Р Е Ш Е Н И Е    № 75                

 

              гр. Сливен, 20.11.2009г.

 

 

       В      ИМЕТО    НА     НАРОДА                  

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесети октомври, през две хиляди и девета  година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

                            

при секретаря              М. Л.................    .......  ..в присъствието на прокурора  ...... .............като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА  гр.дело № 403 по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

 

При условията на евентуалност са предявени обективно и субективно пасивно съединени искове с обща цена 63 731,67лв., и правна квалификация чл. 226 ал.1 от КЗ и чл.45 и следващите от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 19.11.2008г. в резултат на причинено от втория ответник ПТП понесъл значителни по степен неимуществени и имуществени вреди, чиято парична  стойност равнява на исковата сума. Вследствие на нарушаване на  правилата за движение по пътищата /ЗДП/ последният му причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на седалищната кост, счупване на ацетабула на лявата тазобедрена става и фисура на главата на лявата бедрена кост, както и леки телесни увреждания, представляващи натъртване, мозъчно сътресение и контузия на таза. Всички тези увреждания били съпроводени със силни физически болки, с неколкократна оперативна намеса, с допълнителни усложнения  на здравословното състояние. Твърди, че от настъпилото ПТП претърпял и имуществени вреди, изразяващи се от една страна в заплатените разходи за лечение в болнично заведение, за закупуване на лекарства и транспортни разходи на стойност 2 389,19лв., и от друга – в разликата между получаваното преди увреждането трудово възнаграждение и определеното обезщетение по болест в размер на 1 342,48лв.

За репариране на визираните тежки и многобройни причинени му травми, ищецът моли съда да осъди първия ответник, сключил с прекия причинител на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност”, да заплати като  обезщетение сумата 60 000лв., а за понесените имуществени вреди – сумата 3 731,67лв. /неправилно отразена в ИМ като 4 731,67лв. поради аритметична грешка/ , ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането до пълното им изплащане и всички разноски по делото.

 При условията на евентуалност насочва исковете срещу втория ответник като физическо лице – пряк причинител на значителните по вид и степен увреждания.

Първият ответник е депозирал писмен отговор, с който оспорва  иска за неимуществени вреди по размер с оглед неговата прекомерност. Прави възражение за съпричиняване на вредите отстрана на ищеца като твърди, че последният също е нарушил правилата за движение по пътищата като е шофирал  с превишена скорост и без обезопасителен колан. Не изразява становище по претенциите за имуществени вреди. Претендира за разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Вторият ответник също е представил отговор, с който оспорва исковете – този за неимуществени вреди по размер, а този за имуществени – и по основание като твърди, че такива са изплатени. Претендира за разноски, с оглед резултата от делото.

След като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съобрази заключенията на съдебните  автотехническа и медицинска експертизи, Сливенският окръжен съд направи следните фактически констатации:

На 19.11.2008г. в гр. Сливен, ответникът К. Д. К. управлявал лекия си автомобил „Опел Вектра” с ДР № СН 8664 СН и при нарушаване правилата за движение причинил ПТП, при което движещият се с лек автомобил „Опел Корса” ищец получил множество средни и леки по степен телесни увреждания.

На ответника било повдигнато обвинение за извършеното деяние и с присъда № 8/12.03.2009г. на Сливенския военен съд  К. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. „б” във вр. с чл.342 ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК К. бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „глоба” както и лишаване от  правоуправление на МПС за срок от 8 месеца. Установено било от наказателния съд, че управлявайки собствения си лек автомобил на 19.11.2008г. ответникът нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.25 ал.1 от ЗДП, чл.63 ал.2 т.2 и чл.85 ал.4 от ППЗДП, вследствие на което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на пострадалия С..

Към момента на извършване на деянието вторият ответник  имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за 2008г. с първия ответник .

Вследствие на причиненото от К. ПТП ищецът  получил множество телесни увреждания, изразяващи се в: контузия в областта на главата с лекостепенно сътресение на мозъка; контузия в областта на гръдния кош; контузия в областта на лява колянна става; контузия в областта на лявата половина на таза и лява тазобедрена става със счупване на лява седалищна кост, задния ръб на левия ацетабулум  и пукване на лява бедрена кост.

Видно от материалите по делото и заключението на съдебно-медицинската експертиза е, че контузията в областта на главата с лекостепенно сътресение на мозъка и тази в областта на гръдния кош и корема са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Болките, свързани с тези травми, според вещото лице Й. С. са се изразили в главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, които са отшумяли за около две седмици след увреждането.

Уврежданията в лявата половина на таза, изразяващи се в счупване на лявата седалищна кост, задния ръб на левия ацетабулум с частично разместване на ставните повърхности и данни за пукване на главичката на бедрената кост на левия крак са наложили провеждането на консервативно лечение чрез директна екстензия на крака и имобилизация за срок от 40-50 дни. Последвал шестмесечен период на раздвижване, рехабилитация и движение с патерици, а след него и неколкомесечен период на постепенно натоварване и придвижване с различни помощни средства. Характеризираната от експерта Й. С. като трайно затрудняване движенията на левия долен крайник травма причинила на ищеца различни по степен болки и страдания през различните периоди на възстановяване. Най-силни били болките в началния период след травмата – през първите дни и седмици, когато към болката от самата травма се прибавила и болката от поставянето и постоянната тракция на директната екстензия на крака. През време на екстензията ищецът е бил неподвижен на легло без възможност да става и да обслужва сам физиологичните си нужди. Силните болки продължили и след свалянето на директната екстензия от крака като постепенно намалявали по степен. Според експерта, и сега, вече година след травмата ищецът продължава да изпитва болезненост в травмираната става при определени натоварвания на долните крайници. Утвърждава се тенденция за отзвучаване на съществуващото накуцване. С оглед увредената структура на тазобедрената става, възможните са усложнения, свързани с нарушаване на  кръвоносните съдове в главичката на бедрената кост, които могат да настъпят в двугодишен срок, но към момента на прегледа такива не са забелязани от вещото лице.

Освен болките в областта на травмите и допълнителната болка от поставената тел в костта на крака, ищецът получил и психична травма. Изпаднал в депресивни състояния в резултат на  продължителното лечение в неподвижно състояние на легло и невъзможност да се самообслужва, от несигурност за бъдещето на увредената става, от това че е в тежест за близките си, от големите разходи за лечение, отразяващи се неблагоприятно на финансовото състояние на семейството му.

Деянието на ответника причинило на ищеца и значителни по размер имуществени вреди. От писмените и гласни доказателства се установи, че С. заплатил изцяло разходите за престоя си в болница, продължил повече от 40 дни. Ищецът понесъл и последващите разходи за продължилото повече от 6 месеца в домашни условия лечение, включително и за проведения в болнично заведение десетдневен курс по физиотерапия през м. sнуари 2009г, а също и свързаните с лечението транспортни разходи. Общият размер на всички тези разходи възлиза на сумата 2 390лв.

За периода на провежданото лечение ищецът ползувал отпуск по болест и получавал обезщетение по болест, значително по-малко по размер от получаваното преди увреждането трудово възнаграждение като лекар. Разликата между изплатеното му обезщетение за периода на лечение и доходът от заплата, който би получил ако не бе настъпило травматичното увреждане вследствие на установеното ПТП, възлиза за целия изследван период на сумата  1 340лв.

С оглед възражението на първия ответник за съпричиняване на вредите от ищеца, съдът назначи съдебна автотехническа експертиза с вещо лице В. Ш., която дава заключение, че ответникът К. е предприел забранена маневра завиване наляво в обратна посока, с което е отнел предимството на управлявания от ищеца автомобил. Скоростта на движение на автомобила на ищеца към момента на ПТП е била около 73 км/ч. при допустима в населено място 50км/ч, от която констатация експертът е извел категоричния извод, че при движение с позволена скорост ищецът би могъл да намали скоростта и да предотврати настъпването на ПТП.

Експертите от съдебните медицинска и автотехническа експертизи са категорични в заключението си, че ищецът е ползувал предпазен колан преди ПТП, на което се дължи и предотвратяване настъпването на по-тежки наранявания при ПТП.

Изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от съвпадащите и неоспорени писмени  и гласни доказателства, и компетентните и неоспорени експертни заключения, мотивират следните правни изводи:

І. По исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди срещу застрахователя.

Предявената главна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу първия ответник в качеството му на застраховател по риска “Гражданска отговорност” на виновно причинилия ПТП водач /втория ответник/, е доказан по основание, но завишен по размер, и следва да бъде частично уважен за сумата 24 500лв. като за остатъка до пълния размер претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Съгласно разпределената върху него доказателствена тежест,  ищецът установи наличието на всички елементи от фактическите състави на чл.226 ал.1 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на настъпилите за ищеца  в резултат на деликта неимуществени вреди.

Както от постановения по нохд № 18/2009г. на Военен съд – гр. Сливен съдебен акт, така и от заключението на допуснатата  по делото автотехническа експертиза, се установи несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност, авторството на ответника и неговата вина. С пълно и пряко доказване ищецът доказа и наличието на останалите  елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за него болки и страдания от причинените травми, техният характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието на втория ответник.

Изпълнена е хипотезата и на чл.226 ал.1 от КЗ. Доказа се, а и не се оспорва от ответниците, наличието на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” за 2008г. между двамата ответници по делото в качеството на втория на собственик на причинилия увреждането автомобил и на първия ответник като  застраховател по риска.

За да определи справедлив размер на дължимото обезщетение, съдът съобрази както характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените му с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Непротиворечивите писмени и гласни доказателства установяват множество средни по степен и продължителност понесени от ищеца травми, бfлките и страданията от които с оглед критериите за справедливост могат да бъдат репарирани според съда със сумата 35 000лв. 

С оглед констатациите на вещото лице В. Ш., изведени в заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, за нарушаване на правилата за движение по пътищата от ищеца и поради това за участие в причиняването на ПТП, размерът на обезщетението за вреди следва да бъде намалено съразмерно на това участие. Като определя степента на съпричиняване на вредните последици от ищеца на 30%, съдът следва да намали размера на определената по-горе като справедлива и адекватна парична сума за обезвреда с 10 500лв. и присъди обезщетение в размер на 24 500лв. Тук следва да се отбележи, че възражението на застрахователя за неползване на предпазния колан от пострадалия ищец бе опровергано от заключенията на двете експертизи, което бе съобразено от съда при определяне на неговия принос за настъпването на вредите и следващото му се съобразено с този принос справедливо обезщ етение.

Доказан по своето основание, искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди също следва да бъде частично уважен. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, и от заключенията  на съдебно-медицинската и автотехническата   експертизи се установиха твърденията на ищеца, че във връзка с лечението на получените при увреждането травми С. понесъл   значителни разходи - за заплащане на престоя в болничното заведение, за закупуване на лекарствени средства и  консумативи,  за заплащане на възнаграждение за консултации със специалисти във ВМА и транспортни разходи, възлизащи общо на сумата  2 390лв. Данните доказаха и наличие на разлика в получаваните преди увреждането доходи от трудово правоотношение на ищеца и заплатените му по болест обезщетения, равняваща се на сумата 1343лв. Тези разходи на обща стойност 3 732лв. също следва да бъдат възстановени на ищеца, но частично, с оглед приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца до степен на 30%; така общо дължимата от застрахователя сума възлиза на 2 613лв. и  съответства на критериите за справедливост, адекватност и съразмерност на действителното увреждане. По тези съображения искът за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде частично уважен за сумата 2 613лв., а в останалата част до пълния размер – отхърлен като неоснователен и недоказан.

Застрахователят следва да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочените по размер обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на настъпилото увреждане 19.11.2008г. до окончателното изплащане на главниците, а в останалата част до пълния размер претенциите следва да бъдат отхвърлени като прекомерно завишени.

ІІ. По евентуалните искове срещу втория ответник Кр. К..

Предвид уважаването на претенциите по преките  искове за неимуществени и имуществени вреди срещу застрахователя с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, съдът не следва да се произнася по евентуално предявените претенции с правно основание чл.45 и следващите от ЗЗД срещу втория ответник – пряк причинител на увреждането.

Съразмерно на уважената част от исковете първият ответник следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 1000лв., а по сметка на Сливенския окръжен съд - държавна такса в размер на 1085лв. С оглед отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на първия ответник сумата 40лв. разноски по делото и 760лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, Сливенският окръжен съд

 

                             Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД “Б. В. И. Г.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. “П.” №*, представлявано от изпълнителния директор Р. И. Я., да заплати на С.С.С. ЕГН ********** ***-Б-15, сумата 24 500лв. /двадесет и четири хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 2 613лв./две хиляди шестотин и тринадесет лева/, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от пътно транспортно произшествие на 19.11.2008г., ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането 19.11.2008г. до пълното изплащане на главниците, както и сумата 1000лв. разноски по делото, като в останалата част до пълния  размер ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ЗАД “Б. В. И. Г.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. “П.” №*, представлявано от изпълнителния директор Р. И. Я., да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд сумата 1 085лв., представляваща държавна такса върху присъдените обезщетения.

ОСЪЖДА С.С.С. да заплати на ЗАД “Б. В. И. Г.” – гр.С. сумата 40лв. разноски по делото и 760лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните с жалба пред Бургаския апелативен съд.                                                                                                                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: