Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N281

 

гр. С., 29.10.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ                               Мл.с. МИРА МИРЧЕВА

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N421  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

        Производството е въззивно и е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./

        Образувано е по въззивна жалба срещу решение №296 от 21.05.2009 г. по гр.д. №2938 от 2005 г. на СлРС, с което е поставен на основание на чл. 292 от ГПК /отм/ в общ дял на въззивниците недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда  и гараж в кв. „Д.К.” гр. С.. Със същото решение на основание на чл. 292 от ГПК /отм/ в дял на въззиваемата – ответницата по първоинстанционното производство е постановен недвижим имот, представляващ жилищна сграда на един етаж, находяща се в гр. С., кв. „А.” . С решението въззиваемата е осъдена да заплати на въззивниците за уравнение на дяловете им по 2700 лв. на всеки от тях. Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения от въззивниците срещу въззиваемата иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, както и иска с правно основание чл. 12 ал. 2 от ЗН и иска с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС. С атакувания съдебен акт е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от въззиваемата против  въззивниците иск с правно основание чл. 12 ал. 2 от ЗН, както и предявения от нея иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС. 

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Въз основа на събраните по делото доказателства е следвало да бъде постановено решение, с което да бъде уважена претенцията на ищците по чл. 12 ал. 2 от ЗН, тъй като наследството се увеличило с целия имот. Освен това следвало да бъде уважена и претенцията по чл. 31 ал. 2 от ЗС, като доказана до размера посочен като дължащ се наем.

        В с.з. чрез представител по пълномощие жалбата се поддържа на посочените в нея основания.

        В писмено становище въззиваемата, чрез представител по пълномощие, изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

        Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        Производството е делбено и е във фаза по извършване. С влязло в сила решение №757 от  06.11.2005 г. по гр.д. №2938 от 2005 г. на СлРС е допусната съдебна делба между родители и преживяла съпруга на наследодателя по отношение на два недвижими имота. Поземлен имот с идентификатор 67338.565.290 в гр. С. кв. А. с площ от 455 кв.м. ведно с построена жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 70 кв.м. и втори етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 103 кв.м. състоящ се от три стаи , кухненски бокс, сервизни помещения, обособени като самостоятелен жилищен обект, пристройка към първи етаж със застроена площ от 19 кв.м. и гараж със застроена площ от 18 кв.м. заедно с отстъпено право на надстрояване и пристрояване върху държавен поземлен имот в кв. „Д.К.” гр. С.. Квотите от правото на собственост при които следва да се извърши делбата са по ¼ ид.ч. за ищците – въззивници и ½ ид.ч. за ответницата – въззиваема. В първото съдебно заседание след допускане на делбата ищците са предявили срещу ответницата иск по чл.. 12 ал. 2 от ЗН за възлагане на жилищния имот, находящ се в кв. „Д.К.”, тъй като приживе на наследодателя спомогнали да се увеличи стойността на наследството с 42 840 лв., не били възнаградени по друг начин и вложените от тях средства и труд покривали изцяло стойността на имота. Освен това те предявили иск и по чл. 31 ал. 2 от ЗС за лишаването им от ползване на другия делбен имот. В първото съдебно заседание след допускане на делбата ответницата е предявила иск по чл. 12 ал. 2 от ЗН с цена 41 855 лв. , представляваща паричен еквивалент на увеличение на наследството като последица от вложени парични средства и труд за изграждането на единия от делбените имоти находящ се в гр. С. кв. „А.” . Предявила е иск и по чл 31 ал. 2от ЗС за лишаването й от правото на ползване на другия имот. Безспорно е установено, че се касае за два неподеляеми жилищни имота. За това обстоятелство страните не спорят и е установено, че стойността на имота намиращ се в кв. „А.” е 33 600 лв. , а вторият имот намиращ се в кв „Д.К.  28 200 лв. Установено е също, че имотът, находящ  се в кв. „А.” е построен приживе на наследодателя с взаимните усилия на двамата съпрузи, на приятелски начала и с участието на майстори.  Установено е също, че въззивниците приживе на наследодателя са спомогнали за построяването на другия делбен имот, като са вложили свои лични средства за заплащане на надниците и храна на майсторите, както и за закупуване на строителни материали.

        От заключенията на назначените по делото експертизи се установява, че вложените средства за ремонта на имота в кв. „Д.К.” възлизат на 7 420 лв. и те са увеличили стойността на имота с 21 563 лв. , а към датата на откриване на наследството с 13 305 лв.  От друга страна извършените разходи в другия имот в кв „ А.”  са увеличили стойността на имота със сумата от 22 005 лв. към настоящия момент и със сумата 14 612 лв. към датата на откриване на наследството. При това положение районният съд е приел, че прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез предвидения в чл. 292 от ГПК /отм/ способ – разпределение на имотите, което се извършва от съда. Затова е поставил единия от имотите в дял на ищците които са заявили съгласие и който е построен с техен принос. Другият делебен имот, който е бил и семейно жилище на наследодателя и приживялата съпруга, е поставен в неин дял и тя е следвало да заплати на ищците за уравнение на дяловете по 2700 лв. на всеки от тях . Съдът е приел, че претенциите на двете страни по сметките са неоснователни, тъй като вложените средства не обосновават извода, че приносът на всеки е равен на стойността на имотите. Отхвърлил е и претенцията на страните по чл. 31 ал. 2 от ЗС, тъй като не се установило, че е налице недопускането на съсобствениците до имотите. Няма доказателства, че някой от тях е искал да ползва съответния имот и да е бил възпрепятстван от другата страна.

        Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните по делото относими и допустими доказателства взети в тяхната съвкупност. Няма съмнение в безпристраността и компетентността на вещите лица изготвили съдебните експертизи.

        Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 198 от ГПК/отм/ , същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

Настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решенито е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Правилно съдът е преценил, че прекратяването на съсобствеността следва да стане по предвидения в чл.292 от ГПК/отм/ способ – чрез разпределение на имотите, което се извършва от съда. Въззивниците претендират, че са построили изцяло един от имотите, а въззиваемата ползва другия имот. Поради това съставянето на дялове и теглене на жребий би било неудобно. Освен това двата имота са с приблизително еднаква пазарна стойност.

Основните оплаквания са свързани с претенцията на ищците – въззивници, че единият от имотите е изграден с техни лични средства и труд и не са били възмездени по друг начин – чл.12 ал.2 от ЗН. Изводите на районния съд са законосъобразни. Искането по чл. 12, ал. 2 от ЗН е конкретно, особено приложение на принципа на неоснователното обогатяване. Той е във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за което е спомогнал наследникът. То е имуществено право на общо основание. затова, когато наследникът има материален принос в уголемяването и при предпоставка, че не е възнаграден по друг начин (чрез завещание, дарение, ползването на имота през определен период от време), той може да иска в делбата това увеличение да се пресметне в негова полза. Основна характеристика на това право е, че увеличението е в онзи размер, който има при делбата, а не при изразходването на средства, труд към момента, когато се е уголемило наследството. Освен това съдът е обвързан с искането на наследника, как да бъде обезщетен - дали с имот или с пари. Ищецът може да иска да му се присъди целият имот или част от него, с който е спомогнал да се увеличи наследството. Съдът не може да присъди парични суми, ако наследникът е поискал да му се присъди имот. В конкретния случай не се установява размерът на вложените от въззивниците парични средства. Но с оглед и заключенията на експертите, възможните вложени средства са на доста по-ниска стойност от претендираната и приносът не е равен на стойността на имота, поради което правилно е отхвърлена тази претенция.

Обосновани и законосъобразни са изводите на съда и по отношение на отхвърлянето на останалите претенции. Не е доказан факта, че въззивниците не са били допускани до имота, в който живее въззиваемата. Няма доказателства, че те са искали да ползват този имот, но са били възпрепятствани. За да се уважи исковата претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта; лично ползване на общата вещ от насрещната страна и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен другият съсобственик.Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС представлява извъндоговорен източник на гражданска отговорност, който стои на плоскостта на неоснователното обогатяване. Всеки трябва да получи онова, което се следва за притежаваното субективно право, като в случая е необходимо обеднилият се съсобственик да е отправил писмена покана за заплащане на обезщетението. Следва обаче да бъде доказано обедняването на ищците за сметка на ответницата, което не е успешно проведено. Поради това, като е отхвърлил претенцията, съдът е постановил правилен съдебен акт.

Правилно е отхвърлена претенцията и по чл.59 от ЗЗД. Съдът е преценил, че в хипотезата е налице съзнателно изпълнение на на нравствен дълг, свързан с поставянето на надгробен паметник.Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала заплащане на разноски пред тази инстанция, поради което не следва да се присъждат. 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 296 от 21.05.2009г. по гр. дело № 2938/2005г. на С.ския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: