Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  245

 

 

гр. Сливен, 02.10.2009 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и трети септември през двехиляди и девета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                мл.с. МИРА МИРЧЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 381 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно – бързо, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 317 и чл. 310 от ГПК.

Обжалвано е от работодателя частично, в уважителните части, първоинстанционно решение № 351/29.04.2009г. по гр.д. № 260/09г. на СлРС, с което е признато уволнение за незаконно и е отменена заповедта, с която е наложено, служителката е възстановена на предишната длъжност и е присъдено обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Присъдени са съразмерно разноски и такси.

В частите, с които искът за обезщетение за оставане без работа е отхвърлен до пълния му размер и изцяло е отхвърлен иска за обезщетение за неспазено предизвестие, решението на СлРС не е обжалвано от страната, имаща интерес да стори това, и в тях решението е влязло в сила

Във въззивната жалба ответникът в първоинстанционното производство развива съображения за незаконосъобразност – нарушени процесуални и материални правни норми, и произтекли от това необоснованост и неправилност. Заявява, че неправилно първоинстанционният съд приема, че разминаването между цифровото и текстовото обозначение на основанието за уволнение в заповедта опорочава същата, както и, че липсва поименно щатно длъжностно разписание за 2008г. Необосновано е приел, че не е представена длъжностна характеристика за длъжността “главен счетоводител”, както и, че в резултат на намаляне обема на работа и намаляне на персонала от 62 на 31 бройки през 2008г. е увеличило обема на работата на длъжността “завеждащ личен състав”.  Твърди, че е несъмнено доказано, че е налице действително намаляване на обема на работа на дружеството, довело до реално съкращаване на длъжности от щата и оттам – съвместяване на задълженията на две от съществувалите преди това длъжности в една. РС не бил обсъдил и подаването на молба от 05.12.08г. от страна на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия. Счита, че заповедта за уволнение е законосъобразна и няма причини за отмяната й. Главният и акцесорните искове са неоснователни.

Поради това моли въззивния съд да отмени решението на СлРС в атакуваните части и вместо това постанови ново, с което отхвърли и тези претенции като неоснователни. Претендира разносксите за двете инстанции.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане пред въззивната инстанция, касаещо нова разпит на вещото лице, изготвило заключенията по двете експертизи, приети от СлРС.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  не е подала писмен отговор, за да изрази становище по въззивната жалба. В същия срок не е подала и насрещна въззивна жалба.

С мотивирано определение в открито съдебно заседание по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд, при наличието на изискванията на чл. 262 от ГПК е приел въззивната жалба за допустима.

При условията на чл. 266 ал.1 от ГПК се е произнесъл и по направеното доказателствено искание за събиране на доказателства, като не е допуснал повторен разпит на вещото лице, извършило експертизите пред РС, както поради липса на законовите предпоставки за това, с оглед несвоевременността на искането, така и поради факта, че не се касае за действително събиране на доказателствени средства, а фактически се иска от съда да възприеме по определен начин вече събрани такива.

В с.з., въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява лично, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалба и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не е претендирала разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решенито е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Настоящият състав не намира да са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения. Първоинстанционният съд, в съответствие с правилата на ГПК, е изяснил релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на исковете, разпределил е доказателствената тежест и изрично е посочил на всяка страна кои точно факти с какви доказателствени средства следва да докажат, като им е дал неколкократна възможност за това. Допуснал е своевременните доказателствени искания за съсъбиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

В резултат на процесуалното поведение на страните, при формиране на фактическите си констатации, съдът е ползвал само допустимите, допуснати и представени доказателства.

Така той е приел, в унисон с гореизложеното, че въпреки липсата на поименно длъжностно щатно разписание за 2008г., действало до 22.09.08г. /когато е влязло в сила последното преди уволнението/, при съпоставката на щата от 2006г. и този от 22.09.08г. /и по ведомостите за 2008г./, е налице числено намаляване на персонала на дружеството-работодател  почти наполовина. Освен това е приел въз основа на експертиза, че в периода преди, до и след уволнението на ищцата, е налице фактическо цялостно намаляване на обема на работата – по смисъла на КТ – тооест на основната производствена дейност на дружеството, но в същия период, от друга страна – се е увеличила като обем, страничната за тази дейност, работа на  лицето, изпълняващо длъжността “завеждащ личен състав”.

При това положение, за да се направи категоричен извод относно законноста на уволнението на ищцата, съдът следва да съобрази още няколко, произтичащи от горните факти, обстоятелства – дали към момента на уволнението намаляването на обема на работа като цяло се отнася и в частност за работата на конкретния служител, ако това е така – колко длъжности с такива или подобни трудови функции са съществували, колко са останали занапред,съответно – как са подбрани оставащите на тях служители, или – ако длъжността е била единствена - дали трудовите функции са премахнати, запазени са изцяло, или отчасти, и дали са съвместени с други функции, или само са получили друго наименование /тоест – дали е реално или фиктивно съкращаването на щата – тъй като по начало намаляването на обема на работа е неразривно свързано и със съкращаване на щата по един или друг начин/.

Всички тези обстоятелства, обаче, не са доказани от страната, носеща доказателствената тежест и черпеща благоприятните за себе си правни последици от съществуването им – работодателя-ответник. Простите твърдения, косвените признаци и логическите предположения, сами по себе си, не са правнорегламентирани самостоятелни способи за установяване и доказване на факти. Неизрядното водене на документацията, непровеждането на последователно доказване с непрекъсната верига от надлежни писмени доказателствени средства, кореспондиращи на всеки един твърдян положителен факт, не може и не следва да се подменя с логически съждения и умозаключения, основани на вероятности.

Така, след като от една страна, не се доказва категорично и несъмнено, че е налице действително премахване на единствена длъжност при запазване на функциите й, но съвместени с допълнителни такива от друга длъжност, че новосъздадената длъжност е заета от лице с по-добри качества за нея от ищцата, и че последната не притежава необходимата квалификация с оглед променените изисквания, а от друга страна – че към правнорелевантния момент – на прекратяване на трудовото правоотношение, фактическото общо намаляване на  обема на производствената дейност на работодателя е предизвикал трайно противоположния ефект по отношение работата на ищцата – увеличил е нейния обем, то към този момент не е съществувало посоченото в обжалваната заповед основание за уволнение. Липсата на основание е незаздравим дефект, водещ до отмяна на заповедта, като материализираща незаконосъобразно действие на работодателя.

Що се отнася до констатираното от РС разминаване в мотивировъчната част на обжалваната заповед между обозначаването на правното основание с число и с думи, настоящият състав не намира този порок за толкова съществен, както и посочената липса на мотиви относно това в какво се изразява намаляването на обема на работа. Последното предполага някаква детайлизация, която в конкретния случай – от гледна точка на работодателя - би означавало възпроизвеждане на производствена програма, анализ на същата или финансов отчет, което би придало нетипичен вид на заповедта. Това вероятно би улеснило донякъде защитата на ищцата, но липсата й нито я прави невъзможна, нито я затруднява съществено, с оглед задължителното, при всеки един случй, изследване и съпоставка на  “обема на работа” въобще и този на конкретната длъжност.

Този състав не споделя и правния извод на СлРС относно ненадлежно извършване на намаляването на персонала –  изпълнителният директор разполага с правомощия да утвърждава щатно разписание, а неговите действия са одобрени от съвета на директорите.

Също неотносимо към спора е възражението на въззивника по повод непроизнасянето на РС по въпроса за подадената от служителката в същия ден, но след връчване на заповедта за уволнение, молба за напускане, поради придобиване право на пенсия. Този въпрос, на първо място, стои извън обсега на доказване, очертан от  предмета на търсената от ищцата защита, на второ – фактът, освен, че не принадлежи към фактическия състав на спорното правоотношение, е и напълно недоказан, тоест – представлява твърдение без правна стойност.

Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът превратно е тълкувал заключението на експертизата в частта, относно увеличаването на обема на работа на ищцата, тъй като това било временно състояние, наложено от необходимостта от провеждане на множество административни процедури, във връзка с реорганизацията на  производството, която именно е резултат от фактическото намаляване на обема на работа в дружеството. Действително това е така – причинната връзка между двата факта съществува и доколкото обуславящ е фактът на общото намаляне на обема на работа, неминуемо това ще доведе до намаляне на обема на работа и за съкратената длъжност. Това, обаче, ще стане в един значително по-късен момент, а работодателят, както и съдът, при осъществяване на контрола за законосъобразност, следва да преценят положението такова, каквото е в конкретния момент на взимане, респективно – прилагане, на решението за уволнение. В настоящия случай се установи, че в релевантния момент не е било налице точно това условие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, поради което работодателят не е могъл да го използва в него. Ако условието се изпълни в последващ момент, едва тогава може да послужи за основание, следователно така издадената заповед противоречи на законово изискване, поради което следва да бъде отменена.

Основателността на този главен иск обуславя основателността и – съответно – уважаването – на допълнителните искове. Уволнената незаконно служителка следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, и дори ако тя вече не съществува, за работодателя стои задължението, за да изпълни съдебното решение, да разкрие идентична длъжност.

Основателен и доказан до уважения и обжалван размер е и искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконосъобразното уволнение. Доказването на този факт тежи върху работника или служителя, и в съответствие с процесуалните си задължения, ищцата е ангажирала съответните годни, допустими и относими доказателствени средства, установяващи основателността на претенцията й по период и размер.

Така, след като крайните правни изводи на двете инстанции в обжалваните части на решението съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде потвърден в рамките на обжалването.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от исковете следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, а тъй като за тази фаза въззиваемата не е претендирала разноски, такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 351/29.04.2009г. по гр.д. № 260/09г. на СлРС.

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ  в едномесечен срок от обявяването.

 

                                                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: