Р E Ш Е Н И Е

                                                          

                                          гр. Сливен, 27.07.2009 г.

                                  

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и девета година в състав:     

                       

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                                                                           М.Х.

 

 като разгледа докладваното от младши съдия Мария Христова 388 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

         Производството е срещу действията на частен съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по жалба на И.П.И., ЕГН **********,***„С.К.” бл. **, вх. „*”, ап. *, длъжник по изп. дело № 20068350400144 по описа на ЧСИ П.Р.с рег. № 835, образувано по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3395/06 г. по описа на Районен съд гр. Сливен, с взискател „Т.-С.” ЕАД, против постановление от 12.03.2009 г. за насочване изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо – движими вещи, описани в Протокол за опис на движими вещи от същата дата, поради това, че не е уведомена надлежно за изпълнението.   

          В жалбата се твърди, че действията на частния съдебен изпълнител са незаконосъобразни и неправилни. Посочва се, че не е уведомена за изпълнителните действия, като по време на описа е била на лечение в МБАЛ”Д-р Иван Селемински”гр. Сливен, а по изпълнителното дело е получила призовка за доброволно изпълнение през м. Декември 2006 г. и до м. Февруари 2009 г. никой не е предприемал действия за принудително изпълнение на задължението срещу нея. Жалбоподателката сочи, че са описани вещи, собственост на сина и снаха й, които живеят заедно с нея, за което има гаранционни карти и други документи. Счита, че неправилно в Протокола за опис не е отразено обстоятелството, че действието по принудително изпълнение е извършено в присъствие на непълнолетния й внук, докато тя била в болницата. Счита, че делото е следвало да бъде прекратено, след като две години не са предприемани изпълнителни действия срещу нея от взискателя. Излага твърдения, че е възрастна жена, с множество заболявания и с минимална пенсия от 141,80 лв., като от три години не ползвала топла вода и парно. Моли да се отменят изцяло действията на ЧСИ по извършен опис на движими вещи  на 12.03.2009 г. по изп. дело № 20068350400144 по описа на ЧСИ. Моли да се изиска изпълнителното дело. Прилага като писмени доказателства към жалбата: копие от призовката за доброволно изпълнение и протокола за опис, епикриза от МБАЛ”Д-р Иван Селимински”АД, ТЕЛК, гаранционни карти 5 бр., удостоверение за раждане на непълнолетния И.К..

         Взискателят „Т.-С.” ЕАД, чрез пълномощник адв. Я., е подал възражение, на осн. чл. 436 ал.3 от ГПК, в което сочи, че постановлението на ЧСИ по извършения опис на 12.03.2009 г. е законосъобразно, тъй като длъжникът е бил уведомен за това надлежно. При извършване на описа присъствал представител на взискателя и представител на домакинството на длъжника, а именно внука на И.И. – И. М. К.. Сочи, че ЧСИ описала само вещи, които се намирали в жилището на длъжника и по всички налични данни били негова собственост. Моли да се потвърдят действията на ЧСИ като правилни и законосъобразни.

         Частният съдебен изпълнител е дал обяснение, като изложил мотиви по обжалваните действия на осн. чл. 436 ал. 3 от ГПК. Посочил е, че на длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение, получена на 19.12.06 г. лично. На 15.02.2008 г. било получено съобщение от длъжника, да се яви в кантората на ЧСИ, но не се явявал. Нямало постъпили плащания по изпълнителното дело. По молба на взискателя бил насрочен опис на движими вещи на 12.03.2009 г., за което длъжникът бил призован лично на 18.02.2009 г., съгласно приложен в ИД отрязък. На 12.03.2009 г. в 14,00 ч. ЧСИ посетил адреса в присъствието на представител на взискателя и констатирал, че длъжникът не е в дома си, за което съставил протокол. Уточнява, че за извършването на описа присъствието на длъжника не е задължително, ако е получил призовка за принудително изпълнение и осигурил достъп на ЧСИ до неговите вещи.  

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         С молба от 13.12.2003 г. до частен съдебен изпълнител при Сливенски районен съд, взискателят „Т.-С.”ЕАД, чрез пълномощника си адв. Я.,  поискал  да се образува изпълнително производство срещу длъжника И.П.И., ЕГН **********,***„С.К.” бл. **, вх. *, ап. *. за събиране на присъдено вземане по изпълнителен лист, като е посочил, при неизпълнение доброволно на задължението в дадения срок, да се приложат следните изпълнителни способи: удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника, запор, опис и продажба на МПС, собственост на длъжника, възбрана, опис и продажба на недвижим имот, собственост на длъжника.

С молбата за образуване на изпълнителното производство бил представен и изпълнителен лист от 12.12.2006 г., от който е видно, че на основание чл. 237 от ГПК вр. чл. 242 и сл. от ГПК с опредление № 2792/12.12.2003 г. по гр.д. № 3395 по описа на Сливенски районен съд за 2006 г., И.П.И. е осъдена да заплати на „Т.-С.”ЕАД сумата 1772,12 лв., представляваща ползвана и неплатена топлоенергия за периода от 01.02.1998 г. до 31.12.2004 г., ведно с мораторна лихва за забава върху тази сума, изтекла към 28.09.2006 г., в размер на 618,08 лв, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото. Към молбата взискателят е приложил квитанция за платени държавни такси: за образуване на ИД – 20 лв, за призовка за доброволно изпълнение 20 лв., за справки 3 бр. – 15 лв., както и удостоверение за актуално състояние на дружеството.

Призовка за доброволно изпълнение е изпратена на 14.12.2006 г. и е получена на 19.12.2006 г. лично от длъжника. Частният съдебен изпълнител е извършил поисканите справки в АДВ гр. Бургас, НАП гр. Сливен и КАТ гр. Сливен, видно от които длъжникът няма публични вземания, няма непогасени публични задължения, няма данни за регистрирани МПС и движима собственост, няма регистриран трудов договор, има декларирани недвижими имоти: 1/1 жилище в гр. Сливен, кв.”С.К.” № бл. № ** вх.*, ет. *, ап.*, 1/1 жилище и второстепенна сграда в с. К. обл. Сливен. Съгласно писмо изх. № 00314/15.01.07 г. ЧСИ е уведомил „Т.-С.”ЕАД за резултата от извършените справки, като съобщението е получено на 17.01.2007 г. След изтичане на срока за доброволно изпълнение не е поискано извършването на изпълнителни действия от взискателя. На 14.02.2008 г. ЧСИ е изпратил съобщение до И., получено на 15.02.2008 г. да се яви в кантората на ЧСИ за справка, като в противен случай предупреждава, че ще пристъпи към опис на имущество. Длъжникът не се е явил. ЧСИ не е пристъпил към изпълнителни действия. От данните по изпълнителното дело се установява, че от 14.12.2006 г. до 09.02.2009 г. – повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия от длъжника. На 09.02.2009 г. взискателя е депозирал искане за промяна начина на изпълнение, чрез опис на движими вещи в дома на И.. С постановление от 11.02.2009 г. ЧСИ насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника на 12.03.09 г. като на 17.02.2009 г. изпратил призовка за принудително изпълнение. Същата не е получена от И., която видно от представената с жалбата епикриза от МБАЛ”Д-р Иван Селимински” АД е постъпила на лечение на 12.02.09 г. в Отделение по кардиология, ревматология и интензивна терапия, като е приета по спешност с белодробен оток. На 12.03.2009 г. в 14,00 ч. ЧСИ посетил адреса в присъствието на представител на взискателя и констатирал, че длъжникът не е в дома си, след което извършил опис на движими вещи в присъствието на непълнолетния внук на И. и съставил протокол за опис на движими вещи на обща стойност 2290 лв. В протокола е записано, че оценката на вещите се извършва от частния съдебен изпълнител, като цената им била съобщена в момента на съставяне на протокола. Не е посочено присъствието на непълнолетния Кънев по време на описа. Към делото е представена фактура № 634 от 16.03.2009 г., за заплатена такса 60 лв. от „Т.-С.”ЕАД за извършване на опис на движими вещи и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа от ЧСИ Видно от представените по делото 5 бр. гаранционни карти за вешите: климатик „Осака”, микровълнова фурна „Мидеа”, вент. печка „Домо”, хладилник КВ23, холова гарнитура и холова маса „Люба” са собственост на трето лице Светлана Кънева. 

           Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства.

           От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

           Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

           Съгласно текстът, който определя предметните рамки на съдебното производство по чл. 435 ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Когато се обжалват действията  на съдебния изпълнител, производството има за цел тяхното отменяне поради незаконосъобразността им. Иска се да се унищожат правните последици на порочното действие, като се задължи съдебния изпълнител валидно да повтори порочно извършеното действие или изобщо да не го извършва, когато не е имал право да го предприеме. Производството е конститутивно. Съдът се произнася по жалбата не като въззивна инстанция, а като контролен орган, който може да отмени незаконното действие, да задължи съдебния изпълнител да предприеме отказаното действие, но сам не може да извърши дължимото валидно изпълнително действие. Затова, ако уважи жалбата, съдът се ограничава да отмени порочното действие, респ. да задължи съдебния изпълнител да предприеме дължимото действие. Съдебния изпълнител трябва да се съобрази с решението на съда. Не се ли съобрази, неговото ново действие или отказ подлежи пак на обжалване, а съдебния изпълнител отговаря дисциплинарно.

          В настоящия случай жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело, по което твърди, че с постановление от 12.03.2009 г. ЧСИ насочил изпълнението върху имущество, което жалбоподателят смята за несеквестируемо – движими вещи, описани в Протокол за опис на движими вещи от същата дата, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението.

         По делото се доказа, че с разпореждане от 11.02.2009 г. ЧСИ насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника на 12.03.09 г. като на 17.02.2009 г. изпратил призовка за принудително изпълнение. Същата не е получена от И., която видно от представената с жалбата епикриза от МБАЛ”Д-р Иван Селимински” АД е постъпила на лечение на 12.02.09 г. в Отделение по кардиология, ревматология и интензивна терапия, като е приета по спешност с белодробен оток. На 12.03.2009 г. в 14,00 ч. ЧСИ посетил адреса в присъствието на представител на взискателя и констатирал, че длъжникът не е в дома си, след което извършил опис на движими вещи в присъствието на непълнолетния внук на И.. Върху обратната страна на отрязъка от призовката за принудително изпълнение, представена в копие, има нечетлив почерк на връчителя, от който не може да се установи какво е съдържанието му, нито си личи подписа на кого е. Видно от данните по епикризата И. е изписана от болницата на 18.03.2009 г., при което няма как да е уведомена за изпълнението поради обективна невъзможност – влошено здравословно състояние и лечение в интензивно отделение в периода на изпращане на призовката за принудително изпълнение и извършване на описа. Следователно действията на ЧСИ по извършване на осписа са незаконосъобразни, поради липса на надлежно уведомяване на длъжника.

От представените по делото доказателства 5 бр. гаранционни карти за вещите: климатик „Осака”, микровълнова фурна „Мидеа”, вент. печка „Домо”, хладилник КВ23, холова гарнитура и холова маса „Люба” се установи, че са описани вещи, които не са собственост на длъжника И.И., а на трето лице Светлана Кънева, поради което изпълнението неправилно е насочено върху тях. Действително законът не поставя условие за присъствие на длъжника по време на описа, но не може да се приеме за правилно възражението на взискателя, че описът е законосъобразен, тъй като е присъствал представител на домакинството на длъжника, който е непълнолетен, и по всички налични данни вещите били собственост на длъжника. Такива данни по делото не се събраха.

            От данните по изпълнителното дело се установи безспорно, че от 14.12.2006 г. до 09.02.2009 г. – повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия от длъжника. Видно от молбата за образуване на изпълнителното дело на 12.12.2006 г., взискателят „Т.-С.”ЕАД, поискал  да се образува изпълнително производство срещу длъжника И.И., за събиране на присъдено вземане по изпълнителен лист, като е посочил, при неизпълнение доброволно на задължението в дадения срок, да се приложат следните изпълнителни способи: удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника, запор, опис и продажба на МПС, собственост на длъжника, възбрана, опис и продажба на недвижим имот, собственост на длъжника. Към молбата взискателят е приложил квитанция за платени държавни такси: за образуване на ИД – 20 лв, за призовка за доброволно изпълнение 20 лв. и за справки 3 бр. – 15 лв. Съгласно писмо изх. № 00314/15.01.07 г. ЧСИ е уведомил „Т.-С.”ЕАД за резултата от извършените справки, като съобщението е получено на 17.01.2007 г. След изтичане на срока за доброволно изпълнение и след получаване на съобщението от ЧСИ за извършените справки не е поискано извършването на изпълнителни действия от взискателя. Изпратеното на 14.02.2008 г. от ЧСИ съобщение до И., да се яви за справка, не прекъсва изтеклия двугодишен срок, тъй като по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК взискателят следва да поиска извършването на изпълнителни действия в този срок. Видно от доказателствата по делото, след като е заплатил за трите справки и те са извършени, което му е съобщено на 17.01.2007 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия едва с молбата си от 09.02.2009 г., за което е внесъл и 60 лв. държавна такса по фактура № 634 от 16.03.2009 г., за извършване на опис на движими вещи и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа. Взискателят във възражението си дори не твърди да е поискал извършването на изпълнителни действия в този период през 2008 г. от  ЧСИ и няма такива писмени доказателства по делото.

           При тези данни и на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство следва да се прекрати с постановление на съдебния изпълнител, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, за което делото следва да се върне на ЧСИ с указания да предприеме дължимото действие.

По арг. от т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС жалбата срещу действията на съдебния изпълнител се разглежда в двуинстанционно производство, като окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалвания несъдебен акт и неговото решение е окончателно - чл. 437, ал. 4 ГПК.

По изложените съображения и на осн. чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът

 

                                      Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ действията на съдебния изпълнител по насочване изпълнението върху имущество – движими вещи, описани в Протокол за опис на движими вещи от 12.03.2009 г. против И.П.И., ЕГН **********,***„С.К.” бл. **, вх. „*”, ап. *, длъжник по изп. дело № 20068350400144 по описа на ЧСИ П.Р.с рег. № 835, образувано по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3395/06 г. по описа на Районен съд гр. Сливен, с взискател „Т.-С.” ЕАД, гр. Сливен, бул. „С.К.”№ *, представлявано от изп. директор П. Д. М., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

            ВРЪЩА делото на ЧСИ за П.Р.с рег. № 835 с РД ОС Сливен, да предприеме дължимото действие на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и прекрати изпълнителното производство с постановление.

   

         Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.

 

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: