Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. С., 28.09.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                С.ският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и девета година,

в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:      НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА   

         ЧЛЕНОВЕ:                 МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря М.Л. и в присъствието на Прокурора …………….…………… ,        като разгледа докладваното от   

М. ДРУМЕВА в.гр.д. № 355  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 124 от ГПК, с обжалваем интерес 255.28 лв. 

Обжалвано е Р. № 268/13.04.2009 г. по гр.д. № 48/2009 г. по описа на СлРС, в частта, в която е отхвърлен  предявения от П.С.К. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т. С.” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 255.28 лв., от която главница 207.98 лв., представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г.; мораторна лихва в размер на 40.83лв., изтекла към 30.08.2006 г., както  и на сумата 6.47 лв., представляваща разноски направени в производството по издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 733/2007 г. по описа на С.ски районен съд, като неоснователни.

Във въззивната си  жалба въззивницата посочва, че решението в тази му част е неправилно и моли да й се уважи исковата претенция изцяло. Настоява, че вещото лице било нечестно и лъже и изчисленията, които е направило следвало да се преизчислят. Твърди, че няма монтирани щтранг лири в мокрите помещения на апартамента й. Неправилно били начислени суми за сградната инсталация. Всичко било демонтирано, а водомера за топлата вода пломбиран и не ползва услугите на “Т.” за нищо.

В с.з. въззивницата, представлявана от съпруга си К.Ж.К.поддържа жалбата. Твърди, че известна част от показанията на щранг лирата- “известна сума” била прехвърлена в сградната инсталация и с това се завишава неправомерно последната, като по този начин се съставя документ с невярно съдържание. И по отношение на щтранг лирата и на сградната инсталация всички квитанции били с невярно съдържание. 

В писмената защита- “Възражение” въззивницата поддържа жалбата и изразеното в нея и в с.з. становище.

Въззиваемата страна “Т.- С.” ЕАД, гр. С., чрез пълномощника си адв. Ю. Я. от АК С.  в отговора на въззивната жалба и в писменото си становище я оспорва, като неоснователна. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено, като правилно. Счита, че СлРС правилно кредитирал техническата експертиза, според която начисленията за такса мощност и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация са съобразени с нормативната уредба. Последният констатирал съответствие между начислените суми и реално потребената топлинна енергия. Посочва, че таксата мощност се начислява по утвърдена от ДКЕР методика и зависи само от отопляемия обем на съответното жилище по проект, като не зависи от разпределението на топлинната енергия в АС.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването.

Въззивният съд констатира:

Предявен е отрицателен установителен иск от П.С.К. *** с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т. С.” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 455.72 лв., от която главница 369.10 лв., представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2003 г. до 31.12.2004 г.; мораторна лихва върху тази сума в размер на 76.22 лв., начислена към 30.08.2006 г., както  и на сумата 10.40 лв., представляваща разноски направени в производството по издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 733/2007 г. по описа на С.ски районен съд. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 2007 837 04 00225 на ЧСИ и е предприето принудително изпълнение с налагане възбрана на притежавания от нея ½ ид.ч. от недвижим имот. Оспорва вземането, като счита, че начислените суми са нереални и не отговарят на действително ползваната от нея топлинна енергия. Не ставало ясно как са определени сумите по компоненти, какъв процент е начислен за сградна инсталация и съобразен ли е с взетото решение на етажната собственост. Позовава се на погасяване вземането по давност. Претендира присъждане на разноски по делото.

В с.з. адв. Е. П. поддържа иска.

Пълномощникът на ответната страна адв. Ю.Я.от АК С. с отговора и в съдебно заседание оспорва иска, като неоснователен. Претендира разноски по делото.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Ищцата  П.С.К. *** е собственик на ½ ид.ч. от апартамент № *, намиращ се на етаж * в бл. * на ул. “ А. И.” в гр. С..  Назначеният експерт въз основа на справки с техническата документация установи, че ответното дружество доставяло топлинна енергия ТЕ за отопление и вентилация- ОВ през процесния период 01.03.2003 г.- 31.12.2004 г. Последната /ОВ/ е в две части- ТЕ отдадена от сградната инсталация и ТЕ отдадена от отоплително тяло щранг лира в санитарното помещение. Още в исковата си молба ищцата не оспорва да е ползвала топлинна енергия, а само спори за размера на начислените суми, като ги определя за “нереални”. В пледоарията “по същество” пълномощникът заявява, че досежно разпределението топлоенергия е подавана и е съобразена с Наредбата за топлоподаване. Установи се, че не е ползвала топлинна енергия за битово- горещо водоснабдяване- БГВ. Не е ползвала и топлинна енергия за отопление от отоплителните тела- радиатори, за което и няма начисляване. През м. декември 2000 г. общото събрание на етажната собственост взема решение за ползване на услугата “Топлинно счетоводство”. В жилището на ищцата не са монтирани уреди за дялово разпределение. Дружеството взискател начислил на абоната само ТЕ- щранг лира и сума мощност.

Ответното дружество подало молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание против ищцата К., въз основа на извлечение от сметка за дължими суми за топлоенергия на процесния апартамент. По образуваното ч.гр.д. № 733/2007 г. на РС-С., с Опр. № 703/19.02.2007 г. е осъдена да заплати на “Т. С.” ЕАД- гр. С. и е разпоредено издаването на изпълнителен лист - за сумата 369.10 лв., представляваща цена на ползвана топлоенергия за периода от 01.03.2003 г. до 31.12.2004 г., мораторна лихва за  забава върху тази сума в размер на 76.22 лв., изтекла към 30.08.2006 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2007 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в размер на 10.40 лв.

По молба на взискателя е образувано изп.д. №2007 837 04 00225 г. на ЧСИ П. Г. с рег. № 837 на КЧСИ. С уведомление от 22.12.2008 г. ЧСИ уведомил длъжницата, че за вземането е наложена възбрана на недвижим имот- ½ ид.ч. от процесния апартамент. Да се яви в седмодневен срок и заяви начина на погасяване на задължението към взискателя, в противен случай ще пристъпи към принудително изпълнение върху имота, чрез опис и продажба на същия.

Експертът инж. Н. К. установи, че  до влизане в сила ЗЕ /закона за енергетиката/ обн. В ДВ бр. 107 от 09.12.2003 г. е начисляван минималния процент, пропорционално на обема на имота- 10% дял за СИ- сградна инсталация, а впоследствие  15 % съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЕ. Намира, че всички изчисления на ТЕ са извършени съгласно ЗЕ, Наредбата за топлоподаване, Общите условия  за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Налице било съответствие на начислените суми за потребената ТЕ от абоната съгласно действащата законова и нормативна уредба, съответно съответствие между начислените суми и реално потребената топлинна енергия.  В с.з. на 19.03.2009 г. заявява, че според ЗЕ /ДР §1/ щранг лирата е отоплително тяло и затова в баните не се монтират допълнителни отоплителни тела, тъй като тази тръба е достатъчна да отоплява това помещение.

Техническата експертиза не е оспорена от страните и е приета, като доказателство по делото.

По делото са представени като доказателства справка с разбивки на задължението- л. 22; ч.гр.д. № 733/07 г. на СлРС, с приложено извлечение от сметка на абоната /на която няма разбивки на задължението/; протокол от общо събрание на етажната собственост; Договор № 206/04.01.1995 г.; Анекс към договор № 206 от 04.01.1995 г. между взискателя и  упълномощената от общото събрание на собствениците в блок № 8, ул. “А. И.”, С.; справка на желаещите монтиране на вентили.

Горната фактическа обстановка съдът прие като съобрази приложените писмени доказателства.  Кредитира своевременно представените и приети писмени доказателства и техническата експертиза, като не се съмнява в компетентността и добросъвестността на експерта инж. К.. Намира обвиненията срещу него от страна на пълномощника на жалбоподателката- съпругът К. за неоснователни и недоказани. Съдът не може да преценява доказателствената стойност на доказателства, които не са представени по делото своевременно. 

Пред първата инстанция ищецът направил разноски в размер на 170 лв., от които 50 лв. платена ДТ и 120 лв. адвокатско възнаграждение. За въззивната инстанция заплатил д.т. по обжалването в размер на 15 лв. 

Ответникът за първата инстанция направил разноски от 350 лв.- платено адвокатско възнаграждение и 100 лв. за изготвяне на техническата експертиза- общо 450 лв. За въззивната инстанция няма доказателства за направени разноски.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи :

С установителния си иск с правно основание чл. 124  от ГПК ищцата иска установяване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника недължимост на вземането на последния по издаден въз основа на несъдебно основание изпълнителен лист на конкретно посочени суми.

В необжалваната част, в която е признато за установена недължимост на сумата 161.12лв., представляваща главница за периода 01.03.2003 г. до 31.12.2003 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 12.02.2007 г. до окончателното й изплащане  и сумата 35.39 лв.- мораторни лихви за ползвана и незаплатена топлинна енергия за процесния обект към 30.08.2006 г., поради изтекла погасителна давност, поради необжалване от страна на ответника- кредитор влязло в сила.

Предмет на жалбата е  само задължението за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г., признаване недължимост на сумата 255.28 лв., от която главница 207.98 лв., представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия; за мораторна лихва в размер на 40.83лв., изтекла към 30.08.2006 г., както  и на сумата 6.47 лв., представляваща разноски направени в производството по издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 733/2007 г. по описа на С.ски районен съд.

Между страните не се спори, че за посочения период в жилището не е консумирана топлинна енергия за отопление на отоплителните тела- радиатори, нито е имало битово- горещо водоснабдяване.

Неоснователно е възражението на ищцата, чрез адв. Е. П., че за някои месеци имало начислени процент сградна инсталация и отделно и сума мощност, без да е уточнен процента сума мощност, тъй като се установи, че процентите винаги са били минималните- 10 % преди влизане в сила на ЗЕ и 15 % след влизането му в сила.

Пред първата инстанция не е имало спор за ползвано топлоподаване от щранг лирата в санитарното помещение и такъв довод се навежда едва във въззивната инстанция. Съдът не прие приложените към жалбата доказателства, нито съобрази приложените към писменото становище- изписано като “възражение” доказателства, като несвоевременно представени, с оглед забраната на чл. 266, ал.1 от ГПК.

Размерът на начислените суми според инж. К. е съобразен с нормативната уредба в страната и на реално потребената топлинна енергия. Експертизата не е оспорена своевременно в заседанието, в което е изслушана в присъствието на страните.

Въз основа на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 124 от ГПК за недължимост на сумата 255.28 лв., от която главница 207.98 лв., представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г.; мораторна лихва в размер на 40.83лв., изтекла към 30.08.2006 г., както  и на сумата 6.47 лв., представляваща разноски направени в производството по издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 733/2007 г. по описа на С.ски районен съд е неоснователен и недоказан и ще го отхвърли. За този период от време задължението е налице и поради това, че не е изтекъл три годишния срок за давност, която се прекъсва съгласно чл. 116, б. “в” с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая предприемането на действия за принудително изпълнение по изпълнителното дело прекъснало давността.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 253 лв.- за първата инстанция. 

Въззивната инстанция  споделя изводите на районния съд и ще потвърди решението в обжалваната му част. Въззиваемата страна не е направила разноски по делото и не е претендирала такива, поради което не й се полагат. 

Въз основа на изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА № Р. № 268/13.04.2009 г. по гр.д. № 48/2009 г. по описа на СлРС, в частта, в която е отхвърлен  предявения от П.С.К. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т. С.” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 255.28 лв., от която главница 207.98 лв., представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г.; мораторна лихва в размер на 40.83лв., изтекла към 30.08.2006 г., както  и на сумата 6.47 лв., представляваща разноски направени в производството по издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 733/2007 г. по описа на С.ски районен съд, като неоснователен, като правилно.

Решението в необжалваната му част влязло в сила.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

ЧЛЕНОВЕ :