Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  20.10.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  М. БЛЕЦОВА 

                                                                                                              М. ХРИСТОВА

при секретаря М.Л. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 399 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба  на М.А.И. с ЕГН ********** *** ул. „Н.” №4 против Решение № 301/21.04.2009 год., постановено по гр. дело № 2228/2008 год. на районен съд гр.Сливен.

С това решение е осъдено жалбоподателят да заплати на „Г.Ф.” С. ул. „Г.И.„ №2, представляван от Б.М.чрез адв. Михнев от АК – Сливен, бул. „Ц.О.” №4, на основание чл. 91 ал. 1 във вр. чл. 88 ал. 1 т. 1 б. „б”, предл. 2 от Закона за застраховането  /отм./ сумата 976 лв. изплатена от  фонда с платежно нареждане от 11.11.2004 г. по щета с №40-н/03.05.04 г. на претърпялото неимуществени вреди лице Й.С.Д.. Главницата  е присъдена заедно със законната  лихва, считано от 02.06.2008 г. до окончателното й изплащане. Присъдена е мораторна лихва върху  главницата 976 лв. в размер на сумата 349.18 лв. за периода 29.07.05 г. – 02.06.2008 г. и в тази част претенцията, до претендирания размер на сумата 460.99 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са съответните разноски съразмерно уважената част от исковете – 191.33 лв.

                В жалбата са наведени доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че  е нанесъл средна телесна повреда на Й.С.Д., но пострадалия също е допринесъл 50 % за вредоносния резултат. Сочи, че определената сума 2 000 лв.-обезщетение е прекомерна,  затова признал частично иска. През периода 07.01.2004 г. – 18.11.2005г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в Затвора и не е получавал покана за заплащане на посочената сума на ищцовото дружество. Не бил женен и не познавал жената, която се е подписала като получател. Моли да се отмени решението и се постанови и се постанови ново , което е по-леко за него. Не оспорва, че е нанесъл телесна повреда.  

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба. Намира обжалваното решение за правилно. Районен  съд е отчел, че допуска съпричиняване и от  пострадалия Д., което е съобразил при определяне размера на обезщетението. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е процесуално допустима.

Пред въззивната инстанция не е прието доказателство – служебна бележка от 28.04.2009 г. на РП – Сливен,  която жалбоподателят е   представил и пред РС – Сливен .

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че на 28.09.2003 г. е настъпило ПТП, при което жалбоподателят – ответник е нанесъл виновно щети на пострадалия  Й.С.Д.. Управлявайки лек автомобил „ВАЗ” 2101 с ДК №А 11 69 АК жалбоподателят е ударил пешеходеца Д. и му нанесъл средна телесна повреда. На пострадалия Д., от  въззиваемата страна - ищец по щета №40н/03.05.2004 г. е било изплатено обезщетение в размер на сумата 976 лв. Въззиваемата страна е поканила жалбоподателя – ответник да възстанови сумата, изплатена като обезщетение за понесени неимуществени в реди от  пострадалото лице, но жалбоподателят не е сторил това.

Установено е по делото,  че застрахователят е изплатил обезщетение на пострадалото лице, като е приел съпричиняване на двете, участващи в ПТП страни, пострадалият и ответника М.И. в размер на по 50 % .

Жалбоподателят не е изплатил  задължението си по тази щета и след отправената му покана.

Мораторната лихва за забавеното плащане на  посочената сума 976 лв. -главница се претендира за периода 11.11.2004 г., когато е извършено плащането от ищеца на пострадалото лице, до 02.06.2008 г., когато е депозирана исковата молба пред РС – Сливен. За  този период размерът на дължимата мораторна лихва е определен чрез изслушване на съдебно-икономическа експертиза и тя е в размер на сумата 454.99 лв.

Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта. Заключението не е оспорено пред РС – Сливен.

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е от обективно кумулативно съединени искове за заплащане обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ПТП предизвикано от ответника – жалбоподател в размер на сумата 976 лв., на основание чл. 91 ал. 1 във вр. чл. 88 ал. 1 т. 1 б. „б” предл. 2 от Закона за застраховането /отм./ и заплащане на мораторна лихва за изплатеното обезщетение, с цена 460.99 лв., претендирана с правно основание чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 45 от същия закон. Лихвата за забавено плащане на обезщетение за неимуществени вреди се дължи от момента на увреждането, респективно от датата на която застрахователят е извършил заплащане на правоимащото лице, както е в този случай.

Приема се за категорично установено по делото, че жалбоподателят -ответник на 28.09.2003 г. в гр. Сливен при управление на лек автомобил, нарушавайки правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Й.С.Д.. /арг. протокол от с.з. проведено на 18.03.2004 г. по НОХД №2049/2003 г. по описа на РС – Сливен, и чл. 20 ал. 2, чл. 16 и чл. 150 от ЗДвП и чл. 10 ал. 1 б. „б” и „в” и чл. 11 т. 1 от ППЗДвП/. Жалбоподателят и пред тази инстанция  потвърди, че той е нанесъл  средна телесна повреда на Д.. / виж протокол от с.з. проведено на 13.10.09 Г./

Жалбоподателят е имал сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” и по силата на който Г.Ф. – С. е изплатил на правоимащото лице, след извършена медицинска експертиза, обезщетение за неимуществени вреди претърпени болки и страдания в размер на сумата 2 000 лв. Установил е, че пострадалият също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,  при което е приел 50 % съпричиняване и е намалил обезщетението на сумата 1 000 лв. Изплатена е на Д. сумата 976 лв.  на 11.11.2004 г. /арг. пл. нареждане л. 11 от гр.д. №2228/08 г .на РС – Сливен/.

След изплащане на сумата въззиваемата страна е изпратила регресна  покана по щета №ГФ – Н-40/03.05.04 г. , която е получена с обратна разписка надлежно оформена за получател на 28.06.2005 г.

Твърдението на жалбоподателя, че  не е получил той лично тази покана, тъй като е бил  в затвора, а не познавал жената която я получила, съдът не споделя. Фактически по  делото е установено, че жалбоподателят има две деца макар и да не е сключвал граждански брак /арг. удостоверение за семейно  положение и членове на семейството №011352 от 20.11.2008 г. на Община – Сливен  по гр.д. №2228/08 г. на РС – Сливен/. Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че изплатена и претендирана от ищеца сума следва да бъде намалена на 50 % поради факта, че и пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като безспорно е установено по делото, че застрахователят, преди да изплати дължимото обезщетение за неимуществени  вреди е изслушал експертиза за претърпени болки и страдания от  пострадалия, определил е обезщетение, което е намалил и изплатил в размер на 50% от определеното, с което е отчел  съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия.

В съответствие с разпоредбите на ЗЗД, дължимата мораторна лихва за забавеното плащане на процесното обезщетение е определена, включително и чрез изслушване на съдебно-икономическа експертиза и не се спори, че тя е в размер на сумата 349.18 лв., която е  присъдена с процесното решение.

В отхвърлената част на претенцията по този иск – до претендирания размер 460.99 лв. решението , като необжалвано е влязло в сила.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 78 от ГПК РС – Сливен е присъдил и разноските по делото.

За тази инстанция и двете страни не са претендирали  и не са доказали разноски и  такива не следва да бъдат присъдени.

В съответствие с разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК настоящото  решение не  подлежи на касационно обжалване. Обжалваемият интерес по всеки от  обективно кумулативно съединени иска, за главница – 976,00лв. и акцесорен – за лихва -  349.18 лв. не надхвърля 1000лева. / арг. опр. №3/06.01.2008г. ВКС./.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени от РС – Сливен в обжалваното решени, които са съобразени с материално-правните норми, регламентиращи взаимоотношенията между участници в ПТП, при което е нанесена средна телесна повреда заедно с участие на застраховател, изплатил обезщетение на правоимащото лице, съобразно разпоредбите на Закона за застраховането /отм./, който е бил в сила по време на настъпване на щетата и изплащане на сумата от процесното ПТП  при установени виновно причинени неимуществени вреди

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 301/21.04.2009г., постановено по гр.д. № 2228/2008г. на РС – Сливен.

 Решението  не подлежи на касационно  обжалване.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: