РЕШЕНИЕ № _____________

гр. Сливен, 18.01.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ЧЛЕНОВЕ: М. *** ХРИСТОВА,

 

при участието на секретаря М.Т., като се запозна с докладваното от Хр.Марева в.гр.д. № 339 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и съгласно §2 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ГПК подлежи на разглеждане по реда на основание чл. 196 и сл. от отменения ГПК – по-долу в решението „ГПК”.

С решение № 39\15.04.2009г. по гр.д. № 287\06г. по описа на РС – гр. Котел е отхвърлен предявения от Община – гр. Котел против ПК „Г.С.Раковски” – гр. Котел ревандикационен иск по отношение на имот, представляващ дворно място, образуващо НУПИ 170 в кв. 30 по плана на с. Медвен, общ. Котел, при граници на целия имот: от две страни улици и НУПИ № 169, ведно с построената в имота сграда и останалите трай насаждения в него.

Решението е обжалвано от ищеца – Община Котел с жалба, в която бланкетно се поддържа, че решенето е материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск за собственост да бъде уважен. Претендират деловодни разноски.

В с.з. въззивникът чрез процесуален представител по пълномощие – адв. Ст. Р. *** поддържа жалбата, като към посочените чрез текстове от закона в исковата молба придобивни основания, поддържа твърдение, че на основание чл. 11 от ЗН имотът е станал държавна, респективно общинска собственост. 

Въззиваемата ПК „Раковски” – гр. Котел чрез представител по пълномощия – адв. Дякова от АК – гр. Сливен оспорва жалбата и поддържа становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, т.к. за процесния имот не е бил съставян нито акт за общинска собственост, нито за държавна собственост.

Жалбата е допустима. Подаден е в рамките на преклузивния срок за въззивно обжалване на решението на районният съд от надлежно легитимирана страна в производството.

На основание чл.209 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност и/или обезсилването му като недопустимо.

На основание чл.208 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност на решението като въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Процесният имот се индивидуализира съгласно действащия регулационен план на с. Медвен, одобрен със заповед № 1012\26.11.1980г. дворно място с пл. № 170, в кв. 30, с построена в него масивна стопанска сграда, с отреден парцел ІІ – за търговски нужди  със собственик по разписен лист РПК”Котел”.

В предходен план на с. Медвен одобрен със заповед № 307\02.08.1927г. и № 2180\11.08.1927г. процесния имот е с пл. № 119, в кв. 37 с построена в него „жилищна сграда на един етаж, дървена”, за който е отреден парцел ІІІ – за живеене; собственик по разписен лист – С.В.С..

Както от представените по делото писмени доказателства: Молба на наследниците на С.В.С. до ГНС – Котел вх. № 4707\26.07.1974г. за извършване на оценка и обявяване на имота за продажба, Протокол за оценка от 30.10.1974г. на комисия назначена със заповед № 59\26.09.1973г. на председателя на ИК на ГНС – общо 4542, 49 лв.- л. 143, Разписка без дата, за връчване на протокол за оценка на имота на наследниците на С.В.С. и съгласие с определената оценка, Решение по протокол № 2\27.02.1978г. за определяне на „Наркооп „Г.С. Раковски” – гр. Котел за купувач на имота – реставрация, построяване на магазин и ресторант, включен в плана на ОКС – Сливен и ще се ползва от „Наркооп „Г. С. Раковски” – гр. Котел – представен в препис на л. 142, така и от заключението на в.л. И.Х.И. – представено по делото на 18.09.2007г. се установява и е безспорно с оглед тезата застъпена от ответника пред настоящата инстанция теза, че процесният имот е бил собственост на физическо лице – С.В.С., б.ж. на гр. с. Медвен, общ. Котел, поч. на 08.11.1969г. (у-е за наследници № 2-107\29.09.2009г.), като след смъртта му и тази на съпругата му – Р.С.В., през 1973г., е бил придобит по наследство от негови низходящи – Г. Ст. В., В.Ст. В.а и Т. Ст. В.. При спазване на изискванията на чл. 16 и чл. 17 от ЗСГ ОНС – Котел е определил цена и купувач за имота, като по делото не се представиха безспорни доказателства, че е бил завършен фактическия състав за прехвърляне на собствеността в полза на ответната кооперация чрез сключването на договор по чл. 20 от ЗСГ (отм.).

Независимо от това имотът е бил заведен като актив в счетоводните книги на кооперацията, в сметка *** „основни средства” с дата м. VІІІ, 1980г. като обект „Къща Медвен” на стойност 4542 лв.; в настоящия момент – сметка „***” със стойност 184, 65 лв. по данни от заключението на в.л. И. М. К. по назначената СИЕ. Предмет на същата експертиза е и въпросът за това, дала представените от ответника 37 бр. счетоводни и други документи са съставени и отговарят на изискванията на действащото към момента на издаването им законодателство. При изследването вещото лице се е запознало с оригинали на представените в препис документи, както и други подробно посочени и описани в констативно-съобразителната част документи, за които като краен извод посочва, че са редовни от външна страна и установяват надлежно извършени от ответната кооперация плащания и счетоводни операции във връзка със заплащането на определената от комисията по чл. 17 от ЗСГ (отм.) цена и за реконструкция на сгради в процесния имот. Представените в с.з. на 19.06.2008г. и оспорени 37 бр. документи 20 бр. са счетоводни платежни документи на обща сума от 12 9996, 43 лв., които са осчетоводени по сметка *** „Разходи за основен ремонт” за 1985г. Останалите 17 бр. са писма и справки. В т.12 от заключението в.л. посочва, че за първи път със ЗСч. в ч. 8 от 1991г. са приети задължителни реквизити за оформлението на първични счетоводни документи, посочва подробно реда за разрешаване и извършване на разплащания, материално задължаване на обекти и правила за отчитане и съхраняване.

Твърдението на въззивника – ищец по делото, че няма лица, които могат да наследяват съгласно чл. 5 – чл. 10 от ЗН, или че всички наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да приемат наследството на С.В.С., включващо процесния имотът не се доказа и се опровергава от представеното по делото удостоверение за наследници.

В удостоверение за наследници № 2-107\29.09.2009г. са посочени трима низходящи – деца на С.В.С., които се явяват законни наследници по смисъла на чл. 5, ал.1 от ЗН. Въпреки предоставената възможност въззивникът не е представил по делото доказателства по отношение на предпоставките на чл. 11 от ЗН и е налице изрично признание за това, че двама от посочените в цитираното удостоверение наследници са живи и към настоящия момент.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага изводът, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразвно.

Уважаването на предявения ревандикационен иск е обусловено от доказването по несъмнен начин на предпоставките, че ищецът е собственик на имота, че ответникът държи имота и, че го държат без правно основание за това.

По делото е безспорно, че имотът се държи и владее от ответника.

Правото си на собственост ищецът е обусловил в исковата молба чрез посочването на текстове от закона, а именно по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, който предвижда, че са общински имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон; §7, ал. 1 „преминават в собственост на общините и следните държавни имоти…”, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА: обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване; и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, който предвижда, че Застроените и незастроените парцели и имоти, които първо: са частна държавна собственост; второ са отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините и трето: съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.) подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Друго основание, наведено пред настоящата инстанция като настъпило в течение на производството е това по чл. 11 от ЗН, според който наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират, ако няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат.

В хипотезите на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, §7, ал. 1 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА основна и съществена предпоставка за придобИ.ето на имота като частна общинска собственост от ищеца – Община – Котел е изискването към момента на влизане в сила на посочените разпоредби имотът да е бил държавна собственост.

По делото не се поддържа и не са представени доказателства за придобИ.ето на процесния имот до 1996г. чрез отчуждаване, завземане, конфискация или друг способ предвиден в НДИ (отм.), нито запазването на имота в патримониума на държавата извън различните хипотези, предвидени в реституционното законодателство. Освен това по делото не са представени никакви доказателства и не се поддържа наличието на нито едно от предвидените в разпоредбата на чл. 3 от ЗДС в периода след 1996г.

Не се поддържа придобИ.ето на имота от въззивника чрез сделка или по давност, като последното се изключва от установените по делото данни, за своене на имота от ответната кооперация чрез записването му като актив от 1980г. и установената фактическа власт.

При изрично предоставената, включително при приложението на санкцията по чл. 65 от ГПК възможност, по делото се представиха доказателства, от които се опровергава и твърдението, че имотът е станал държавна и общинска собственост при условията на чл. 11 от ЗН.

Обстоятелството, че имотът е бил предложен за продажба от наследниците на С.В.С. по реда на гл. ІІ от ЗСГ(отм.), но липсват доказателства за завършването на фактическия състав предвиден в разпоредбата на чл. 20 от ЗСГ, не обуславя придобИ.ето на имота от държавата, а в последствие и от общината, т.к. при прехвърлянето на вещните права общинските народни съвети са имали единствено и само контролни функция.

При липсата на доказателства, че имотът е бил държавна собственост, като основна предпоставка за придобИ.ето му от ищеца в посочените хипотези на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, §7, ал. 1 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС обсъждането на останалите предпоставки предвидени в посочените хипотези е безпредметно, включително и поради неоснователност на твърдението, че процесният имот е придобит от държавата и общината в хипотезата на чл. 11 от ЗН.

Предвид гореизложеното се налага изводът, че предявеният ревандикационен иск е недоказан по отношение на първата и основна, кумулативно изискуема предпоставка, а именно ищецът да е собственик на процесния имот. Във връзка  с това е без значение и обстоятелството, че по делото не се събраха доказателства за завършването на фактическия състав предвиден в разпоредбата на чл. 20 от ЗСГ (отм.) за придобИ.ето на имота от ответната кооперация. От представените счетоводни документи за със заплащането на определената с Протокол за оценка от 30.10.1974г. на комисия назначена със заповед № 59\26.09.1973г. на председателя на ИК на ГНС цена от общо 4542, 49 лв., както и за влагането на средства за реставрация на сгради на имота, завеждането му като актив в счетоводните книги на кооперацията, в сметка *** „основни средства” с дата м. VІІІ, 1980г. като обект „Къща Медвен”, се обуславя изводът за установено върху имота владение, каквото не е посочено като придобивен способ в полза на ответника, но което фактическо състояние при липсата на доказателства за собствеността на ищеца не може да бъде накърнявано.

Предвид гореизложеното решението на районния съд, с което предявеният ревандикационен иск е отхвърлен като неоснователен следва да се потвърди.

С оглед изхода от процеса пред настоящата инстанция и съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК от насрещните претенции за разноски е основателна тази на въззиваемия – ответник по предявения иск и следва да се уважи в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 39\15.04.2009г. по гр.д. № 287\06г. по описа на РС – гр. Котел.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА КОТЕЛ с административен адрес гр. К., ул. „В.” № 1, БУЛСТАТ **** със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С.Р.” № *, ет. * чрез „Адвокатско дружество – С.Р.,*** да заплати на ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Г.С.РАКОВСКИ” – гр. К. със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „П. П.” № *, ЕФН *** сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща заплатени пред настоящата инстанция деловодни разноски – за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

 

             2.