Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 240

 

гр. Сливен, 23.09.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА                                    МАРТИН САНДУЛОВ

            

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Л. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N326  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 98/27.02.2009г. по гр.дело №2509/08 на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от въззиввиника срещу въззиваемата, в качеството й на синдик, иск с правно основание чл.663ал.3 от ТЗ – за осъждането й да заплати на въззивника – ищец сумата от 3600лв, произтичаща от неизплатени вземания по присъдени с решения на СлРС суми, както и неимуществени вреди от влошено здравословно състояние. Във въззивната жалба се твърди, че незаконно и неправилно съдът е отхвърлил предявения иск обосновавайки отказа си с това, че вземанията не са били предявени съгласно разпоредбите на ТЗ. Тези мотиви са обсолютно неоснователни, тъй като вземанията са били установени въз основа на влезли в сила съдебни решения. Те са били връчени на длъжника и той е следвало да ги изпълни. Съдът не е взел предвид фактите и доказателствата, за които са били наведени доводи в исковата молба и са били пренебрегнати правата на въззивника в качеството му на кредитор. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което въззиваемата да бъде осъдена да заплати сумата от 3600 лв.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява, явява се и особеният процесуален представител – адвокат.

В с.з. въззиваемата не се явява, не се явява и неин процесуален представител.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, въззиваемата е подала по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявеният иск като такъв по чл.663 ал.3 от ТЗ – търсене на обезщетение от синдика за вреди, които са виновно причинени на кредитор при осъществяване правомощията на синдика. Напълно законосъобразно съдът е очертал елементите на фактическия състав – наличие на вреди, които са причинени на лице, което има качествата на кредитор в производството по несъстоятелност спрямо длъжника и които вреди са причинени виновно от синдика, при осъществяване на неговите правомощия. Обосновано съдът е приел, че синдикът е действал законосъобразно и в съответствие с нормативната уредба, действала към момента на откриване на производството по несъстоятелност за служебно вписване на вземаниятя на кредиторите и приемане на вземания въз основа на молби. В конкретния казус не е налице виновно поведение от страна на синдика. В тази връзка районният съд е изложил подробни съображения, които се споделят и от настоящата инстанция. Синдикът е бил длъжен да впише вземания на работници по трудови правоотношения с длъжника, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Въззивникът е предявил вземанията си около година след обнародването на решението за откриваненото на производството по несъстоятелност. Поради това, с оглед законовата регламентация , действала към този момент, синдикът не би могъл да ги включи. Напротив - обратното би довело до нарушение.

Законосъобразни и правилни са и изводите на районния съд относно претенцията на въззивника за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Нито пред тази, нито пред предходната инстанция не са събрани доказателства, които непререкаемо да водят до извода, че е налице причиняване на вреди в следствие виновно и противоправно поведение на въззиваемата. Вярно е, че са представени множество писмени доказателствени средства относно влошеното здравословно състояние, но не се установи това състояние да е в причинна връзка с поведението на синдика.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Никоя от страните не е претендирала разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 98/27.02.2009г. по гр.дело №2509/08 на СлРС.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ  в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: