Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  24.07.2009г.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на шести юли през две хиляди и  девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    М.Б.

                                                                                                                М.Х.

при секретаря Е.Х. и с участието на прокурора  … като разгледа докладваното от  ГИНА ДРАГАНОВА  въззивно гражданско дело № 324 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „С.К.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Х. Д.” №* ап.*, представлявано от управител О.  Д.У., депозирана чрез процесуалния му представител адв. Е. П. от АК Сливен,  против Решение № 324/28.04.2009 год., постановено по гр. дело № 4677/2008 год. по описа на районен съд гр.Сливен, в частта му, с която положителния установителен иск от 5 500лв. до сумата 11000лв. главница и 621,50лв. разноски в заповедното производство, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение в посочената  част е необосновано и     постановено в противоречие със закона.  Посочва, че не била установена точната сума, която жалбоподателя е дал на ответника, но не било установено и това, че последния е бил въведен в заблуда от ищеца, че в запис на заповед се вписвала двойната сума.Счита, че е доказал факта,  че е дал 11000лв, и предявения иск е основателен и доказан в пълен размер.  Затова следвало и акцесорната претенция за разноски да бъде уважена. Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, като се уважи предявения иск. Същото становище изразява и по съществото на спора.

Въззиваемата страна, не е заявила становище по жалбата.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и е допустима  по смисъла на чл.258 от ГПК.

 

Пред въззивната инстанция не се сочат доказателства, по смисъла на чл.266 от ГПК.

 

Като съобрази доводите в жалбата и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че  ищецът е издал и ответникът е подписал приложения към ч.гр.д. № 3646/2008г. „запис на заповед” за сумата 11000лв.

Ищецът е депозирал пред РС Сливен заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за цялата сума. РС Сливен е разпоредил и на заявителя –ищец е била издадена заповед за незабавно изпълнение № 1045/03.10.2008г. След връчване на ответника на заповедта и призовка за доброволно изпълнение, той е депозирал възражение, че не дължи цялата сума, а половината от нея. В законния срок взискателят е предявил положителен установителен иск за присъждане на сумата, предмет на посочения запис на заповед.

 По делото не са били искани, не са представени  и не са събрани други допустими и относими към спора доказателства.

 

Спорен е въпроса, по представения и оспорен от длъжника запис на заповед, цялата сума по него ли следва да се присъди или до размер на оспорването.

 

Тези констатации от фактическа страна мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е с посочено правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, за да се установи съществуването на едно правно отношение – право на вземане на заявител, по приложен запис на заповед, по който е била издадена и оспорена от длъжника чрез възражение, запис на заповед  за незабавно изпълнение.

По таза предявения иск, задължение на ищеца е, да установи вземането си не само по основание, а и по размер, който е оспорен.

В настоящия случай, записа на заповед съдържа реквизитите, установено  в чл.535 от ТЗ и претенцията правилно е приета за основателна.

РС Сливен е изследвал и изложил съображения относно характера на представения запис на заповед, както и наличието на  формалните реквизити на представения запис на заповед и е установил редовността му от  външна страна.

Изследван е и въпроса дали е налице основание за издаването на заповед за незабавно изпълнение, за съществуване на вземането, материализирано в представения документ, като са  установени и каузални правоотношения между страните – наличие на договор за паричен заем, обезпечен със записа на заповед.

 Следва да се споделят изводите на РС Сливен относно задължението на страните, всяка от тях да докаже  конкретните факти и обстоятелства, на които основава исканията и възраженията си. Правилно е прието, че в случая ищецът не е установил по безспорен начин целия размер на вземането си по приложения запис на заповед, поради което РС е уважил иска до размер на безспорно установения, признат от ответника, размер – 5 500лв. /арг. и чл.154, ал.1 и чл.164, ал.1, т. 3 от ГПК./.

В съответствие с приетия за безспорно установен размер на иска, правилно е определен и размера на дължимите от въззиваемия - ответник разноски по делото.  

 

Доводите  на жалбоподателя, че  обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на  закона са несъстоятелни и незаконосъобразни и не се споделят от тази инстанция.Той сам не е  положил дължимата грижа, да посочи и  представи доказателства, установяващи  вземането му по размер и след като съдът му  е дал изрични указания. / Виж протокола от с.з., проведено на 08.04.2009г., по гр.д. № 4677/2008г. на РС Сливен./   

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение РС Сливен не е допуснал инвокираните с въззивната жалба основания за отмяна решението, в обжалваната част, следва да  бъде потвърдено.

При този изход на спора разноски за тази инстанция се дължат на въззиваемата страна – ответник, който не е доказал извършването на такива.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА    Решение № 324/28.04.2009 год., постановено по гр. дело № 4677/2008 год. по описа на районен съд гр.Сливен, В  ЧАСТТА, с която е признато за установено, между   „С.К.” ЕООД с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Х. Д.” №* ап.*, представлявано от управител О.  Д.У., с ЕГН ********** и Д.П.Г. с ЕГН ***********,***, че предявения  положителен установителен иск по чл.422, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, над сумата 5500лв./пет хиляди и петстотин лева/, до пълния му размер- 11000/единадесет хиляди/ лева – главница  и 621,50лв. разноски в заповедното производство е отхвърлен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

Решението може да бъде обжалвано в  едномесечен  срок от връчването му  на страните пред ВКС на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: