Р Е Ш Е Н И Е 

гр. Сливен, 31.07.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в откритo заседаниe на шести Юли през две хиляди и девета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                                                                     М.Х.

при участието на секретар Е.Х., като разгледа докладваното от мл.съдия МАРИЯ  ХРИСТОВА 331 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 269 от ГПК, в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по жалба от „Т.-С.” ЕАД, чрез представлявано от Р.К.А., против решение № 192 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 3177/2008 г. на СлРС, с което е отхвърлен иска на въззивника против Г.И. ***, като наследник на И. Г. ***, поч. на 28.11.1996 г., за установяване съществуването и дължимостта на сумата 362.29 лв. за ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 30.12.2005 г. до 31.03.2007 г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Наведени са съображения, сочещи неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, тъй като съдът разгледал, но не приел представената от въззивното дружество справка по месеци и квитанции за задължението на длъжника, като парична равностойност за ползваната топлинна енергия. Сочи, че след като първоинстанционният съд е допуснал и приел приложените доказателства, неправилно в решението същите били отхвърлени като недоказани. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел за неустановено количеството топлоенергия, което е ползвал ищеца и начина за начисляване на сумите, за които е издадена Заповедта за изпълнение. Моли да се отмени изцяло първоинстанционното решение, както и да се назначи съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените във въззивната жалба въпроси.

         По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба.

         В с.з. за въззивника „Т.С.” ЕАД се явява адв. Я., който поддържа изложеното в жалбата. Счита, че от събраните по делото писмени доказателства и от изслушаната съдебно-техническа експертиза безспорно се установило, че въззиваемият е ползвал топлинна енергия през процесния период. Заявява, че фирмата за топлинно счетоводство е извършила неправилно начисление, поради което следвало съда да игнорира посочените в писмената справка на въззивното дружество показатели. Моли съда да отхвърли решението на пръвоинстанционният съд в частта, касаеща начисляването на сума мощност и топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела и да се произнесе по съществото на спора. Претендира разноски.

         В с.з. въззиваемият Г.И.И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представил е писмено становище, в което сочи, че не възразява да се даде ход на делото и да бъде изслушана назначената експертиза. Заявява, че няма други доказателствени искания. Моли да се приключи съдебното дирене и да се постанови решение, с което да се остави в сила решението на РС – Сливен, като правилно и законосъборазно.

         В с.з. е изслушана съдебно-техническа експертиза, по която  вещото лице, разпитано допълнително, заявява, че в случая е налице неправилно изчисляване на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, поради неправилно използван процент за нейното определяне, различен от този, определен в протокола на общото събрание на етажната собственост и поради неточно прилагане на методиката за определяне на количеството необходима топлинна енергия за загряване на един кубичен метър вода, като през месеците с отопление на И. Г. И. сумите за топлинна енергия са завишени. Вещото лице посочва, че тъй като И. не ползвал топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела, в случая са определени по-високи стойности. По отношение начислените суми за мощност експертизата установила правилността на тяхното начисляване и съответствието им с методиката за определяне на дължимите суми за мощност от абоната.

         Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на пръвоинстанционното решение и е спазен преклузивния двуседмичен срок.

         На основание ч. 269 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението. Намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно или обезсилването му като недопустимо.

         На основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъборазност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред прървоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

         Видно от представеното гр.д. № 2117/2008 г. по описа на СлРС на 26.05.2008 г. въззивното дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Г.И., ЕГН ********** ***„О.” *-*-*въз основа на извлечение по сметка 4104 на абоната за сумата 625.98 лв. главница, 180.59 лв. лихва за периода от 30.11.2004 г. до 31.03.2007 г. начислена топлоенергия. Въз основа на заявението е издадена Заповед № 110 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 28.05.2008 г. от СлРС за посочените суми, както и разноски в размер на 26.50 лв. Въззиваемият Г.И. е депозирал възражение на 24.06.2008 г. на основание чл. 414 от ГПК, в което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В срока  по чл. 415, ал.1 от ГПК въззивното дружество е предявило иск във връзка с подаденато възражение.  

От представеното по делото задължение на абонат 1486 И. Г.И. се установяват задължения за периода от 30.11.2004 г. до 31.03.2007 г. от БГВ /до 30.09.2005 г./, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и сума мощност на стойност 625.98 лв. главница, 180.59 лв. лихва, като цялото задължение възлиза на 806.57 лв., съгласно справката.

         От представения по делото протокол от 19.10.2000 г. на Общото събрание на етажните собственици от ул. „О.” *, ползващи топлинна енергия от Топлофикация, е определен в т.3 относителния дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации /индиректно отопление/ в размер на 20 на сто от общото количество топлинна енергия за отопление. Към протокола е приложен списък с подписите на етажните собственици, като № 25 е посочен Г.И.И. с 0 разпределители, 0 вентили. Подписите под протокола са с нотариална заверка, съгласно представената декларация от 24.10.2000 г.

         От представеното по делото удостоверение за наследници № 016991/25.09.2008 г. се установява, че И. Г.И., с ЕГН ********** е починал на 28.11.1996 г. в гр. Сливен, като оставил свой наследник по закон Г.И.И. с ЕГН ********** ***„О.” *-*-*-*, негов син.

Съгласно представеното по делото копие от карнета за абонат Г.И. се установява, че от 2005 г., м. Декември до 2008 г., м. Февруари същият е с показания нула за помещенията: баня, спалня, хол, детска и всекидневна, като водомерът му е бил фиксиран на показанието „203”, срещу което се е подписал. Съдът приема за установено, че абоната не е ползвал за този период БГВ и топлоенергия, отдадена от отоплителни тела.

От заключението на вещото лице по изслушаната и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза се установява, че в случая е налице неправилно изчисляване на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, поради неправилно използван процент за нейното определяне, различен от този, определен в протокола на общото събрание на етажната собственост и поради неточно прилагане на методиката за определяне на количеството необходима топлинна енергия за загряване на един кубичен метър вода, като през месеците с отопление на И. Г. И. сумите за топлинна енергия са завишени. И. не ползвал топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела. По отношение начислените суми за мощност експертизата установила правилността на тяхното начисляване и съответствието им с методиката за определяне на дължимите суми за мощност от абоната.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка на събраните по делото писмени доказателства и съдебно техническата експертиза, която като компетентна и неоспорена от страните съдът кредитира напълно. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

         Правната квалификация на предявеният иск е чл. 422 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това. Съгласно нормата на чл. 422 ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК за предявяване на иска.

В настоящия случай въз основа на извлечението от сметка 4104  на въззивното дружество на осн. чл. 410 от ГПК е издадена Заповед № 110 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 28.05.2008 г. от СлРС срещу И. Г.И., ЕГН **********,***„О.” *-*-*за сумата 625.98 лв. главница, представляваща начислена цена за доставена топлинна енергия за периода от 30.11.2004 г. до 31.03.2007 г., мораторна лихва в размер на 180.59 лв., начислена до 21.03.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 26.05.2008 г. до окончателното им изплащане и разноски по делото в размер на 26,50 лв.

От представеното по делото удостоверение за наследници № 016991/25.09.2008 г. се установява, че И. Г.И., с ЕГН ********** е починал на 28.11.1996 г. в гр. Сливен, като оставил свой наследник по закон Г.И.И. с ЕГН ********** ***„О.” *-*-*-*, негов син.

След като е постъпило възражение от правоприемника на длъжника в срок, съдът е дал указания по чл. 415 ал. 1 от ГПК за предявяване на иска по чл. 422 ал.1.

Решението се обжалва изцяло за периода от 30.11.2004 г. до 31.03.2007 г. Съдът констатира, че в съдебно заседание пред първоинстанционния съд е направено изменение на иска от пълномощника на въззивното дружество, като представителят признава, че не се дължи част от иска, като погасен по давност, а именно за сумата от 437,28 лв. за периода от 30.11.2004 г. до 30.11.2005 г. от общо претендираната сума от 506,57 лв., т.е. поддържа иска само за сумата от 362,29 лв., дължими за периода от 30.11.2005 г. до 31.03.2007 г. и с решението си районния съд се е произнесъл по така предявения иск.

Съдът е обвързан с предмета на спора и дължи произнасяне само в тази част, с която решението е обжалвано за периода от  30.11.2005 г. до 31.03.2007 за сумата  от 362,29 лв. В останалата част за периода от 30.11.2004 г. до 30.11.2005 г. въззивната жалба е недопустима /по непредявен иск/ и следва да се остави без разглеждане.

Искът е неоснователен и недоказан. В настоящото производство въззивното дружество носи доказателствена тежест да установи наличието на твърдяните от него парични задължения за заплащане на потребена топлинна енергия, както и да докаже основателността и размера на претенцията си.

От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства по безспорен начин се доказа, че за процесния период от 30.11.2005 г. до 31.03.2007 г.въззиваемият не ползва услугите за топлоенергия и битова гореща вода. От представената по делото копие от карнета, касаеща отчитанията на въззиваемия за периода от 2005 г., м. Декември до 2008 г., м. Февруари, е видно, че показанията за начисления са нула за помещенията: баня, спалня, хол, детска и всекидневна, като водомерът му е бил фиксиран на показанието „203”, за всичките посочени месеци, срещу които той се е подписал. Съдът приема за безспорно установено, че абоната не е ползвал за този период БГВ и топлоенергия, отдадена от отоплителни тела.

Доказа се, че доставената до абонатната станция топлинна енергия е разпределена неправилно, в нарушение на действащата към процесния период нормативна уредба. Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът не обсъдил доказателствата по делото. От представения по делото протокол от 19.10.2000 г. на Общото събрание на етажните собственици от ул. „О.” 13, ползващи топлинна енергия от Топлофикация, е видно, че в т.3 е определен относителния дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации /индиректно отопление/ в размер на 20 на сто от общото количество топлинна енергия за отопление. Към протокола е приложен списък с подписите на етажните собственици, като № 25 е посочен Г.И.И. с 0 разпределители, 0 вентили. Подписите под протокола са с нотариална заверка, съгласно представената декларация от 24.10.2000 г. От заключението на вещото лице по изслушаната и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза се установява, че в случая е налице неправилно изчисляване на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, поради неправилно използван процент за нейното определяне, различен от този, определен в протокола на общото събрание на етажната собственост и поради неточно прилагане на методиката за определяне на количеството необходима топлинна енергия за загряване на един кубичен метър вода, като през месеците с отопление на И. Г. И. сумите за топлинна енергия са завишени. И. не ползвал топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела.

 Този процент е завишен без да е взето решение на Общото събрание на етажната собственост при условията и реда на ПУРНЕС и разпоредбите на чл. 143 ал. 1 от ЗЕ за отопление на общите части на сградите, където задължително се изисква нотариално заверен протокол от Общото събрание на етажната собственост, съдържащ данните по ал. 2. В тази насока не бяха представени доказателства и съдът приема, че тази промяна не е в следствие на взето решение на етажните собственици.   

Доказа се от справките на топлинния счетоводител, че потреблението на топлинна енергия за процесния период на въззиваемия е паднало под 50% и съгласно разпоредбите на Наредба № 2 за топлоснабдяването  в тези случаи потребителите на топлинна енергия не заплащат сума мощност.

По делото липсват доказателства за реално консумирана от въззиваемия топлинна енергия и реално отчетена от въззивника такава, както и механизма за ценообразуване на загубите, които са за сметка на топлофикационното дружество.

При тези данни искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди със законните последици. 

С оглед изхода на спора и претенциите на двете страни за присъждане на разноски се явяват основателни тези направени от въззиваемия, но по делото не са представени доказателства за направени такива.

По изложените съображения и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът

 

                                           Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 192 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 3177/2008 г. на СлРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Т.-С.” ЕАД, БУЛСТАД ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ст. К.” *, представлявано от Р.К.А. против Г.И. ***, като наследник на И. Г. ***, поч. на 28.11.1996 г., иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване съществуването и дължимостта на сумата 362.29 лв./триста шестдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/ за ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 30.12.2005 г. до 31.03.2007 г., ведно със законната лихва за забава считано от 01.08.2008 г. до окончателното и изплащане, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 280 ал. 2 от ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: