инсталация – справки за цените на топлинна енергия, справка за разпределението на топлинна енергия да обект, находящ се в гр. Сливен, бул. „Х. Д.”, вх. „А”, „Б” и „В”, карнети за отчитане на топлоенергия, протокол за проведено на 23.10.2000г. общо събрание на етажните собственици от бул. „Х. Д.” вх. „А” и вх. „Б” са приети като безспорни по делото.

Преценката на данните от тези доказателства, приети като безспорни по делото е невъзможно да бъде извършена самостоятелно от съда, поради необходимостта от специални знания. Наличието им обвързва съда да извърши преценка на обстоятелствата, за които са представени, допуснати, поради което и съгласно чл. 195, ал.1 от ГПК съдът служебно назначи експертиза. Назначаването на такава освен това е обусловено от задължението на съда по чл. 162 от ГПК, при евентуален извод за доказване на основанието на предявения иск, при липсата на данни за неговия размер да го определи по своя преценка или въз основа на заключение на вещо лице

За установяването на обстоятелствата, касаещи правилното разпределение и изчисление на сумите мощност и тези дължими за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация въз основа на представените писмени доказателства съдът назначи съдебно-техническа експертиза, която да се изготви то в.л. инж. Н.Я.К., който въз основа на представените писмени доказателства да посочи какъв е размера на задължението на потребителя на топлинна енергия за ап.19 във вх.Б на бл.35, находящ се на бул.”Х.Д.” за процесния период от 01.08.2000г. до 30.09.2008г. съответно и какъв е размера на законната лихва за заплащане на задълженията от момента на възникването им до 10.11.2008г.  Заключението по така назначената експертиза представено на 03.07.2009г. настоящата инстанция прие като безспорно доказателство по делото. От същото заключение се установява следното: методиките касаещи определянето на размера на сума мощност и дължимите суми за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация са регламентирани за процесния период от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия, обнародвана в ДВ бр. № 49/27.06.1975г. и отменена заедно с последвалите я изменения в ДВ бр.№ 31/26.03.2002г.; Наредба № 2 за отчитане на топлинна енергия обнародвана в ДВ бр.№ 48/15.06.1976г. отменена заедно с последвалите я изменения с ДВ бр.№ 31/26.03.2002г.; Наредба за топло снабдяването, приета с Постановление № 64 на МС от 18.03.2002г. обнародвана в ДВ бр.№ 31/26.03.2002г.; Наредба № 2/28.05.2004г. за топло снабдяването обнародвана в ДВ бр. № 68/03.08.2004г. и Наредба № 16-334/16.04.2007г. за топло снабдяването обнародвана в ДВ бр.№ 34/24.04.2007г. В експертизата е посочено, че топлинното счетоводство и методологичната рамка, фиксирана в посочените нормативни уредби се базира на правила за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажа собственост; геометрични характеристики на ползваното жилище /отопляем обем/; показания на средства за търговско мерене в наличната абонатна станция и показания на средства за измерване находящи се в отделните отопляеми обеми на ползваните от сградата – етажна собственост жилища. Вещото лице е установило, че въззиваемата като абонат за процесния период е ползвала само топлинна енергия за отопление и вентилация /ОВ/ отдадена само то сградна инсталация /СИ/. Ползвала е топлинна енергия за битово горещо водо-снабдяване /БГВ/. Изчисленията си вещото лице е онагледило в табличен вид като е определило отделно данните за абонатната станция, данните за апартамента, обема на жилищната сграда – етажна собственост. Определил е мощността на абонатната станция, както и цените за сума мощност. По данните от представените писмени доказателства, съобразявайки методиките в посочените поднормативните актове, както и процента, определен с протокола на общото събрание за дела на топлинна енергия за сградна инсталация – 12%, вещото лице установява, че при правилно изчисление на сумите в посочените данни и при спазване на методиките размера на главницата, дължима за целия период от 31.08.2000г. до 30.09.2008г. е 1029,85 лева, т.е. с 40,72 лв. по-малко от претендирания размер, като лихвата върху тази главница е 388,19 лева или с 15,66 лв. по-малко от претендирания размер.

За периода от 31.08.2000г. до 30.10.2005г. включително размерът на задължението за главница и лихва е 818,99 лева, от които 546,87 лева главница и 272,12 лева лихва.

За периода от м.ноември 2005г. до 30.09.2008г. общия размер на задълженията е 599,07 лева, от които 478,82 лева главница и мораторна лихва – 120,25 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е частично основателна.

Предмет на предявения иск по чл. 422, ал.1 от ГПК са вземания на въззивника, за които на основание чл. 410 и сл. от ГПК по ч.гр.д. № 4249\08г. е издадена заповед за изпълнение, а именно за сумата от 1070,57 лв., представляваща неплатена цена на ползвана топлинна енергия за периода от 31.08.2000г. до 30.09.2008г., ведно със законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението – 01.12.2008г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 403,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата формирана от периодичните вземания от момента на тяхната изискуемост до 10.11.2008г., както и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.12.2008г.

Твърдението в исковата молба е, че за процесния период ответницата Н.И.С. е потребител на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и сума мощност, но сумите не са платени, което квалифицира предявения иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

Възраженията на въззиваемата като ответник по предявения иск касаят основателността на част от вземанията, а именно – тези за периода от 31.08.2000г. до 30.10.2005г., поради погасяването им по давност съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в” пр.3 от ЗЗД – с изтичането на тригодишен срок за периодични задължения. Освен това за целия период, включително този, по отношение на който не е въведено възражение за погасяване на вземанията по давност – от м. ноември 2005г. до 30.09.2008г., с отговора по чл. 131, ал.1 от ГПК въззиваемата оспорва основателността на предявения иск, но е въвела като спорни само такива обстоятелства, които касаят размера на вземанията – правилното им начисляване и изчисляване съобразно нормативно установените методики за изчисляване на паричните задължения за сума мощност и цена на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация съобразено и с решението на етажните собственици относно дела за сумите дължими за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация.

Съгласно чл. 133 от ГПК, в който намира израз въведеното с новия ГПК концентрационно начало, по отношение обстоятелствата, които не са посочени в отговора на исковата молба, касаещи основателността на иска – наличието на предвидени от закона и общите условия обстоятелства за прекратяване на договорните отношения, намира приложение принципа на процесуална преклузия, като е недопустимо въвеждането им като спорни в процеса на по-късен етап и още по-малко пред въззивната инстанция, освен в хипотезата на чл. 266, ал.1, т. 1 от ГПК, която не е налице. В тази връзка е недопустимо разглеждането  с настоящото решение на възражението на въззиваемата относно предпоставките, обуславящи прекратяването на договорните отношения между страните като основание за въззивника за подаване на топлоенергия, респективно – възникването на задължение за въззиваемата за заплащането й.

Възражението на въззиваемата за неправилно определяне размера на задълженията й към въззивника в нарушение на нормативно установените методики и решението на общото събрание на етажните собственици за относителния дял в разпределението на сумите, дължими за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е частично основателно за разликата между размера на претендираната главница от 1070,57 лв. и размера на главницата установен със заключението на вещото лице за целия период – 1029,85 лв., т.е. за сумата от 40,72 лв., както и за разликата на претендираната мораторна лихва в размер на 403, 85 лв. за периода от 31.08.2000г. до 30.09.2008г. и размера на лихвата установен със заключението на вещото лице – 388, 19 лв., т.е. за 15, 66 лв.

Отношенията между страните във връзка с ползването на топлинна енергия за процесния период се уреждат от ЗЕЕЕ (отм.), като съгласно разпоредбата на чл. 106 ал.1 т.4 към 1999г. и чл. 106а (нов ДВ бр. 108 от 2001г.) се регламентират като договорни въз основа на публично известни общи условия публикувани съгласно изискванията на чл. 106а ал.2 от ЗЕЕЕ, сключени първоначално съгласно разпоредбата на чл. 107 отм. ДВ бр. 108 от 2001г., а съгласно разпоредбата на чл. 106а ал.2 пр. посл. от момента на публикуване на общите условия без изрично писмено приемане от страна на потребителите. Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като съгласно чл. 150, ал.2, пр.2 от ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

За периода от 30.10.2005г. до 30.09.2008г. е безспорно, че не е преустановено топлоподаването към АС на жил.бл № 35, находящ се на бул. „Х. Д.” в гр. Сливен, поради което за отдадената от общата сградна инсталация топлинна енергия за въззиваемата е налице задължение за заплащане на сума мощност и цена за отдадена от сградна инсталация топлинна енергия съгласно чл. 145, ал. 2 и ал.3 от ЗЕ.

Над тези размери от 40,72 лв. главница и 15, 66 лв. – мораторна лихва за периода от 31.08.2000г. до 30.09.2008г., поради неправилното им начисляване, както и над размера на задълженията, за които предявеният иск е неоснователен поради погасяването му по давност, а именно за сумата от общо 818,99 лева, от които 546,87 лева главница и 272,12 лева лихва, предявеният иск е основателен и доказан, а именно за сумата от 599,07 лева, от които 478,82 лева главница и мораторна лихва – 120,25 лева.

Възражението на въззиваемата за погасяване на част от задълженията – за периода от 31.08.2000г. до 30.10.2005г. по давност е безспорно и основателно. Пред първоинстанционния съд възражението за погасяване на част от вземанията по давност не е оспорено от въззивника, като възражения в тази насока не са въведени включително с въззивната жалбата. Поради това и въпреки наличието на доказателства за установяване на техния размер, предявеният иск е неоснователен.

Периодичните вземания, съответно плащания се характеризират с определена повтаряемост на падежа през точно определен период от време и еднородност, които характеристика са налице за вземанията на топлофикационните дружества спрямо потребителите на топлинна енергия. Отношенията са договорни при публично установени общи условия, в които задълженията на потребителите са месечни и еднородни, като въпросът за определяне на техния размер, включително при липса на задължение, поради липсата и на консумирана топлинна енергия е свързан с ликвидността на задълженията, която няма отношение към характеристиката  на задълженията като периодични. Следователно възможността на въззивника като кредитор да получи съдебна защита на притезанията си за периодичните задължения на потребителите на топлинна енергия се погасяват с установената в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД тригодишна погасителна давност.

Въз основа на назначената пред настоящата инстанция експертиза се налага извода, че предявените от въззивника искове са неоснователни за размера на задълженията за главница и лихва от общо 818,99 лв., от които 546,87 лв. главница и 272,12 лв. лихва за периода от 31.08.2000г. до 30.10.2005г., поради погасяването им по давност и като такъв следва да се отхвърли.

Въз основа на гореизложените решаващи мотиви на въззивната инстанция решението на районния съд следва да се отмени и предявеният от въззивника иск по чл. 422, ал.1 от ГПК да се уважи за вземанията на въззивника, произтичащи от ползването на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за периода от 01.11.2005г. до 30.09.2008г. в размер на 599,07 лева, от които 478,82 лева главница и мораторна лихва – 120,25 лв., както и за законната лихва върху главницата в размер на 478,82 лв., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 01.12.2008г. до окончателното изплащане, както и за присъдените в полза на въззиваемата разноски направени пред първоинстанционния съд над размера от 227,98лв.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция претенцията на въззиваемата за присъждане на деловодни разноски е частично основателна – съразмерно на частта, в която предявения иск следва да се отхвърли, а именно за сумата от 106, 65 лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие.

Въззивното дружество не е претендирало деловодни разноски пред настоящата инстанция

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 238 от 03.04.2009г. постановено по гр.д. № 122/2009г. по описа на РС – Сливен В ЧАСТТА, с която предявените от „Т.-С.” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, бул. „С. К.” № * против Н.И.С. ЕГН ********** ***„Х.Д.” *-*-* искове за съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 4249\08г. на РС – гр. Сливен е издадена заповед за изпълнение са отхвърлени като неоснователни относно вземанията на въззивника, произтичащи от ползването на топлинна енергия за периода от 01.11.2005г. до 30.09.2008г. в размер на общо 599,07 лева, от които 478,82 лева главница и мораторна лихва – 120,25 лева за периода от 01.11.2005г. до 30.09.2008г., както и за законната лихва върху главницата в размер на 478,82 лв., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 01.12.2008г. до окончателното изплащане, както и в частта относно присъдените в полза на Н.И.С. деловодни разноски направени пред първоинстанционния съд над размера от 227,98лв., като вместо това

 

ОСЪЖДА Н.И.С. ЕГН ********** ***„Х.Д.” *-*-* да заплати на „Т.-С.” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „С.К.” № * БУЛСТАТ: ******* парични задължения, произтичащи от ползването на топлинна енергия за периода от 01.11.2005г. до 30.09.2008г. в общ размер на общо 599,07 лева, от които 478,82 лева главница и мораторна лихва – 120,25 лв. за периода от 01.11.2005г. до 30.09.2008г., както и законната лихва върху главницата от 478,82 лв., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 01.12.2008г. до окончателното изплащане на сумите.

 

ОСЪЖДА„Т.-С.” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, бул. „С. К.” № * БУЛСТАТ: ****** да заплати на Н.И.С. ЕГН ********** ***„Х.Д.” *-*-* сумата 106,65лв., представляващи направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред въззивната инстанция.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.И.С. ЕГН ********** ***„Х. Д.” *-*-* за осъждане на „Т.-С.” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, бул. „С. К.” № * да й заплати деловодни разноски направени пред първоинстанционния съд в размер на 156,02 лв. и деловодни разноски направени пред въззивната инстанция в размер на 85,35лв. за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред въззивната инстанция като неоснователно.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 238/03.04.2009г. постановено по гр.д. № 122/2009г. по описа на РС – Сливен В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която предявените от „Т.-С.” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, бул. „С. К.” № 23 БУЛСТАТ: ******** против Н.И.С. ЕГН ********** ***„Х. Д.” *-*-* искове относно съществуването на вземанията, за които за които по ч.гр.д. № 4249\08г. на РС – гр. Сливен е издадена заповед за изпълнение СА ОТХВЪРЛЕНИ НАД размера от 478,82 лева - главница и НАД размера от 120,25 – мораторна лихва за периода от 01.11.2005г. до 30.09.2008г., както и законната лихва върху главницата от 478,82 лв., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 01.12.2008г. до окончателното изплащане на сумите ДО ПЪЛНИЯ РАЗМЕР от 1070,57 лв. за главницата и до пълния размер от 403, 85 лв. за мораторна лихва и за законната лихва върху главницата над размера от 478,82 лв., считано от 01.12.2008г. до окончателното изплащане на сумите, както и В ЧАСТТА, с която е уважена претенцията на Н.И.С. за направените от нея деловодни разноски ред първоинстанционния съд до размера от 227,98лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: