РЕШЕНИЕ №                                        

Гр. Сливен, 23.04.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр. отделение в съдебно заседание на   тридесет и първи март през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при участието на секретаря М.Т., като се запозна с докладваното гр.д.№ 341 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба  на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр.с чл. 79 от ЗЗД и чл. 122 ал.1 от ЗЗД с цена на главница в размер на 44 611.02 лв.,  по чл. 86 от ЗЗД  - законна лихва върху посочената главница  като обезщетение за забава в размер на 8059.78 лв. за периода от 06.03.2009 г. до 04.06.2009 г. , както и за законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; деловодни разноски на заповедно производство в размер на 1053.42 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 976.71 лв.

В исковата молба на „Райфайзенбанк България” ЕАД (Банката) се твърди, че на 13.08.2007 г. в гр. Стара Загора между банката и ответникът К.Д.Г. е сключен договор за банков кредит по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слаборазвити региони и са подписани общи условия на банката за предоставяне на микрокредити по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слаборазвити региони. Кредитополучател в този договор е ЕТ „Анком – Д.А.” ЕИК 123630906, като ответникът К.Д.Г. е подписал договора като солидарен длъжник. Предоставеният кредит е в размер на 50 000 лв. - с цел за орборотни средства и краен срок на погасяване на гланицата и лихвата  - 20.07.2014 г. Договорено е заплащането на  лихвен процент в размер на 13.9% надбавка годишно при пзабава – наказателна лихва върху усвоената и непогасена главница по кредита в това число и върху вноски без настъпил падеж за времето на забава до оконгачелното погасяване в размер на 48%. Надбавка годишно. Кредитополучателят е бил уведомен с писмо изх. № 905-28/22.01.2009 г. с обратна разписка за това, че на 20.10.2008 г., на 20.11.2008 г., 20.12.2008 г. и 20.01.2009 г. не са осигурени достатъчно средства в банката за покриване на дължимите месечни вноски.  Към 22.01.2009 г. дължимите по кредита суми са в размер на 7 022 лв. Писмото е изпратено с копие и до солидарните длъжници и са достигнали до тях, видно от отбелязванията, направени от Български пощи съгласно чл. 21 от Общи условия на банките за предоставяне на микрокредити по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слаборазвити региони. С писмо изх. № 905-37/03.02.2009 г. получени лично от адресатите – кредитополучателят и солидарният длъжник К.Д.Г. са уведомени, че на  падежи с дата 20.10.2008 г., 20.11.2008 г., 20.12.2008 г. и 20.01.2009 г.  не са платили дължимите към банката месечни вноски от общо 7 030 лв., от които 1 672.38 лв. просрочена главница и 5 358.18 лв. – наказателна лихва. На основание чл. 9 от Договора за банков кредит и чл. 20 т. 2 от Общите условия на Банката е обявила всички дължими суми по договора за предсрочно изискуеми. Тези суми към 03.02.2009 г. са в размер на 50 770.72 лв. , в това число 44 611.02 лв. главница и 6 159.70 лв. лихва за предсрочно изискуеми и незабавно платими.

Предвид това Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 06.03.2009 г., по която е било образувано ч.гр.д. № 1057/2009 г. на РС Стара Загора. На 09.03.2008 г. по това дело са издавани Заповед за незабавно изпълнение № 824/09.03.2009 г. и изпълнителен лист от същата дата. Срещу кредитополучателя и солидарните длъжници по Договора за банков кредит въз основа на Заповедта за незабавно изпълнение и издаденият изпълнителен лист е образувано и.д. № 20097650400187 по описа на ЧСИ Г.И., вписана в КЧСИ с Рег. № 765. Та 21.04.2009 г. е постъпило възражение по чл. 414 ал. 2 от ГПК от солидарния длъжник К.Д.Г. за което Банката получила надлежно съобщение на 07.05.2009 г.

Предвид гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника К.Д.Г. съществуването на вземане на Банката по Договор за банков кредит от 13.08.2007 г. по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слаборазвити региони и подписани Общи условия на Банката за предоставяне на микрокредити по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слаборазвити региони в размер на просрочена главница – 44 611.02 лв. , заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2009 г. до окончателното изплащане, 8 059.78 лв.просрочена наказателна лихва, начислена за периода  от 20.10.2008 г. до 05.03.2009 г. включително, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 1053.42 лв. държавна такса и 976.71 лв. – юрисконсултско възнаграждение.  Претендират се разноските по предявения иск, а именно за сумата от 1053.42 лв. държавна такса и 1503.42 лв. за защита в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощник адв. Сгънатов от Адвокатска колегия – Сливен, депозирал отговор, в който не се оспорва допустимостта на предявения иск. Оспорва се неговата основателност с правна квалификация на възражението чл. 26 ал.2 предл. 2 от ЗЗД. Твърди, че ответникът не е изразявал съгласие да се задължи солидарно с кредитополучателя по посочения в исковата молба Договор за кредит и не е подписвал такъв договор. Оспорва авторството на положения от негово име подпис в договора. Евентуално прави възражение относно размера на предявения иск като твърди, че вземанията, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение са погасени частично по и.д. № 20097650400187 по описа на ЧСИ Г.И., вписана в КЧСИ с Рег. № 765.

В с.з. на основание чл. 146 ал.1 от ГПК съдът предяви на страните доклад относно обстоятелствата, посочените по-горе правни квалификации на претендираните права и на възраженията, като в съответствие с това разпредели и доказателствената тежест между страните.

На основание чл. 193 ал. 3 от ГПК съдът откри производство по оспорване авторството на положени от името на ответника подписи в Договор за банков кредит, представен с исковата молба в качеството му на солидарен длъжник по същия договор под № 4.

От събраните в изпълнение на доказателствената тежест на страните доказателства по делото и след техния анализ съдът прие за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че на 13.08.2007 г. в гр. Стара Загора между Банката и ЕТ „Анком – Д.А.” като кредитополучател е бил сключен Договор за банков кредит по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слаборазвити региони и са били подписани Общи условия на Банката за предоставяне на микрокредити по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слаборазвити региони. Като солидарни длъжници в договора са посочени Д.А. А. и К.Д.Г.. Не се спори по делото и се установява от представените с исковата молба писмени доказателства, както и от данните по приложеното ч.гр. д. № 1057/2009 г., че задълженията по този договор за кредитиране не са били надлежно изпълняване, поради което Банката в съответствие със сключения договор и общите условия е обявила вземанията по него за предсрочно изискуеми. Въз основа на това на 06.03.2009 г. Банката е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Молбата е образувана в ч.гр. д. № 1057/2009 г., по което въз основа на представените  писмени доказателства, установяващи в заповедното производство вземането срещу кредитополучателя ЕТ „Анком – Д.А.” и солидарният длъжник посочен в договора от 13.08.2007 г. – К.Д.Г., е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 824/09.03.2009 г., с която е разпоредено да заплатят на Банката сумата от 44611.02 лв. главница, лихва в размер на 8059.78 лв. – просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 20.10.2008 г. до 05.03.2009 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 06.03.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2030.13 лв. заплатени по заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение.  На 09.03. въз основа на Заповедта за изпълнение бил издаден изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е била връчена на К.Д.Г. като солидарен длъжник на 08.04.2009 г. чрез ЧСИ П.Р.в район на действие ОС – Сливен, вписана с № 833 при КЧСИ. На 21.04.2009 г. по ч.гр.д. № 1057/2009 г. на РС – Стара Загора ответникът К.Д.Г. е подал възражение, с което е възразил, че дължи сумите, посочени в Заповедта за изпълнение, като е посочил, че не е подписвал договора, не се явявал в Банката и пред Нотариус и не дължи тези суми. Въз основа на това съгласно разпореждане от 24.04.2009 г. Банката е била уведомена със съобщение, връчено на 07.05.2009 г., че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса.

Такъв иск Банката е предявила и по исковата молба е образувано настоящото производство. Исковата молба е подадена на 04.06.2009 г.

От заключението на вещото лице П. П., представено на 25.11.2009 г. във връзка с назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че към м. Февруари до 06.03.2009 г. не е била погасена главница в размер на 44611.02 лв., както и лихва в размер на 8059.80 лв. или общо 52670.82 лв. Вещото лице е установило заплащането на разноски по заповедното производство, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В допълнително заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, представено по делото на 03-02.2010 г. се установява, че към 15.05.2009 г. по и.д. и.д. № 20097650400187 по описа на ЧСИ Г.И., вписана в КЧСИ с Рег. № 765, чрез принудително изпълнение от солидарния длъжник К.Г. е събрана общо сумата от 238.30 лв.

Във връзка с оспорването на авторството на подписа, положен от името на ответника в Договора за кредитиране сключен с Банката на 13.08.2007 г. по делото е назначена съдебно-графическа експертиза. В заключението от 29.01.2010 г. на експерта С.С.,***. се посочва, че не може да се даде категоричен отговор относно това дали десният подпис в долния десен ъгъл на лицевата страна на първия лист; подписът в долния край на лицевата страна на втория лист в Договора от 13.08.2007 г.  над реквизита К.Д.Г.; десният подпис в долния десен ъгъл на лицевата страна на първия лист и подписът в долния десен ъгъл на лицевата страна на втория лист над реквизита К.Д.Г., положен в Общите условия на Банката за предоставяне на микрокредити по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слаборазвити региони дали са положени или не от К.Д.Г.. Както в обстоятелствената част на заключението, така и в с.з. вещото лице на базата на извършените изследвания счита, че подписите в оспорените документи, положени от името на К.Д.Г. и предоставения сравнителен материал са несравними. Изводът си вещото лице е обосновало с липсата на достатъчно еднозначни елементи, които да бъдат съпоставени. Вещото лице посочва, че има разлика в темпа на изписване в изследваните подписи темпът е бавен, а в експерименталните е бърз. Структурата на изследваните подписи е проста, а експерименталните са с усложнен строеж и  в двата подписа  има параф, но с коренна разлика. Посочва, че траскрипцията на двата подписа е различна.

Това заключение е оспорено от пълномощника на ответника, поради което  съдът назначи тройна съдебно-графическа експертиза. В заключението представено на 22.03.2010 г.от тройната криминилистическа експертиза в състав П.Г.П., инж. М.И.М. и инж. С.С.С. изводът, че четирите подписа – в Договора и Общите условия, не са положени от К.Д.Г., е категоричен. Тройната експертиза въз основа на специфичните изследвания на оспорените документи и на сравнителния материал, обхващащ периода 2000 – 2010 г. е констатирала в стадия на сравняване на общите признаци различия, съставът на транскрипция на изследваните и на експерименталните образци. Посочила е , че транскрипциите съществено се разминават.  Скритата идея така нареченият „идентификационен комплекс” в инкриминираните документи е различен от подписите в сравнителните образци. Установени са различия в степен на обработеност, координация, темп, разтегливост, пространствена ориентация, натиск. Експертите единодушно потвърждават, че различията са съществени и мотивират категоричния извод, че изследваните образци не са положени от ответника К.Д.Г..

Съдът намира, че следва да кредитира заключението на тройната експертиза. Освен броя на експертите, участващи в нея, мотив за това е обстоятелството, че едноличната експертиза в констативно съобразителната част, а и в с.з., установява също различия в изследваните и в експерименталните образци. Освен това тройната експертиза установява повече и недвусмислено установени различия, използвайки и допълнителен сравнителен материал, който не е експериментален. При еднакви констатации обстоятелството, че тройната експертиза ползва допълнителен материал, който не е бил представен за целите на криминалистичното обследване и предхожда във времето подписването на договора обуславят категоричността на извода, че не се касае за имитация – съзнателно изменение структурата на подписа и начина му на изписване при предоставянето на експерименталните образци с цел да се разколебае  извода на експертите и да се откаже положения в договора за кредит и общите условия на банката подпис. Такъв умисъл е изключен предвид момента на използваните от тройната експертиза сравнителни образци – подадените от К.Г. документи за снабдяване с документи за самоличност. От друга страна експертите посочват, че при авто-имитация са налице признаци, които са различни и не присъстват в случая.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 122, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и е основателно възражението на ответника по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД приложение към изискванията за валидност и действителност на договорите за кредит

По дефиниция всеки договор представлява двустранна сделка, иманентното съдържание на която включва насрещни и функционално съвпадащи волеизявления на две страни – правоспособни и дееспособни субекти, с които се постига съгласие за възникването на конкретно определени и взаимно обусловени права и задължения за всяка от тях. От това произтича и изискването на закона установено по аргумент от противното в разпоредбата на ч. 26, ал. 2 от ЗЗД за действителност, а именно съгласие за сключване на договора при спазване на изискванията за установената от закона форма за действителност.

Писмената форма за действителност на договора за банков кредит е установена в разпоредбата на чл. 430, ал. 3 от ТЗ, като по отношение на общите условия писмената форма и одобрението и, като част от условията на договора за кредит е установена в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗКИ. В случая форматна за действителност на самия договор е спазена с изключение на формата за съгласие от страна на ответника като солидарен длъжник

От формалния характер както на договора и обстоятелството, че ответникът не е подписвал договора се налага безусловно извода, че липсва съгласие от негова страна, респективно – за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД на клаузите, с които е обвързан да отговаря спрямо банката. поради основателността на възражението спрямо основанието, на което ищецът претендира съществуването на вземането, предявеният иск за установяване на вземанията, за които срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение следва да се отхвърли.

С оглед неоснователността на предявения иск съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК е основателна и следва да се уважи претенцията на ответника за присъждане на деловодни разноски, каквито са доказани по делото в размер на 3908лв.

Претенцията на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК831558413, със седалище и адрес на управление: гр. С.., ул. „Г.” № *--* против К.Д.Г. ЕГН ********** *** иск за съществуване на вземането на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК831558413 спрямо К.Д.Г. ЕГН ********** по Договор за банков кредит от 13.08.2007 г. по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слаборазвити региони и подписани Общи условия на Банката за предоставяне на микрокредити по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слаборазвити региони в размер на 44 611.02 лв. - главница , заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2009 г. до окончателното изплащане, както и 8 059.78 лв. просрочена наказателна лихва, начислена за периода  от 20.10.2008 г. до 05.03.2009 г. включително, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 1053.42 лв. държавна такса и 976.71 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за което по ч.гр.д. № 1057\09г. на РС – гр. Стара Загора е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК831558413 против К.Д.Г. ЕГН ********** за присъждане на деловодни разноските за сумата от 1053.42 лв. държавна такса и 1503.42 лв. за защита в настоящото производство като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

ОСЪЖДА „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК831558413 да заплати на К.Д.Г. ЕГН **********  сумата 3908 лв. (три хиляди деветстотин и осем лева) представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: