Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 12.06.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

Разгледа докладваното от Мария Блецова 323 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на А.М. Ч. ЕГН ********** *** – взискател по изп.дело № 558/2003г.по описа на ДСИ – Сливен чрез адв. К. против Постановление на ДСИ при СлРС от 10.03.2009г. за прекратяване на изпълнителното производство.

         В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незакосъобразно, тъй като с молба от 29.09.2008г. взискателят е поискал запор на банковите сметки на длъжника , запорното съобщение е било изпратено на 02.10.2008 г. и на 22.10.2008г., а освен това на 27.10.2008г. било поискано налагането на нов запор, като и по втората молба съдия-изпълнителя е поставил резолюция „да се уведоми длъжникът, че запора е наложен”. Моли се обжалваното постановление да бъде отменено като незаконъобразно като му бъдат присъдени деловодни разноски.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е посочил, че жалбата е допустима , но по същество неоснователна .

         Длъжникът по изпълнителното дело не изразява становище .

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело № 558/2003г. по описа на ДСИ при РС – Сливен било образувано на 08.12.2003 г. по молба на  жалбоподателя Ч.. С молбата бил депозиран изпълнителен лист по гр.д. № 345 / 2001 г. от 17.09.2003 г. Изпълнителният лист бил издаден за задължение на „ М. Б. ” ЕООД в ликвидация гр. Т. в размер на 5 000 лв. , представляващи обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука станала на 12.04.2000г., ведно със законната лихва за забава, считано от 12.04.2000 г. С осъдителното решение „М. Б.” ЕООД били осъдени да заплатят и сумата от 3 436.55 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди пряка и непосредствена последица от трудовата злополука на 12.04.2000г., ведно със законната лихва за забава, считано от 12.04.2000г. и 270 лв. разноски по делото. На длъжника била изпратена призовка за доброволно изпълнение , която била получена на 23.12.2003 г. На 18.02.2005г. били наложени запори върху банковите сметки на длъжника в три банки „Ю.” АД, „Р.” АД и „О. б.” АД. Насрочен бил и опис на движими вещи, който следвало да се извърши на 15.04.2005г. На взискателя било известено задължението да осигури транспорт за извършване на описа, като призовката за това била връчена на 14.03.2005г. На 29.09.2008г. взискателят поискал повторното налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. С резолюция върху молбата ДСИ се разпоредил запорът да бъде наложен върху сметките на длъжника в „О. б.” Ад – гр. С.. С нова молба от 27.10.2008г. взискателят поискал налагането на запор по сметки на длъжника в „О. б. „ АД – гр.С. , район „О.”, клона на банката в гр.С. и офиса и в гр. Т.. На 28.10.2008г. ДСИ поставил резолюция върху молбата „да се уведоми длъжникът за наложените запори”. На 10.03.2009г. ДСИ издал постановление, с което прекратил изпълнителното производство, поради  непоискани изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на повече от 2 години, като аргументирал прекратяването с обстоятелсвото, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия от 15.04.2005г. ( на която дата бил насрочен описа на имуществото ) до 29.09.2008г. ( когато била подадена молбата за налагане на запор по банковите сметки).

Постановлението на ДСИ било връчено на взискателя по изпълнението на 23.04.2009 г. Процесната жалба била изпратена на 27.04.2009 г. – в рамките на законоопределения едноседмичен срок .

         С оглед гореизложеното депозираната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява , когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка . В конкретния случай взискателят с пасивното си поведение по събиране на вземането е причина да се прекрати производството . Безспорно е от събраните доказателства , че след като на 15.04.2005г. е бил насрочен опис на имущество собственост на длъжника , едва на 29.09.2008г. е било поискано извършването на ново изпълнително действие – запор на банкови сметки . През този период от време са изминали повече от 2 години т.е. изискването на законодателя по отношение на изтеклия срок е налице . Следва да се има предвид и фактът , че с настъпване на основанието по чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона , при което прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на съдия – изпълнителя само констатира настъпилото прекратяване . Ето защо , макар ДСИ да е извършил действия по принудително изпълнение след изтичане на двугодишния срок след извършване на принудителни процесуални действия , не може да се приеме , че действията на съдебния изпълнител по някакъв начин са валидирали бездействието на взискателя . Напротив действията на ДСИ по налагане на запор на банкови сметки през 2008 г. са незаконосъобразни , тъй като са били налице условията за прекратяване на принудителното изпълнение на делото още към 15.04.2007г.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М. Ч. ЕГН ********** *** против Постановление от 10.03.2009г. на ДСИ по изп.д. № 558 / 2003 г. за прекратяване на изпълнителното дело като НЕОСНОВАТЕЛНА .

 

 

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.