РЕШЕНИЕ №                                

гр. Сливен, 29.10.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ЧЛЕНОВЕ: М. *** ХРИСТОВА,

 

при секретаря  М.Т., като разгледа докладваното от Хр. Марева в.гр.д. № 356 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е  въззивно – образувано по жалба срещу решение постановено по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което и съгласно §2 ал.2 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.)

С решение № 989\16.01.2009г. постановено по гр.д. № 3779\07г. по описа на РС – Сливен са отхвърлени обективно и кумулативно съединените искове предявени от „Р.” АД – гр. С. против Община Сливен на първо място да се признае за установено, че постройка – тип барака, построена в ПИ с ид. № 67338.604.11 (стар № 12), който имот е собственост на Община Сливен, не е с временен статут и не подлежи на премахване и на второ място – за определяне обема на правото на ползване от ищеца на земята, съответстваща на обема на постройката на ищците - тип барака, построена в ПИ с ид. № 67338.604.11 (стар № 12), който имот е собственост на Община Сливен, като ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищеца като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата са развити доводи за неправилност на извода на съда, т.к. по делото са представени доказателства, а и не се оспорва от ответника, че ищецът е собственик на постройката. Развива довод, че в издадената от 1989г. скица от ОНС – Сливен се съдържа забележка от главния архитект, въз основа на която не може да се твърди, че постройката е изградена на основание чл. 120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.), т.к. към същия момент вече е била изградена, поради което и изводът базиран на това записване е неправилен, като липсват доказателства, че строежът е с временен характер. Последният следва да се определи от вида на строежа и разрешението за извършването му, но в Община Сливен не са запазени такива документи. Поддържа, че в течение на процеса имотът, в който е изградена постройката е бил продаден на търг, като въз основа на този факт биха могли да се съберат нови доказателства и да се изградят други правни изводи.

Иска се отмяна на решението на първоинстанционния и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Препис от жалбата е бил връчен на ответника, който не е подал възражение на основание чл. 201, ал.1 от ГПК (отм.).

В с.з. въззивникът – редовно  призован, не изпраща представител.

За въззиваемата Община Сливен се явява представител по пълномощие – ст. юрисконсулт Р. Рускова, която поддържа становище, че общината не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове.

Жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 197 от ГПК (отм.) от надлежни участници в производството, имащи правен интерес от обжалване на решението.

Извършвайки служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение съгласно чл. 209 от ГПК (отм.) съдът установи следното:

Обжалваното решение в частта, с която съдът е приел и се е произнесъл по предявения отрицателен установителен иск по чл. 97, ал.3, пр.2 от ГПК (отм.) е валидно, но е недопустимо поради липсата на правен интерес за ищеца от предявяването му.

В исковата молба се поддържа, че ищецът е собственик на процесната постройка – тип барака – построена в ПИ с ид. № 67338.604.11 (стар № 12), който имот е собственост на Община Сливен, като се иска признаването със сила на присъдено нещо на отрицателния факт, че постройката няма временен характер.

Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал.3, пр. 2 от ГПК (отм.) предявяването на установителен иск относно факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закон. Статута на процесната постройка е от значение за възможността на ищеца да придобие и\или да установи суперфициарната си собственост върху нея и като такъв да се ползва от правото по чл. 64 от ЗС. Установяването на този факт обаче, извън защитата на правата които произтичат от него, не е предвидена в закона. В конкретния случай – предмет на предявения иск дори не е положителния факт, от който ищецът да черпи права като суперфициарен собственик, а простото отричане на временния статут на постройката само по себе си не предоставя на ищеца никаква защита на негови законни права и интереси.

Правният си интерес от предявения иск ищецът е обосновал с полученото от ответника писмо, с което е отправена покана да премахне доброволно за своя сметка постройката в ПИ с ид. № 67338.604.11 (стар № 12), който имот е собственост на Община Сливен, като до приключване на производството по делото няма данни за издаването на индивидуален административен акт по чл. 65 от ЗОС или по § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ, защитата срещу които може да бъде осъществена само по административен ред или в хипотезата на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, но не и чрез предявяването на иск за предварителното установяване факти, имащи правно значение за тяхната законосъобразност.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да се обезсили и производството да се прекрати в частта, с която е разгледан от въззивника против въззиваемия отрицателен установителен иск относно временния статут на постройката в ПИ с ид. № 67338.604.11 (стар № 12) – собственост на Община Сливен към момента на завеждане на исковата молба.

В останалата част решението е валидно и допустимо. Възражението на процесуалния представител на въззиваемата Община Сливен за липсата на пасивна процесуална легитимация е неоснователно. Видно от изисканите и представени пред настоящата инстанция писмени доказателства – Решение № 1325\2.03.2007г. и Решение № 21\1812.2007г. на Общински съвет – Сливен; заповеди № РД-15-250\04.03.2008г. и № РД-15-712\12.05.2008г.; копие от стр 14 на в-к „Сливенско дело”, бр. 17\06.03.2008г. и договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 30.05.2008г., вписан под № 233, т. ІІІ, вх. № 3900\30.05.2008г., парт. № 3654, 53864 на СВ – Сливен, към момента на завеждане на исковата молба – 31.08.2007г. ПИ с ид. № 67338.604.11 (стар № 12 е бил собственост на Община Сливен, като собствеността върху същия имот е прехвърлена в течение на производството. Съгласно чл. 121, ал.1 от ГПК (отм.) ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено другиго, делото следва двоя ход между първоначалните страни, като съгласно чл. 121, ал.3 от ГПК (отм.) постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобритателя, с изключение на действията на вписването. Следователно за въззиваемия е налице пасивна процесуална легитимация, като жалбата спрямо решението в частта относно предявения иск с правно основание по чл. 64 от ЗС, следва да бъде разгледана с оглед неговата правилност и законосъобразност.

Въз основа на представените по делото доказателства, относими съм релевантните по предявения на основание чл. 64 от ЗС иск, се установява от фактическа страна следното:

Безспорно е и се установява от представените писмени доказателства – съдебни решения и УАС, както и разпореждания на МС за преобразуване на ДП в търговски дружества, че ищецът „Р.”  АД – гр. С. е правоприемник на „И.” ЕООД, като в това си качество и съгласно представения АДС и АОС е собственик на процесната постройка.

Съгласно заключението на в.л. Л. Ст. Д. постройката представлява едноетажна постройка под № 5, находяща се в гр. Сливен, построена в ПИ с ид. № 67338.604.11 по КК на гр. Сливен(стар № 12), представляваща дървена барака – лека обемна клетка от 125 кв.м., състояща се от седем стаи и два коридора, изградена върху стоманобетонови основи, оградни стени-сандивч-панелни, с дървена конструкция и покрив – гофрирана ламарина, с Ел- и ВиК инсталации. Сградата е построена през 1978г. върху държавно място – тогава собственост на АПК „Ленин” – гр. Сливен, като в Община Сливен в.л. не е установило наличието на първични документи за изграждането й, разрешение за строеж и др. строителни книжа и документи съгласно ЗТСУ (отм.). Отреждането на имота, в който е построена съгласно изменение на ПУП за кв. 35 „Промишлена зона” – Сливен, одобрено със заповед № рД-15-6\06.01.2003г. на Кмета на Община Сливен е обособен нов УПИ ХІ – отреден за търговски център, кантори, фирмени магазини, хотел – ресторант.

На приложената по делото скица № 1644\03.05.1989г. е посочен начин на застрояване: „чл. 148 от ППЗТСУ (отм.) със забележка на Гл. архитект „Да се извърши ремонт на съществуваща сграда”.

С оглед характера и начина на изпълнение на строежа, а именно с бетонна основа на нивото на терен с вграждане на външната облицовка в основата на дълбочина от 0, 40 м., възможността за демонтиране и наново монтиране в.л. дава заключение, че постройка е временна по своя характер и предназначение.

Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице относно статута, характера и предназначението на постройката, като заключенията на вещото лице по тези въпроси  са приети като безспорни по делото. От друга страна ищецът, в подкрепа на твърдението си, че е собственик на постройката съгласно чл. 63 от ЗС не е представил по делото никакви доказателства за наличието на строителни книжа и документи, установяващи неговата или на праводателя му суперфициарната собственост, нито доказателства за провеждането на процедура по § 17, ал.2 от ПЗ на ЗУТ в установения от същата разпоредба срок за изменение на действащия подробен устройствен план с цел постройката да получи траен устройствен статут в съществуващия й размери и вид, респективно за учредяване право на строеж при условията и по реда на Закона за общинската собственост.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата в частта относно решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения по чл. 64 от ЗС иск е неоснователна.

Съгласно чл. 64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Анализът на разпоредбата, както и от нейното систематично място в закона следва, че правото на ползване на незастроената част от имота е признато на суперфициарния собственик на постройка въз основа на надлежно отстъпено право на строеж.

В исковата си молба въззивникът твърди, че е собственик на постройката съгласно чл. 63 от ЗС, без да е посочил фактите и обстоятелствата, от които произтича това негово право. Правото на суперфиция по делото е основано единствено с отричането на временния характер на постройката, в подкрепа на което обаче по делото не се събраха доказателства. Нито от доказателствата установяващи правото на собственост на праводателя на въззивника, нито от заключението на вещото лице относно вида, характера, начина на изграждане и предназначението на постройката, не може да се направи извод, че същата е с траен устройствен статут, нито че за нея е било надлежно учредено право на строеж от собственика на имота. Същата е построена от държавна организация и в имот държавна собственост, поради което не е било необходимо надлежното учредяване на право на строеж. Същото обстоятелство обаче, не изключва задължението при изграждането й да бъдат издадени съответните строителни книжа и документи, от които да може да се направи обоснован извод, че има траен устройствен статут. Такива документи не са представени и наличието им, съответно последващото им унищожаване не се установяват по делото. Относно статута на постройката съгласно действалите преди преобразуването на ДП в търговски дружества по делото е представена единствено скица от 1989г., в която е посочен начина на застрояване „чл. 148 от ППЗТСУ (отм.) която разпоредба предвижда изграждането на временни постройки, от която също не може да се направи такъв извод само поради обстоятелството, че постройката е изградена в предходен момент. От представените писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице относно вида и начина на изпълнение на строителството, може да се направи единствения извод, че постройката няма траен устройствен статут, не е узаконена като такава по реда и в срока по § 17, ал.2 от ПР на ЗУТ, поради което и въззивникът няма качеството на суперфициарен собственик, което да предпоставя в негова полза правото по чл. 64 от ЗС за ползване на имота, в който е построена.

С оглед извода на съда относно основателността на предявения иск по чл. 64 от ЗС, решението на първоинстанционния съд, с което е същият иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, претенцията на въззивника за деловодни разноски е неоснователна, а въззиваемият от своя страна не е претендирал разноски за настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 989\16.01.2009г. постановено по гр.д. № 3779\07г. по описа на РС – Сливен В ЧАСТТА, с която е разгледан и отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Р.” АД със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „И.”, ул. „К.” № * ЕФН 2191251501 против ОБЩИНА СЛИВЕН отрицателен установителен иск относно временния характер на постройка – тип барака построена в ПИ с ид. № 67338.604.11 по КК на гр. Сливен, като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по така предявения иск поради неговата НЕДОПУСТИМОСТ.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 989\16.01.2009г. постановено по гр.д. № 3779\07г. по описа на РС – Сливен В ЧАСТТА, с която предявеният от „Р.” АД със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „И.”, ул. „К.” № * ЕФН 2191251501 против ОБЩИНА СЛИВЕН иск за определяне обема и начина на ползване на „Р.” АД – гр. С. върху ПИ с ид. № 67338.604.11 в качеството му на собственик на  находящата се в същия имот постройка – тип барака е отхвърлен като недоказан и неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Р.” АД със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „И.”, ул. „К.” № *ЕФН 2191251501 за присъждане на направените по делото разноски като неоснователно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: