Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен  15.03.2013 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично

 заседание на…………седми март.………………………

през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                           Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Е.Х.…… …………..……и с участието на прокурора………………………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова…………….….гр.дело № 380 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

            Предявеният иск намира правното си основание в чл. 135  ал.1 от ЗЗД.

            Ищецът, „Ти Ай Секюрити” ЕООД гр. Варна, твърди в исковата си молба че има вземане против първия от ответниците – Г.С.Н. въз основа на споразумение за заем с нотариална заверка на подписите от 20.03.2009г. в размер на 350 000лв. и падеж 30.04.2009г. Твърди че тъй като първият от ответниците не е изпълнил задължението си към него  се снабдил със заповед за изпълнение и  изпълнителен лист № 2637/15.05.2009г. по ч. гр.д.№ 4792/09 по описа на РС-Варна и образувал въз основа на него производство по принудително изпълнение по изп.д.№ 20097190400178 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719 с район на действие ОС-Варна. Твърди че тъй като първия ответник не разполага с други имущества, насочил изпълнението срещу притежаваните от него дялове от капитала на ТД „Орудица 2000” ООД. Така установил че между първия и втория ответник, шест дни преди настъпването на падежа на задължението, бил сключен договор за продажба на дружествени дялове. Г.С.Н. продал на А.З.С. притежаваните от него 2 699 дяла, представляващи 99% от капитала на ТД „Орудица 2000” ООД за сумата 26 990лв. Твърди че посочената сделка е извършена с цел увреждането му като кредитор и при нейното сключване и двамата ответници са знаели за тази цел. Твърди че действителната стойност на дяловете е много по-висока от уговореното. Моли да бъде прогласена относителна недействителност по отношение на него на договора за продажба на дружествени дялове, описан по-горе, в качеството му на кредитор. Претендира направените в производството разноски.

Ответниците са  депозирали в срок писмен отговор, в който оспорват изцяло предявения иск , като твърдят че ищеца няма по отношение на тях изискуемо вземане. Твърдят че първия от ответниците разполага с имущество достатъчно за удовлетворяване на претенциите  на кредитора, ако вземането му бъде евентуално признато. Твърдят че втория от ответниците не е знаел за задълженията на първия от тях и че за  него не важи законовата презумпция на чл. 135 ал.2 от ЗЗД, тъй като не е от кръга на лицата в този текст. Твърдят че  посочената в договора стойност на дружествените дялове е тази на която същите са продадени.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски. В последното с.з. не изпраща представител.

Ответниците, чрез процесуалния си представител молят да бъде отхвърлен иска, като неоснователен. Претендират разноски.

            От събраните по делото доказателства, съдът прие за установен следното от фактическа страна:

            Ищецът е представил Споразумение с нотариална заверка на подписите от 20.03.2009г., с което „Ти Ай Секюрити” ЕООД са задължава да предостави на Г.С.Н. сумата 350 000лв., а той се задължава да върне същата в срок до 30.04.2009г. Въз основа на този документ ищецът се снабдил със заповед за изпълнение и  изпълнителен лист № 2637/15.05.2009г. по ч. гр.д.№ 4792/09 по описа на РС-Варна и образувал въз основа на него производство по принудително изпълнение по изп.д.№ 20097190400178 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719 с район на действие ОС-Варна. Тъй като Г.С. оспорил в срок заповедта, по искане на кредитора било образувано гр.д.№ 552/10 по описа на СлОС с правно основание чл. 422 от ГПК, с което се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „Ти Ай Секюрити” ЕООД сумата 350 000лв. по представеното споразумение. Производството по настоящото дело е било спряно до влизане в сила на решението по гр.д.№ 552/10 на СлОС, тъй като спорът по него е преюдициален на настоящия спор.

С решение № 67/10.08.2011г. по гр.д.№ 552/10 на СлОС, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен, като е прието че ответникът няма такова задължение към ищеца.

С Решение № 112/16.12.11г. по в. гр.д.№ 265/11 по описа на БАС е потвърдено решението на СлОС.

С Определение № 5/05.01.2013г. по гр.д.№ 302 по описа на ІV г.о. на ВКС, решението на БАС не е допуснато да касационно обжалване.

С Договор с нотариална заверка на подписите на страните от 23.04.2009г., Г.С.Н. продал на А.З.С. притежаваните от него 2 699 дяла, представляващи 99% от капитала на ТД „Орудица 2000” ООД за сумата 26 990лв. Продажбата е вписана в АВп на 13.05.2009г. По делото е изслушано първоначално заключение на съдебно-икономическа експертиза, което посочва че пазарната стойност на дяловете от капитала на ТД „Орудица 2000” ООД е равна тяхната номинална стойност. Депозираното по делото допълнително заключение, изготвено от в.л. И.К. стойността на дяловете от капитала на ТД „Орудица 2000” ООД, определена като ликвидационна стойност е в размер на 552 690лв.

Видно от представените преписи от нотариални актове, ответникът Г.Н. притежава апартамент в ГР.Б., ул. „Б.” №*; къща в груб строеж в с. Кичево, общ. Аксаково, варненска област; дворно място в с. Венчан, Варненска област с площ 500кв.м., ведно с находящите се в него къща и стопанска постройка.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени доказателства. Относно факта дали ищеца има изискуемо вземане към ответника, съдът приема че такова не съществува тъй като този въпрос е решен между страните с влязло в сила решение на основание чл. 298 ал.1 от ГПК.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск намира правното си основание в чл.135 ал.1 от ЗЗД. Същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Не е налице първата предпоставка за уважаване на иска, а именно   качеството на кредитор на ищеца. Същият не  е кредитор на първия от ответниците, което е установено със сила на присъдено нещо между страните по гр.д.№ 552/10 на СлОС.

При липсата на първата предпоставка не е необходимо в настоящото производство да се изследват останалите  предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 135 ал. от ЗЗД, а именно: наличието на увреждащото действие и знание на страните за увреждането.

С оглед изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на производството на ответната страна се дължат направените разноски в пълен размер – 840 лева.

            Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТИ АЙ СЕКЮРИТИ” ЕООД , ЕИК 103605226, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Приморски” №125 срещу Г.С.Н. ЕГН ********** *** и А.З.С. *** иск за обявяване за относително недействителен на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, по отношение на „ТИ АЙ СЕКЮРИТИ” ЕООД, сключения между Г.С.Н. и А.З.С. договор за продажба  на 2 699 дяла, представляващи 99% от капитала на ТД „Орудица 2000” ООД за сумата 26 990лв., с нотариална заверка на подписите на страните от 23.04.2009г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „ТИ АЙ СЕКЮРИТИ” ЕООД , ЕИК 103605226, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Приморски” №125 да заплати на  Г.С.Н. ЕГН ********** *** направените разноски в размер на 840лв.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – ГР.Б..

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: