РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 20.12.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание НА ВТОРИ НОЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М.Д.

          ЧЛЕНОВЕ:  Н. Я.

                             А. С.

 

При секретаря М.Т. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от А. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на Т.И.С. ***, чрез адвоката си пълномощник Л.А. против Решение№ 337/14.05.2009 год. по гр.дело № 1730/2008 год. на Сливенски районен съд, с което са ОТХВЪРЛЕНИ обективно съединени предявените искове с правно основание чл.26 от ЗЗД, против А.С.А. , И.Г.Д. И К.Г.Д., за обявяване за нищожен поради липса на съгласие на въззиваемата на сключения на 21.04.2003 год. в гр.Сливен Нотариален акт № 175/ том. ІІ рег.№ 3053 нот.дело № 292 на нотариус Д.Н. за покупко продажба на недвижим имот представляващ МАГАЗИН в с.Ж. в. общ.Сливен със застроена площ 108 куб.м. изграден на южната регулационна линия в УПИ-І кв.119 по плана на селото, при граници за магазина от двете страни улици, склад и училищен двор за сумата 858,80 лева, отхвърлено е искането за обезсилването му и е ОТХВЪЛНЕ ИСКАТ  с правно основание чл.108 от ЗС против И.Г.Д. и К.Г.Д. с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на недвижимия имот.

В жалбата си до съда въззивницата чрез процесуалния си представител твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопризводствените правила, неправилно при неправилно приложение на материалния закон, както при обуславящия така и по основния иск. Твърди, че решението е неправилно по обуславящия иск по чл.26 от ЗЗД и това се дължи на съществени процесуални нарушения. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че спорът по иска по чл.26 от ЗЗД следва да бъде разрешен с оглед разпоредбите на чл.22 ал.3 от СК, тъй като изрично в исковата молба възивницата твърди, че сделката е нищожна, тъй като ищеца се е разпоредил с имот в СИО не сам, а като неин пълномощник, без да притежава представителна власт.

Твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не дал указания за ангажиране на доказателства за искът с правно основание чл.22 ал.3 от СК.

Моли съда да постанови Решение,с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго, с което отхвърли предявения отрицателен установителен иск.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания, които не са уважени поради настъпила приклузия..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивницата се представлява. Чрез представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции .

В съдебно заседание въззиваемите страни, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и постановено решение по същество.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Въззивницата Т.И.А. и въззиваемия  А.С.А. са били в граждански брак, който е прекратен с развод с Решение № 481/2008 год. по гр.дело № 3886/2007 год. след развода, като решението е влязло в законна сила след 08.08.2008 год., е приела предбрачното си фамилно име С..***/2007 год. на Сливенски районен съд лист 52./

Въззиваемите И. Г. Д. и К.Г.Д. са в стъпили в граждански брак на 29.05.1988 год. , като са сключили брак , за което е съставен акт за граждански брак № 0356 от 29.05.1988 год. на Община гр.Сливен / Удостоверение за сключен гр.брак  лист 63./

Въззивницата Т.И.С. и въззиваемия А.С.А. като съпрузи и по време на брака им на 06.10.1993 год. чрез търг за продажба на имущество на ТКЗС „П.М.”-в ликвидация с.Жельо войвода са придобили процесния недвижим имот, представляващ МАГАЗИН в с.Жельо войвода, общ.Сливен със застроена площ от 108 куб.м., изграден на южната регулационна линия в УПИ І в кв.119 по плана на селото, при граници за магазина-от две страни улици, склад и училищен двор. Представени са протокол № 155/06.10.1993 год. на ТКЗС” П.М.”- в ликвидация и Договор от 06.10.1993 год. Безспорно е е че имотът е придобит от въззиваемия А.С.А. от ЛС на ТКЗС в ликвидация с талони на правоимащите. Договора на името на въззиваемия А.С.А. е вписан в Службата по вписвания при СлРС на 08.04.2003г. под № 103 том.ІІІ, вх.№ 1791 под. № 48231,37548 .

Талоните с които е закупен имота са от майката на въззивницата Т.И.С. и на родителите на въззиваемия А.С.А.. За тези обстоятелства са разпитани свидетелите /св.И. и св. И../. Тези показания се потвърждават и от представените писмени доказателства за наличието на дялове от общото кооперативно имущество на ТКЗС в ликвидация с.Ж. войвода на името на Т. Г. С. – майка на въззивницата Т.И.С. / лист 54 и лист 54/

На 21.04.2003г. въззиваемия А.С.А. лично и в качеството на пълномощник на съпругата си -въззивницата Т.И.С. продал с Нот.акт №175, том ІІ, рег.№3053, нот. дело №292/2003г. на нотариус Д. Н., вписан на същата дата в Служба по вписванията-СЛИВЕН,. като акт №185, т.V, н.д. №1171/2003г. на въззиваемите И.Г.Д. и К.Г.Д. процесния недвижим имот, представляващ магазин в с.Ж. В., общ.СЛИВЕН, със застроена площ от 108 куб.м., изграден на южната регулационна линия в УПИ І в кв.119 по плана на селото, при граници за магазина-от две страни улици, склад и училищен двор за сумата 858,80 лева.

Купувачът по сделката И.Г.Д. е съпруг на въззиваемата К.Г.Д. и по силата на чл.19 от СК /отм./ двата са собственици на придобитото като съпружеска имуществена общност.

При изповядване на сделката пред нотариуса е представено пълномощно, с нотариална заверка от кмета на с.Жельо войвода, на което не е положен подписът от въззивницата Т.И.С.. Последната не е давала съгласие за продажбата на имота към момента на сделката. Видно от приетата и не оспорена графическа експертиза се доказва, че подписът на пълномощно лист 4 от делото не е положен от въззивницата Т.И.С..  Подписът в декларация относно семейно и имотно състояние от 22.04.2002 от Нот.дело № 292/2003 год. на Нотариус Д. Н. е положен от  въззивницата Т.И.С..

Настоящия съдебен състав не кредитира показанията на св.Ч., св.Д. и св. Ж.. С показанията на св.Д. въззиваемите се домогват да опровергаят съдържанието на официални диспозитивни писмени доказателства, което е недопустимо поради забраната на чл.164 от ГПК. Опровергаване съдържанието на такива писмени доказателства се извършва единствено с писмени доказателства изхождащи от страната и удостоверяват неблагоприятни за нея обстоятелства - „обратно писмо разписка” известно като „contre letter” при установяване действителната воля на страните в спора за валидността на договора имащ значение за разкриване евентуална симулация на сделката.

Настоящия съдебен състав не кредитира показанията на св.Ч. относно фактът , че Т.И.С. е знаела за сключения договор за покупко продажба към лятото на 2003 год.Свидетеля е присъствал на разговор с въззиваемия И.Г.Д. и въззивницата при който станало ясно, че магазина предмет на делото не върви добре и въззиваемия имал идея да го направи барче. Конкретния повод за това е бил че въззивницата е работила в кафене което всяка сутрин са го посещавали. От този разговор свидетеля Ч. съди и прави извода, че въззивницата е знаел за сделката за продажба още през лятото на 2003 год. Свидетеля Ч. е близък приятел на въззиваемите И.Г.Д. и А. С. А. и това е обективно съществуваща предпоставка за заинтересоваността му и е пречка да не се кредитират неговите свидетелски показания. Показанията на свидетеля Ч. в своята цялост са общи и липсва конкретика относно фактите. Липсва категорична позиция на свидетеля относно факта, че въззивницата е знаела към него момент за сключената сделка.

Безспорно по делото, е че преди договора за покупко продажба на магазина, той се е държал от въззиваемите И.Г.Д. и К.Г.Д. и това продължава и до настоящия момент.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло, като неправилно, при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, като въззивната жалба се явява основателна, следва да се уважи. Първоинстанционното Решение се явява неправилно и незаконосъобразно и настоящия съд следва да го отмени, като вместо него постанови решение по същество на правния спор по силата на чл.271 от ГПК.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт са че, в процесния случай въззивницата не е упражнила правото си да предяви иск по чл.22, ал.3 от СК в рамките на шест месеца от момента когато и е станало известна сделката т.е.след лятото на 2003 г. и да я атакува, сделката е станала напълно валидна. Поради неоснователността на обуславящия иск по чл.26, ал.2 о т ЗЗД се явява неоснователна и претенцията по чл.108 от ЗС за признаване за установено въззивницата ищцата е собственик на процесния недвижим имот и за осъждането им да й предадат владението върху него.  За да постанови този правен резултат първоинстанционния съд кредитира свидетелските показания на св. П..

Настоящия съдебен състав не споделя правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които основани и намират опора в показванията на св.Ч..

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал правилна правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск.

Настоящия съдебен състав счита, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.22 ал.3 от СК и чл.108 от ЗС.

Двата иска са в съотношение помежду си на обуславящ и обусловен иск като искът с правно основание чл.22 ал.3 от СК има обуславящ характер спрямо искът по чл.108 от ЗС.

Правната квалификация на иска се извежда от обстоятелствената част на исковата молба, като твърдения за истинност. В исковата си молба въззивницата като ищец в първоинстанционното производство твърди, че по време на брака с А.С.А. двамата придобили с общи средства и принос недвижим имот, представляващ магазин в с.Ж. войвода, общ.Сливен, със застроена площ от 108 куб.м., изграден на южната регулационна линия в УПИ І в кв.119 по плана на селото, при граници за магазина-от две страни улици, склад и училищен двор. Дни преди подаването на исковата молба в съда узнала, че съпругът й, възползвайки се от продължителната им фактическа раздяла се е разпоредил с имота като го продал на въззиваемия И.Г.Д. срещу заплащане на продажна цена в размер на 858,80 лева е оформен с нот.акт №185, т.V, н.д. №1171/2003г. на Служба по вписванията-Сливен, а сделката е изповядана от нотариус Д. Н.. Към този момент И.Г.Д. е бил в граждански брак с К.Г.Д., която придобила право на собственост по силата на чл.19 от СК. При осъществяването на сделката пред нотариуса било представено пълномощно, според което тя е упълномощила съпруга си А.С.А. да се разпореди с имота. пълномощното било със заверка от кмета на с.Жельо войвода, като не е подписвала такова пълномощно, не се е явявала при кмета за заверка на същото и не е давала съгласие процесния имот да се продава.

С предявения иск е било поискано от съда да се обяви нищожността на договора за покупко-продажба, с който в полза на И.Г.Д. и К.Г.Д. е бил продаден имот съпружеска имуществена общност от единия съпруг без участието на другия с пълномощно, което не е било подписано от неучастващия в сделката съпруг.

Тези твърдения сочат на иск по чл. 22, ал. 3 СК.

В случая следва да се приложи нормата на чл.22 ал.3 от СК /отм./. Тъй като бракът между страните е прекратен преди влизането на новия СК считано от 01.10.2009 год. по силата на пар.4 от ПЗР на СК в сила от 01.10.2009 год.

На тази правна квалификация сочат на визираните от въззивницата правно - релевантни факти, чрез които е индивидуализирано спорното материално право.

Посочената от ищцата квалификация по смисъла на чл.26 от ЗЗД не е била задължителна за съда, който е длъжен сам да подведе фактите под правната норма. Предмета на делото, като спорно материално право, включва фактическия състав на иска по чл. 22, ал. 3 СК, с оглед на извършеното разпореждане с имот съпружеска имуществена общност от единия съпруг без съгласието на другия съпруг.

Такъв договор е непротивопоставим на неучаствалия в сделката съпруг за срок от шест месеца от неговото узнаване, в които период този съпруг би могъл да го оспори по исков ред. Ако не бъде оспорен в предвидения от закона срок, той валидно обвързва не само сключилите го страни, но и неучаствувалия съпруг.

По така предявения иск първоинстанционния съд е приел за установено, че не участвалият съпруг е узнал за извършеното прехвърляне през лятото на 2003 год. т.е няколко месеца след самата сделка от показанията на св. Ч.

Настоящия съдебен състав не споделя това становище..

Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав, следва да приеме, че въззивницата е узнала за процесната сделката, както твърди в исковата молба т.е. през месец декември 2007 год.

При така установеното е видно, че предявения иск с правно основание чл.22 ал.3 от СК /отм./ е допустим тъй като е заведен в предвидения в закона шест месечен преклузивен срок , а по своята същност е основателен и следва да се уважи за ½ идеална част от процесния недвижим имот, като недействителен спрямо въззиваемата.

Съдът след да обяви, че процесната сделка, с която съпругът на въззивницата е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот, обективиран в Нот.акт №175, том ІІ, рег.№3053, нот. дело №292/2003г. на нотариус Д. Н., спрямо нея е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, поради липса на съгласие на основание чл.22 ал.3 от СК / отм./ в вр. & 4  от ПЗР на СК / в сила от 01.10.2009 год.

Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.22 ал.3 от СК . Към момента на сключване на договора въззивницата Т.И.С. и въззивамия А.С.А. са били в граждански брак. Въззивамия А.С.А. е сключил договор за покупко продажба за недвижим имот съпружеска имуществена общност без съгласието на съпругата си въззивницата Т.И.С.. Последната не подписвала пълномощно с което да е овластила бившият си съпруг да сключи договор за покупко продажба. Въззиваемия А.С.А. не е разполагал с представителна власт да представлява съпругата си при сключване на договора за покупко продажба обективиран в Нот.акт №175, том ІІ, рег.№3053, нот. дело №292/2003г. на нотариус Д. Н.,

В изложения смисъл предявения иск з правно основание чл.22 ал.3 от СК /отм./ за ½ идеална част от процесния недвижим имот представляващ магазин в с.Жельо войвода, общ.Сливен, със застроена площ от 108 куб.м., изграден на южната регулационна линия в УПИ І в кв.119 по плана на селото, при граници за магазина-от две страни улици, склад и училищен двор, е недействителен спрямо въззивницата, тъй като тя не дала съгласие и искът е предявен в предвидения шест месечен срок.

В този смисъл въззивния съд следва да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови решени,е с което уважи предявения иск за обявяване не недействителен спрямо въззивницата Т.И.С., сключения от съпруга й договор за покупко продажба за една втора идеална част на следния недвижим имот, а, именно : магазин в с.Жельо войвода, общ.Сливен, със застроена площ от 108 куб.м., изграден на южната регулационна линия в УПИ І в кв.119 по плана на селото, при граници за магазина-от две страни улици, склад и училищен двор, обективиран в Нот.акт №175, том ІІ, рег.№3053, нот. дело №292/2003г. на нотариус Д. Н.,

По отношение на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Както се изтъкна и по-горе този иск е обусловен от уважаването на иска по чл.22 ал.3 от СК.

Видно от горе изложените мотиви, искът с правно основание чл.22 ал.3 от СК е основателен до ½ идеална част от имота. Съдът следва да уважи и искът по чл.108 от ЗС до тази част, като признае за установено, по отношение на въззивницата Т.И.С. и въззиваемите И.Г.Д. и К.Г.Д., че въззивницата Т.И.С. е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот, а именно : магазин в с.Жельо войвода, общ.Сливен, със застроена площ от 108 куб.м., изграден на южната регулационна линия в УПИ І в кв.119 по плана на селото, при граници за магазина-от две страни улици, склад и училищен двор.

Безспорно по делото, че въззиваемите И.Г.Д. и К.Г.Д. владеят имота без правно основание, то съдът следва да ги осъди да предадат владението му върху една втора идеална част на въззивницата.

По отношение на искането за обезсилване на Нот.акт №175, том ІІ, рег.№3053, нот. дело №292/2003г. на нотариус Д. Н., съдът намира , че съгласно изричната норма на чл.537 ал.2 от ГПК следва да отмени нотариалния акт в частта с която е прехвърлено правото на собственост над 1/2 идеална част.

Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.

Предвид съдът намира, че при уважаването на предявения иск  с правно основание чл.108 от ЗС нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това.

С оглед изложеното и при констатираното несъвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че е налице отменително основания и атакуваното решение следва да бъде отменено, а въззивната жалба следва да бъде уважение

Въззивницата е претендира разноски, и доказала направени такива пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция разноски в размер на 1110 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззиваемите следва да понесат своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 337 от 14.05.2009 год. по гражданско дело № 1730/2008 година на Сливенски районен съд, в частта до 1/2 /едно втора/ идеална част, с който отхвърлен предявения от Т.И.С. против А.С.А., И.Г.Д. и К.Г.Д. иск с правно основание чл.22 ал.3 от СК/ отм./ за обявяване за недействителен поради липса на съгласие на Т.И.С. на сключения на 21.04.2003г. в гр.Сливен с нот.акт №175, том ІІ, рег.№3053, нот. дело №292/2003г. на нотариус Д. Н., вписан на същата дата в Служба по вписванията-Сливен като акт №185, т.V, н.д. №1171/2003г. договор за покупко–продажба на недвижим имот, представляващ магазин в с.Жельо войвода, общ.Сливен, със застроена площ от 108 куб.м., изграден на южната регулационна линия в УПИ І в кв.119 по плана на селото, при граници за магазина-от две страни улици, склад и училищен двор за сумата 858,80 лева, с което е отхвърлен иска до 1/2 /едно втора/ идеална част на Т.И.С. за отмяна на нот.акт от 21.04.2003г. №175, том ІІ, рег.№3053, нот. дело №292/2003г. на нотариус Д. Н., вписан на същата дата в Служба по вписванията-Сливен. като акт №185, т.V, н.д. №1171/2003г., с което е отхвърлен искът в частта до 1/2 /едно втора/ идеална част , предявения от Т.И.С. против И.Г.Д. и К.Г.Д. до 1/2  идеална част, иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на недвижим имот, представляващ магазин в с.Жельо войвода, общ.Сливен, със застроена площ от 108 куб.м., изграден на южната регулационна линия в УПИ І в кв.119 по плана на селото, при граници за магазина-от две страни улици, склад и училищен двор вместо него ПОСТАНОВИ :

ОБЯВЯВА, на основание чл. 22, ал. 3 СК, за недействителен по отношение на Т.И.С. с ЕГН:********** *** с адрес за призоваване гр.Сливен ж.к.”Д. Г.” бл.** вх.* ап.* чрез адвокат Е. Х., сключения между А.С.А. с ЕГН:********** *** от една страна и И.Г.Д. с ЕГН:********** *** и К.Г.Д. с ЕГН:********** от друга страна Договор за покупко- продажба от 21.04.2003 год. обективиран в Нот.акт №175, том ІІ, рег.№3053, нот. дело №292/2003г. на нотариус Д. Н., до 1/2  идеална част от следния недвижим имот, а именно: магазин в с.Жельо войвода, общ.Сливен, със застроена площ от 108 куб.м., изграден на южната регулационна линия в УПИ І в кв.119 по плана на селото, при граници за магазина-от две страни улици, склад и училищен двор

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Т.И.С.  и И.Г.Д. И К.Г.Д. , че Т.И.С. е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот, а именно магазин в с.Жельо войвода, общ.Сливен, със застроена площ от 108 куб.м., изграден на южната регулационна линия в УПИ І в кв.119 по плана на селото, при граници за магазина-от две страни улици, склад и училищен двор и ОСЪЖДА И.Г.Д. И К.Г.Д., ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на 1/2 идеална част от следния недвижим имот магазин в с.Жельо войвода, общ.Сливен, със застроена площ от 108 куб.м., изграден на южната регулационна линия в УПИ І в кв.119 по плана на селото, при граници за магазина-от две страни улици, склад и училищен двор.

ОТМЕНЯ на нот.акт от 21.04.2003г. №175, том ІІ, рег.№3053, нот. дело №292/2003г. на нотариус Д. Н., вписан на същата дата в Служба по вписванията-Сливен. като акт №185, т.V, н.д. №1171/2003г.,до 1/2 / една втора идеална част/.

ОСЪЖДА А.С.А., И.Г.Д. И К.Г.Д. ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.И.С. направените разноски на двете инстанции в размер на 1 110 лева /хиляда, сто и десет лева лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едно месечен срок от редовното му връчване на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: