Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 15.07.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на шести юли  през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря  Е.Х., като разгледа докладваното от МАРИЯ БЛЕЦОВА  357 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на  Х.С.М. ЕГН ********** ***„Т.Б.” № * против Решение № 56/12.03.2009г. по гр.д. № 3696 по описа за 2008 г. на СлРС, с което въззивникът е бил осъден да заплати на С.Х.М. ЕГН ********** ***-*-* месечна издръжка в размер на 150 лв., считано  от 01.07.2008 г. до завършване на редовното му обучение за средно образование или до настъпване на други законови основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. С обжалваното решение Х.М. бил осъден да заплати на С.М. деловодни разноски в размер на 120 лв., както д.т. по сметка на СлОС в размер на 54 лв.

         В жалбата се сочи, че решението противоречи на процесуалния и материален закон, че е неправилно и е незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че не е бил редовно призован за с.з., проведено на 23.01.2009г. в СлРС, тъй като получил призовка за явяване в с.з. на тази дата, но към призовката било приложено определение относимо към друго гр.дело, което му дало основание да приеме, че не е призован за 23.01.2009г. Жалбата съдържа оплаквания за това, че обжалваното решение не е мотивирано като първоинстанционния съд не бил обсъдил нито един от аргументите  на жалбоподателя , посочени в отговора на исковата молба. Жалбоподателят изразява становище, че определения от съда размер на издръжка в размер на 150 лв. би навредил на психиката му, като би го направил още по ленив и мързелив. Освен това сочи, че законът и съдебната практика не са били съобразени при определяне размера на издръжката над законно определения максимум, което  правило обжалваният акт незаконосъобразно. Моли се обжалваното решение да бъде изменено и да бъде постановено друго по същество на спора.        В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

         Въззиваемият С.М. *** не се явява и не се представлява и не изразява становище по въззивната жалба.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка.

         Въззиваемият С.Х.М. е син на въззивника Х.С.М.. Това обстоятелство се установява от представеното по делото Удостоверение за раждане № 017602/21.06.1990г. Въззиваемият С.М. е роден на 17.06.1990 г. и към датата на депозиране на исковата молба 09.10.2008г. същият е навършил 18 годишна възраст.

         Въззиваемият С.М. за учебната 2008 – 2009 г. е бил ученик в ГПЗЕ „З. С.” – Сливен в ХVVV-В клас От представеното по делото Удостоверение № 057/13.09.2008 г. на ГПЗЕ „З. С.” – Сливен се установи, че С.М. е следвало да завърши средно образование през м.юни 2009 г.

         Въззиваемият С. *** заедно с майка си Д. Д. Т., която работи във фирма „С.” ООД  гр.Сливен и за месеците от  януари 2008 г. до декември 2008 г. е получавала месечно възнаграждение в размер на 286.20 лв. Това обстоятелство се установява от представената по делото  служебна бележка изх.№ 285/22.01.2009г.

         Въззивникът Х.М. *** и упражнява адвокатска дейност.

         От отговорите дадени от въззиваемия С.М. по реда на чл. 176 от ГПК се установи, че въззиваемият С.М. употребява умерено количество алкохол – бира, не пуши и не употребява марихуана. Последните 3-4 години посещавал уроци по английски, които стрували 600 лв. годишно и били заплащани на три вноски, като  за 2008 г. въззивникът бил платил едната вноска.

         От разпита на свид. Т. баба на въззиваемия се установи, че през последната учебна година въззиваемият е посещавал допълнителни уроци по история и литература за кандидатстване във ВУЗ, като заплащал по 20 лв. такса за уроците по история и по 15 лв. за тези по литература. Месечно въззиваемият заплащал по 200 лв. за уроци. За да заплаща допълнителното обучение въззиваемият бил подпомаган от майка си, както и от свид.Т., която давала пари на дъщеря си за да подпомага домакинството й. Като цяло въззивникът инцидентно се грижел за сина си, като от време на време му закупувал дрехи и мобилен телефон.

         По делото е приложена призовка на стр. 19, от която е видно, че на 09.01.2009г. въззивникът М. лично е получил съобщение, с което му е било известено обстоятелството, че следва да се яви на 23.01.2009г. от 10.00 ч. в РС – Сливен за разглеждане на гр.д. № 3696/2008г. в качеството си на ответник по предявения иск.

         Обжалваното решение не било съобщено на въззивника Х.М. на 23.03.2009г., а въззивната жалба е била депозирана в рамките на законноустановения двуседмичен срок на 07.04.2009г.

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е неоснователна.

         Неоснователни са възраженията на въззивника за нередовното призоваване за проведеното с.з. на 23.01.2009г.  писмените доказателства по делото, а именно призовка на стр. 19 сочат за това, че същият е бил призован за съдебно заседание лично е получил призовката и следвало да се счита уведомен, така както е приел съдът.

         Предявени са искове по чл. 82 ал.2 и чл. 87 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца  ако последните не могат да се издържат при доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за определения срок на обучение до навършване на 20 годишна възраст при обучение в средно учебни заведение. В ал.3 на чл. 82 от СК е посочено, че издръжката по ал.2  по чл. 82 от СК се дължи тогава когато тя не съставлява особено затруднение за родителите. За уважаването на този иск е необходимо да се представи доказателство, за това, че навършилото пълнолетие дете продължава обучението си във подобна форма във средно или висше учебно заведение, че не е навършил 20 годишна възраст за обучаваните в средна степен на обучение, че не може да се издържа от доходите или имуществото си, както и че даването на издръжка от страна на родителя няма да представлява особено затруднение за него.

         От данните по делото е безспорно, че въззиваемият С.М. е навършил 18 години, не е навършил 20 години към момент на постановяване на съдебното решение и предявяване на исковата молба и продължава обучението си в средно учебно заведение редовно форма на обучение. Не са представени доказателства и дори липсват възражения от въззивника в тази насока, че въззиваемият е в състояние да се издържа сам от доходите си или от използване на имуществото си. В този смисъл следва да се приеме, че не са налице никакви доказателства за възможността поне отчасти въззиваемият да се издържа сам.

         Въпреки, че въззивникът е изложил твърдения в отговора си на исковата молба, че освен за въззиваемия следва да се грижи като дава издръжка на още 3 деца, същият не е установил това свое твърдение, представяйки каквито и да е доказателства по делото. Негова тежест е било да докажа установяването на този факт и след като той не го е извършил следва да се приеме, че фактът е недоказан. Недоказани са твърденията на въззивника за злоупотреба с алкохол и наркотици от страна на въззиваемия, както и за даване на дрехи и вещи на стойност от 1500 лв., както и заплащането на телефонни сметки и дрехи.

         По делото не са представени доказателства, от които да е видно какъв е доходът, получаван от въззивника с оглед определяне размера на издръжката, която да бъде присъдена на въззиваемия. Ето защо следва да се приеме, че въззивникът е получавал средна месена работна заплата, която според данните на НСИ за 2008 г. е 524 лв. месечно, а за 2009 г. е 563 лв. месечно. От това следва, че за периода от м. юли 2008 г. до м. юни включително 2009 г. въззиникът е получил средна месечна заплата в размер на 543.50 лв.

         Отново по данни на НСИ  средния разход на човек за  2008 г. е бил в размер на 291.40 лв. Ето защо съдът като приема, че средната издръжка на човек за 2008 – 2009 г. е била в размер на около 300 лв. и въззиваемият е живял в едно домакинство с майка си, която е получавала заплата в размер на 286.22 лв., както и данните за заплащани от него суми по подготовка за кандидат студентски изпити, то дължимата издръжка, която въззивникът следва да му заплаща ежемесечно е в размер на 150 лв. Налице са данни, че въззивникът може  без особени затруднения да заплаща издръжка на въззиваемият в посочения по-горе размер.

         В тази връзка се явява неоснователно оплакването на въззивника за определена издръжка от РС над максимално допустимия размер, посочен от МС. Ограниченията, които се поставят в ПМС за размера на присъжданите издръжки между 30 и 80 лв. е относим единствено в случаите, когато се дължи издръжка на непълнолетни деца, съгласно разпоредбата на чл. 85 ал.1 от СК

         С оглед изложеното следва да се приеме, че предявеният иск по чл. 82 ал.2 от СК е основателен и доказан до размера от 150 лв.

         По предявения иск по чл. 87 от СК съдът намира, че издръжката за минало време от 01.07.2008г. до датата на предявяване на исковата молба – 09.10.2008 г. следва да бъде уважен, тъй като за този период от време въззиваемият не е получавал издръжка и той е по-кратък от една година, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 87 от СК

Изводите на настоящия съдебен състав съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд и постановеното решение следва да бъде потвърдено .

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 56 / 12.03.2009 г. по гр.д. № 3696 по описа за 2009г. на Сливенския районен съд 

 

 

         Решението подлежи на обжалване  в едномесечен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.