РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 16.07.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на първи юли 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                           М.М.

при участието на секретаря П.С. разгледа докладваното от младши съдия Мира Мирчева  373 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М.Т. ***, срещу решение № 460/26.05.2009 г. по гражд. дело № 1782/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е прието за установено, че М.Т. в периода 18-20 април 2009 г. е осъществил домашно насилие спрямо майка си М.М.Т. и са наложени следните мерки за защита срещу домашно насилие: задължаване на Т. да се въздържа от домаш­но насилие спрямо майка си, отстраняване на Т. от съвместно обитаваното с майка му жилище и забрана да приближава обитаваното от майка му жилище в с. Драгоданово за срок от една година, като му е наложена и глоба от 500 лв.

            В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и крайно несправедливо; че при постановяването му съдът се е позовал само на доказателствата, представени от М.Т., като не е дал възможност на въззивника да представи свои доказателства за това, че нищо от изложеното от молителката не отговаря на истината; че Т. страда от психическо заболя­ване, което я прави неадекватна, когато не взема лекарствата си, и нейните действия са продиктувани от заболяването и от негативното влияние върху нея на нейната дъщеря; че в резултат на постановеното решение въззивникът е практически на улицата, тъй като няма друго жилище.

С жалбата е поискано да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, които да установят, че Т. никога не е имал конфликти с майка си, както и да бъдат разпитани като свидетели дежурните полицаи, които на 13.05.2009 г. са предупре­дили Т. да се въздържа от саморазправа с майка си, а нея са завели на преглед при съдебен лекар. Тези искания са оставени от въззивния съд без уважение.

            В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. Въззивае­мата М.Т. се явява лично и оспорва жалбата.

            Жалбата е допустима – подадена в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва, но е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява следното от фактическа страна:

На 19.04.2009 г. въззивникът М.Т. застанал на външната врата на къщата в с. Драгоданово, което обитавал заедно с майка си – въззиваемата, и не я пускал да влезе в дома си, като и казвал да се прибира в родното си село Горно Александрово и отправял закани. Наложила се намеса на полицаи от РПУ – Сливен, които предупредили Т. да не упражнява физически или психически тормоз върху майка си, а спорните въпроси да решава по законоустановения ред.

След подаването на молбата на М.Т. до съда за започване на производство по ЗЗДН, на 13.05.2009 г., Т. нанесъл удар по главата и друг – с пръчка по ръцете на майка си, което и причинило оток с размер около 3 см. в диа­метър и кръвонасядане в областта на челото и темето и рана с охлузени повърх­ности на показалеца на дясната ръка. Отново била извикана полиция и въззивникът бил предупреден да не се саморазправя с майка си.

Тази фактическа обстановка се установява от декларацията на М.Т. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдебномедицинската справка от 13.05.2009 г. и косвено – от протоколите за предупрежденията, отправени от служители на полицията до М.Т. на 19.04.2009 г. и на 13.05.2009 г. Че твърдението на въззивника за това, че той и майка му винаги са били в добри отношения, не отговаря на истината, става ясно не само от доказателствата по делото, но и от изявленията на молителката пред съда и от самия факт на започване на производ­ство по ЗЗДН (което само по себе си е знак за влошени отношения, ако не непременно за извършено насилие), а отчасти и от самите изявления на въззивника.

Неотносими към спора са твърденията на въззивника, за които той прави оплакване в жалбата си, че съдът не му е дал възможност да ги докаже, а именно – твърденията за влошено психическо състояние на майка му и за влияние върху нея на неговата сестра. Такива факти сами по себе си не означават липса на упражнено насилие върху молителката, а нейните твърдения се подкрепят и от другите доказателства по делото освен подписаната от нея декларация.

Въз основа на установените факти съдът намира, че мерки за защита следва да се наложат, тъй като се установява нееднократно упражнявано домашно насилие от страна на Т. върху неговата майка. Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1–3 от ЗЗДН, наложени за максималния срок от една година, са подходящи. Само мярката по т. 1 без другите две в настоящия случай не би изпълнила предназначението си да предпази за в бъдеще пострадалия; с оглед упорито агресивното поведение на Т. съдът намира, че освен отстраняването на Т. от съвместно обитава­ното жилище следва да му се забрани и да го приближава. Без значение е, че Т. няма друго жилище – приоритет има защитата на пострадалия, а не жилищната нужда на лице, което в виновните си действия само е причинило отстра­няването си от жилището, където живее. Глобата от 500 лв. е подходяща по размер с оглед тежестта на случая и имущественото състояние на Т..

По изложените съображения и на основание чл. 17 от ЗЗДН съдът

 

РЕШИ:

Потвърждава решение № 460/26.05.2009 г. по гражд. дело № 1782/2009 г. на Сливен­ския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.