Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 12.11.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         С.ският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                                                             МАРИЯ ХРИСТОВА

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от МАРИЯ БЛЕЦОВА в.гр.д. № 392 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв.Ю. Я. в качеството му на процесуален представител на ЗКПУ „К.93” в ликвидация от с.К., Община – С. против решение № 322/7.05.2009 г. по гр.д. № 3943/2009 г. по описа на С.ския районен съд, с което е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от въззивника против „Б.”ЕООД- гр.С. ул.”Б.” № * етаж *, ап.* и И. ***-10 ревандикационни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено по отношение на въззиваемите, че въззивникът е собственик на недвижим имот представляващ бивша кухня /фурна/ със застроена площ от 220,30 кв.м. находяща се в УПИ ІІ кв.88 по плана на с.К., Община – С. с площ от 1500 кв.м. при граници: улица и парцели І,ІІІ и ІV и осъждане на въззиваемите да предадат владението на имота. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в общ размер на 1025 лв. В жалбата се твърди, че решението е материални и процесуално незаконосъобразно, сочи се, че въззивникът е бил предявил установителен иск и въпреки, че е бил поискал преминаване от установителен към осъдителен съдът е следвало което искане е било уважено от съда, съдът е следвало да уважи и искането му за повторно преминаване от осъдителен към установителен иск. Посочено е също така, че съдът неправилно е анализирал събраните доказателства, което е довело до погрешния извод, че процесния недвижим имот бивша кухня /фурна/ със застроена площ 220,30 кв. м. е идентичен с недвижим имот описан в констативен нотариален акт № 14/2001 г. и представляващ стол с кухня. Във въззивната жалба се твърди също, че е неправилен извода на съда за това, че процесния имот бивша кухня /фурна/ е можело да бъде продаден по реда на § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ само и единствено след провеждането на явен търг. Твърди се, че същия е продаден на правоимащи член-кооператори с дялов капитал за които няма условия да придобият имуществото чрез участие в тръжна процедура. На последно място във въззивната жалба е посочено, че имота е владян от въззивника в продължение на повече от 10 години, което е основание за придобиването му по давност. Претендират се деловодни разноски.

         По делото е депозиран отговор на въззивната жалба, с което същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че във въззивната жалба въззивникът е посочил ново обстоятелство, ново твърдение относно начина на придобиване на процесния имот, а именно, чрез закупуването му от правоимащи член-кооператори с дялов капитал. Въззиваемата страна излага становище, че това твърдение не следва да бъде вземано под внимание от съда, тъй като не е посочено в исковата молба, а освен това противоречи и на събраните по делото доказателства, а именно с договора от 27.03.2009 г. сключен на основание чл. 48 ал.8 от ППЗСПЗЗ и приложената по делото фактура за заплащане на 5 000 лв. в брой. Освен това въззиваемата страна сочи, че в исковата молба въззивникът е основавал своето право на собственост на добросъвестно петгодишно владение, а не както е посочено във въззивната жалба недобросъвестно десетгодишно владение, което също се явява ново твърдение и не следва да бъде разглеждано от съда. Освен това е посочено, че действията, с които се установява наличието на изтекла придобивна давност не са доказани по делото да са упражнявани от въззивника прямо въззиваемите. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

         В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Я. и адв.М., които поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена. В допълнителни бележки представени по делото адв.М. претендира деловодни разноски.

         Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от адв.К., която подържа отговора във въззивната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Страната не е претендирала деловодни разноски.

                  Пред въззивната инстанция се събраха допълнително писмени доказателства.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         На 13.11.2001 г. бил съставен нотариален акт № 14 за собственост на недвижим имот придобит чрез покупко-продажба по чл. 26 ат ЗСПЗЗ и чл. 49 ал.5 от ПП ЗСПЗЗ, с който Д.Й.Б. като управител и едноличен собственик на капитала на „П.Д.” ЕООД – гр.С. бил признат за собственик на недвижим имот представляващ „СТОЛ С КУХНЯ” със застроена площ от 180 кв.м., обща кубатура 2 000 куб.м. находящ се в с.К., Община – С., УПИ ІІ кв.88 по плана на селото с площ 1850 кв.м. при граница: север имот І, изток имот ІІІ , юг имот ІV и запад улица. В нотариалния акт е отразено, че при съставянето му са били представени документи установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, а именно: договор за продажба на недвижим имот закупен на търг на 29.03.1993 г. и вписан под № 223 том І вх. № 1774/15.07.1997 г. в С.ския районен съд, акт за собственост от 29.03.1993 г. , акт за държавна собственост № 102/28.02.1966 г. , протокол за въвод от 29.03.1993 г. и удостоверение за данъчна оценка.

         На 10.06.2002 г. бил съставен нотариален акт за поправка на нотариален акт № 177 с който бил поправен нотариален акт № 14 от 13.11.2001 г. като вместо управител и едноличен собственик на капитала „П.Д.” ЕООД” било посочено да се чете „като едноличен търговец „П.Д.”.

         С нотариален акт № 150/12.10.2005 г. била обективирана продажбата на недвижим имот обект „СТОЛ С КУХНЯ” със застроена площ от 180 кв.м., обща кубатура 2 000 куб.м. находящ се в с.К., Община – С., УПИ ІІ кв.88 по плана на селото с площ 1850 кв.м. при граница: север имот І, изток имот ІІІ , юг имот ІV и запад улица, извършена между „П.Д. – Д. Б.” гр.С. и Г.А.М..

         На 11.05.2006 г бил сключен договор за продажба на недвижим имот, с който  Г.А.М. и П.Д.А.- М. продали на  ТД „Б. ико” ЕООД недвижим имот обект „СТОЛ С КУХНЯ” със застроена площ от 180 кв.м., обща кубатура 2 000 куб.м. находящ се в с.К., Община – С., УПИ ІІ кв.88 по плана на селото с площ 1850 кв.м. при граница: север имот І „за склад”, изток имот ІІІ „за склад” , юг имот ІV „за ветеринарна лечебница” и запад улица.

         На 31.05.2007 г. била учредена договорна ипотека с ипотекарен кредитор И.Ж.Р. и ипотекарен длъжник Д.Й.Б. в качеството му на едноличен собственик и управител на ТД”Б. ико” ЕООД. За обезпечение на кредита била учредена в полза на И.Р. договорна ипотека върху недвижимия имот собственост на ипотекарния длъжник, а именно: стол с кухня със застроена площ от 180 кв.м., находящ се в поземлен имот ІІ „за социална инфраструктура” в кв. 88 по плана на с.К., целия с площ от 1850 кв.м. при граници: изток – имот за склад, запад – улица, север – имот № І „за склад”, юг – имот № - „за ветеринарна лечебница”.

         Тъй като  ипотекарния длъжник не се е издължил на падежа на ипотекарния кредитор било образувано изп.дело № 20088350400446 на ЧСИ П.Р., по което дело принудителното изпълнение било насочено спрямо ипотекирания имот и била извършена публична продажба, но постановлението за нея не било влязло в сила.

         На 08.08.2000 г. по възлагане на „П.Д.” ЕООД била извършена оценка на продажната цена на застроена земя от 1850 кв.м. към обект „стол с кухня” находящ се в парцел ІІ, в кв. 88 – стопански двор на с.К..

         От представените по делото декларации по чл. 17 ал.1 от ЗМДТ  и писмо изх. № 0220000054/23.01.2009 г. на Общинска администрация – С. е видно, че за имот находящ се в с.К., Община С. сграда „бивша кухня/фурна” в поземлен имот № ІІ, в кв. 88 са били заплащани данък за недвижими имоти и такса за битови отпадъци от 2001 г. до 2005 г. включително от ЕТ „П.Д.”, а за 2006, 2007 и 2008 г. включително от „Б. ико” ЕООД.

         От представения по делото протокол № 4/19.05.2001 г. на Общо събрание на правоимащите назначени от ТКЗС с.К. се установи, че било взето решение за избор на комисия в състав от трима души, която да извърши преоценка разпределение между правоимащи, продажба на правоимащи или на външни лица на непродадени имоти. На втората страница на протокола е посочено, че такъв обект, за който комисията следва да проведе продажба е и „кухня-стол”.

         На 27.03.2002 г. комисията по § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ на заличеното ТКЗС „С.” с.К. избрана с протокол № 6/11.12.2001 г. /не с посочения протокол № 4 от 19.05.2001 г./  в качеството си на продавач продала на ЗКПУ „К.93”  недвижим имот собственост на заличеното ТКЗС, а именно: бивша кухня /фурна/ със застроена площ от 220,30 кв.м. находяща се в парцел ІІ кв. 88 по плана на с.К.  състоящ се от 1500 кв.м.   при граници: улица, парцели № І, ІІІ и ІV. Договорът за продажба на недвижим имот бил вписан в Агенцията по вписванията под № 34 с вх. № 1559 от 07.05.2002 г. Цената заплатена от въззивника за покупката на недвижимия имот била в размер на 5400 лв., за което била съставена фактура № 4/18.12.2001 г.

         Отново на 27.03.2002 г. комисията по § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ избрана с протокол № 6/11.12.2001 г. на Общо събрание на правоимащите в качеството си на продавач продала на П. И. С. недвижим имот собственост на заличеното ТКЗС „стол за хранене” със застроена площ от 190,70 кв.м.  находящ се в парцел ІІ, кв. 88 по плана на с.К. целият от 1500 кв.м. при граници: улица, парцели № І, ІІІ и ІV.  

         По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от която се установи следното: в парцел ІІ кв.88 по действащия  ПУП на с.К. целият отреден за социална инфраструктура съществува Г-образна сграда със застроена площ от 413 кв.м. Сградата се състои от две отделни сгради строени по различно време с различни конструктивни елементи, но обединени с общ скатен покрив. Западната сграда „бивша кухня-фурна” със застроена площ от 190 кв.м. е построена преди 1971 г., а източната сграда „стол за хранене” е била долепена до източната фасада на вече съществуващата сграда „бивша кухня-фурна”. Тя е била построена по-късно и е със застроена площ от 220,30 кв. м. Двете сгради са имали функционална връзка с оглед предназначението ,което са изпълнявали, но независимо от наличието на тази връзка е те могат да се считат за отделни самостоятелни обекти.

         По делото са разпитани свидетелите К., Р., Д., П., С. и Д.. Съдът цени техните показания доколкото за твърдяните от тях факти не е необходимо установяване с писмен документ.

         Обжалваното съобщение е било съобщено на въззивника на 12.05.2009 г. и в рамките на законоустановения едномесечен срок, на 21.05.2009 г. е била депозирана въззивната жалба.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се .

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е неоснователна.

         При възможност за едно спорно право да се предяви установителен и едновременно с това осъдителен иск трайната практика на съда сочи, че следва да се предяви осъдителен иск, тъй като той съдържа в себе си задължението да се установи правото на собственост, така както е при предявяване на установителен иск за собственост, но освен това съдържа в себе си и осъдителна част, с която се гарантира по-голяма защита на претендираните права. В конкретния случай преминаването от установителен към осъдителен иск е станало по изрично искане на въззивната страна извършено в съдебно заседание. Допълнителното искане в следващото съдебно заседание направено от въззивника за преминаване от осъдителен към установителен иск не е било обосновано, поради което правилно не е било допуснато от съда. Защитата, която се дава на правата на въззивника при разглеждането на иска по чл. 108 от ЗС е в по-пълен обем от евентуална защита, която той би получил при разглеждането на иска по чл.124 ал.1 от ГПК. Предвид изложеното в тази си част въззивната жалба е неоснователна.

         В исковата молба ищецът следва да посочи всички обстоятелства, от които произхожда неговото право. С оглед посочените обстоятелства изказани като твърдения от ищеца, ответната страна организира своята защита по предявения иск. В настоящия случай ищецът – въззивник в настоящото производство е посочил в исковата молба, че основава правото си на собственост на договор за покупка на недвижим имот от комисията на правоимащите определена по § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ на заличеното ТКЗС „С.” с.К., както и на това, че добросъвестно и несмущавано, непрекъснато е владял процесния недвижим имот спрямо ответниците по иска в продължение на пет години. Във връзка с изложеното, съдът не може и не трябва да разглежда доводите във въззивната жалба относно това, че процесния недвижим имот е придобит не чрез покупко-продажба и участие в търг, а чрез продажбата на правоимащи член-кооператори с дялов капитал, както и претенцията за изтекла десетгодишна придобивна давност. Съдът при преценка основателността на иска следва да се ограничи с твърденията изложени в исковата молба.

За да се уважи претенцията по чл. 108 от ЗС е необходимо кумулативно да се установят следните предпоставки: На първо място, да се установи, че ищецът е собственик на имота; на второ място, да се установи, че ответникът владее имота и на трето място, да се установи, че владението на имота от ответника е без правно основание.

По отношение на първата предпоставка необходима за уважаване  на иска по чл. 108 от ЗС съдът намира, че въззивникът не е доказал своето право на собственост. Въпреки изрично дадените му указания да представи доказателства, от които да е видно, че е взел участие в надлежно проведен явен търг за закупуване на бивша „кухня-фурна”, въззивникът не е представил такива доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 43 ал.2 от ППЗСПЗЗ търгът е следвало да се проведе от ликвидационния съвет по реда предвиден в Наредбата за търговете, съгласно която е било необходимо да се състави протокол за проведения търг, което е писмен документ и установяването на едно такова събитие чрез гласни доказателства – разпит на свидетели е недопустимо. От друга страна единствено в представения по делото протокол № 4/19.05.2001 г. на Общо събрание на правоимащите е описано, че е било взето решение за провеждането на продажба за недвижим имот обозначен като „кухня-стол”. От договора за продажба обаче между въззивната страна и ликвидационната комисия от 27.03.2002 г. е видно, че комисията е била избрана с протокол от 6/11.12.2001 г. , а не с  протокола от 19.05.2001 г. под № 4. От друга страна на същата дата е бил сключен договор за продажба на недвижим имот с трето лице, който е бил отново за процесния недвижим имот. Всичко това свидетелства, че при продажбата на недвижимия имот бивша кухня-фурна – стол за хранене от ликвидационната комисия през м.март 2002 г. не са били спазени законовите изисквания за провеждане на явен търг и свързаното с него съставяне на официални документи като протокол за проведен търг. Че  въззивникът не е закупил процесния недвижим имот с договора от 27.03.2002 г. е видно от обстоятелството, че твърдяната от него покупна цена в размер на 5 400 лв. е била фактурирана като платена на 18.12.2001 г. т.е. повече от три месеца преди датата на сключване на договора.

Не се доказа твърдението на въззивната страна и за изтекла петгодишна придобивна давност. Установено е от свидетелките показания, че кооперацията е владяла имота за даден период от време, но за кой не е установено. По делото липсват данни, от които да е видно, че въззивникът е извършвал действия, с които се е противопоставил на претенциите за собственост на въззиваемата страна.

Предвид изложеното правото на собственост на въззивната страна се явява недоказано, което е основание за отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС. За отхвърлянето на иска е ирелевантен въпросът дали въззиваемата страна е собственик на процесния имот или не, както и дали тя го владее без правно основание.   

         Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от пъвоинстанционния съд , то обжалваното решение следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъдят.

По тези съображения, съдът   

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 322/07.05.2009 г. по гр.д. № 3943/ 2008 г. на Районен съд – С. като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.