РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 06.11.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на седми октомври 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря Р.Г. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 406 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХХ от ГПК.

            Обжалвано е от ищцата М.И.В. решение № 250 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 2859/2008 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС съответно срещу „К.У.” ЕООД – Сливен за признаване за установено, че ищцата е собственик на описан в решението поземлен имот в гр. Сливен и и „Г.-Н.” ЕООД – Сливен за ревандикация на имота. За да постанови това решение, съдът е приел, че през 1954 г. наследодателката на ищцата е прехвърлила на универсалния праводател на „К.У.” ЕООД – Комунално стопанско предприятие „Балкан”, гр. Сливен – собствеността не само на сградата, построена в поземления имот, но и на самия поземлен имот.

            В жалбата се твърди, че тълкуването на нотариалния акт от 1954 г. от първо­инстанционния съд е неправилно. Съдът според жалбоподателя е интерпретирал и посочил факти и обстоятелства в противоречие със Закона за собствеността и е пренебрегнал представени от ищцата доказателства, включително извършената строителнотехническа експертиза. Съдът е приел, че макар в нотариалния акт да не е изрично записано, че банята се продава заедно със земята, от начина, по който е структуриран нотариалният акт, с описание на застроена и незастроена част и с изброяване на нотариалните актове, отнасящи се до придаваеми незастроени части от съседни дворни места, следва, че волята на страните е била „за продажба на урегулирания парцел и застроената част”. Според жалбоподателя, ако волята на страните е била да прехвърлят и поземления имот, той щеше да бъде посочен на първо място, както това се прави винаги, но дори и да беше посочен на второ място, биха били използвани думи като „заедно” или „ведно”, които липсват. Предста­вянето и изброяването на нотариалните актове от 1929 и 1944 г. не означава, че страните са продали и земята – представянето им е било необходимо, тъй като при прехвърлителна сделка със сграда винаги се описва и поземленият имот, в който тя се намира, както и с цел да се удостовери пред нотариуса, че продавачът е единствен собственик и на поземления имот, за да се изключи приложението на чл. 66 от ЗС. Съдът е посочил още, че не е направено никакво изключване на незастро­еното дворно място от предмета на сделката – според жалбоподателя обаче да се приеме, че е необходимо такова изключване, означава да се приеме, че поземленият имот е приращение на сградата, а не обратно. В жалбата се твърди още, че ако е било прехвърлено и дворното място, то е трябвало да бъде вписано в разписната книга на Община Сливен, а от заключението на експертизата е станало ясно, че това не е направено, а по кадастрално-регулационния план на града, действащ към момента на сделката, имотът е бил записан на името на М. В.. На последно място в жалбата се сочи, че не е доказано правоприемството между Комунално стопанско предприятие „Балкан” и Стопанско предприятие „К.У.”, впоследствие Общинска фирма „К.У.”. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде признато правото на собственост на М.В. като една от наследниците на М. В. и да бъде отменен констативният нотариален акт, издаден в полза на „К.У.” ЕООД.

Отговор на възвивната жалба не е постъпил.

В съдебно заседание и в представената писмена защита въззивниците поддър­жат жалбата си на изложените в нея основания.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

В исковата молба ищцата М.И. твърди, че е с решение № 4197 от 26.04.1995 г. по дело 3541/1993 г. на Сливенския районен съд е признато за устано­вено по отношение на Община Сливен, че тя и останалите наследници на П. и М. В. са собственици на недвижим имот в гр. Сливен – баня, застроена върху 211 кв.м. и паянтова постройка от 35 кв.м. заедно с дворното място от 650 кв.м., върху което са построени. С уточнения към първоначалната искова молба, с които е отстранявала указани от съда нередовности, ищцата е посочила, че оттегля иска си за сградата, като претендира само земята, и че фактическото основание, на което е придобита собствеността на нейните наследодатели, са покупко-продажба от 26.07.1921 г. и последващи придавания по регулация на части от съседни имоти, удостоверени в нотариални актове от 31.08.1929 г. и 21.01.1944 г. Иска се, след като съдът се убеди, че тя е собственик на имота заедно с другите наследници на П. и М. В., констативният нотариален акт

            От фактическа страна по делото се установи следното:

Ищцата М.И.В. е една от наследниците на М. С.М., по мъж П. В..

На 26.07.1921 г. М. Ст. М. е купила от А.С. 1/4 ид. част от недвижим имот в гр. Сливен – Кон баня, представляващ дворно място с построени в него масивна сграда от 223,65 кв.м. и обор от 38,38 кв.м. Друга част от имота е придобита от нея с крепостен акт № 6/27.01.1910 г., с който акт и А.С. е придобил своя дял.

Към 1929 г. М. М. е притежавала целия имот „Кон баня” – дворно място и сгради. Към дворното място (парцел VІІІ-25 в кв. 312-б по плана на града) по регулация са придавани части от съседни общински имоти, като придобиването на тези части от М. М. е удостоверено с нотариален акт № 197, том ІІІ, регистър 4509, дело № 588/1929 г. и нотариален акт № 7, том І, регистър 88, дело № 16/1944 г.

През 1949 г. имотът е бил одържавен по силата на ЗОЕГПНС – акт за одържавяване от 07.11.1949 г. През 1952 г. обаче имотът е освободен от отчужда­ване по силата на ПМС № 138/1952 г.

На 02.02.1954 г. М. М. (В.) е прехвърлила с нотариален акт № 2, том І, дело № 16/1954 г. на Комунално Стопанско предприятие „Балкан” – Сливен собствеността върху недвижим имот, описан по следния начин: „баня в гр. Сливен в кв. 312 б, урегулиран парцел VІІІ-25, целият от 1107 кв. метра, от които застроено 262 кв. метра, и незастроено 845 кв. м. при сегашни граници: ул. Братя Миладинови, ул. Предел, М.П., В. Д. С. и Д. В.ев С., на стойност 13 100 лв.”. Собствеността е прехвърлена срещу задължение на приобретателя да изплаща на М. В. и на нейния съпруг П. В.ев Н. месечна издръжса общо на двамата от 400 лв., както и да поеме разноските по погребението на двамата.

М. В. е починала на 07.02.1955 г., П. В.ев – на 31.05.1955 г.

Комунално стопанско предприятие „Балкан” е представлявало самостоятелно юридическо лице към Градския народен съвет – гр. Сливен. През 1955 г. то е пре­именувано на Стопанско предприятие „К.У.”. През 1960 г. в него се е вляло Стопанско предприятие „Жилищен фонд”.

С решение на Сливенския окръжен съд от 13.03.1990 г. в регистъра към Сливенския окръжен съд е вписана Общинска фирма „К.У.” – гр. Сливен с предмет на дейност чистота, жилфонд, озеленяване и др., правоприемник на мероприятие „Комунални дейности” – Сливен, което се прекратява. През 1992 г. общинската фирма е преобразувана в „К.У.” ЕООД.

С решение № 4197/26.04.1994 г. по гр. дело № 3541/1993 г. на основание чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на ответника Община Сливен, че ищците М.Д., В. В., П. В.ев, Л.В.ев, М.В., Е.Ч., П.Б., Н.Х.и П. Н.Х. – наследници на М. и П. В., са собственици на имота, и общината е осъдена да им го предаде – такъв, какъвто съществува в момента. При постановява­нето на решението съдът се е мотивирал с това, че макар отчуждаването на имота от 1949 г. да е било отменено, общината без основание е останала във владение на имота.

На 29.04.2005 г. „К.У.” ЕООД – гр. Сливен се е снабдило въз основа на документи с констативен нотариален акт № 164, том ІІ, рег. № 1328, дело 130/2005 г. на нотариус Н.В., вписан в службата по вписванията под № 197, том ІХ, който удостоверява, че дружеството е собственик на поземления имот и построената в него Кон баня. При съставянето на акта е представен нотари­ален акт № 2 от 02.02.1954 г.

На 19.09.2007 г. „К.У.” ЕООД е продало имота (към този момент с идентификатор 67338.549.94) на „Г.-Н.” ЕООД – Сливен и е предало на купувача владението върху него.

В разписните книги към кадастралните планове на града имотът е бил записан, както следва: по плана от 1914 г. – на М. В.; по плана от 1957 г. – на Жилфонд (Народна баня) – с химикал, като с молив е добавено: „П. В.ев Н.”. За кадастралните планове от 1982, 1994 и 2001 г. разписната книга е една и записванията са, както следва: първо записване – „Жилфонд”, второ записване – наследниците на М. В. (изброени поименно) – решение № 4197 от 26.04.1995 г. на СлРС, трето записване – „К.У.” ЕООД – нот. акт № 197, том ІХ/2005 г.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказател­ства, вкл. от приложеното гр. дело 3541/1993 г. на РС – Сливен, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза, изслушана в първата инстанция. Изводът, че към 1929 г. имотът е бил изцяло собственост на В., може да се направи от обстоятел­ството, че нотариалните актове от 1929 г. и 1944 г. удостоверяват, че собствеността върху придаваемите части принадлежи изцяло на нея.

Въз основа на установените факти съдът намира следното:

Установителният иск за собственост срещу „К.У.” ЕООД е недопустим. Действително чл. 124, ал. 1 от ГПК позволява съществуването на всяко едно правоотношение да бъде установявано, но само при наличие на правен инте­рес. Липсва правен интерес от установяването на собствеността на М.В. по отношение на „К.У.” ЕООД. Това дружество към момента на предявя­ване на иска не претендира собствеността върху имота и не извършва действия, възпрепятстващи ищцата да упражнява претендираното от нея право. Обстоятел­ството, че дружеството се е снабдило с констативен нотариален акт и е продало имота, който е считало за свой, на другия ответник, не е достатъчно да обоснове правен интерес, тъй като се отнася само до предшестващ момент и не се отразява на отношенията между страните към момента на предявяване на иска. Правото на собственост на „К.У.” ЕООД към 19.09.2007 г. е от значение като пре­юдициален въпрос по отношение на другия иск, но с уважаването на ревандикаци­онния иск ищцата би получила пълна защита на правото си, затова тя няма интерес от допълнителен иск, предявен срещу праводателя на „Г.-Н.” ЕООД. В тази част решението е постановено по недопустим иск и следва да се обезсили и произ­водството по иска да се прекрати.

Искът срещу „Г.-Н.” ЕООД е допустим. Правното му основание е чл. 108 от ЗС.

Ответникът по този иск има интерес да привлече „К.У.” ЕООД като трето лице помагач, както и последното има интерес да встъпи като помагач по този иск. Ответникът „Г.-Н.” ЕООД е направил такова искане на 17.12.2008 г. в дадения му след отстраняването на нередовностите, свързани с непосоченото основание, нов срок за отговор. Съдът обаче е пропуснал да се произнесе по него и дружеството не е конституирано като подпомагаща страна. Липсва и оплакване в жалбата, свързано с пропуска за произнасяне.

Решението на СлРС по дело 3541/1993 г. не разрешава същия спор със сила на пресъдено нещо (каквото възражение е направил в първата инстанция ответникът „Г.-Н.” ЕООД), тъй като то има сила само между страните по делото, а по това дело страна е Община Сливен, а не настоящите ответници.

По същата причина, както и поради това, че ищцата не е твърдяла, че реше­нието по споменатото дело поражда нейното право на собственост (то очевидно само установява такова право), не може да се смята, че с посочването на сделките и придобиването по регулация като правопораждащи факти, е изменено фактическото основание на иска извън сроковете за това. В действителност е била налице нере­довност на исковата молба, изразяваща се в непосочване на фактите, които представляват основание на иска. Че ищцата в действителност е имала предвид придобиване от нейната наследодателка по сделка и регулация, но е пропуснала да го спомене в исковата молба, се вижда и от изявлението на нейния пълномощник в първото заседание по делото от 07.11.2008 г., че представя като доказателства нота­риалните актове и че се позовава на тях и на решението. Но дори това изявление да представляваше изменение на иска, а не уточнение, целящо поправяне на нередов­ност, то би било направено в срока по чл. 214 от ГПК.

Основният спор по делото се свежда до тълкуването на волята на страните по договора за продажба на недвижим имот от 02.02.1954 г. и по-точно, спори се дали те са прехвърлили собствеността само върху сградата баня, намираща се в описано­то дворно място, или и на самото дворно място.

Настоящият състав намира, че от формулировката в нотариалния акт от 1954 г. категорично може да се заключи, че волята им е била за продажба на целия имот, а не само на построените сгради. Вярно е, че при продажба на сграда заедно с нея по приращение не се прехвърля собствеността на земята, върху която тя е построена – вярно е обратното, сградата е приращение на земята и се прехвърля заедно с нея, ако не е уговорено обратното. В случая обаче не става дума за приращение и за някакво мълчаливо включване в предмета на сделката на непосочени изрично обекти. Напротив, страните са уговорили изрично прехвърлянето и на земята. Това се вижда от начина, по който е описан предметът на сделката в нотариалния акт. В поземления имот са били налице две сгради – масивна с площ 223 кв.м. и паянтова (обор) с площ около 38 кв.м. Те не са посочени в договора като отделни сгради, а в него фигурира само общата им площ от 262 кв.м. – като застроена част от площта на целия парцел; веднага след това е посочена и площта на незастроената част. Ако са искали да прехвърлят собствеността само върху сгради (една или повече), страните най-малкото биха посочили поотделно броя им, вида им и площта на всяка от тях. Явно е, че под „баня” се има предвид имотът като цяло, а не двете сгради или едната от тях (основната). „Баня” е наречен целият имот и в нотариалния акт от 1921 г., като е уточнено, че се състои от постройка от 223,65 кв.м., обор от 38,38 кв.м. и дворно място от 364,25 кв.м. Като допълнителен аргумент – самото дворно място с оглед обществените функции на сградата е имало на практика обслужващ характер и е нелогично продавачите да са искали да го запазят и след като отчуждят сградите върху него.

Без значение е дали е доказана идентичността на купувача по сделката от 1954 г. с праводателя на ответника. В тежест на ищцата е да проведе пълно и пряко доказване на твърдението си, че към настоящия момент е собстве­ница на имота – не е необходимо ответникът да докаже, че собственик е той. След като се установява, че още през 1954 г. наследодателката на ищцата е прехвърлила собствеността върху имота на трето лице, дори това лице да беше различно от ответника по делото, искът не би могъл да бъде уважен. Отделно от това, по делото са налице достатъчно доказателства, с оглед на които да се приеме, че праводателят на „Г.-Н.” ЕООД – „К.У.” ЕООД – е правоприемник на Комунално стопанско предпри­ятие „Балкан”. По делото няма изрични данни за промените на наименова­нието, статута и предмета на дейност на предприятието между 1961 г. и 1990 г., но не се твърди и няма данни СП „К.У.” след 1961 г. да е преставало да съ­ществува и е явно, че става дума за едно и също общинско предприятие, представ­ля­ващо самостоятелно юридическо лице.

Тъй като се установява, че ищецът не е собственик на имота, ревандикацион­ният иск срещу „Г.-Н.” ЕООД следва да бъде отхвърлен.

Изводите на въззивния съд по този иск съвпадат с тези на първата инстанция и решението в тази част следва да се потвърди, а разноските, направени от ищцата в тази инстанция, да останат за нея. В тази инстанция въззиваемите не са направили и не са претендирали разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271 от ГПК съдът

РЕШИ:

Обезсилва решение № 250/10.04.2009 г. по гр. дело № 2859/2008 г. на Сливен­ския районен съд в частта му, с която е отхвърлен положителен установителен иск на М.И.В. *** срещу „К.У.” ЕООД – гр. Сливен за правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 67338.549.94 (стар идентификатор 5823), с адрес на имота: Сливен, ул. „Предел” 5, с описана площ и граници.

Прекратява производството по иска на М.И.В. ***, ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на „К.У.” ЕООД, че ищцата М.И.В. е собственик на поземлен имот с идентификатор 67338.549.94 (стар идентификатор 5823) с площ 593 кв.м., с адрес на имота: С., ул. „П.” *, при съседи – имоти с идентификатори 67338.549.93, 67338.549.90, 67338.549.91 и 67338.549.86.

Потвърждава решението в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.