РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 29.06.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни 2009 г. в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                          М.М.

 

разгледа докладваното от младши съдия МИРА МИРЧЕВА  *** 347 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е образувано по жалба срещу действие на частния съдебен изпълнител П.Г.с район на действие Сливенски окръжен съд.

            Обжалвано е от „Р.-54“ ЕООД – гр. Б., ипотекарен длъжник по изпълнително дело № 20098370400067, постановление от 12.05.2009 г. за възлагане на ипотекирания недвижим имот. В жалбата се правят следните възражения срещу обжалваното постановление:

            - съдебният изпълнител не е вписал възбрана върху имота, с което е нарушил чл.449, ал. 2 от ГПК;

            - имотът е възложен на купувача за цена 363 001 лв., с един лев по-висока от първоначалната, докато чл. 492, ал. 2 от ГПК изисква цената да е по-висока най-малко с размера на един задатък;

            - съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си по чл. 484, ал. 2 от ГПК да изиска сведения за тежести от съответните институции, а в същото време върху имота още преди ипотеката в полза на взискателя по настоящото изпълнително дело има вписани тежести – договорна ипотека от 2000 г. с кредитор Министерството на икономиката и възбрана от 2003 г. с кредитор Главно данъчно управление; наличието на тези тежести е осуетило участието на повече купувачи в публичната продан, които да предложат по-висока цена.

            Прави се и искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

            Съдебният изпълнител е изложил становище, според което възбрана в хода на изпълнителното производство се вписва върху онези имоти, които не са ипотекирани – с вписването на ипотеката кредиторът получава обезпечение, което играе същата роля като възбраната. Твърдението на жалбоподателя, че върху възложения имот е имало ипотека или възбрана в полза на друг кредитор с дата преди тази ипотека, е невярно и това се вижда от приложените справки от Агенцията по вписванията. Възражението, свързано с нарушаване на чл. 492, ал. 1 от ГПК, също е несъстоятелно – стъпка от един задатък се изисква само при устните наддавания.

            Жалбата е постъпила на 25.05.2009 г. и е подадена в срок от легитимирано лице.

            От материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:

            Изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист, издаден на 13.01.2009 г. от Сливенския районен съд в полза на „И. А. Б.“ АД срещу длъжника „Б.-2000“ ЕООД – гр. С. за задължение с главница 160 000 лв. по договор за банков кредит от 22.12.2006 г.

            За обезпечаване на задължението по договора за кредит с нотариален акт от 29.12.2006 г. съвместно е учредена ипотека от трети лица – Н. и С. В.и дружеството жалбоподател – върху поземлен имот в гр. Сливен с идентификатор 67338.605.183 и построените в него масивна двуетажна промишлена сграда, масивна едноетажна промишлена сграда и полумасивна едноетажна промишлена сграда.

            Поземленият имот е придобит на 18.04.2003 г. чрез покупка от С. В..

            На 19.03.2009 г. имотът е бил описан от съдебния изпълнител, определена му е оценка общо 726 000 лв. и с обявление от 09.04.2009 г. е изнесен на публична продан, която се е провела от 10.04.2009 г. до 10.05.2009 г. с начална цена 363 000 лв.
            По време на проданта е направено само едно наддавателно предложение – от взискателя „И. А. Б.” АД, който е предложил цена 363 001 лв.  След завършването на проданта взискателят като единствен наддавач с редовно предложение е бил обявен за купувач на ипотекирания имот: поземлен имот с идентификатор 67338.605.183 с площ от 7200 кв.м. в землището на гр. Сливен, Промишлена зона, с трайно предназначение – урбанизирана територия, ведно с построените в имота масивна двуетажна промишлена сграда, масивна едноетажна промишлена сграда и полумасивна едноетажна промишлена сграда.

            На 12.05.2009 г. е издадено обжалваното постановление за възлагане. То е било съобщено на жалбоподателя на 18.05.2009 г.

            Жалбата е неоснователна по следните съображения:

            Чл. 492, ал. 2 от ГПК изисква предложената цена да е по-висока с размера на един задатък от цената, по която е обявен купувач, само когато след обявяването му някой от явилите се други наддавачи реши да направи такова предложение. Няма обаче изискване предложената от наддавачите цена в техните наддавателни предложения, подадени в едномесечния срок на провеждане на проданта, да е по-висока от началната цена на търга с един задатък или повече – достатъчно е тя да не е по-ниска от началната цена.  Цената от 363 001 лв. е предложена от взискателя по реда на чл. 489 от ГПК при редовното провеждане на проданта, където изискване за стъпка от един задатък няма.

Този наддавач има право да участва в проданта, предложената цена не е по-ниска от началната и няма нарушения на ГПК при извършването на наддаването, т.е. не са налице основанията за обжалване от длъжника на постановлението за възлагане, посочени в чл. 435, ал. 3 от ГПК.

Невписването на възбрана върху ипотекиран имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, не опорочава публичната продан на имота.

Преди всичко, то не е посочено в чл. 435, ал. 3 от ГПК между основанията за обжалване на постановлението за възлагане от страна на длъжника. Невписаната възбрана не означава нито ненадлежно извършено наддаване, нито възлагане на имота не по най-високата предложена цена.

Освен това възбраната има за цел единствено да осигури успешното завършване на публичната продан, като запази вещта в собственост на длъжника до края на проданта, за да може кредиторът да се удовлетвори от цената и. Наистина чл. 449, ал. 2 от ГПК, както и чл. ??? от ГПК (отм.) не изключват ипотекираните имоти и преобладава становището, че възбрана в изпълнителния процес на общо основание се вписва и върху тях. Вписаната ипотека обаче, макар да не е пречка за валидно разпореждане с имота, позволява на кредитора да се удовлетвори от цената му, дори собствеността да е прехвърлена – т.е. тя му дава не по-малка гаранция от възбраната. Нещо повече, дори върху имота да не е била вписана ипотека или възбрана, ако останалите изпълнителни действия са редовно проведени и имотът до датата на влизане в сила на постановлението за възлагане е останал собственост на длъжника, би следвало да се счита, че възлагането е напълно редовно. А ако при пропуск на съдебния изпълнител да впише възбрана собствеността върху имота се окаже прехвърлена на трето лице преди възлагането, това трето лице (а не длъжникът) ще може да се защити чрез жалба или по исков ред.

Третото възражение на жалбоподателя, свързано с твърдение за тежести върху имота, също е неотносимо. Наличието на вписани тежести върхи имота не представлява нарушение при извършването на наддаването и не попада в хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК. Отделно от това, от справките, приложени от изпълнителното дело, не се установяват такива тежести. Възможно е те да са били вписани преди 2003 г., т.е. по времето, когато собственик е бил праводателят на Слави Василев, но данни по делото няма, включително и жалбоподателят не е представил доказателства за тях. Дори обаче обезпечения върху имота да бяха налице, това би довело само до задължение на съдебния изпълнител при извършването на разпределението да смята кредиторите, в чиято полза са допуснати те, за присъединени по право взискатели, но не и до отмяна на постановлението за възлагане.

Неясно е с какво искане е свързано възражението, че тежестите, твърдени от жалбоподателя, са отблъснали потенциалните купувачи и са попречили имотът да бъде продаден на по-висока цена. Дори това да беше вярно, то не е свързано с пропуски или нарушения от страна на съдебния изпълнител и не може да опорочи наддаването, нито пък може да бъде поправено с отмяната на постановлението за възлагане, доколкото при всяка нова продан тежестите отново биха отблъсквали купувачите.

По изложените съображения и на основание чл. 435 от Гражданския процесуален кодекс съдът

РЕШИ:

 

Оставя без уважение жалбата на „Р.-54“ ЕООД – гр. Б. срещу постано­вление от 12.05.2009 г. за възлагане на купувача „И. а. б.” АД на поземлен имот с идентификатор 67338.605.183 с площ от 7200 кв.м. в землището на гр. С., Промишлена зона, с трайно предназначение – урбанизирана територия, ведно с построените в имота масивна двуетажна промишлена сграда, масивна едноетажна промишлена сграда и полумасивна едноетажна промишлена сграда по изпълнително дело № 20098370400067 на частен съдебен изпълнител № 837 – П. Г..

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.