Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. С., 25.09.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                С.ският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и девета година,

в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:      НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА    

         ЧЛЕНОВЕ:                 МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря М.Л. и в присъствието на Прокурора …………….…………… ,        като разгледа докладваното от    

М. Д. в.гр.д. № 390  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 124 от ГПК, с обжалваем интерес 452.43 лв.

Обжалвано е Р. № 57/25.02.2009 г. по гр.д. № 2360/2008 г. по описа на СлРС, с което частично е коригирано решение 879/20.11.2008 г. по същото дело, с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в частта, в която е отхвърлен  предявения от Н.К.Т. ***, като син и законен наследник на б.ж. на гр. С. К. Г.Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т. С.” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 452.43 лв., от която главница 445.60 лв. за ползвана и неплатена топлинна енергия за обект в гр. С., кв. “Д.”, бл. *, вх. *, ап.* за периода от 30.12.2000 г. до 30.06.2002 г.; мораторна лихва в размер на 6.83 лв., считано до 11.12.2003 г.;  законната лихва върху главницата от 02.04.2008 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 15 лв.  по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2597/2003 г. на СлРС и е признато за установено /с поправката на о.ф.г./, че посочените суми не се дължат, като неправилно начислени.

Във въззивната си  жалба въззивникът “Т.- С.” ЕАД, гр. С., чрез пълномощника си адв. Пл. Г. твърди, че обжалваното решение, с което е поправена допусната очевидна фактическа грешка е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли  да бъде отменено, а предявеният отрицателен установителен иск в тази част за периода 01.12.2000 г. до 30.06.2002 г. да бъде отхвърлен, като неоснователен. Било доказано, че за посочения период абонатът ползвал само битово гореща вода, което се удостоверявало с подписите на карнета по адреса. Не твърди, да е ползвана топлоенергия. От разбитата справка било видно, че не е начислявана сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като абонатната станция не е преминавала  на дялово разпределение. Посочва, че само за три месеца от процесния период е начислявана сума мощност, която се определя с постановление на Министерския съвет с определена от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране цена, а не с решение на общото събрание. Лицето не възразило по надлежния ред, а положило подписи на карнетите, с което се съгласило с начислената му кубатура за топла вода. Оспорва твърдението на ищеца за липса на договорни отношения между страните, като неоснователно. Топлоподаването се извършвало на база публично известни Общи условия и прекратяването се извършва след проведено Общо събрание на етажната собственост.   

В с.з. въззивникът, чрез  пълномощника си адв. Пл. Г. поддържа жалбата и моли да бъде уважена.  Претендира присъждане на направените разноски.  

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. Е. П. *** в писмения си отговор и в писменото становище оспорва  жалбата. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано и се присъдят направените по делото разноски. Счита, че твърденията в жалбата не се базират на събраните по делото писмени доказателства. Твърди, че ответното дружество не доказало, че доставената до абонатната станция топлинна енергия е разпределена между битовите потребители съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване, Общите условия за доставка на топлинна енергия и ПУРНЕС действали през процесния период. За сградна инсталация имало начислявания още от 1999 г. Не били ангажирани доказателства за прилагане на методиката за дялово разпределение на ТЕ /топлинна енергия/, която била задължителна за приложение. Посочва начина на изчисляване на сума мощност. Оспорените от ищеца частни, удостоверителни документи, представени от ответника нямали доказателствена стойност и останали неподкрепени от останалите доказателства, поради което счита за правилно обжалваното решение. 

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването.

Въззивният съд констатира:

Предявен е отрицателен установителен иск от Н.К.Т. ***, като син и законен наследник на б.ж. на гр. С. К. Г.Т. с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т. С.” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 1395.42 лв., от която 1212.98 лв., представляваща цена на ползвана топлоенергия за периода от 01.02.1999 г. до 30.06.2002 г., мораторна лихва за  забава върху тази сума в размер на 167.44 лв., изтекла до датата на подаване на исковата молба и разноски по ч.гр.д. № 2597/03 г. на СлРС. Оспорва изцяло вземането, поради липса на договорни отношения с потребителите на топлинна енергия за всеки отоплителен сезон и освен това намира вземането на ответника за периода 28.02.1999 г. до 30.11.2000 г. за сумата 927.99 лв., от които главница 767.38 лв., мораторна лихва върху тази главница- 160.61 лв. за погасено по давност. За периода от 30.12.2000 г. до 30.06.2002 г. сумата 452.43 лв., от която главница 445.60 лв. за ползвана и неплатена топлинна енергия за обект в гр. С., кв. “Д.”, бл. *, вх. *, ап.* мораторна лихва в размер на 6.83 лв., считано до 11.12.2003 г.;  законната лихва върху главницата от 02.04.2008 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 15 лв.  по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2597/2003 г. на СлРС не се дължи, като неправилно начислена. Нарушена била нормативната уредба при определяне на задължението, тъй като не са провеждани събрания на етажната собственост на които да е взето решение дали да се ползват услугите на ТЕЦ, какъв процент такса сградна инсталация и сума мощност следва да се плаща от ползвателите и неползвателите на топлоенергията, както и начина на разпределение на индиректната топлина, отдадена от сградната инсталация. Претендира разноски по делото.

В с.з. адв. Е. П. поддържа иска.

Пълномощникът на ответната страна адв. Пл. Г. с отговора и писмената си защита оспорва иска, като неоснователен. Претендира разноски по делото.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Бащата на ищеца Н.К.Т.- наследодателя К. Г.Т. *** бил собственик на апартамент № * кв. “Д.”, бл. *, вх. *, ап.* в гр. С.. Ответното дружество му доставяло топла вода, за което последният се подписвал в карнети.  

Ответното дружество подало молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание против наследодателя /починал на 07.05.2007 г.- л. 7 на приложеното гр.д. № 1647/08 г. на СлРС/ на 11.12.2003 г., въз основа на извлечение от сметка за дължими суми за топлоенергия на процесния апартамент. По образуваното ч.гр.д. № 2597/2003 г. на РС-С., с Опр. № 1336/17.12.2003 г. наследодателя К. Г.Т. *** е осъден да заплати на “Т. С.” ЕАД- гр. С. и е разпоредено издаването на изпълнителен лист - за сумата 1395.42 лв., от която 1212.98 лв., представляваща цена на ползвана топлоенергия за периода от 01.02.1999 г. до 30.06.2002 г., мораторна лихва за  забава върху тази сума в размер на 167.44 лв., изтекла до датата на подаване на исковата молба и разноски по производството за издаване на изпълнителен лист.

По молба на взискателя било образувано изп.д. №2083/2004 г. на ДСИ, което на основание чл. 330, ал.1, б. “д” от ГПК е прекратено на 12.11.2007 г. По нова молба на взискателя със същия ИЛ е образувано ново изп.д. № 56/2008 г. на ЧСИ М.М..

Страните не са искали и съдът не назначил, съдебно техническа експертиза.

По делото са представени като доказателства ч.гр.д. № 2597/2003 г. на СлРС, с приложено извлечение от сметка на абоната; споразумение от 09.08.2003 г. за дължима сума от 1367.69 лв., сключено с ползвателя Н.К.Т.- с адрес процесния обект; Разбита справка на задължението за топлинна енергия за обекта за времето от 28.02.1999 г. до 30.06.2002 г.; два листа от тетрадка /карнети/, с посочване на показанията и съответно подпис на името на партидата на собственика К. Г.Т..

Видно от разбитата справка за задължението- лист 8- ТЕ отдадена от отоплителни тела е отчетена последно на 30.03.2000 г., след което няма отчитания ТЕ отдадена от сградна инсталация, нито ТЕ отдадена от отоплителни тела. Има отчетена сума мощност от по 6.8 лв. за  месеците април, май и юни 2002 г.

Според документацията /разбитата справка и извлечението на задължението/ и според становището на кредитора задължението за топлинна енергия след м. март 2000 г. се свежда само до ползване на топла вода. Преустановено е ползването на енергия за отопление и не се търсят суми за такава.  За периода от 01.12.2000 г. до 3006.2002 г. задължението за ползвана и незаплатена  топла вода възлиза на  главница 445.60 лв. и мораторна лихва в размер на 6.83 лв.- общо в размер на 452.43 лв. По процедурата по издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2597/03г. на СлРС взискателят кредитор заплатил ДТ в размер на 15 лв.

 Макар в отговора на въззивната жалба ищецът на л.3 да твърди, че направил оспорване на “частните удостоверителни документи” по реда на чл. 154 от ГПК /отм./, такова оспорване не е правено и не е открита процедура по оспорване. Исковата молба е входирана на 02.04.2008 г. /спр. гр.д. 1647/2008 г. на СлРС- прекратено и след спор за подсъдност продължило вместо със същия номер с нов- 2360/08г. на СлРС/ НЕ Е НАПРАВЕНО ОСПОРВАНЕ на приложените и представените писмени доказателства. Няма оспорване на подписите на карнетите, нито искане на графическа експертиза, за установяване от кого са положени- от собственика- бащата, от ползвателя- сина или от трето лице.

Пред първата инстанция ищецът направил разноски в размер на 295 лв., от които 55.02 лв. платена ДТ и 240 лв. адвокатско възнаграждение. За въззивната инстанция няма направени разноски.

Ответникът за първата инстанция направил разноски от 100 лв.- платено адвокатско възнаграждение и за въззивната инстанция 28 лв. д.т. и 300 лв. адвокатско възнаграждение- общо 328 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие като съобрази приложените писмени доказателства

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи :

С установителния си иск с правно основание чл. 124  от ГПК ищецът иска установяване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника недължимост на вземането на последния по издаден въз основа на несъдебно основание изпълнителен лист на конкретно посочени суми.

Решение № 879/20.11.2008 г. по гр.д. № 2360/2008 г. на СлРС в частта, в която е признато за установена недължимост на сумата 927.99 лв., включваща главница и мораторни лихви за ползвана и незаплатена топлинна енергия за процесния обект за периода 28.02.1999 г. до 30.11.2000 г., поради изтекла погасителна давност, поради необжалване от страна на ответника- кредитор влязло в сила.

Предмет на жалбата е  само търсеното задължение за периода 01.12.2000 г. /а не 30.12.2000 г./ до 30.06.2002 г., ведно с мораторната лихва- общо 452.43 лв. и присъдени разноски от 15 лв., като се претендират направените по делото разноски.

          Между страните не се спори:

1. Че ищецът е ползвал топлоенергия за битово- горещо водоснабдяване.

2. Не е консумирана в жилището топлинна енергия за отопление на отоплителните тела- радиатори за периода 01.12.2000 г. до 30.06.2002 г.   

3. Че има образувано изп.д. № 2083/04 г. на ДСИ при СлРС по изпълнителен лист, издаден въз основа на Р. по ч.гр.д. № 2597/03 г. на СлРС, прекратено  на 12.11.2007 г. на основание чл. 330, ал.1, б. “д” от ГПК и е образувано ново изпълнително производство- изп.д. № 56/2008 г., с пратена покана за доброволно изпълнение на 17.03.08 г. от ЧСИ Милена Мангинова.

СПОРНО Е: Кредиторът начислявал ли е суми за отдадена топлинна енергия от отоплителните тела.

Според ищеца, дружество не доказало, че доставената до абонатната станция топлинна енергия е разпределена между битовите потребители съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване, Общите условия за доставка на топлинна енергия и ПУРНЕС действали през процесния период. Не били ангажирани доказателства за прилагане на методиката за дялово разпределение на ТЕ /топлинна енергия/, която била задължителна за приложение.

Ответникът не твърди, да е ползвана топлоенергия и сам посочва, че за посочения период абонатът ползвал само битово гореща вода, което се удостоверявало с подписите на карнета по адреса. От разбитата справка в третата графа е видно, че не е начислявана сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като абонатната станция не е преминавала  на дялово разпределение и не е необходимо да се прилага методиката за дялово разпределение на ТЕ.  

Само за последните три месеца от процесния период е начислявана сума мощност- минималната месечна сума от 6.8 лв., която се определя с постановление на Министерския съвет с определена от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране цена, а не с решение на общото събрание.

Размерът на задължението за ползвана топла вода е определено на базата начислената кубатура за топла вода, констатирана при проверка, за което абонатът се съгласил и положил подписи на карнетите.  

Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца за недължимост на сумата по изпълнителния лист за процесния период поради липса на договорни отношения за топлоподаване между страните, като неоснователно. Топлоподаването в случая е само подаване на топла вода и то се извършвало на база публично известни Общи условия и прекратяването се извършва след проведено Общо събрание на етажната собственост, каквото няма.    

Въз основа на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 124 от ГПК за недължимост на сумата 452.43 лв., от които главница 445.60 лв. за ползвана и неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2000 г. до 30.06.2002 г. и мораторна лихва върху главницата в размер на 6.83 лв., считано от 11.12.2003 г. до окончателното изплащане е неоснователен и недоказан и съдът ще го отхвърли.

За издаването на изпълнителен лист ответникът заплатил 15 лв. и в ИЛ е отразено, че ищецът следва да му ги възстанови. Искът и в тази част е неоснователен.  

Поради това, че за останалата част от задължението по ИЛ в размер на 927.99 лв. остава, поради влизане на решението в сила за тази част към него момент според тарифата за ДТ- чл. 7а – при издаване на ИЛ, когато не се води състезателно производство /в случая по чл. 237 от ГПК/отм./ се събира ДТ от 2% от интереса, но не по малко от 5 лв., следва, че заплатените 15 лв. дори са по- малко от дължима, но незаплатена такса 18.56 лв., поради което в тази част съдът също ще отхвърли исковата претенция.  

Въззивната инстанция не споделя изводите на районния съд /в случая дори няма мотиви за посочения период/ и ще отмени решението в обжалваната му част.  

Въззивникът има претенция за разноски и видно от договора за правна защита и платената д.т. е заплатила 328 лв. Съдът ще уважи изцяло въззивната жалба, поради което на основание чл. 78, ал.3 от ГПК съдът ще ги присъди.  

Въз основа на изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Р. № 57/25.02.2009 г. по гр.д. № 2360/2008 г. по описа на СлРС, с което частично е коригирано решение 879/20.11.2008 г. и вместо него:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.Т. ***, като син и законен наследник на б.ж. на гр. С. К. Г.Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т. С.” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 452.43 лв., от която главница 445.60 лв. за ползвана и неплатена топлинна енергия за обект в гр. С., кв. “Д.”, бл. *, вх. *, ап.* за периода от 01.12.2000 г. до 30.06.2002 г.; мораторна лихва в размер на 6.83 лв., считано до 11.12.2003 г.;  законната лихва върху главницата от 02.04.2008 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 15 лв.  по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2597/2003 г. на СлРС, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.К.Т. *** да заплати на “Т. С.” ЕАД  разноски в размер на 328 лв. /триста двадесет и осем/ лв.

Решението в необжалваната му част влязло в сила.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

ЧЛЕНОВЕ :