Р Е Ш Е Н И Е  90

 

Гр. Сливен,  15.01.2010 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на трети декември  през две хиляди и девета година

 

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                                                                          

при секретаря ……………М.Т.……………….. и с участието на прокурора …………Христо Куков………..…………………..като разгледа докладваното от ………Снежана Бакалова……….дело 350 по описа за 2009 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Предявени са обективно комулативно съединени искове с правно основание член 2 ал.1 т. 2 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с жалба вх.-№ 689/08.03.1999г. сигнализирал РП – Сливен за нередности, които тя следвало да изясни. Вместо това жалбата му послужила на прокуратурата като основание за образуване срещу него на досъдебно производство № 909/22.07.1999г. по което му било повдигнато обвинение по чл.148 ал.2 вр. с чл.147 НК и по чл.309 ал.1 от НК. Разследването срещу него продължило повече от година и едва на 11.12.2000г. с постановление на РП – Сливен това досъдебно производство е било прекратено поради липса на престъпление от общ характер. Твърди, че за прекратяването научил едва през м.декември 2007г., когато поискал писмена информация от РП и получил писмо отговор № 909/12.12.2007г. Твърди че в резултат на повдигнатото му обвинение от 1999г. до 2007г. бил в непрекъснато напрежение, това се отразило фатално на психиката му – не можел да спи, сънувал кошмари, увредена била нервната му система и заболели зъбите му. Твърди, че в резултат на изложеното претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на психическото и здравословното му състояние, които счита че следва да бъдат обезщетени по справедливост със сума в размер на 8 000 лева.

Отново негова жалба вх.№ 933/18.04.2006г. до РП – Сливен послужила като основание за образуване на досъдебно производство, по което му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.286 ал.1 от НК. Твърди, че досъдебното производство и последвалите го три съдебни производства продължили до 26.02.2009г., когато с решение № 108 постановено по наказателно дело № 41/2009г. на ВКС на РБ била отменена изцяло присъда № 602 по НОХД № 1128/2007г. на СлРС, потвърдена с решение № 156 по ВНОХД № 354/2008г. на СлОС и той бил оправдан по повдигнатото обвинение. Твърди, че докато траело досъдебното и съдебното производство много от роднините и приятелите му започнали да странят от него и едва ли не го смятали за луд. Нямал психическата и физическа възможност да обяснява на всичките с и приятели и роднини, че е невинен. На 06.12.2008г. с писмо на РП – Сливен в кметство с.С. бил изпратен екземпляр от присъда по НОХД № 1128/2007г. на СлРС и същата била разлепена пред сградата на кметството с.С.. Чувствал срам. Засилило се нервното му напрежение, както и зъбобола. Затворил се в себе си и понякога му минавала мисълта за самоубийство. Твърди, че в резултат на повдигнатото и поддържано от прокуратурата срещу него обвинение, по което е бил оправдан претърпял неимуществени вреди, изброени по-горе за които счита, че справедливо обезщетение би била сумата в размер на 26 000 лева. Моли съда да постанови решение, с което осъди прокуратурата на РБългария да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва за забава, считано от 11.12.2000г. върху сумата 8000 лева и от 18.04.2006г. за сумата от 26000 лева, както и направените в производството разноски.

Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и моли те да бъдат отхвърлени. Твърди, че прекратяването на досъдебно производство № 909/22.07.1999г. е станало, тъй като в хода на разследването е настъпила промяна в нормативната уредба, уреждаща престъпленията по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.147 от НК и това престъпление вече не се е преследвало по обвинение на прокуратурата, а е било такова от частен характер. Счита, че не е изпълнен фактическия състава на чл.2 т.2 от ЗОДОВ, налице е разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ, а освен това прави възражение за погасяване по давност на претенцията за присъждане на неимуществени вреди. Твърди, че ищецът е узнал за прекратяването на производството към момента на изготвянето на постановлението за прекратяване. Твърди по втория от предявените искове, че не е налице пряка причинно следствена връзка между действията на прокуратурата и твърдените от ищеца вреди, а освен това от представените доказателства не мое да се направи извод, че действително ищецът е претърпял вредите, за които търси обезщетение, тъй като не е установено какво е било здравословното състояние на ищеца преди образуването на производството, дали е настъпило влошаване на това състояние и дали то се дължи на водените производства или на напредналата възраст на ищеца.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.

Ответникът поддържа отговора си и моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Срещу ищеца Г.С.Г. е било образувано предварително производство пор.№ 909/1999г. за престъпление по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.3 вр. с чл.147 от НК и за престъпление по чл.309 ал.1 от НК. С постановление от 11.12.2000г. на Районна прокуратура – Сливен е прекратено наказателното производство срещу ищеца и отменена мярката за неотклонение “Подписка”. Постановено е препис от постановлението за прекратяване да се изпрати на Г.С.Г. и след изтичане на срока за уведомяване следственото дело да се изпрати на Окръжна прокуратура по компетентност.

В мотивите на постановлението е констатирано, че с оглед чл.161 от НК изменен със ЗИДНК ДВ бр.№ 21/17.03.2000г. наказателното преследване за престъпления по чл.146 до чл.148а от НК би могло да се възбуди по тъжба на пострадалия и доколкото не са налице предпоставките на чл.46а от НПК наказателното производство следва да бъде прекратено. С постановление от 02.01.2001г. Окръжна прокуратура – Сливен е потвърдила постановлението на Районна прокуратура – Сливен и изпратила материалите на СлОС. В Сливенския окръжен съд е било образувано ЧНД № 15/2001г., по което е постановено определение от 05.01.2001г., с което е потвърдено постановлението на РП – Сливен и това на ОП – Сливен. Видно от представеното удостоверение на Окръжна прокуратура – Сливен преписка вх. № 1796/2000г. по описа на ОП – Сливен е била унищожена поради изтичане на срока за съхранението й.

Във връзка с жалба, подадена от ищеца на 07.12.2007г. до РП – Сливен същият е получил писмо отговор от 12.12.2007г., в което е уведомен, че постановление на РП от 11.12.2000г. за прекратяване на наказателното производство по следствено дело пор.№ 909/1999г. му е било изпратено с пощенска пратка /писмо/.

С обвинителен акт по досъдебно производство № 517/2006г. на РПУ – Сливен пор.№ 204/2007г. на РП – Сливен на ищеца Г.С.Г. е било повдигнато обвинение, в това че на 18.04.2006г. в гр.Сливен пред надлежен орган на властта набедил Й.В.М.и М.Д.П.в престъпление /подал жалба до РП – Сливен с вх.№ 933/2006г. с твърдение, че двамата са извършили престъпление по чл.286 ал.1 от НК/, като знаел, че са невинни – престъпление по чл.286 ал.1 от НК. С присъда № 602/02.07.2008г. по НОХД № 1128/2007г. на СлРС ищецът бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от три месеца и обществено порицание, което да се изразява чрез разлепване на присъдата пред сградата на кметството с.С., общ. Сливен. На основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено изтърпяването на наложеното наказание Лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. С решение № 156/21.11.2008г. по ВНОХД № 354/2008г. на СлОС е била потвърдена присъдата на СлРС.

След влизане в сила на присъдата на 06.12.2008г. с писмо ПД № 355/2007г. на РП – Сливен е изпратен в кметство с.С. екземпляр от присъдата на СлРС с указания да бъде разлепена същата пред сградата на кметството. Видно от показанията на разпитаните свидетели указанието на РП – Сливен е било изпълнено, присъдата е била разлепена и е станала достояние на жителите на с. С., общ.Сливен.

С решение № 108/26.02.2009г. по наказателно дело № 41/2009г. на ВКС по реда на възобновяване на наказателни дела е била отменена влязлата в сила присъда на СлРС и потвърдителното решение на СлОС като е признат подсъдимия Г.С.Г. за невинен в това, че на 18.04.2006г. в гр.Сливен пред надлежен орган на властта набедил Й.В.М.и М.Д.П.в извършването на престъпление по чл.286 ал.1 от НК, като със знанието, че са невинни подал жалба до РП – Сливен, поради което го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.286 ал.1 от НК. В мотивите на цитираното решение на ВКС е констатирано, че деянието за което е повдигнато обвинение и постановено осъждане от обективна страна не съставлява престъпление.

          По делото е назначена комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Н.Н. – психиатър и М.Б. – клиничен  психолог, която заключава че ищецът Г.С.Г. страда от параноидно личностово разстройство, кверолантен тип, което е започнало в по-ранните етапи на личностовото развитие на ищеца, но на фона на стрес е декомпенсирало с кристализация на така наречена кверолантна налудност. Експертизата не разполагала и по делото не са представени медицински документи за състоянието на ищеца преди 1999г. Заболяванията на ищеца, посочени в исковата молба според заключението на експертизата са свързани с напредването на възрастта му и нямат пряка връзка със съдебните и досъдебни производства. В обстоятелствената част на експертизата вещите лица са посочили, че суматичните заболявания на ищеца, за които има данни са артериална хипертония, доброкачествена простатна хипертрофия и са свързани с напредналата възраст и се срещат често над 70 години. Тяхната поява и стресът нямат пряка връзка с преживяната ситуация преди около 10 години. Посочено е, също така че не може определена психична реакция да се свърже изцяло и само с конкретни събития, тъй като индивидът участва с целия си предходен жизнен опит и преживявания, които понякога могат да бъдат по-съществени отколкото конкретната реалност. Конкретното психотравмиращо събитие активира съответни преживявания, отключва такива, свързани с минали събития, които вероятно не се осъзнават. Реакцията на актуалното събитие може да включва и несъзнавани емоционални проекции на минали травматични събития.

Разпитана в съдебно заседание вещото лице посочва, че отговорът на въпроса как е повлияла конкретната ситуация върху ищеца не може да бъде еднозначен, тъй като реакцията на ищеца е повлияна и от неговата личност, включително и от констатираното кверолантно поведение.

Ответната страна е представила с писмо изх.№ 1382/23.10.2009г. справка за заведените 73 броя преписки по повод подадени жалби, молби и сигнали от страна на ищеца до РП – Сливен за периода 2000г.-2009г., като са представени и преписи от тях. В част от изброените в писмото жалби ищецът твърди, че различни лица са го заплашвали, включително и чрез убийство и в някои от тях се твърди, че той е търсил медицинска помощ в резултат на заплахите като последица от изживения от него стрес е твърдял, че е получавал нервни разстройства, придружени със силно разтреперване, последвало безсъние, сънуване на кошмари и т.н.

Според показанията на свид. Васевски, който познава ищеца от 5-6 години същият му споделил, че е бил осъден и поради това е подтиснат и не му се говори с хората. Твърди, че хората го отбягвали защото той е осъждан като този извод свидетелят си направил сам, наблюдавайки поведението на околните, но не е разговарял с конкретен човек, който да му е казвал, че отношението му към Г. се е влошило защото той е осъден. Разпитан свид. М. твърди, че ищецът е бил отбягван, но не може да посочи конкретни хора, които са отбягвали ищеца. Според показанията на свид. К. в с.С. била разлепена обява за осъждането на ищеца, но не знае конкретно за какво е осъждан. Същия счита, че ищецът е изпитвал неудобство от съселяните си след оповестяването на присъдата. От показанията на свид. Г. – син на ищеца, се установява че ищецът не е живеел постоянно със съпругата си, двамата са живеели разделени. Твърди, че през м. март – април тази година ищецът му се оплакал, че има главоболие и колит, а през предходните 7-8 години не му бил споменавал за здравословното си състояние, тъй като бегло се е виждал с него.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани след съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло заключението на назначената комплексна психолого-психиатрична експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в обективността и компетентността на вещите лица, които са я изготвили. Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира изцяло, в частите им, в които те са посочват конкретни факти, възприети от тях и не си противоречат взаимно.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

І. По предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ с цена 8 000 лева:

Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Не са налице условията на цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни правозащитни органи, а именно от прокуратурата на РБългария, визирани в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ. Касае се за образувано досъдебно производство № 909/22.07.1999г., по което е било повдигнато обвинение на ищеца за престъпление по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.3 вр. с чл.147 от НК. Действително производството е прекратено, но не по причините, изложени в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, а именно: поради това че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление или поради това че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. От мотивите на постановлението на РП за прекратяване на досъдебното производство, както и от мотивите на следващите инстанции – Окръжна прокуратура Сливен и окръжен съд Сливен става ясно ,че досъдебното производство е прекратено поради обстоятелството, че в хода на разследването е настъпила законодателна промяна, по силата на която преследването за посоченото престъпление, за което е бил обвинен ищеца е следвало да бъде извършвано по частен ред, по тъжба на пострадалия и СлРС се е десезирала. След като прекратяването на наказателното производство не е извършено по нито една от причините, изброени в цитираната разпоредба не са налице условията за ангажиране на отговорността на прокуратурата за вреди, причинени на граждани.

С оглед изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответникът е направил възражение за погасяване на исковата претенция по давност, за което съдът му е указал, че носи доказателствена тежест. От събраните доказателства, представени и от двете страни не може да бъде направен категоричен извод, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е било редовно съобщено на ищеца, т.е. че за него е възникнала възможността да ангажира отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ.

ІІ. По предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ с цена 26 000 лева:

          Предявеният иск е частично основателен и доказан до размера от 2 000 лв. Налице са условията на чл. 2 ал.1 т. от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като неин орган – Районна прокуратура – Сливен е повдигнала срещу ищеца обвинение по което, той е бил оправдан. При тези предпоставки следва да бъде ангажирана отговорността на Държавата, чрез Прокуратурата на РБълтария за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 от ЗОДОВ).

           В исковата си молба, ищецът твърди че претърпените от него неимуществени вреди от повдигнатото обвинение по което е бил оправдан се състоят във влошаване на здравословното му състояние (главоболие, нервно напрежение, зъбобол) и в чувство на срам от обстоятелството че неговото осъждане е станало достояние на неопределен кръг негови съселяни и приятели след обявяването на присъдата на СлРС.

          За установяване на твърденията си за влошено здравословно състояние ищецът е представил амбулаторен лист № 610/08.09.2009г. от д-р В. Б., в който е поставена диагноза “ хроничен исхемичен колит” и рецептурна книжка, от която е видно, че на ищеца си изписани лекарства за “доброкачествена простатна хипетрофия” и “артериална хипертония”. Не са представени други писмени доказателства по делото или на вещото лице, които да установяват начина на лечение на ищеца, включително и чрез хоспитализиране, нито влошаване на констатираните заболявания. От заключението на вещото лице се установява че тези заболявания са свързани с напредването на възрастта на подсъдимия и нямат пряка връзка с воденото срещу него съдебно производство т.е не са налице доказателства, че тези заболявания или тяхното влошаване са пряка и непосредствена последица от обвинението на РП-Сливен и воденото съдебно производство. Самият ищец не е твърдял в исковата си молба, че страда от колит, простатит и хипертония и че е получил тези заболявания в резултат на обвинението по което е бил оправдан. Той твърди че страда от главоболие и зъбобол, но не е представил доказателства за тези си заболявания, тяхното констатиране и лечение.

          От заключението на вещото лице се установява също така, че ищеца страда от параноидно личностово разстройство, кверолантен тип, което обаче е предхождало започването на наказателното преследване против него. От заключението на експертизата се установява че воденото производство против ищеца е влошило това му състояние, поради което съдът намира че справедливо обезщетение за тази вреда следва да се определи в размер на 1 000 лв. От събраните доказателства (представените от ответника многобройни жалби подадени от ищеца) се установява, че същия е посочил че и действията на други лица се станали причина да изпитва нервно напрежение и главоболие, т.е. психичното му състояние  не е влошено единствено от воденото срещу него производство. Същността на личностното разстройство, кверолантен тип, установено от експертизата, се състои в това че ищеца има склонност към подаване на жалби и сигнали до органи на държавната власт.

          Безспорно е установено по делото, че след влизане в сила на Присъдата на СлРС (преди отмяната й по извънредните способи за възобновяване) наложеното наказание “обществено порицание” е било изпълнено от РП-Сливен, като орган по изпълнение на наказанията, чрез разлепването на присъдата на сградата на Кметство с. С.. По този начин осъждането на ищеца е станало достояние на жителите на селото, което е породило чувство на срам у ищеца, който не е искал да контактува със своите съселяни, защото се е срамувал че е осъждан.  Съдът намира че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – чувство на срам, злепоставяне в обществото следва да бъдат възмездени със сумата от 1 000 лв. В писменото си становище по делото и в подадения отговор, ОП- Сливен е направила възражение, че за тези вреди  не следва да отговаря тя, а органа постановил наказанието “обществено порицание”  т.е. СлРС.  Действително вредите се произлезли от действията на двата органа – РП-Сливен е внесла обвинение, по което ищеца е бил оправдан, тъй като деянието не съставлява престъпление и СлРС е постановил присъда, с която е наложил това наказание, а в последствие  тя е била отменена, но тъй като ищеца не е насочил иска си срещу двамата ответници и не е поискал солидарното ми осъждане то следва да бъде уважен само иска му против Прокуратурата на РБългария.

          Исковата сума следва да се присъди ведно със законната лихва за забава, считано от 26.02.2009г., тъй като отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ (Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС).

          Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът дължи на ищеца разноските за държавна такса и за изготвената експертиза в пълен размер – 80 лв.( 10 лв. държавна такса и 70 лв. за експертиза) и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска – 84 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. С., бул. “В.” №* да заплати на Г.С.Г. ЕГН **********о****-*-*, сумата 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди по  чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.02.2009г. до окончателното й заплащане, както и сумата 164 лв. направени разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

          Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд- Бургас.

 

                                                           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: