Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 01.07.2009 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на първи юли през двехиляди и девета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М.Д.

                                                                               мл. с. М.М.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря, като разгледа докладваното от  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА  ***.  N 348 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

С оглед естеството на иска – такъв за увеличаване на присъдена издръжка, същото е бързо и се движи по реда на  чл. 310 и сл. от ГПК, вр. чл. 317 от ГПК, във връзка с чл. 79 ал. 2 от СК

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 398/18.05.2009г. по гр.д. № 4400/08г. на СлРС, с което е изменен размера на присъдена месечна издръжка на малолетно дете /чрез законния му представител/ от родител, като е увеличен от 50 лв. на 80 лв., до настъпване на правопрекратяващи или правоизменящи факти, заедно с лихвата за забава от предявяване на иска, като претенцията над този размер до заявения от 120 лв., е отхвърлена като неоснователна и са присъдени  д.т. и разноски съразмерно на уважената част.

Въззивникът обжалва решението в уважителната част, като  счита, че то е незаконосъобразно, тъй като съдът без да събере доказателства за размера на трудовото възнаграждение на ответника, е изменил размера на издръжката на 80 лв., като освен това не се е съобразил и с императивната сила на Постановление № 38 на МС относно границите на издръжката за непълнолетно дете, съгласно което тази сума е допустима за деца наближаващи пълнолетие, докато в случая се касае за 9 годишно дете. Поради това моли въззивния съд да отмени в тази част решението на СлРС и постанови ново, с което да съобрази размера на издръжката с цитираното постановление и фактите по делото..

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което моли то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не е направила доказателствени искания. Претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, не се явява и особеният процесуален представител - адвокат, назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК от първоинстанционния съд.

В с.з. въззиваемият – чрез своята майка и законен представител, редовно призован, се представлява от законния си представител – майка, и от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа изложените съображения в отговора и иска обжалваната част на решението да бъде потвърдена. Заявява, че  въззивната фаза не са направени разноски.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решенито е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съдът правилно е преценил, че за уважаване по принцип на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издражка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът правилно е констатирал и преценил само правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на нуждите на едно дете, настъпили в рамките на тригодишния период от предходното присъждане на издръжка. Самите нужди, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения.

Също правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че родителят, при когото детето живее – неговата майка, освен в пари, участва в неговата издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Съдът е разпределил и доказателствената тежест относно подлежащите на доказване положителни факти, като ответникът не е доказал надлежно размера на своите доходи или наличието на други, утежняващи материалното му състояние факти – задължения към други низходящи, заболяване, неработоспособност или намалена такава. При това положение съдът законосъобразно е приел за  база минималната за страната работна заплата.

При определяне размера на дължимата издръжка СлРС е останал напълно в рамките на Постановление на МС №38, но тъй като основното, непререкаемо по важност и приоритетност задължение на съда, е да защити максимално интереса на малолетното дете, в духа на съвременните изисквания на нашето и европейското гражданско общество, към което се стремим да се приобщим, е преценил, че не може пдзаконов нормативен акт, отдавна непривеждан в съответствие с реалните социални отношения в страната, /включително и със сега действащото изменение от 2002г./, да бъде превърнат в механична скала на съответствие между две числа.

В този смисъл настоящият състав счита за неоснователно възражението на въззивника, че тъй като 80 лв. е максималната възможна издръжка, то тя е предназначена само за дете около 17-18г. възраст, което задължава съда да присъди за 9 годишно дете някаква пропорционално намалена сума, за да има възможност тя да бъде ритмично “увеличавана” с времето, докато достигне размер на 80 лв. Всъщност този подход е неоправдан и по още една причина – не е възможно и съдът не е длъжен в настоящия момент да предвижда и съобразява едно бъдещо положение, или да се ръководи в разрешаването на настоящ спор от предположенията си за предстоящи факти, най малкото, защото нито икономическото положение, нито нормативната база, като обективни предпоставки, не могат да се считат за константни величини.

Поради това РС е взел предвид, че към настоящия момент, с оглед обективните икономически условия във всяка значима сфера на живота, приложени към нуждите на детето и възможностите на родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед пола и възрастта му, е общо 140 лв., от които е възложил 80 лв. на бащата, който не полага лични грижи. Така е присъдил увеличение само от 30 лв., като претендираното такова с още 40 лв. месечно, е отхвърлил като неоснователно.

Този състав намира също, че искът е основателен за посочената месечна разлика, за която следва да се уважи. Увеличената издръжка следва да се присъди от момента на поискването й чрез предявяване на исковата молба – 08.12.08г. и се дължи до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на правоизменящи или други правопрекратяващи я факти. От датата на поканата – за каквато се счита предявяването на иска, следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

В необжалваната, отхвърлителна част – за разликата над 80 лв. до претендираните 120 лв. месечно, решението е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите и заплати по см. на СлОС д.т. в размер на 21, 60  лв. Въззиваемата страна няма направени разноски за тази инстанция и такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 398/18.05.2009г. по гр.д. № 4400/08г. на СлРС в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

 

ОСЪЖДА З.Д. ***, да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 21, 60 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: