Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. С. 30.10.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                С.ският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на тридесети септември, през две хиляди и девета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                     МАРТИН САНДУЛОВ

  Мл. с.  МИРА МИРЧЕВА

При секретаря  П.С. и в присъствието на Прокурора……………,като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 344 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.       

С въззивната си жалба въззивниците Р.И., Г.Г. и М.Т., чрез пълномощника си адв. П. Сл. П. *** обжалват Р. № 362/30.04.2009 г. по гр.д. № 4729/2008 г. на СлРС, с което е допусната делба при дялове 3/6 ид.ч. за ищцата и по 1/6 ид.ч. за всеки от ответниците на: 1. ПИ с идентификатор № 67338.701.343, находящ се в гр. С., ул. “К.” №* с площ 771 кв.м. по кадастрална схема, а измерен  на място с площ669 кв.м., със стар идентификатор № 1098, ведно с построените в него жилищни сгради с площи съответно 48 кв.м. и 63 кв.м. и селскостопански сгради с площи съответно 4 кв.м. и 23 кв.м.- всички на един етаж, с посочени граници на парцела И НА 2. ПИ с идентификатор № 67338.701.357, находящ се в гр. С., ул. “Д.” № 2, с площ от 374 кв.м., със стар идентификатор № 719, ведно с построената в него сграда със застроена площ от 39 кв.м. на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда- паянтова конструкция с посочени граници. Твърдят, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалноправни и процесуалноправни разпоредби и е недопустимо. Посочват, че съдът не съобразил, че съпругът на общата наследодателка М.Д.М.е придобил в съсобственост, като СИО процесните имоти, след като през 1970 г., по време брака си с него наследодателката се снабдила с нотариален акт по давност и наследство. Настояват, че давността изтекла по време на брака й със съпруга й Г. Ил. М.. Не била искана делба на наследството на съпруга Г. М., като била допусната делба по непредявен иск, което прави решението недопустимо.  От съществуващите постройки в имота допуснати до делба само една била в режим на СИО, останала от наследодателката и съпруга й, а съдът допуснал делба на всички съществуващи постройки. Съдът не съобразил възражението, изразено в молбата от 17.04.2009 г., с мотива, че е подадена след срока за възражение по чл. 133 от ГПК. Двама от ответниците са подали отговора в срока по чл. 131 от ГПК, но съдът не решил спора според изискванията на чл. 237 от ГПК. Съдът неправилно е приел, че е преклудирана възможността на страната на право на възражение при позоваване на нередовност на исковата молба.  Молят съдът да отмени решението и да постанови ново, с което да допусне делба само на ½ ид.ч. от делбените имоти, заедно с ½ ид.ч. от една от двете жилищни сгради, находяща се в имот № 67338.701.343. Ако съдът приеме, че решението е  недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск молят да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд.

Въззиваемата страна Д. Г. Ч., чрез адв. Т. И. от БАК оспорва въззивната жалба, като я намира за неоснователна.  Моли решението да бъде потвърдено, като правилно. Посочва, че е пропуснат преклузивния срок по чл. 342 от ГПК- първото по делото с.з., поради което ответник, който не е взел становище по допустимостта и основателността на предявения иск в срока за отговор няма право да изразява такова по- късно, а изразеното не следва да бъде възприемано от съда. Няма своевременно въведено оспорване, за да може ищцовата страна да ангажира адекватна защита. Не били представени доказателства ответниците да са отрекли правото на собственост на ищцата и нямало доказателства, установяващи, че имота е придобит от тях, нито и от съпруга на общата наследодателка в СИО по давност още повече, че в писмения си отговор ответниците се съгласяват с определените в исковата молба квоти.  Претендира присъждане на разноски по делото.

В с.з. и в писмената си защита въззивниците, чрез адв. П. молят жалбата им да бъде уважена. Считат, че останало неясно: Притежавал ли е другият наследодател на страните Г. И. М. идеална част от процесния имот и каква и на какво основание; Искана ли е делба на неговото наследство и допусната ли е; Преклудиран ли е срока за подаване на иск за делба; Ако е допусната такава съдът дал ли е  указания на ответниците, че в първата фаза на производството могат да поискат в делбата да бъдат включени и други оставени от него в наследство недвижими имоти; Кои от съществуващите сгради са оставени в наследство от М. М.а и кои са строени след смъртта й. В С.З. И В ПИСМЕНАТА ЗАЩИТА ИЗРИЧНО СЕ ПОСОЧВА, ЧЕ Г. И. М. НЕ Е ОСТАВИЛ ДРУГИ НАСЛЕДНИЦИ, ОСВЕН СЪДЕЛИТЕЛИТЕ В НАСТОЯЩИЯ ПРОЦЕС.

Въззиваемата страна, чрез адв. И. поддържа изразеното в писмения си отговор на въззивната жалба становище. Претендира присъждане на разноски.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежни страни в законния срок за обжалване. Въззивниците имат правен интерес да  обжалват решението, с което не е уважено възражението им- макар и направено след първото по делото с.з. за допустимост на делба само на ½ ид.ч. от наследствен имот; в частта, в която са определени квотите, съответно решението бъде обявено за недопустимо и се допусне делба само на ½ ид.ч. от имота. 

Обжалваното решение е допустимо и валидно. Издадено е в законова форма от компетентен орган- С.ски районен съд и е отговорено на предявения иск. Ищцата счита, че имотът е останал в наследство от общата наследодателка и последващите наследявания не е основание да се приеме, че се допуска делба по непредявен иск, след като в исковата молба изрично се иска делба на двата поземлени имота с подобренията в тяхната цялост, а не на идеална част от тях, а в съдебно заседание и в писмената защита на въззивниците изрично се сочи, че съпругът на наследодателката няма други наследници освен страните по делото. Само ако има постановено решение за делба при положение, че в нея не участва наследник, последното ще бъде недопустимо. Тогава делбата, съгласно чл. 75, ал.2 от ЗН ще бъде изцяло нищожна. Случаят не е такъв. Страни в делбеното производство са всички наследници на двамата съпрузи наследодатели.

Въззивната инстанция констатира следното:

Ищцата Д.Г.Ч. ***, чрез пълномощника си адв. Т.И. от БАК предявила иск за делба на ПИ с идентификатор № 67338.701.343, находящ се в гр. С., ул. “К.” №2 с площ 771 кв.м. /на място с площ 669 кв.м./, със стар идентификатор № 1098, ведно с построените в него жилищни сгради с площи съответно 48 кв.м. и 63 кв.м. и селскостопански сгради с площи съответно 4 кв.м. и 23 кв.м.и 14 кв.м.- всички на един етаж, с посочени граници на парцела И НА ПИ с идентификатор № 67338.701.357, находящ се в гр. С., ул. “Д.” № 2, с площ от 374 кв.м., със стар идентификатор № 719, ведно с построената в него сграда със застроена площ от 39 кв.м. и втора с площ 23 кв.м. на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда- паянтова конструкция с посочени граници. Твърди, че с ответниците са съсобственици на процесните имоти, като наследници на М. /М./ Д. М.а, като ответниците са наследници на нейния наследник П.Г. М. /И./. Моли съдът да допусне делба на описаните имоти при дялове 3/6 ид.ч. за нея и по 1/6 ид.ч. за всеки от ответниците.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Г.Г. и Р.И., чрез адв. Г. от АК Бургас подали отговор на исковата молба с който заявяват, че не оспорват допустимостта на иска. По основателността не оспорват посочените в исковата молба квоти, при които да се допусне делба между страните оспорват само съществуването на две селскостопански сгради- по една във всеки от ПИ- от 14 кв.м. и от 23 кв.м., като молят да не се допуска делба на същите. По отношение на имот идентификационен № 67338.701.343 посочват, че съществува кадастрална грешка в квадратурата, тъй като измерена на място не отговаря на регулационните му очертания.

Ответницата М.П.Т. не е подала отговор на исковата молба.

В с.з. ищцата  Ч., чрез пълномощника си адв. И. поддържа иска.

Ответниците Г. и И., чрез адв. Г. не оспорват иска и считат, че следва да се допусне делба на съществуващите сгради и действителната площ на двата УПИ. Ответникът Г. заявява, че двете сгради не съществуват от 1990..и някоя си година.

Ответницата М. Т. не е изразила становище по иска.

В пледоарията по същество адв. П., упълномощен вече от тримата ответници /след оттегляне пълномощието на първите двама от адв. Г./ посочва, че е следвало да се докаже кога са построени съществуващите постройки- приживе на  общата наследодателка или след смъртта й. Намира, че ако са строени след смъртта й следвало да бъдат изключени от наследствената маса и делбата, тъй като по силата на приращението са станали собственост на доверителите му. Настоява, че ако ищцата в исковата си молба беше посочила, че иска делба и на оставената в наследство част от имотите на баща й Г. М., тогава биха могли да искат включване в наследството имущество, оставено от същия наследодател. Моли да не се допуска делба на 2/6 ид.ч. от процесните имоти- наследствени от Г. Михайлов, а само на 4/6 ид.ч., като по този начин приема, че имотът не е СИО, а преживелият съпруг е наследник на съпругата си, заедно с двете им деца. 

От доказателствата по делото, съдът приема за установено:

Ищцата Д.Ч. и наследодателя на ответниците П.Г. ***, починал на 03.09.2005 г., а именно- Р.Г.И.- съпруга; Г.П.Г.- син и М.П.Т.- дъщеря са наследници на М.Д.М.б.ж. на гр. С., починала на 13.05.1983 г. – нейни дъщеря и син- л. 22. Към момента на смъртта си освен двете си деца наследодателката оставила като свой наследник и съпруга си Г. И. М., починал на 30.12.1987 г.

Няма спор между страните, като дори изрично се твърди  от ответниците в с.з. и в писмената защита пред въззивна инстанция, че преживелият съпруг на наследодателката Г. М. не е оставил за наследници други лица, освен страните в производството- т.е. децата на общата наследодателка ищцата Д. и наследодателят на ответниците П. са и негови деца и единствени негови наследници.

Нотариална служба при С.ски районен съд по време на брака на двамата наследодатели снабдила с нот. акт № 122, том. ІІІ, д.№ 291/70 г.- на 10.03.1970 г. наследодателката  М. /М./ Д. М.а за собственост на недвижим имот, като отгоре на бланката е отразено- “по давност”, а в самия нотариален акт е отбелязано “по давност и наследство” на следния недвижим имот- дворно място, заедно с находящата се в него къща, представляващо парцел Х-296 в кв. 58 по плана на с. Р., С.ски окръг /сега квартал на гр. С./, състоящо се от 1225 кв.м. при граници улица, А.М.и Й.Д..

С нот. акт № 169, том І, д. № 373/1984 г. Нотариална служба на С.ски районен съд, издаден за придобиване на собственост върху недвижим имот по регулация преживелият съпруг Г. И. М., наследодателят на ответниците- П.Г. И. и ищцата Д. Г. Ч. са признати за собственици на дворно място с площ от 16 кв.м., предадено по регулация към собствения им парцел в кв. 58 по плана на кв. Р., общ. С..

В Скица на ПИ № 1320/11.12.2008 г., издадена по Кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АК- л. 5. общата наследодателка М. М.а и съпругът й- вече покойник и децата им Д. и П. фигурират като съсобственици на ПИ с идентификатор 67338.701.343- ПИ се намира в гр. С., ул. “К.” № 2. Отразена е квадратура от 711 кв.м.- л.5, но измерена на място от в.л. същата е 669 кв.м. Изчертани са 5 постройки, като се установи от техническата експертиза на в.л. М. Г., че постройка № 4, с площ 14 кв.м. не съществува. Останалите постройки-еднофамилни жилищни едноетажни сгради от 48 кв.м. и 63 кв.м. и селскостопански едноетажни сгради са от 4 кв.м. и 23 кв.м. съществуват.

В Скица на ПИ № 1321/11.12.2008 г. за ПИ с идентификатор 67338.701.357  и площ от 374 кв.м. и отразени две сгради- от 23 кв.м. и 39 кв.м., но се установи от в.л., че на място не съществува сграда № 2 от 23 кв.м.- л. 8,  също са записани като собственици  двамата наследодатели М. /М./ и Г. М. и двете им деца Д. и П.Г. М. /И./.

По делото е приложена извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти- л. 7 и 9, като в графата “данни за собствениците и носителите на други вещни права” са посочени същите имена, а в графата “данни за акта” са посочени номерата на двата нотариални акта от 1970 г. и от 1984 /независимо, че в единия от двата има допусната грешка в номера на парцела и са отразени различно- ІХ и Х/. 

В удостоверенията за данъчната оценка на имотите –л. 10 и 11 фигурират вече имената на четиримата наследника на общата наследодателка и на съпруга й- страните по делото. Данъчните задължения на дъщерята Д. почти се равняват на задълженията на всички ответници, взети заедно.  

Съдът кредитира своевременно представеното, изслушано, прието  и неоспорено строително- техническо заключение, изготвено от в.л. М. Г.- л. 37, като не се съмнява в компетентността и добросъвестността на експерта. В.л. определило и пазарната оценка на имотите, но същата не е необходима за първата фаза на делото- по допускане на делбата, поради което в тази му част няма да коментира.  

След сроковете по чл. 131 ал.1 от ГПК- едномесечния срок за отговор на исковата молба и на чл. 342 от ГПК- първото по делото съдебно заседание ответниците не са възразили против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Отговорът на двама от тримата ответника е приет в канцеларията на СлРС на 05.02.2009 г. С определение от 20.02.2009 г. докладчикът приел писмените доказателства, след като приел, че искът е допустим. Първото с.з. е проведено на 16.03.2009 г. След оттегляне на пълномощията си от адв. С.Х.Г.- Т. от АК Бургас на 16.04.2009 г., входирана молба на 17.04.09 г. от първите двама ответника и упълномощаване на 16.04.2009 г. на адв. П.С.П. от всичките трима ответника, последният в с.з. на 21.04.2009 г.   моли съдът да остави без движение исковата молба за отстраняване на нередовностите в нея. Ищцата следвало да докаже на какво основание идеални части от имотите са придобити от преживелия съпруг на наследодателката, като се даде възможност да се докаже някои от жилищните имоти дали са придобити единствено по наследство или и на друго основание, има ли постройки съсобствени или следва да се считат за подобрения в имотите, предмет на разглеждане в производството по сметките.

Съдът прие за безспорно установена горната фактическа обстановка, като съобрази представените писмени доказателства и техническата експертиза, както и твърдението на ответниците, неоспорено от ищцата, че бащата на ищцата Г. И. М. няма други наследници, освен ищцата и техния наследодател- П. - баща и съпруг . 

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Исковата претенция е за делба на недвижими имоти- дворни места, с изградените жилищни сгради и стопански постройки, с местонахождение в гр. С., кв. “Р.”. Искът е заведен от дъщерята на наследодателката М. Д. М.а, като нейна дъщеря против ответниците, като н-ци на сина и П.Г. И. М.- съпруга и две деца. 

Наследодателката М. М.а се легитимира, като собственик на процесните имоти с нот. акт № 122, том. ІІІ, д.№ 291/70 г.- на 10.03.1970 г., придобити от нея по давност и наследство- тогава общо дворно място от 1225 кв.м., заедно с находящата се в него къща, представляващо парцел Х-296 в кв. 58 по плана на с. Р., С.ски окръг /сега квартал на гр. С./, при граници улица, А.М.и Й.Д..

Преживелият съпруг Г. И. М., наследодателят на ответниците- П.Г. И. и ищцата Д. Г. Ч. са признати за собственици на дворно място с площ от 16 кв.м., предадено по регулация към собствения им парцел в кв. 58 по плана на кв. Р., общ. С. с нот. акт № 169, том І, д. № 373/1984 г. на Нотариална служба на С.ски районен съд. В него няма изписани различни идеални части на собственост, поради което съдът приема, че части на съсобственост са равни.

Действително не е изяснен с писмени доказателства въпроса кога е изтекла придобивната давност при съставянето на Нот. акт № 122/1970 г. и дали представлява лична собственост на наследодателката или е СИО. Страните не са взели отношение по тези въпроса и не са представили доказателства за това. Въпреки това, пропускът от изясняването на този факт остава без правно значение, тъй като на каквато и идеална част от имота да е станал собственик преживелият съпруг- ½ ид.ч. като СИО /според СК от 1968 г. не наследява с деца на починал съпруг/ или 1/3 ид.ч., като наследник, неговите 1/3 ид.ч., съответно ½ ид.ч. се наследяват поравно от по ½ ид.ч. от децата им- ищцата и наследодателя на ответниците. Страните не се позовават на направени в тяхна полза завещания, нито на дарения. Крайните изводи за допускане на делба на процесните имоти са правилни и законосъобразни.

Неоснователно е твърдението, че следвало да се допусне делба само на една втора идеална част от процесните имоти. НЕДОПУСТИМА Е ДЕЛБА САМО НА ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ИМОТ, дори да е доказано /а в случая не е, след като се дели цял имот, оставен в наследство от двама наследодатели/, че наследствената маса е ид.ч. от имот или имоти. Ако исковата претенция беше за делба на идеална част, тогава следва да се издирят останалите съсобственици и се постанови делба между всички тях- чл. 345 ГПК. 

Неоснователно е възражението за нередовност на исковата молба, с непосочване на преживелия съпруг също за наследодател, с искане да се дели оставеното от него наследство. И да има пропуск в това отношение, пропускът да се иска делба на оставеното от него наследство не е съществен и не представлява съществено процесуално нарушение. Съдът не се е произнесъл по непредявен иск, след като се иска делба на двата имота в тяхната цялост. Очертана е делбената маса, която е оставена в наследство от двама наследодатели, макар в ИМ да се сочи, че е само от наследодателката. Невъзможността за включване в нея допълнително на други отделни наследствени имоти на наследодателя М. не прегражда пътя за завеждането на друго делбено производство между същите страни и ако настоящото не е приключило, двете да се съединят. Няма пречка да бъдат водени и самостоятелно. 

Очертаните в исковата молба делбени имоти представляват съсобствени имоти между страните по делото, като наследници на двамата съпрузи наследодатели. Няма друг наследник, няма друг съсобственик.

Неоснователно е възражението, че съдът определил дяловете на съделителите неправилно. Напротив, роднинската връзка между съделителите е еднаква спрямо всеки от двамата наследодатели.  Наследството следва да се подели на две колена- едното е за дъщерята- ищцата Д.Ч. /1/2 от делбената маса= 3/6 ид.ч./, а второто на ответниците, като наследници на сина П. И. /М./ и за всеки от тях се получава дял от по 1/3 ид.ч. от ½ от делбената маса- т.е. от по 1/6 ид.ч. 

Съдът намира въззивната жалба за допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В тежест на ищците е да докажат твърденията си, че е налице съсобственост, породена от наследяване, което те доказаха. В тежест на ответниците е да докажат ако спорят, че са придобили собствеността на някоя от постройките, като тяхна лична  собственост, ако въобще се позовават на такова, но по делото няма такова позоваване.  

Без значение за очертаване на делбената маса и квотите е кога са изградени част от сградите- преди или след смъртта на първата и съответно втория наследодатели. Не е имало спор, искане за изключване на конкретни постройки от делбата и позоваване на факти, че представляват тяхна лична собственост, придобита по законен път- със строително разрешение и архитектурен план, по давност и др.  на основание чл. 342 от ГПК, за да се събират доказателства в тази насока. НАПРОТИВ: В писмения отговор и в първото с.з. ответниците се съгласяват за допустимостта на делбата, за очертаната наследствена маса /с изключение на две несъществуващи вече на място постройки и корекция на квадратурата на единия от парцелите/ и изрично се съгласяват с посочените в исковата молба квоти- 3/6 ид.ч. за ищцата и по 1/3 ид.ч. за всеки от ответниците. След като не се легитимират като собственици на част от делбената маса /”не е установено друго”- чл. 92 от ЗС/ и след като всички съделители са съсобственици на терените- дворните места, те са собственици и на постройките, макар само някой от тях да ги е изградил. Ще имат възможност във фазата по сметките да търсят присъждане стойността им, съобразно дяловете на останалите съделители/. Неправилно въззивниците противопоставят разпоредбата на чл. 92 от ЗС с тази на чл. 31 от ЗН.

Първоинстанционният съд постановил решението си не само на базата на признанието на иска- чл. 237 от ГПК, но и съобразно събраните писмени доказателства и техническа експертиза. 

Макар да приема, че наследодатели на страните по делото са съпрузите М.и, а не само М. М.а, съдът споделя  крайните изводи на СлРС по обжалваното решение и като намира, че е  правилно и законосъобразно ще го потвърди.

Въззиваемата страна претендира присъждане на разноски, но няма доказателства да е направила такива пред въззивната инстанция, поради което не и се дължат.

Въз основа на изложеното, съдът   

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Р. № 362/30.04.2009 г. по гр.д. № 4729/2008 г. на СлРС, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

ЧЛЕНОВЕ: