Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 18.12.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

 М. ХРИСТОВА

 

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 334 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв.М. в качеството му на процесуален представител на „Мина Балкан 2000” ЕАД гр.Т.против решение № 217/17.04.2009г. по гр.д. № 42/2009г. по описа на СлРС, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на В.Н.К. ЕГН ********** ***-А-1 сумата от 12 064,24 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, изразяващо се в разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал за длъжността „крепач” и получаваната пенсия за инвалидност за периода от 01.07.2004г. до 01.09.2009г. ведно със законната лихва, считано от 07.01.2009г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 600 лева. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати държавни такси в размер на 482,56 лева по сметка на Сливенския районен съд и 80 лв. възнаграждение за вещо лице. В жалбата се твърди, че решението на РС – Сливен е незаконосъобразно, тъй като погрешно съдът е приел, че въззивника „Мина Балкан 2000” ЕАД е правоприемник на Мини „Балкан” ЕООД. Твърди се, че въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за това, че рудник „Паисий” при участък „Паисий” е останал в активите на „Мина Балкан – 2000” ЕАД. Моли се решението  да бъде изцяло отменено и да се постанови друго с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         По въззивната жалба е депозиран отговор от адв.И. в качеството му на пълномощник на въззиваемия К., с който същият оспорва жалбата и сочи, че неоснователно жалбоподателят е претендирал установяване на факти от страна на въззиваемия за обстоятелства, които въззивната страна твърди и ползва. Освен това е посочил, че има влезли в сила две решения на РС – Сливен по гр.д. № 1567/98г. и № 377/02г., които са по аналогични искове и са с уважени искови претенции. Моли се жалбата де бъде оставена без уважение.

         В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.М., който поддържа жалбата.

         Въззиваемият К. в съдебно заседание се представлява от адв.И., който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за въззивната инстанция.

         Пред въззивния съд се събраха допълнителни писмени доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност се установи следната фактическа обстановка:

         От 17.03.1997г. до 08.06.1998г. въззиваемият К. ***, рудник „Паисий” на длъжност „крепач” с основно месечно възнаграждение 145 700 лева. На 10.12.1997г. настъпила трудова злополука в която въззиваемият К. пострадал. Получил мозъчна контузия, парализа на дясно око, десностранен неврит на слуховия нерв.

         По делото са представени експертни решения № 0784/25.06.2004г. на НЕЛК по което на К. е била определена 46% загубена работоспособност и срок на инвалидизация от 08.06.1998г. до 01.09.2005г., експертно решение № 2367/11.07.2001г. на МБАЛ АД Сливен със загубена работоспособност 20% дата на инвалидизиране 08.08.1998г. до 01.07.2004г.; експертно решение № 3013/14.11.2001г. на НЕЛК, с което е определена 51% намалена работоспособност и срок на инвалидизация от 08.06.1998г. до 01.07.2004г.; експертно решение № 1587/26.09.2003г. с определена загубена работоспособност 64,72 % и срок на инвалидизация до 01.09.2006г. и експертно решение № 0985/25.09.2008г. със загубена работоспособност 55,14% срок на инвалидизация от 01.09.2006г. до 01.09.2009г.

         Със съдебно решение № 1607/30.07.1996г. на СлОС било вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество и наименование „Балкан” ЕООД.

Със съдебно решение № 2241/01.12.1998г. в Търговския регистър било вписано преобразуване на „Балкан” ЕООД в „Балкан” ЕАД.

С решение № 1456/04.07.2008г. в Търговския регистър към СлОС било вписано преобразуване на „Балкан” ЕАД в „Балкан” ЕООД и отделяни на три нови дружество „Лагун” ЕООД „Мина – 2000” АД и „Ремонтна база” ЕООД.

С решение № 1440/10.07.2000г. на СлОС Мина „Балкан 2000” АД била преобразувана в Мина „Балкан 2000” ЕАД.

С решение № 685/29.04.2002г. на СлОС било вписано вливането на „Лагун” ЕООД в Мина „Балкан 2000” ЕАД. „Мина Балкан 2000” ЕАД била преобразувана в „Мина Балкан 2000”  АД със съдебно решение № 1547/28.09.2004г.

         По гр.д. № 377/2002г. по описа на СлРС било постановено решение № 49/23.04.2003г., с което „Мина Балкан – 2000” ЕАД била осъдена да заплати на въззиваемия К. сумата от 4 724,95 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, изразяващо се в разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал за длъжността „крепач” и получаваната пенсия за периода от 01.07.2000г. до 01.10.2000г. и от 11.07.2001г. до 01.07.2004г. ведно със законната лихва.

         По гр.д. № 1567/1998г. по описа на СлРС било постановено решение № 49/23.04.2003г., с което „Балкан” ЕАД гр.Т.била осъдена да заплати на въззиваемия К. сумата от 2 941 776,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, изразяващо се в разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал за длъжността „крепач” и получаваната пенсия за периода от 08.06.1998г. до 01.07.2000г. ведно със законната лихва.

         От заключението по извършената съдебно-техническа експертиза са установи, че разликата между трудовото възнаграждение, което въззиавемият К. би получил на длъжност „крепач” и получаваната пенсия за инвалидност за периода от 01.07.2004г. до 01.09.2009г. е в размер на 12 064,24 лева.

         Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 23.04.2009г. и в законоустановения двуседмичен срок на 11.05.2009г. /първи присъствен ден/ същото е било обжалвано пред ОС – Сливен.

         От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото се установи, че е налице правоприемство между въззивното дружество „Мина Балкан – 2000” ЕАД гр.Т.и дружеството в което е работил въззиваемият К. към датата на настъпване на трудовата злополука, а именно „Балкан” ЕООД гр.Т.. Не се доказаха твърденията на жалбоподателя, че в активите на „Мина Балкан – 2000” ЕАД не са били включени активите и пасивите на рудник „Паисий”, в който е работил въззиваемият К.. Това са обстоятелства, които ползват въззивната страна и в нейна тежест е било да установи наличието им. От справките, които служебно могат да бъдат направени в Търговския регистър е възможно и се установява единствено, че „Мина Балкан – 2000” ЕАД е правоприемник /един от правоприемниците/ на „Балкан” ЕООД гр.Твърдица. След като въззивната страна не е представила доказателства, които да ограничават нейната отговорност по предявения иск следва да се приеме, че са активно легитимирана страна да отговарят по него.

Предявеният иск е с правно основание чл.200 ал.3 от КТ. За уважаването на иска е необходимо ищецът да докаже, че е била налице трудова злополука, която му е причинила временна нетрудоспособност вследствие на което е претърпял имуществени вреди. Необходимо е да е налице взаимна връзка между имуществените вреди и трудовата злополука, която му е причинила инвалидизация, временна нетрудоспособност или смърт /когато искът се предявява от наследниците на увреденото лице/. В настоящия случай по категоричен начин е установено, че във връзка с изпълнение на трудовите задължения въззиваемият К. е претърпял трудова злополука, която е довела до неговата инвалидизация за един продължителен период от време като съгласно последното експертно решение същият се е инвалидизирал за периода от 01.07.2004г. до 01.09.2009г. Установено е от съдебно-икономическата експертиза, че разликата между получаваната от въззиваемия пенсия и възнаграждението, което той би получил на длъжността „крепач”, която е изпълнявал към момента на настъпване на трудовата злополука за периода от 01.07.2004г. до 01.09.2009г. е в размер на 12 064,24 лева. Налице е и установена причинно-следствена връзка между настъпилата трудова злополука и инвалидизацията на въззиваемия.

С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан до уважения от първоинстанционния съд размер от 12 064,24 лева. Тъй като изводите на настоящия съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционното решение следва същото да бъде потвърдено.

 С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на въззиваемия К. за присъждане на деловодни разноски. От представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие е видно, че договореното възнаграждение за адвокатски хонорар е било в размер на 700 лева, но от същия е била внесена сумата от 300 лева, с която сума следва да бъде задължена въззивната страна.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 317/14.04.2009 г. по гр. № 42 / 2008 г. по описа на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Мини Балкан – 2000” ЕАД гр.Твърдица, обл.Сливен, ж.к. „И.” да заплати на В.Н.К. ЕГН ********** сумата от 300 лева деловодни разноски пред въззивната инстанция за заплатен адвокатски хонорар. 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.