Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  23.07.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на  тринадесети   юли през две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М. 

                                                                                                              М.Х.

при секретаря Р.Б. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Г.Д. въззивно гражданско дело № 401 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258  и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалбата на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, ЕИК 119004654, гр. Сливен, бул. „Ст. Караджа” №23, представлявано от Румен Кирилов Арсов, депозирана чрез процесуалния му представител адв. Ю. Янков от АК- Сливен, ул. „Макгахан” №4,  против Решение № 368/12.05.2009 год., постановено по гр. дело № 610/2009 год. на Районен съд гр.Сливен.

С това решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателя срещу Е.К. Лалев ЕГН ********** ***„Българка” 37-В-7 , иск за заплащане на сумата 727.20 лв. , представляващ стойността на доставена топлинна енергия за периода 31.10.1998 г. – 30.04.07 г. , мораторна лихва изчислена към 13.05.2008г., в размер на 257.30 лв.  , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 16.02.09 г. до окончателното изплащане, както и акцесорната претенция за разноски по делото. Осъдил е жалбоподателя да заплати на Е.Л.  разноски по делото в размер на 60 лв.

В жалбата се твърди, че това решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Наведени са доводи, че неправилно РС – Сливен е приел, че няма данни, какво количество топлоенергия е ползвал ответника и какви точно услуги е ползвал, както и по какъв начин са начислени сумите, за които е била издадена е  заповед за изпълнение,   въпреки че приел по делото извлечение от сметка  за задълженията на абоната за исковия период. Неправилно приел съда, че не е установено и по какъв начин са начислени сумите по приложеното към молбата извлечение от сметка на  ответника.

 

 

Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение и се постанови ново по съществото на спора, като се уважи изцяло предявения от него положителен установителен иск и се признае за установено, че ответникът Е.Л. дължи сумите, предмет на този иск.  Претендира направените и пред тази инстанция разноски.

Въззиваемата страна  Е.Л., чрез процесуалния си представител адв.Д.Славова от АК – Сливен, оспорва жалбата. Моли да  се постанови решение, с което се остави без уважение жалбата и се потвърди решението на първоинстанционния съд, което счита за правилно и законосъобразно.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 260 от ГПК.

Пред въззивната инстанция жалбоподателят е искал допускането на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали за посочения период месечните суми са реални, ползвал ли е услугите на ТЕЦ, правилно ли са начислени месечните вноски, съгласно действащите нормативни актове.

Това искане за събиране на такива доказателства е преклудирано поради факта, че пред РС - Сливен не са предприети действия за събиране на всички, относими към спора писмени доказателства в срока по ГПК и настоящата инстанция с определение, държано в   съдебно заседание 13.07.09 г., е отхвърли искането за допускане на съдебно-техническа експертиза със задача, отразена в четири пункта в жалбата, тъй като това доказателство не е за обстоятелства и факти, които да са нови и нововъзникнали по смисъла на чл. 266 от ГПК.  

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е депозирал пред РС- Сливен заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Районният съд – Сливен е издал заповед № 29 от 05.01.2009 г. против въззиваемия. След получаването на препис от тази заповед длъжникът е депозирал възражение в законния срок. В него е посочил, че  радиаторите в жилището му  са били пломбирани още на 26.02.1997г. и след тази дата било е прекратено и подаването на топла вода и не дължи сумите, посочени по сметката, приложена към заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Към възражението си е приложил и фактура № 0000009862/ 26.02.1997 г. издадена от „Топлификация – Сливен” ЕАД за пломбирани 4 радиатора на 26.02.1997г.

След възражението Районният съд е указал на заявителя да предяви иск и да установи вземането си по предвидения в ГПК ред.

Жалбоподателят е предявил положителен установителен иск против въззиваемия за заплащане на сумата 727.20 лв. главница за ползвана топлинна енергия през периода 31.10.1998г. до 30.04.07 г. на обект: гр. Сливен , кв. „Българка” бл. 37 вх. В ап.7, мораторна  лихва върху тази сума изчислена към 30.04.07 г. – 257.30 лв. Претендирал е и начисляване на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, заедно с разноските по делото.

За установяване вземането си ищецът е депозирал пред РС- Сливен единствено  „Задължение на абонат 6957 Еньо К.Л. за адрес  „Българка”  37-В-7”  за посочения период.

В отговора си по исковата молба ответника Е.Л. е посочил, че е изключвал радиаторите  през 1997г. и не дължи сумите предмет на иска. Моли да се отхвърли иска като неоснователен. Направил е възражение и за погасено по давност вземане по предявения иск и е помолил да му се присъдят разноските по делото.

            Районен съд – Сливен е допуснал  приложеното към исковата молба  писмено доказателство. С доклада си по делото е квалифицирал иска и изрично е разпределил доказателствената тежест. Указал е на ищеца, че в негова тежест е да установи фактите, пораждащи претендираното и вече оспорено право, като установи доставката на топлинна енергия за исковия период и нейната стойност. Жалбоподателят-ищец не е представител по делото други доказателства, нито е поискал от съда своевременно събирането на такива. Съдът се съобразил с направеното изрично задължение за погасяване на задължението по давност съобразно разпоредбата на чл. 111 б. „В” от ЗЗД.  Съобразил е, че с подаването на 05.01.2009г. заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК, се  прекъсва давността и за период от З години преди  тази дата вземането от кредитора е погасено , поради изтичане на тригодишната погасителна давност – от 31.10.1998г. до 31.12.2005г. вкл., за сумата 417.89 лв. – главница и 187.96 лв. мораторна лихва. / арг. виж протокола от с.з. проведено на 22.04.09 г. по гр.д. 610/09г. на РС – Сливен /. 

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Производството се е развило по реда предвиден в чл. 124 ал.1, във вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК.

Установителният иск по чл. 124 ал.1  от ГПК е средство за защита на оспорени права при наличие на правен интерес, като самото извънсъдебно оспорване легитимира процесуално надлежната страна.

В конкретния случай, след като е било издадена, по заявление на жалбоподателя, заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК длъжникът е оспорил вземането, както по основание, така и по размер. Посочил е, че част от това вземане е погасено по давност,  радиаторите му били промбирани от 26.02.2007г. и не е ползвал топлоенергия в жилището,  което  е посочено от ищеца.

В съответствие с материалноправните разпоредби, изтичането на погасителна давност РС – Сливен правилно е констатирал и приел за установено, че в случая вземането на ищеца се погасява с три годишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД. В случая ищеца като юридическо лице твърди, че е доставял периодично  на ответника – физическо лице   доставки, които извършва по  предмета си на дейност.  Същата погасителна давност – З години погасява и вземането за лихви върху просрочената главница.

Районен съд – Сливен е съобразил и факта, че в представената от ищеца справка  е видно, че  ищеца е начислявал суми на ответника: БГВ, топлоенергия отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия от отоплителни тела и сума „ мощност”. Правилно е констатирал РС – Сливен, че по делото няма данни, установяващи начина на изчисление на сумата за сградна инсталация за периода, за който вземането не е погасено по давност, както и  това, че не е установено правилно ли е начислена сума „ мощност”, за които  факти и обстоятелства ищецът не е представил доказателства. По делото въобще не са били представени доказателства, установяващи отопляем обем на съответното жилище по проект, за да се съобрази правилно ли е посочена сума като цена „ мощност”, съгласно Наредба за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинна енергия (ДВ бр. 27 от 2002г.). РС – Сливен  е изложил съображения  за липсата на доказателства, установяващи  извършването на доставка на топлинна енергия по  количества и стойност, след като  претендираното вземане е било оспорено.

Настоящият състав на ОС Сливен намира, че в случая жалбата е неоснователна. Жалбоподателят-ищец не е установил безспорно, както основанието, така и размера на иска си срещу ответника – длъжник. Няма доказателства за доставено количество и стойност на топлинна енергия и след като са пломбирани радиаторите му, както и такива, установяващи, че въззиваемият – ответник не е изпълнявал задължението си да плаща цената на ползваната от него топлинна енергия.

При тези обстоятелства законосъобразно РС- Сливен е извел правния извод, че предявеният от жалбоподателя положителен установителен иск за посоченото вземане, частично е погасен по давност, а и е изцяло неоснователен и недоказан.

Твърденията на жалбоподателя, че неговото вземане било установено с писмен документ и съдържал реквизити, установяващи размер и вид на ползвана топлинна енергия и нейната стойност, е несъстоятелно. Той е следвало да установи вземането си в предвидения срок и с допустими доказателства, съгласно действащия ГПК. В случая вземането му не е безспорно установено, както по основание, така и по размер. То е оспорено от въззиваемия- ответник, който е  направил възражения и  за прекратено топлоподаване след 26.02.1997г.

Твърдението, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон е голословно и не се подкрепя от доказателствата по делото.

Настоящата инстанция споделя правните изводи на РС – Сливен, както в частта им за погасяване на част от задължението по давност, така и в тази, с която е прието за установено, че жалбоподателя – ищец не е установил с надлежни доказателства вземанията си по  компоненти и размер, съгласно материално правните норми, които са били в сила по време на възникване на посоченото задължение.

Не установи при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение да са допуснати от РС- Сливен съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното решение.

По тези съображения се приема, че въззивната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. Атакуваното с нея решение на РС – Сливен е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателят е претендирал разноски, но при този изход на спора такива не следва да му бъдат присъдени.

Разноски се дължат на въззиваемия, но той не е доказал извършването на такива пред тази инстанция.

В съответствие с разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

 

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 368/27.05.2009г., постановено по гр.д. № 610/2009г. на РС – Сливен , с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения от „Топлофикация -. Сливен” ЕАД със седалище гр.Сливен и адрес на управление бул. „Ст.Караджа” № 23, срещу Е.К.Л., ЕГН ********** ***„Българка” 37-В-7, иск за признаване на установено по отношение на ищеца, че Е.К.Л. ***27.20 лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от 31.10.1998 г.  до 30.04.2007 г., мораторна лихва начислена към 13.05.2008 г. в размер на 257.30 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 16.02.2009г., ведно с акцесорната претенция за разноски по делото.

 

Решението не може да бъде обжалвано.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: