РЕШЕНИЕ №                                    

гр. Сливен, 22.07.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.,

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.,*** Х.,

 

при секретаря  М. Ж., като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА 328 по описа на съда за 2009г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на гл. ХХ от ГПК

С решение № 234\23.04.2009г. постановено по гр.д. № 3918\08г. по описа на РС – гр. Сливен е отхвърлен като неоснователен предявения от Г.Р.П. против В.Й.М. иск за установяване съществуване на вземането – парично задължение в размер на 5325 лв. по запис на заповед от 25.04.2006г. издаден в гр. Сливен, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 03.09.2008г., до окончателното изплащане на сумите.

Решението е обжалвано от ищеца като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са доводи, че при недопустимост съгласно чл. 164, ал. 1 от ГПК на гласните доказателства събрани по искане на ответника, т.к. се касае за вземане установено с писмен акт, съдът е приел за установено, че записът на заповед от 24.06.2006г. е издаден във връзка с каузално отношение, кредитор по което е трето лице – баща на ищеца, спрямо което трето лице задължението е изпълнено. Освен това, дори да се приеме, че ответникът е изпълнил задължението си към бащата на ищеца, няма доказателства, че така платената сума касае задължението по записа на заповед, нито, че сумите са предадени на ищеца от неговия баща. Касае се за вземане по абстрактна сделка, която отговаря на изискуемите по чл. 535 от ТЗ реквизити и всички плащания е следвало да бъдат отбелязани на гърба на издадения запис на заповед. При липсата на такова отразяване липсва връзка между плащанията приети за установени въз основа на гласните доказателства, които са недопустими и съгласно чл. 164, ал.3 от ГПК, т.к. паричното задължение е за сума в размер над 5000 лв.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК противната страна е депозирала отговор, в който се съдържа искане за събиране на доказателства, без да са предпоставки и доказателствата за тях за допустимост съгласно чл. 266, ал.2, т.1 от ГПК.

На основание чл. 267 от ГПК с определение от 10.06.2009г. съдът прие жалбата за допустима, като в същото определение на основание чл. 140, ал.3 от ГПК изготви проект за доклад по делото съгласно чл. 146, ал.1 от ГПК, който при липсата на възражение от страните в с.з. съдът обяви за окончателен.

В с.з. въззивникът редовно призован не се явява и не изпраща представител. От негово име е депозирана писмена молба, в която посочва, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемият - редовно призован, също не се явява и не изплаща представител в с.з. и не представя становище по предявения проект за доклад по делото.

Съдът като извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, намери, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо, поради което пристъпи към разглеждане на спора по същество.

Обстоятелствата, на които се основава предявения иск е твърдението за съществуване на валидно и действително основание по чл. 535 от ТЗ – запис на заповед, издаден на 25.04.2006г., с което въззиваемият безусловно се е задължил да заплати на въззивника сумата от 5325 лв., която не е заплатена и към настоящия момент.

В отговора си на исковата молба въззиваемият е оспорил допустимостта на иска, без да е изложил обстоятелства във връзка с това възражение.

Оспорил е и основателността на предявения иск, като досежно издаването на записа на заповед е направено признание, че е подписан в присъствието на нотариус и на бащата на въззивника. Относно възражението за неоснователност на предявения иск, въззиваемият е въвел като предмет на доказване обстоятелствата, че абстрактната сделка е във връзка с каузално отношение по договор за паричен заем, който обаче е сключен не с въззивника, а с неговия баща от една страна като заемодател и въззиваемия от друга като заемател за сумата посочена в записа на заповед и, че задължението по това каузално отношение е погасено чрез плащането му на две вноски от по 2500 лв. На бащата на въззивника били платени общо 10 000 лв., включващи задължение и на съпругата на въззиваемия към същия заемодател – баща на въззивника.

Във връзка с предявения на страните проект за доклад по делото страните не са направили възражения или допълнителни пояснения нито писмено, нито устно поради неявяването им в с.з. Поради това съдът обяви предявения на страните проект за доклад като окончателен. Въз основа на очертания с него предмет на доказване съгласно чл. 153 във вр. с чл. 273 от ГПК пред настоящата инстанция са посочените по-горе обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения съобразно направеното разпределение на доказателствената тежест.

Въз основа на събраните по делото допустими и относими към предмета на доказване очертан в доклада доказателства по делото се установява следното от фактическа страна:

Безспорно е, при наличието на признание от страна на въззиваемия, че на 25.04.2006г. в гр. Сливен е документ, именуван запис на заповед, с който неотменимо се е задължил срещу представянето на записа на заповед, без разноски по извършването на протест да заплати в гр. Сливен, на адрес кв. „Д. Груев 49-Б-7 на въззивника сумата от 5325 лв. Посочено е освен това, че сумата е платима на 30 септември 2006г., като документа съдържа подписа на издателя. На гърба на представения документ в оригинал, съдържащ се към приложеното ч.гр.д. № 3351\08г. на РС – гр. Сливен, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение, е посочено, че записът на заповед  с падеж 30 септември 2006г. е предявен за плащане на 30 септември 2006г.

Заедно с посочения по-горе документ, от който в исковата молба се твърди, че произтича задължението е представена и декларация от името на въззиваемия с нотариална заверка на подписа му, извършена под рег. № 2382 на 28.05.2007г. от Нотариус Н.С.с рег. № 524 при НК и район на действие РС – Сливен. В декларацията е отразено изявление на въззиваемия, че на 25 април 2006г. е получил в заем сумата от 5325 лв., а на 31 януари 2006г. в заем сумата от 3 600 лв., като е заявил, че се задължава да върне същата сума в срок до 01.08.2007г.

Въз основа на този документ със заявление вх. № 13318\02.09.2008г. въззивникът е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По молбата е образувано ч.гр.д. № 3351\08г. па описа на РС – гр. Сливен, по което на основание чл. 418, ал.1 от ГПК, намирайки, че представеният документ е редовен от външна страна и представлява основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.9 от ГПК. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът – въззиваем пред настоящата инстанция е направил възражение. На основание чл. 420, ал.1 от ГПК съдът е спрял принудителното изпълнение по издадената заповед за незабавно изпълнение и е указал на заявителя правото в едномесечен срок.

Представената декларация има характеристиките на разписка за получаването на въззиваемия в заем от въззивника на сумата от 5325 лв., която разписка съдът намира, че е неотносима към предмета на доказване по делото. Относимостта на представеното доказателство следва да се свържи с твърдение на страната, която го представя относно обстоятелствата, от които произтича претендираното право. В исковата си молба като обстоятелства, от които произтича правото на въззивника да получи сумата от 5325 лв. не е посочено наличието на договор за заем, като каузално отношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, по който се претендира плащането.

Наличието на каузално отношение, във връзка с което е издаден документа, по който се претендира плащане с исковата молба, се поддържа от въззиваемия, но с твърдението, че заемодател и кредитор за получаването на сумата по записа на заповед е бащата на въззивника – Р. П., към когото е налице и изпълнение.

В отговора си на исковата молба въззиваемият не е посочил, кога е възникнало задължението по договор за заем с бащата на въззивника и кога е извършено плащането на сумите. Освен тези обстоятелства, въззиваемият не е посочил и обстоятелствата, поради които за задължението му по договор със заем в полза на трето лице е издаден запис на заповед не в полза на това трето лице, а в полза на въззивника.

За доказване на правоотношението по договора със заем и възникването на задължение по него не към въззивника, а към неговия баща въззиваемият не е представил доказателства. Относно извършените плащания към бащата на въззивника, с които въззиваемият твърди, че е погасил задължението си по издадения от него запис на заповед е посочил гласни доказателства и такива са били събрани пред първоинстанционния - показания на св. Я. М. и св. Ст. Й.. Гласните доказателства обаче са недопустими, т.к. за възникване на правоотношението, въз основа на което въззивникът претендира плащане законът изисква писмен акт, от което следва недопустимостта на свидетелските показания и за погасяването на задължение по записа на заповед. Същите гласни доказателства са недопустими също така за установяване на посоченото в отговора на исковата молба каузално отношение съгласно чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК, т.к. се касае за договор на стойност по-голяма от 5000 лв. От друга страна, макар представената от ищеца декларация с нотариална заверка на подписа на въззиваемия от 28.05.2007г. да е неотносима към наведените от въззивника обстоятелства, с показанията на разпитаните свидетели се цели именно нейното опровергаване. Декларацията представлява изходящ от въззиваемия частен документ, поради което опровергаването му със свидетелски показания е недопустимо съгласно чл. 164, ал.1 т.5 от ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е неоснователна, предвид следното:

Предявения от въззивника иск с оглед на обстоятелствата, на които се основава претендираното плащане в размер на 5324 лв., представляващо задължение по издаден от въззиваемия на 25.04.2006г. запис на заповед се квалифицира по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 535- чл. 538 от ТЗ.

Възражението, което въззиваемият противопоставя на така предявеният иск се основава на твърдение за наличието на каузално отношение – договор за заем, в обезпечение на което е обусловено издаването на записа на заповед. От обусловеността на абстрактната сделка с каузалното отношение и погасяване на задължението, произтичащо от нормата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД, счита че е погасено и задължението по абстрактната сделка чрез връщане на получените в заем пари.

Макар и произтичащо от абстрактна сделка, след като задължението по нея не е самостоятелно и е обусловено от съществуването на задължението по посочената каузална сделка – договора за заем, с погасяване задължението на заемателя да върне получената сума се погасява и задължението по записа на заповед.

За да е налице такава обвързаност между абстрактната и каузалната сделка, е необходимо наличието на пълен идентитет на страни и предмет. Такава идентичност в случая не се доказва, но и не се поддържа, че е налице. Като кредитор по договора за заем въззиваемият е посочил трето лице, което не е кредитор по абстрактната сделка. При това различие по отношение на обстоятелствата, разкриващи идентичност на страните по абстрактната и каузалната сделка следва да намери установения в разпоредбата на чл. 133 от ГПК принцип на процесуална преклузия, поради което възражението е неоснователно. Наред с това по делото не се доказва с предвидените от закона като допустими доказателствени средства включително наличието на посоченото в отговора каузално отношение – договор за заем, сключен с бащата на въззивника.

Въпреки неоснователността на възражението на въззиваемия, предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли по следните съображения:

Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Респективно в тежест на въззивника като ищец е да установи наличието на посочената в исковата молба абстрактна сделка – запис на заповед, във връзка с което е представил препис от документа, представен със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, уважено с разпореждането по ч.гр.д. № 3351\08г. на РС – гр. Сливен.

Въззиваемият от своя страна не оспорва, че е подписал записа на заповед във вида, в който е представен, както със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, така и с преписа – представен с исковата молба и не е въвел възражение относно неговата действителност. Съгласно чл. 175 от ГПК обаче признанията на факти се преценяват от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, като в случая пороците на представения запис на заповед се разкриват в съдържанието му и неговата нередовност от външна страна.

Основанието, от което въззивникът твърди, че за въззиваемия произтича задължение за заплащането на сумата от 5324 лв. е правоотношение по абстрактна сделка – запис на заповед, което е строго формално и наличието, валидността и действителността му следва да се прецени при стриктно съблюдаване на изискванията на чл. 535, т. 1 – т. 7 от ТЗ. Съгласно чл. 536, ал.1 от ТЗ документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ не е запис на заповед, освен в изрично предвидените в чл. 536 ал. 2, 3 и 4 от ТЗ случаи на заместване на задължителните реквизити с други, съдържащи се в издадения документ.

В текста на представения документ се съдържа наименованието „запис на заповед; безусловно обещание да се плати определена сума пари – 5324 лв.; посочено е място на плащане – гр. Сливен; името на лицето на което или на заповедта на което трябва да се плати – това на въззивника; дата и място на издаване – 25.04.2006г. и подпис на издателя, като падежът на плащането е определен веднъж чрез израза „ срещу представяне на този запис на заповед и на следващо място – на определена дата „30 септември 2006г. На гърба на представения документ е посочено, че е предявен на 30 септември 2006г.

Към изискванията за действителност на издадения документ като запис на заповед съгласно чл. 537 от ТЗ намират приложение, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. Съгласно чл. 535, т.3 от ТЗ, част от задължителното съдържание на записа на заповед е посочването на падеж, при липсата на който съгласно чл. 536, ал.2 от ТЗ записът на заповед се смята платим на предявяване.

В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 536, ал.2 от ТЗ, т.к. в издадения и подписан от въззиваемия документ е посочен падеж, но с оглед начина му на определяне, към което съгласно чл. 537 от ТЗ намират приложение разпоредбите на чл. 486 от ТЗ за менителницата, представеният от въззивника запис на заповед е нищожен.

Начините на определяне на падежа са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл. 486, ал.1 от ТЗ, като нарушаването на императивните изисквания на тази разпоредба е предвидено от законодателя в чл. 486, ал.1 от ТЗ като основание за нищожност на менителницата, а съгласно чл. 537 от ТЗ и на записа на заповед, който е издаден с падежи определени по друг начин – различен от посочените в чл. 486, ал.1 от ТЗ или с последователни падежи.

В процесния запис на заповед падежите са отразени по два начина. Първият начин е на предявяване съгласно чл. 486, ал.1, т.1 от ТЗ чрез израза „… срещу  представяне…”, в което се изразява иманентното поведение на кредитора при предявяване на менителничния документ с цел заплащане на посочената в него сума и, което поведение на въззивника като кредитор е удостоверено на гърба на записа на заповед. Освен на предявяване падежът на процесния запис на заповед е посочен и на определен ден – „30 септември 2006г.”  Определянето на падежа по записа на заповед веднъж на предявяване, а след това и чрез посочване на определен ден не може да се тълкува като предписания на издателя записа на заповед да не се предявява за плащане преди определения ден по смисъла на чл. 487, ал.2 от ТЗ. За да е налице хипотезата на чл. 487, ал.2 от ТЗ волеизявлението за ограничаване на издателя да предявява записа на заповед преди определен ден следва да е изразено изрично в текста на документа и с оглед на строго формалния характер на сделката е недопустимо да се извлича чрез тълкуване. (в този смисъл определение № 146 от 23.03.3009г. на ВКС по ч.т.д. № 125\09г., І г.о.)

Предвид гореизложените решаващи мотиви на въззивната инстанция, предявения по чл. 422, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, за което по ч.гр.д. № 3351\08г. на РС – гр. Сливен е издадена заповед за незабавно изпълнение е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Съответно решението на първоинстанционния съд, с което като краен резултат предявеният иск е отхвърлен следва да се потвърди, въпреки коренно различните както от фактическа, така и от правна страна мотиви.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция претенцията на въззивника за заплащане на деловодните разноски е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 234\23.04.2009г. постановено по гр.д. № 3918\08г. по описа на РС – гр. Сливен.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.Р.П. ЕГН ********** ***„. Г.” бл. *, вх. „*”, ап. * против В.Й.М. ЕГН ********** *** за присъждане на деловодни разноски за тази инстанция като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: