РЕШЕНИЕ №                      

гр. Сливен, 09.03.2010

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

в присъствието на секретаря  Е.Х., като разгледа докладваното от Хр. Марева в.гр.д. № 346 по описа на съда за 2009г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по подадената от Х.С.Б. искова молба, с която предявява против А.И.Ю. иск с правно основание по чл. 45 от ЗЗД – за заплащането на сума в размер на 26000 лв., като на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД претендира законната лихва върху обезщетението, считано от 20.10.2007г.

Обстоятелствата, на които се основава предявения иск са, че на 20.10.2007г. в района на Сливенски минерални бани ответникът е причинил на ищеца телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на дясната яблъчна (зигоматична) кост с разместване на фрагментите, довела до затрудняване на дъвченето и говоренето на ищеца, с което деяние ответникът е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1 от НК съгласно споразумение по НОХД № 26\09г. на РС – гр. Сливен. В резултата на нанесения побой в областта на главата и тялото, ищецът получил контузии по лицето, кръвонасядания в дясната очна ябълка, кръвонасядане и оток на дясната скулна област, фрактура на дясната скулна кост с разместване на фрагменти, които увреждания са наложили оперативно лечение, кръвна репозиция и метална остеосинтеза под пълна упойка. Посочените увреждания и активно лечение довели до палпаторна и спонтанна болка, както и претърпени болки и страдания вследствие на наложилото се активно лечение с цел анатомично възстановяване на счупената кост. Въпреки положените усилия и лечение болките не са отшумели и към настоящия момент. Твърди, че нанесеният побой освен болезнен е бил и унизителен и мъчителен за ищеца.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представените от ищеца документи, не е посочил доказателства, не е представил писмени доказателства и не е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК.

В първото по делото с.з. ищецът не се явява, като от името на негов пълномощник – адв. Л. А.  е постъпило искане за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца и за постановяване на неприсъствено решение. С оглед явяването на ответника в първото по делото с.з. и оспорването на предявените искове, въз основа на доказателствата – събрани по искане на ищеца в проведеното по делото съдебно дирене с участието на страните и техните пълномощници, по същество чрез процесуален представител – адв. Г. Хачадурян от АК – гр. Сливен, преупълномощена от адв. Л. А. поддържа предявените искове изцяло на посочените в исковата молба обстоятелства и по изтъкнатите в нея съображения.

Ответникът – Ап. Ю., редовно призован се явява лично в с.з. и с пълномощник - адв. Семерджиев от АК – Пловдив, който от името на доверителя си оспорва предявените искове. Поддържа, че пропускът на ответника по чл. 133 от ГПК се дължи на особени и непредвидени обстоятелства. В подкрепа на това са представени негодни и невалидни доказателствени средства, поради което съдът намери, че не е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 133 от ГПК изключение и е спрямо ответника са настъпили предвидените в същата разпоредба последици на процесуална преклузия. В представената по същество писмена защита поддържа становище за неоснователност на предявения иск изцяло, в подкрепа на което излага аргументи, основани на гласни доказателства събрани в хода на досъдебното производство по НОХД № 26\09г. на РС – гр. Сливен

Предвид явяването на ответника в първото по делото заседание и оспорването на предявените искове не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

От анализа на събраните по делото доказателства в изпълнение на доказателствената тежест указана в доклада на съда по чл. 146, ал. 1 от ГПК, съобразно указанията по чл. 146, ал. 2 и предоставената възможност по чл. 146, ал. 3 ГПК и чл. 144, ал. 2 от ГПК, съобразно и настъпилата спрямо ответника преклузия по чл. 133 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2007г. в района на Сливенски минерални бани ответникът е нанесъл побой на ищеца в присъствието на съпругата му и на трети лица, при което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясната яблъчна (зигоматична) кост с разместване на фрагменти, довела до затрудняване на дъвченето и говоренето, за което ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1 от НК съгласно споразумение по НОХД № 26\09г. на РС – гр. Сливен с наложено наказание лишаване от свобода за шест месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. Споразумението обхваща само наказателната отговорност на ответника и със същото не е постигнато съгласие за репарация на претърпени от пострадалия – ищец в настоящото производство неимуществени вреди – болки и страдания от причинената средна телесна повреда.

От показанията на разпитаните свидетели: Сл. Г., Ив. Б. – съпруга на ищеца и Ал. К. се установява, че побоят на 20.10.2007г. е бил нанесен на ищеца в следствие на скандал – свързан с обстоятелството, че на терасата на хотела – стопанисван от ищеца и семейството му, където освен това семейството е живеело, е имало кучета. В показанията и на тримата свидетели по еднозначен и допълващ се начин се описва ситуация, в която ответникът е видян да нанася ритници в главата на ищеца, който е бил на земята. След намесата на съпругата на ищеца и на св. К. побоят е бил преустановен, като свидетелите К. и Г. посочват, че е имало кръв по лицето му. Подпомогнат от съпругата си се е прибрал, като св. К. описва ищеца като неадекватен, тримата свидетели посочват подуване и оток на лицето, в следствие на които окото на ищеца е било затворено. Същата вечер с помощта на сина си, ищецът е бил прегледан в спешно отделение, а в първия работен ден – следващ деня на побоя, е бил приет за лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – Сливен. В продължение на около десетина дни ищецът не е можел да разговаря и се е хранил само със сламка, а в продължение на около два – три месеца – само с течни храни. В продължение на една година е приемал медикаменти, като след оперативния период и оздравителния процес е бил съпроводен с болки, изразено главоболие при промяна на климатичните условия. Според св. Б. ищецът в следствие на преживяното е бил затворен в себе си, не се е хранел. Св. К. посочва, че е бил силно уплашен и притеснен.

Липсата на противоречия и взаимното допълване в показанията на свидетелите относно нанесените увреждания, болки и страдания на ищеца мотивират кредитирането им, включително на св. Б. – съпруга на ищеца. Нейните показания, както се посочи не противоречат и не се изключват от показанията на останалите двама свидетели, които не се явяват заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК, като от друга страна съответстват на данните от заключението на вещото лице, относно вида и характера на травмите на ищеца, причинно следствената им обусловеност от деянието на ответника, както и относно естеството, интензитета и продължителността на физическите страдания, болки и дискомфорт, причинени на ищеца.

От заключението на в.л. д-р Т. К.– началник отделение по лицево-челюстна хирургия при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – гр. Сливен се установява, че ищецът е бил приет в същото отделение на 23.10.2007г., от където е изписан на 26.10.2007г. съгласно представената с исковата молба епикриза. Ищецът е бил приет с наличен оток и кръвонасядане в дясната половина на лицето, около окото и скулата без нарушение целостта на меките тъкани. Установено е палпаторно и чрез рентгеново изследване счупване на дясна скулова, (зигоматична) кост в областта на долен и страничен орбитален ръб с изместване под ъгъл. Вещото лице дава становище, че такова нараняване може да се получи при силен удар с тъп предмет - удари с юмрук или крак. Изместването е следствие от силата и посоката на поразяващия удар – в случая завъртане на отделния фрагмент по оста на скуловата кост. Отокът, който е получен е на базата на реакцията на организма на пострадалия към нанесената травма. Кръвонасядането е на базата от нанесените травми на периферните кръвоносни съдове, които са в изобилно количество в лицевата област. При счупването на скуловата кост с налично разместване става разкъсване на лигавицата, която „тапицира” синусната кухина и се изпълва с кръв, което усложгнява състоянието на пострадалия и има негативно отношение към протичането на оздравителния процес.

След приемането на ищеца на 23.10.2007г. е започната рутинна клинико-лабораторна и медикаментозна подготовка с последваща оперативна интервенция под обща анестезия на 24.10.2007г., която се състои в осъществяването на разрез по долен и страничен орбитален ръб. Костните фрагменти се възстановяват в идеална антомическа позиция, като фиксацията се извършва посредством костен, телен шев. Проведено е адекватно медикаментозно лечение с антибиотици и аналгетици. Относно болките и страданията – свързани с установените от в.л. телесни увреждания вещото лице е посочило, че такава травма неминуемо води до леко изразено мозъчно сътресение и разкъсване на синусната лигавица. Налице е травмиране на периферните кръвоносни съдове в тази област и наличните периферни нерви. Всичко това се изразява в болеви еквивалент в сериозна степен. По начало лицевия череп е шокогенна зона и всички травми в нея са съпроводени със силна болка. Във връзка с болките и страданията от проведеното лечение вещото лице посочва, че поради пълната анестецзия по време на оперативното лечение пострадалия не търпи никакви усещания и възприятия. С болки и страдания е свързан възстановителния процесза определено време и чувство за дискомфорт, като степента е различна за всяко лице и е в зависимост от прага на поносимост на пострадалия. Относно степента на възстановяване, вещото лице е установилолеко забележими следи от оперативна интервенция, без късни усложнения за зрението. На рентгеновата снимка е установена метална остеосинтецза в областта на долен и страничен орбитален ръб. Костните фрагменти са сраснали нормално, като при проведения преглед пострадалия – ищецът, се е оплакал от периодична болка в областта на травмата, което е характерно  за всяка счупена кост на човешкото тяло – най-вече при рязка промяна на климатичната даденост (влага и студ). Поради невъзможност за покриване на лицето постоянно, вещото лице посочва, че тези усещания са силно проявени.

Съдът следва да кредитира вещото лице относно вида и характера на нараняванията, проведеното лечение, причината за получаването им, степента, произхода и продължителността на изтърпените от ищеца болки и страдания.

В представения с исковата молба преси от регистър на спешно отделение, не се съдържа името на ищеца, но заключението на в.л. е в съответствие с данните от писмените доказателства – лист за преглед издаден от спешно отделение за извършен на 20.102007г. преглед на ищеца и епикриза, издадена от същото вещо лице в качеството му на началник отделение по лицево-челюстна хирургия при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – гр. Сливен.

Относно фактическите обстоятелства, начинът и средствата за установяването им, не може да бъде взето предвид становището по същество на процесуалния представител на ответника. На първо място относно деянието, дали е извършено от ответника, неговата противоправност и виновност съдът съгласно чл. 300 от ГПК е обвързан от одобреното по НОХД № 26\09г. на РС – Сливен споразумение, което съгласно чл. 383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда. Освен това събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства - поради нарушение принципа на непосредственост съгласно чл. 163, ал. 1 и чл. 171, ал. 1 от ГПК, са негодни и не могат да бъдат ценени в гражданското производство относно гражданските последици от деянието.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че предявения иск на основание чл. 45 от ЗЗД е основателен, но е завишен по размер, като същото се отнася и за акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предмет на делото е претенцията на ищеца спрямо ответника за обезщетение в размер на 26000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания в следствие на престъплението по чл. 129, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1 от НК съгласно споразумение по НОХД № 26\09г. на РС – гр. Сливен, извършено на 20.10.2007г., което квалифицира предявения иск по чл. 45 от ЗЗД.

Както се посочи и по-горе в частта относно установените от съда фактически обстоятелства споразумението съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК има значението на влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 от ГПК обвързва съда по предявения иск за ангажиране деликтната отговорност на ответника относно деянието, относно това дали е извършено от ответника, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно спорни и подлежащи на главно и пълно доказване в настоящото производство са въпросите относно настъпването на вреди за ищеца, наличието на причинно следствена връзка между тях и деянието, за което ответникът е признат за виновен, а с оглед правилата на чл. 52 от ЗЗД - техния вид, степен, характер и интензитет.

От данните по делото като цяло се установява, че телесните увреждания на ищеца се изразяват в това, за което ответникът е признат за виновен, като останалите, които не са включени описателно в споразумението представляват последица и усложнения от същата травма.

От заключението на в.л. д-р Т. К. началник отделение по лицево-челюстна хирургия при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – гр. Сливен и от показанията на свидетелите се установява настъпването на средна телесна повреда, изразяваща се счупване на дясна скулова, (зигоматична) кост в областта на долен и страничен орбитален ръб с изместване под ъгъл. Отокът, според заключението на вещото лице е последица от причиненото счупване като реакцията на организма на пострадалия към нанесената травма. Също последица, от счупването е и настъпилото разместване, при което става разкъсване на лигавицата, която „тапицира” синусната кухина и се изпълва с кръв, което усложнява състоянието на пострадалия и има негативно отношение към протичането на оздравителния процес. Установено е кръвонасядане на базата на несената травма на периферните кръвоносни съдове, които са в изобилно количество в лицевата област.

Установените от заключението на вещото лице увреждания съответстват на тези описани и посочени от свидетелите, като пак с оглед заключението на вещото лице отговарят добре да са получени по време и начин посочени и описани от тях начин – от деянието на ответника. Становището на д-р Т. К. е, че такова нараняване може да се получи при силен удар с тъп предмет - удари с юмрук или крак. Изместването е следствие от силата и посоката на поразяващия удар – в случая завъртане на отделния фрагмент по оста на скуловата кост. Неминуема последица от установената травма са и претърпените от ищеца затруднения в говора и дъвченето – за повече от два месеца, както и съпътстващите оздравителния процес болки и страдания, проявяващи се като перманетни при резки промени в климатичните условия.

Що се отнася до болките от наложилото се лечение, заключението на вещото лице е, че при оперативната интервенция ищецът е под пълна анестеция, поради което няма никакви усещания. Последвалите болки и дискомфорт са съпътстващи оздравителния процес, както и необходимостта от поставената остеосинтеза.

Така установените в производството травми и причинените от тях болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет обуславят репарация в размер на 6500 лв. Този размер съдът намира, че съответства на причинената телесна повреда, продължителността в затрудненията в говора и храненето на ищеца и изтърпените при причиняването на травмата болки, както и тези съпътстващи оздравителния процес. При определянето му съдът изходи от установеното по делото, че не се касае за отделни и самостоятелни увреждания, всяко от което да бъде ценено по отделно ида обуславя самостоятелно обезщетяване, а за неминуеми и характерни за основното увреждане усложнения и страдания, като се съобрази и с практиката на съдилищата относно размера на обезщетенията за сходни увреждания причинени към същия момент.

Освен физическите страдания, при определяне на обезщетението, което ответникът следва да заплати на ищеца, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че травмата е причинена в дома на ищеца, като се завиши с 500 лв. или общо 7000 лв. Мястото на извършване на деянието, от което е причинена травмата, както и начинът на извършването му – с ритници в главата на лежащия на земята ищец, имат значение за емоционалните преживявания на ищеца, свързани с предизвикания страх от нарушаване неприкосновеността на неговия дом – място, което нормално и обичайно се свързва с по-висока степен на защитеност, усещането за което е разколебано в случая за ищеца, утежнено от посегателството спрямо личното достойнство на ищеца.

Над размера от 7000 лв. съдът намира, че предявеният иск до пълния размер от 26000 лв. е недоказан и неоснователен. Не се установяват множество различни травми, които да обуславят този размер – не се установяват опасност за живота на ищеца, нито необратимост на настъпилите увреждания, като от друга страна установената телесна повреда, храктерните и съпъстващи болки, усложнения и страдания, както и тяхната продължителност над този размер биха довели до обогатяване, имащо санкционен спрямо ответника характер, каквато цел се изключва от нормата на чл. 45 от ЗЗД.

В съответствие с основателността на предявения главен иск по чл. 45 от ЗЗД и неговия размер, следва да бъде уважен и акцесорния за присъждане на обезщетение за забава, в която ответникът във връзка с деликтната си отговорност е изпаднал, считано от деня на увреждането. Включително при наличието на процесуална преклузия на ответника съгласно чл. 133 от ГПКв защитата му по същество не се съдържа аргумент за наличие на репарация и такава не се установява по делото.

Съгласно чл. 83, ал. 3 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена държавната такса по делото съобразно уважената част от предявения иск, като в останалата част, в която същият се явява неоснователен, съгласно чл. 83, ал.1 във вр. с ал. 3 от ГПК ищецът е освободен от такси и разноски и такива не следва да му бъдат възлагани.

Претенцията на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи съразмерно на уважената част от предявените искове за заплатеното от него адвокатско възнаграждение и разноски за в.л. Въпреки обстоятелството, че предявеният иск е доказан и основателен само частично, на ответника не следва да бъдат присъждани деловодни разноски поради липсата на претенция за това до приключване на устните състезания по делото.

Води от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА А.И.Ю. ЕГН **********,*** да заплати на Х.С.Б. ЕГН ********** *** и съдебен адрес за връчване на книжа и призовки: гр. Сливен, ул. „Г.С.Р.”, № *, офис *, чрез адв. Л. А. сума в размер на 7000лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясната (яблъчна) зигоматична кост, с разместване на фрагменти, съпроводено с кръвонасядане и оток на дясната скула в следствие на нанесен побой на 20.10.2007г. в района на Сливенски минерални бани, за което ответникът е признат за виновен съгласно споразумение от 19.01.2009г. по НОХД № 26\09г. по описа на РС – гр. Сливен, както и законната лихва върху обезщетението от 7000лв., считано от 20.10.2007г. до окончателното изплащане на сумите, както и сума в размер на 293,46лв. (двеста деветдесет и три лева и 46 ст.), представляваща заплатени от ищеца деловодни разноски съобразно уважената част от исковете,

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.С.Б. против А.И.Ю. иск над размера от 7000лв. (седем хиляди лева) до пълния размер от 26000лв. (двадесет и шест хиляди лева), за който е предявен като  обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нанесен побой на 20.10.2007г. в района на Сливенски минерални бани, за което ответникът е признат за виновен съгласно споразумение от 19.01.2009г. по НОХД № 26\09г. по описа на РС – гр. Сливен, както и за законната лихва върху главницата от 7000лв. до 26000лв., считано от 20.10.2007г. до окончателното изплащане като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН, съобразно което ОТХВЪРЛЯ и претенцията за деловодни разноски до пълния размера от 1090лв.

 

ОСЪЖДА А.И.Ю. да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен д.т. в размер на 280 лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: