РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 02.10.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                           МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря П.С. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 382 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на чл. 258 – 272 и 310 – 317 от ГПК. Образувано е по две въззивни жалби, подадени съответно от ищеца и от ответника срещу различните части на решение № 151 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 3806/2008 г. по описа на Районен съд – Сливен.

            Ответникът „Р.” ЕООД – гр. Варна е обжалвал решението в частта му, с която на основание чл. 344, ал. 1, 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда той е осъден да заплати на ищцата М.С.Д. сумата 793,93 лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа за периода от 09.10.2006 г. до 14.02.2007 г. В жалбата се твърди, че макар в трудовата книжка на ищцата за целия спорен период да няма вписвания, това не е доказателство за оставането и без работа, а освен това тя е представила копие само от 8-ма и 9-та страница от трудовата си книжка, от които не може да се установи по категоричен начин, че в трудовата книжка няма отбелязване тя да е започнала след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника работа по друг трудов договор.

            Ищцата Д. е обжалвала решението в частта му, с която е отхвърлен искът и за разликата до пълния предявен размер от 1140 лв., отнасяща се за периода от 14.08.2006 г. до 08.10.2006 г. В жалбата се заявява, че неправилно съдът е приел, че тя не е доказала оставането си без работа за периода до 08.10.2006 г., през който период все още не е била регистрирана като безработна в Бюрото по труда. Никъде законът не поставя изискване безработният да се регистрира веднага след оставането си без работа, а трудовата книжка, в която за целия период липсват вписвания, е достатъчно доказателство за оставане без работа. Сочи се още, че ако съдът е счел, че представените от нея доказателства не са достатъчни, той е следвало в изпълнение на задължението си за разпределяне на тежестта на доказ­ване да им укаже това.

            Страните не са представили отговори на въззивните жалби на насрещната страна.

            Въззивницата Д., като се е позовала на неразпределянето на тежестта на доказване в първата инстанция, е поискала да и бъде издадено съдебно удостове­рение, с което да се снабди от НАП с документ, удостоверяващ, че за спорния период не са регистрирани сключени от нея трудови договори. Такова удостовере­ние и е било издадено, но до провеждането на съдебното заседание тя не е представила документа от НАП.

В съдебно заседание „Р.” ЕООД не изпраща представител. М.Д. се представлява от пълномощник. И двете страни претендират разноски.

            Жалбите са допустими – всяка от тях е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва решението в съответната част.

            Предявеният иск е с правно основание чл. 344, ал. 1, 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за заплащане на сумата 1140 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за периода 14.08.2006 г. – 14.02.2007 г.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ищцата е работила в дружеството ответник на длъжност касиер в База – Сливен. Със заповед от 14.08.2006 г. трудовото и правоотношение е било прекра­тено, считано от същата дата. С влазло в сила решение на Сливенския районен съд уволнението и е било признато за незаконно и тя е била възстановена на длъж­ността. Обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца след уволнението не и е било изплащано или присъждано.

На 09.10.2006 г. ищцата е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда” като лице, търсещо работа, като регистрацията и е била прекратена на 18.02.2007 г.

В трудовата и книжка  за периода 14.08.2006 – 18.02.2007 г. липсват вписвания: на стр. 8 и 9 е вписано прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, на стр. 10 и 11 е вписано допълнително трудово правоотношение с друг работодател, прекратено на 08.02.2006 г., вписванията на стр. 12 и 13 се отнасят за трудово правоотношение, възникнало на 19.02.2007 г.

Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ месеца на уволнението, е 190 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото.

От правна страна съдът намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. В уважителната си част то е правилно, а е неправилно в частта, с която отхвърля иска за разликата до пълния му размер.

За да се дължи на незаконно уволнения работник обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението в 6-месечен период след него, е достатъчно в този период работникът да не е започвал работа по трудово (или служебно) правоотношение. Това има предвид законът под оставане без работа, а то се устано­вява от трудовата му книжка, в която би следвало да са вписани всички трудови правоотношения, по които страна е този работник, и информацията в нея се очаква да съвпада напълно с регистрираните трудови договори в Националната агенция по приходите. Без значение е какви други доходи е получавал работникът, включи­телно за извършена от него работа напр. по договор за изработка. Без значение е и дали той е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда” като търсещ работа.

За да установи, че не е започвал след уволнението нова работа по трудово правоотношение, за работника е достатъчно да представи трудовата си книжка, за да установи, че в нея няма вписвания за периода. Други доказателства за този отрица­телен факт от него не би могло да се очаква да представи. Ако насрещната страна твърди, че той е започнал конкретна работа по трудово правоотношение, тя би следвало да докаже това, като поиска, ако е необходимо, съдебно удостоверение за целта.

От трудовата книжка на ищцата се установява, че за целия период между 14.08.2006 г. и 14.02.2007 г. тя не е работила по трудово правоотношение. Следова­телно обезщетение за оставане без работа се дължи за целия този период.

Поради несъвпадане на изводите на въззивния и първоинстанционния съд в частта за сумата над 793,93 лв. решението в тази част следва да бъде отменено и искът да бъде уважен.

Върху присъдените суми на основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и законната лихва от предявяването на иска, който има действие и на покана за плащане.

Разноските, направени от „Р.” ЕООД във втората инстанция, следва да останат за него, като той бъде осъден да заплати и държавната такса за разглеж­дането на жалбата на М.Д..

С оглед изложеното и на основание чл. 271 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 151 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 3806/2008 г. на Районен съд – Сливен в частта му, с която отхвърля иска на М.С.Д. срещу „Р.” ЕООД за разликата над 793,93 лв. до пълния предявен размер от 1140 лв., като вместо това

ОСЪЖДА „Р.” ЕООД – гр. София, ул. „Е. д.” *, да заплати на М.С.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 346,07 лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа за периода 14.08.2006 г. – 08.10.2006 г. в резултат на незаконно уволнение.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „Р.” ЕООД – гр. София да заплати по сметката на Сливенския окръжен съд държавна такса по въззивната жалба на М.С.Д. в размер 25 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от обявяването му.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.