Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е  

 

гр. С., 23.10.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          С.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито съдебно заседание на шести Октомври през 2009 год. в състав:

                                                 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

 

          при участието на секретар К.И., като разгледа докладваното от мл. съдия М. Христова  в.гр.д.  № 383 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе съобрази следното:

          Производството се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК, /в сила от 01.03.2008 г./

          Образувано е по въззивна жалба от В.К.С. чрез адв. Т. Сл. Ч.  против решение № 308/29.04.2009 г. по гр.д. № 4259 по описа на СлРС за 2008 г., с което е отхвърлен предявения от въззивника отрицателен установителен иск срещу „Т.-С.” ЕАД – С. с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено, че не дължи на това дружество сумите: главница от 1379.80 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на ползвана топлинна енергия за периода от 31.01.1999 г. до 31.03.2006 г. за обект – апартамент, находящ се в гр. С., кв. „М.” *-*-*, както и акцесорната претенция за недължимост на мораторна лихва в размер на 177.06 лв., както и разноски в производството по издаване на изпълнителен лист.

          С въззивната жалба се сочат основания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Счита, че са нарушени процесуалните правила, тъй като съдът е дал ход на делото след като адвоката – процесуалния представител на въззивника, е депозирал молба за служебна заетост на същата дата в ВАС. Счита, че е допуснат процесуален порок при определяне доказателствената тежест, като съдът е указал на ищеца, че не са доказани обстоятелствата за платени вноски през процесния период, а тези доказателства са били в адвоката на ищеца, което той заявил в съдебно заседание, че иска делото да се отложи и да ги представи. Счита, че решението е незаконосъобразно по съществото на спора, тъй като съдът не обсъдил всички доказателства, които се съдържат  в ч.гр.д. № 688/2007 г., където са приложени фискални бонове и квитанции за внесени суми за топлоенергия на обща стойност 461.59 лв. Счита, че определеното адвокатско възнаграждение е с прекалено голям размер спрямо фактическата и правна сложност на делото, поради което следвало да се определи минималния размер, съгласно Наредба № 1. Моли да се признае за установено, че В.К.С. не дължи сумите 1379.80 лв. за ползвана и неплатена топлинна енергия за времето от 31.01.1999 г. до 31.03.2006 г., както и сумата 177.06 лв. мораторна лихва, като претендира разноски по делото. Моли да бъде допуснато писмено доказателство – удостоверение от с. К. за постоянен адрес на В.К. С. и да бъде разпитан един свидетел при режим на довеждане за установяване на твърдението, че не живее на адреса в гр. С., кв. „М.” *-*-*.

          По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от представителя на „Т.-С.” ЕАД, в която се сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано. Счита, че съдът правилно е приложил разп. на чл. 142 от ГПК, която изисква страната и пълномощникът й да не могат да се явят поради препятствие, което да бъде комулативно за двете страни. В случая на съдебното заседание от 02.04.2009 г. страната е присъствала и съдът правилно е дал ход на делото, при което не е налице процесуално нарушение. Счита, че правилно е разпределена доказателствената тежест, а ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 127 ал.2 от ГПК и не е представил всичките си писмени доказателства с исковата молба, нито на първото с.з., поради което съдът правилно е приел твърденията за недоказани. Относно размера на адвокатското възнаграждение, счита същото за правилно. Счита въззивната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

          С разпореждане от 29.06.2009 г. съдът е извършил проверка на допустимостта на жалбата на основание чл. 267 ал.1 от ГПК и е констатирал, че същата е допустима, а доказателствените искания следва да се допуснат след като се изслушат устните обяснения на страните, като се посочат и представят доказателства за причините, поради които не са могли да се посочат и представят тези доказателства в първоинстанционното производство съгласно чл. 266 от ГПК.

          В с.з. въззивникът В.К.С. се явява лично и с адв. Ч., който заявява, че поддържа жалбата. Моли да се уважат направените доказателствени искания, тъй като поради процесуални пречки пред първоинстанционния съд, не били своевременно събрани. Счита, че е налице хипотезата на чл. 266 ал.3 от ГПК, тъй като във фазата на отделяне на спорното от безспорното съдът е следвало да насрочи ново съдебно заседание по доказателствата с евентуално произтичащите от това последици, а именно санкции за страната, станала причина за отлагане. Относно писменото доказателство сочи, че има спомагателен характер, като допълва отрязъка от призовката към частното дело на Окръжен съд, приложено към настоящото, където длъжностното лице по призоваването изрично е записало, че въззивника не живее на сочения адрес. Не поддържа искането си за разпит на свидетели. Заявява, че няма да сочи други доказателства. Моли да се уважи жалбата и се отмени изцяло решението, като неоснователно. Респективно моли да се уважи отрицателния установителен иск, поради недължимост към въззиваемото дружество. Моли да му се даде възможност за писмена защита и представя такава, като сочи, че първоинстанционния съд не установил всички обстоятелства и факти, имащи значение за спора. Посочва, че в ч.гр.д. № 688/2007 г. на СлОС, приложено към настоящото дело, се съдържат квитанции и фискални бонове, които установяват плащане към ответното дружество за процесния период. Тези доказателства счита, че не са коментирани и необосновано са игнорирани. Относно споразумението за първи път в писмената си защита оспорва подписа на същото в частта, касаеща изпълнителен директор, като счита, че подписа не е на законния представител на дружеството, поради което и споразумението не пораждало никакви правни последици.

          В с.з. за „Т.-С.” ЕАД се явява адв. Г., която поддържа отговора и счита, че жалбата е неоснователна, като срока за исканите доказателства се е преклудирал и предоставя на съда дали да приеме същите. Представя удостоверение за актуално състояние на въззиваемото дружество относно промяната на изпълнителния директор А.А., който я упълномощил да представлява дружеството. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да й се предостави срок за писмена защита, като представя такава, с която поддържа отговора си.

          На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно. Разглеждайки жалбата, въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, се установява следното от фактическа страна:

          Видно от представеното гр.д. № 3143/2007 г. по описа на СлРС на 20.07.2007 г. въззиваемото дружество е подало молба на основание чл. 154 ал.1 от ЗЕ, вр. с чл. 237, б. „к” от ГПК за издаване на изпълнителен лист срещу В. К.С. с ЕГН **********,***, въз основа на извлечение от сметка № 4104 на абоната, за сумите: 882.90 лв. главница за периода от 01.01.1999 г. до 31.05.2006 г. и 235.94 лв. мораторна лихва върху нея, изтекла до 07.05.2007 г., за начислена и неизплатена топлоенергия. Към молбата, освен извлечението по сметка, е представена и покана от въззиваемото дружество до длъжника да заплати в 14-дневен срок сумата от 881.90 лв. главница и 219.92 лв. лихва за периода от 01.01.2001 г. до 31.05.2006 г. Представено е споразумение от 20.02.2004 г. между въззивника и „Т.-С.” ЕАД, в което той се задължава да изплати главница в размер на 813.79 лв. и 95.61 лв. лихва, изтекла към 20.02.2004 г., като заплаща по 80 лв. месечно, считано от 25.02.2004 г. Представено е удостоверение за актуално състояние на „Т.-С.” ЕАД от 18.04.2007 г., в което е отразено, че се представлява от Р.К.А., като прокурист. С определение № 3280/20.07.2007 г. по гр.д. № 3143 по описа на СлРС за 2007 г. е осъден на основание чл. 242 – 246, вр. с чл. 237, б. „к” от ГПК, вр. с чл. 154, ал.1 от ЗЕ В.К.С. да заплати на „Т.-С.” ЕАД посочените в молбата суми 882.90 лв. главница за периода от 01.01.1999 г. до 31.05.2006 г. и 235.94 лв. мораторна лихва върху нея, изтекла до 07.05.2007 г., за начислена и неизплатена топлоенергия, както и разноски в размер на 23.88 лв. Въз основа на определението молителят се е снабдил с изпълнителен лист и е образувано изп.дело № 20078370400836 при ЧСИ П. Георгиев с рег. № 837, който му връчил призовка за доброволно изпълнение на 27.08.2008 г.

          Срещу определение № 3280/20.07.2007 г. по ч.гр.д. № 3143/07 г. на СлРС В.К.С. подал частна жалба до Окръжен съд – С., на основание чл. 244 ал.1 от ГПК, по която било образувано възз.ч.гр.д. № 688/2007 г. С жалбата въззивникът представил:

1.                 квитанция № 13/31.03.1999 г. за платена топлоенергия за периода от 01.03.1999 г. до 31.03.1999 г. на стойност 17.53 лв. и квитанция № 14/30.04.1999 г. за топлоенергия за периода от 01.04.1999 г. до 30.04.1999 г., на отрязъка на която не е посочено колко е платено;

2.                 фискален бон за платени 80 лв. от дата 26.03.2004 г.;

3.                 квитанция № 20 за периода от 01.12.1999 г. до 29.12.1999 г. за платена топлоенергия на стойност 7.74 лв. и квитанция № 21 за периода от 01.01.2000 г. до 31.01.2000 г., на отрязъка на която не е посочено колко е платено;

4.                 фискален бон за платени 80 лв. от 25.05.2004 г.;

5.                 квитанция № 27/24.08.2004 г. за периода 01.01.2001 г. до 31.01.2001 г. за платена топлоенергия на стойност 80 лв. и фискален бон за платени 80 лв. от същата дата;

6.                 квитанция № 9 за платена топлоенергия от 01.06.1997 г. до 30.06.1997 г. за платена топлоенергия на стойност 8.21 лв.;

7.                 квитанция № 10/30.10.1997 г. за платена топлоенергия за период от 01.10.1997 г. до 31.10.1997 г. на стойност 2.01 лв.;

8.                 фискален бон от 25.02.2004 г. за платени 80 лв.;

9.                 квитанция № 15/31.05.1999 г. за платена топлоенергия за периода от 01.05.1999 г. до 31.05.1999 г. на стойност 4.80 лв. и квитанция № 16/30.06.1999 г. за платена топлоенергия за периода от 01.06.1999 г. до 30.06.1999 г., на отрязъка на която не е посочено колко е платено;

10.            фискален бон от 29.04.2004 г. на стойност 80 лв.;

11.            квитанция № 805/30.04.2002 г., отпечатана  на 02.06.2006 г. за платени 141.59 лв. на „Т.-С.” ЕАД.

С определение № 360/15.11.2007 г. по цитиранoто ч.гр. д. № 688 по описа за 2007 г. на СлОС е оставена без уважение частната жалба на В.К.С. против определение № 3280/20.07.2007 г. по ч.гр.д. № 3143/2007 г. на СлРС, като му е указано, че разполага с други правни възможности да оспори размера на вземането, което „Т.-С.”ЕАД има срещу него.

          Видно от представените по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес на въззивника, издадени от кметство с. К. на 25.05.2009 г., същият е регистриран в с. К., общ. С., обл. С. на ул. „Г. Б.” № *.

          По делото не се спори, че въззивникът е собственик на имота в гр. С., кв. „М.” *-*-*, като в исковата молба пред РС излага твърдения, че през 2001 г. спрял топлоподаването, тъй като имал намерение да го отдава под наем, а от 1997 г. не бил ползвател на имота.

          Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото доказателства. Представените по делото писмени доказателства съдът възприе изцяло, като непротиворечиви помежду си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          По предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК, ответникът – въззиваемото дружество, носи доказателствена тежест при насрещно пълно доказване, за фактите, от които вземането му произтича, че спорното право е възникнало, т.е. наличието на задължения и неговия размер. А ищецът – въззивник в настоящото производство, следва при пълно и главно доказване да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право, като например плащане, изтекла давност, възраженията си срещу вземането, че вземането не е изискуемо.

          В случая въззиваемото дружество е ангажирало писмени доказателства, неоспорени от въззивника, от които е видно: на първо място какво се включва в задължението на въззивника за всеки един отделен месец от процесния период, каква част от начислената сума е за отопление, за битово гореща вода, за сградна инсталация, такса мощност. По делото са представени задължения за топлинна енергия на В.К.С. за периода от 31.01.2001 г. до 31.05.2006 г., от което е приспадната платената за задължението от 83,25 лв. към 31.01.2001 г. сумата от 80.48 лв. за БГВ и е посочен остатък от 3,47 лв.  Представено е и извлечение по сметка № 4104 „Клиенти – топлоенергия население” от 07.05.2007 г.  за задължението на В.К.С. ***.01.1999 г. до 31.05.2006 г. с главница 882.90 лв., лихва 235.94 лв. и общо задължение на стойност 1118.84 лв.

          По делото въззивникът е направил правопогасяващи възражения за недължимост, поради: 1/ изтекла давност с изтичане на 3-годишен давностен срок, 2/ поради плащане на част от задължението в размер на 461.59 лв., 3/ както и че от 1997 г. не ползвал жилището, тъй като живеел в с. К., а от 2001 г. спрял топлоподаването на жилището.

          Съдът намира за частично основателно възражението на въззивника за изтекъл давностен срок за периода от 01.01.1999 г. до 27.08.2004 г. Съгласно представеното по делото споразумение, сключено на 20.02.2004 г. въззивникът е признал задължението си, че дължи на „Т.-С.” ЕАД за консумирана топлоенергия за периода от 01.06.1997 г. до 31.01.2004 г. за обект – апартамент, находящ се в гр. С., кв. „М.” *-*-* общо сумата 909.40 лв., от които главница 813.79 лв. и 95.61 лв. лихва, изтекла към 20.02.2004 г. Споразумението прекъсва давността по смисъла на чл. 116 б. „а” от ЗЗД за възникналите до него момент вземания на кредитора и започва да тече нова 3-годишна давност от 20.02.2004 г., която до връчване на призовката за доброволно изпълнение на 27.08.2007 г. е изтекла.   

          Налага се изводът, че исковата претенция за периода от 01.01.1999 г. до 27.08.2004 г. за недължимост на вземането на въззиваемото дружество поради изтекла погасителна давност е основателна и следва да се уважи за сумата от 673,94 лв., от която 506,78 лв. главница и 167,16 лв. лихва.

За останалия период от 27.08.2004 г. до 31.05.2006 г. съдът намира исковата претенция за неоснователна. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съдът приема, че претендираната сума от начислена топлоенергия безспорно представлява вземане за периодични платежи, която е начислявана помесечно. Съгласно чл. 111 б. „в” от ЗЗД всяко от вземанията на въззиваемото дружество се погасява с изтичане на тригодишна давност. Следователно от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение на 27.08.2007 г. за три години назад до 27.08.2004 г. давността не е погасена.

           Видно от представените по делото квитанции и фискални бонове – всички те са за плащане на задължения преди 27.08.2004 г., които макар и погасени по давност са внесени на годно правно основание, като дължими суми по споразумението между страните и не подлежат на връщане. След сключване на споразумението на 20.02.2004 г. за разсрочено плащане на задължението въззивникът е внесъл за изтекъл период от време 1997 г. до 2002 г. суми за ползвана, но неизплатена топлоенергия, но няма представени документи за извършени плащания по отношение на периода след 27.08.2004 г. до 31.05.2006 г., които остават дължими.  

При тези доказателства съдът намира, че искът, като неоснователен следва да се отхвърли за периода от 27.08.2004 г. до 31.05.2006 г. /неправилно посочен до 31.03.2006 г./ за разликата над 873,02 лв. до 1379,80 лв. главница, както и за разликата над 9,90 лв. до 177,06 лв. мораторна лихва,   

Неоснователно е твърдението на въззивника за недължимост на сумите, поради това, че не ползвал имота си и имал друг постоянен и настоящ адрес. Самия той заявява в исковата молба, че имал намерение да отдаде апартамента под наем. След като е собственик на имота и титуляр на партидата, съгласно ЗЕ следва да заплаща задълженията за този имот за топлинна енергия. Не се събраха по делото доказателства въззивникът да е прекъсвал „официално” топлоподаването, като самия той в съдебно заседание заявява, че не може да си спомни дали е подавал молба, каква е била процедурата за това.

         Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция изложени по-горе, решението на Районния съд, в частта относно задълженията за периода от 01.01.1999 г. до 27.08.2004 г. като неправилно поради нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск като основателен и доказан за сумата от 673,94 лв., от която 506,78 лв. главница и 167,16 лв. лихва.

         В останалата част до претендирания размер за сумата 1379,80 лв. главница, сумата 177,06 лв. мораторна лихва, както и разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на 23,88 лв. - решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

        Двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени такива, съобразно уважената част от иска, при което въззиваемото дружество следва да заплати на въззивника разноски в размер на  132,30 лв., а въззивникът следва да заплати разноски в размер на 370,50 лв. на въззиваемото дружество за двете инстанции. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на определените разноски за адвокатско възнаграждение по първоинстанционното дело и са присъдени такива, съобразно уважената част от иска за двете инстанции.

         Ръководен от гореизложеното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:

 

                                                Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ решение № 308 от 29.04.2009 г. постановено по гр.д. № 4259 по описа за 2008 г. на Районен съд С., САМО В ЧАСТТА му за разликата над 873,02 лв. до 1379,80 лв. главница, както и за разликата над 9,90 лв. до 177,06 лв. мораторна лихва, както и разноски в размер на 350 лв. като вместо това ПОСТАНОВИ

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Т.-С.”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.” № *, представлявано от А. Х. А., ЕГН **********, че В.К.С. с ЕГН ********** ***, Обл. С., ул.”Г.Б.” № 11, НЕ ДЪЛЖИ поради погасяване по давност сумата от 506,78 лв. /петстотин и шест лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на топлоенергия доставяна в жилището му в гр. С., кв. „М.” бл. *, вх. *, ап. *, за периода от 01.01.1999 г. до 27.08.2004 г., както и мораторна лихва за

 

забава върху тази сума към 07.05.07 г. в размер на 167,16 лв. /сто шестдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/.

ОСЪЖДА „Т.-С.”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.” № *, представлявано от А.Х.. А., ЕГН **********,  ДА ЗАПЛАТИ на В.К.С. с ЕГН ********** ***, Обл. С., ул.”Г.Б.” № *, сумата от 132,30 лв./сто тридесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща съразмерна част от направените от него разноски пред двете инстанции.

ОСЪЖДА В.К.С. с ЕГН ********** ***, Обл. С., ул.”Г. Б.” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.-С.”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.” № *, представлявано от А. Х. А., ЕГН **********,  сумата от 370,50 лв. /триста и седемдесет лева и петдесет стотинки/ представляваща съразмерна част от направените от него разноски пред двете инстанции.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280 ал 2 от ГПК.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                             

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: