Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 27.09.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

 М. БЛЕЦОВА

 

 

При секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 413 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на К.А.Б. ЕГН ********** *** против Решение №  128/24.02.2009 г. по гр. д. № 2834/2008 г. на Сливенски районен съд. Жалбата е в частта, с която е отхвърлен  предявеният от ищцата инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74 ал. 1 от КТ за прогласяване  на недействителност на клауза за изпитване по допълнително споразумение към трудов договор от 1994 г. с №  14338/19.11.2007 г., както и в частта, с която са били отхвърлени исковете на жалбоподателката с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за възстановяване на работа и заплащане на парично обезщетение за времето през което въззивницата е останала без работа, поради незаконно уволнение. Във въззивната жалба посочва, че съдът неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил като недоказан предявения инцидентен установителен иск, като е основал своето решение на извършена по делото съдебно-икономическа експертиза, която не е била приобщена по съответния ред към доказателствения материал по делото. Твърди се, че е било налице пълно съвпадение между обема  от функции, които въззивницата е изпълнявала на длъжността си „счетоводител” и тези, които е изпълнявала на длъжността „експерт бек-офис”. По отношение  депозираната жалба във връзка с отхвърлените искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 и 3  от КТ въззивницата е посочила,че ги обжалва като незаконосъобразни, но съображения за тяхната неправилност би могла да изложи едва след произнасянето на съда по иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, в която част не било постановено съдебно решение. Моли се жалбата да бъде уважена и да бъдат уважени предявените  искове – инцидентен установителен и с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.

         По въззивната жалба е бил депозиран отговор, приложен към в. гр. д. № 314/2009 г. В него ответникът „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД  с вх. № 7795/07.04.2009 г. на Районен съд – Сливен, в който е посочено , че обжалваното решение е законосъобразно. Твърди се , че съгласно разпоредбите на ГПК съдът не е имал императивно задължение да приобщи към доказателствения материал по делото с изрично определение представеното експертно заключение, поради което този факт не опорочава съдебното решение. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.

         В с.з. въззивницата се явява лично и с адв. Р., който поддържа жалбата,п моли същата да бъде уважена и претендира деловодни разноски.

         Въззиваемата страна в с.з. се представлява от адв. Ц., който оспорва въззивната жалба, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Нито с отговора на въззивната жалба, нито в с.з. пълномощникът на въззиваемата страна не е претендирал присъждане на разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

         Между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време . Първоначално трудовият договор е бил сключен на 12.09.1994 г. за длъжността „ счетоводител „ . Съгласно допълнителното споразумение от 31.12.2003 г. въззивницата Б. е изпълнявала длъжността” експерт кредити”. На  13.11.2007 г. между страните било сключено допълнително споразумение № 1433, по силата на което въззивницата Б. била преназначена от длъжност”експерт кредитиране” на длъжност „ експерт бек офис”. Видно от представената по делото трудова книжка това довело до увеличаване на трудовото възнаграждение. За длъжността си като „експерт кредитиране” въззивницата получавала трудово възнаграждение в размер на 480 лв. , а за длъжността си „експерт бек офис” – възнаграждение в размер на 650 лв. Съгласно т. 3 от допълнителното споразумение в полза на работодателя бил уговорен 6-месечен изпитателен срок, считано от датата на заемане на длъжността. Допълнителното споразумение било подписано от страните и това обстоятелство не се оспорва. Въззивницата е встъпила в длъжността „експерт бек офис” на 15.11.2007 г.

         Със Заповед № 80/29.01.2008 г. на въззивницата било възложено да изпълнява и функциите на   експерта по кредитиране Д. Д., като в периода на заместването Б. не следвало да изпълнява функциите си на  „експерт бек фис”.

         Със Заповед № 481/13.05.2008 г. на основание чл. 71 ал. 1 от КТ бил прекратен трудовия договор между въззиваемата страна и въззивницата Б..

По делото е прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че от 05 – 19.03.1998 г. въззивницата е била в отпуск по болест.

По делото са извършени две съдебно-икономически експертизи. В експертното заключение, депозирано на 06.11.2008 г. вещото лице е установило, че  въззивницата е работела включително  на 14.05.2008 г. от 8.07ч. до 17.42 ч., за което  се е била подписала в присъствената книга на банката. Установено е също така, че за месеца предхождащ уволнението брутното трудово възнаграждение на въззивницата е било в размер на 728 лв. В експертното заключение представено в съда на 02.03.2009 г. е било  посочено, че основните трудови функции за длъжностите „счетоводител” и „експерт бек офис” в по-голямата си част съвпадат с изключение на контролните и проверяващите функции, които служителят изпълняващ длъжността” експерт бек офис” е можел да осъществява. Следва да се отбележи, че според цитираните от вещото лице длъжностни характеристики, служителят изпълняващ длъжността счетоводител следва да организира контролира и отговаря за операциите по поверените му счетоводни сметки, а служителят изпълняващ длъжността „експерт бек офис” на първо място е следвало да контролира всички транзакции, извършени от служителите обслужващи клиенти.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 27.02.2009 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 13.03.2009 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес да обжалва процесния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следните съображения.

Когато между работодател и служител е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, във всеки момент до изтичането на този срок работодателят може да прекрати трудовото правоотношение със служителя, без да е необходимо по какъвто и да е начин да установява причини, които законосъобразно да го мотивират да прекрати правоотношението. В настоящия случай между страните е било сключено допълнително споразумение, в което се съдържа клауза за изпитване в полза на работодателя. В 6-месечния срок уговорен между тях, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на въззивницата на основание чл. 71 ал. 1 от КТ. По делото е бил предявен инцидентен установителен иск  за признаване за недействителна клаузата за изпитване с твърдението, че се касаело за една и съща длъжност, която въззивницата Б. е изпълнявала преди сключване на допълнителното споразумение от 13.11.2007 г. /счетоводител/ и длъжността, която е изпълнявала след сключването му /експерт бек офис/. По делото е била изслушана съдебно-икономическа експертиза, която била назначена от съда съобразно всички действащи правила. Експертното заключение било представено в законния срок, вещото лице е било изслушано в съдебно заседание в присъствието на страните, след снемане на неговата самоличност и предупреждаване за наказателната отговорност, която носи и на него му е било заплатено определеното възнаграждение. Експертизата не е била оспорена от страните. Обстоятелството, че съдът не е държал изрично определение, с което да приобщи експертното заключение към доказателствения материал по делото, не води до толкова съществено опорочаване на процеса, че да се приеме, че съдът е постановил решението си в тази част при липса на доказателства.  Неоспореното експертно заключение категорично сочи, че между двете длъжности „счетоводител” и „експерт бек офис” изпълнявани в различно време от жалбоподателката, в по-голяма степен съществува съвпадение на трудовите задължения, но имат и съществена разлика, която се изразява в това, че служителят изпълняващ длъжността „експерт бек офис” е следвало да контролира не само своите сметки с клиентите, а да осъществява и контролни функции спрямо останалите служители в банката, водещи сметки на клиенти. Ето защо следва да се приеме, че са налице две различни длъжности, поради което е било налице основание при сключването на допълнително споразумение между страните да се включи и клауза за изпитване в полза на работодателя.

С оглед гореизложеното предявеният инцидентно-установителен иск се явява неоснователен и недоказан и решението в тази част следва да бъде потвърдено.

По отношение  на исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа от незаконното уволнение, следва да се отбележи, че двата иска са изцяло обусловени от основателността на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, т.е. от  признаването на уволнението за незаконосъобразно. Тъй като в настоящата въззивна жалба изрично е посочено, че не се жали решението в частта на произнасянето на съда по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, а към настоящия момент не е налице съдебен акт, с който уволнението да е признато за незаконосъобразно,  съдът намира, че исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа, поради незаконно уволнение, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Първоинстанционното  решение следва да бъде потвърдено в тази му част.

Предвид гореизложеното първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото деловодни разноски биха се дължали на въззиваемата страна, но тъй като няма направено такова искане за присъждането им, съдът не следва да се произнася с решението си по тях.

         Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 128/24.02.2009 г. по гр. д. № 2834/2008 г. на Сливенски районен съд в обжалваната част , с която е отхвърлен предявеният от К.А.Б. ЕГН ********** *** против „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД гр. София инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74 ал. 1 от КТ за прогласяване на недействителност на клауза за изпитване по споразумение № 1433/19.11.2007 г. към трудов договор от 12.09.1994 г., както и  в частта, с която са били отхвърлени като неоснователни и недоказани  исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето , през което К.Б. е останала без работа, поради незаконното уволнение с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.