Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 4

 

гр. Сливен, 20.01.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на деветнадесети януари през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 427 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК /отм./

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 1015/21.11.08г. по гр.д. № 2781/2008г. на СлРС, с което са отменени като незаконосъобразни изцяло всички решения взети на проведеното на 29.03.2007г. годишно отчетгно общо събрание на ГПК “Наркооп”, гр. Ямбол и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – отетник в пъвоинстанционното поизводство, твърди в жалбата си, че решението е неправилно,  незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че съдът неправилно е пиложил азпоедбата на чл. 16 от ЗК, като същевеменно твъди, че УС е изпълнил всички изисквания на закона и устава по повод надлежното свикване на общото годишно отчетно събание. Развива съобажения, че поцедуата за азгласяване, свикване и повеждане на ОС е спазена и всички взети на него ешения са законосъобазни. Твъди, че като е стигнал до обратния извод, РС е постанови неправино решение, което не е обосновано чрез събаните доказателства и моли въззивния съд да го отмени и вместо него постанови ново решение, с което отхвърли субективно и обективно съединените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за двете инстанции.

Не е направил доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза на производството.

Насрещната страна е подала писмено възражение против въззивната жалба в срока по чл. 210 от ГПК /отм./, с което я оспорва като неоснователна. Подробно излага доводи за материалната законосъобразност и правилност на решението, заявява, че не са допуснати никакви нарушения, които да доведат до неговата отмяна, поради което моли въззивния съд да го остави в сила. Претендира разноски за тази инстанция. Няма процесуални или доказателствени искания.

В с.з., редовно  призована, въззивната кооперация се представлява от председатеря и от процесуален представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК/отм./, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. В защитата по същество заявява, че не поддържа жалбата в частта, относно решенията за изключване на член-кооператори, поради непосочване на имената и основанието за това, поради което моли СлОС да отмени обжалваното решение по отношение на всички останали точки от дневния ред с изключение на т.8, касаеща изключването. Претендира разноските съразмерно на уважената част на жалбата, съответно – отхвърлената част на иска.

В с.з. въззиваеми пор. № № 2, 3, 4,  редовно призовани, не се явяват, за всичките се явява процесуален  представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК/отм./, който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като законосъобразно. Представя писмени бележки, в които по-подробно е развил аргументацията си от писменото възражение.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установена фактическата обстановка, така, както е изложена от районния съд в обжалваното решение.

Счита, че същата е безспорно установена в резултат на съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира. Тези констатации не се променят по никакъв начин в настоящото производство и въззивният съд може да обоснове правните си изводи върху тях, както следва:

Правосубектността на първия и третия въззиваем /ищци пред РС/, е несъмнена, с оглед приключване с влязло в сила съдебно решение на производството във връзка с отмяната на решения на общо събрание на въззивната кооперация, предхождащо процесното, с което те са били изключени като член-кооператори.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, чрез постановилия атакувания акт РС, от надлежен субект, имащ право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Изложените във въззивната жалба и в с.з. оплаквания са като цяло неоснователни.

Настоящият състав не намира да са допуснати такива материалноправни нарушения от страна на първоинстанционния съд, които да наложат отмяна на решението му.

Задължителна предпоставка, за да бъдат законосъобразни решенията на общото събрание на кооперацията, е провеждането му да е редовно и законно – тоест цялата процедура, включваща взимане на решение за събранието, съобщаването му на член-кооператорите, самото провеждане и обективирането на решенията, да бъде в съответствие с правилата на ЗК и тези на Устава на съответната кооперация.

В настоящия случай в устава на въззивната кооперация точно, ясно и недвусмислено са уредени тези въпроси и регламентацията им не влиза в противоречие с общите правила, заложени в ЗК.

Настоящият състав не споделя становището на РС относно противоречието между чл. 20 от Устава с разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от ЗК по повод поканата на член-кооператорите за провеждане на общо събрание. СлОС счита, че разликата е семантична, а не принципна – при тълкуването и на двете норми може да се извлече вложената в тях идея, независимо от използваната словоформа. И двата израза относно поканата - “разгласена” и “отправена” най-малко 14 дни преди провеждането на събранието, в действителност касаят най-късния момент на действието, което следва да извърши УС, а не най-късния момент на узнаването му от страна на член-кооператорите. Управителният съвет е органът, който има грижата да направи задължителното и възможното да доведе до знанието на членовете на кооперацията необходимата информация за събранието. Именно поради често големия брой кооператори и различното им местоживеене, законът е предвидил един разумен, най-кратък краен срок, за обявяване по някакъв начин на предстоящото събрание, като между последния ден на този срок и датата на провеждане на събранието, да е налице техническата възможност информацията да стигне до знанието на поканените лица. Нито законът, нито уставът, свързват този 14 дневен срок с момента на получаване на поканата, а само с последната възможност тя да бъде направена така, че вероятността да бъде получена, да е реална. Затова и няма изискване за краен момент, предхождащ датата на събранието, до който най-късно членовете да бъдат уведомени за него – достатъчно е това да е могло да стане преди обявената дата. УС има разписано задължение от закона и устава да обективира действия, които ефективно да могат да доведат до узнаването на поканата, но не му е вменено задължение да осигури или гарантира получаването й, респективно - узнаването.

В светлината на изложеното въззивният състав счита, че инвокираните от ищците в исковата молба оплаквания за ненадлежното им уведомяване за провеждането на ОС на 29.03.07г., са неоснователни – използвания от УС способ, е от тези, предвидени в устава на въззивната кооперация, за които няма задължителен ред на предпочитане,  и е осъществен надлежно – решението на УС за провеждане на събранието е от 16.02.2007г., поканата за него е от 20.02.07г., а писмените покани до тримата ищци са били изпратени между  22.02. и 07.03.07г.

Сериозното нарушение, обаче, което е с неотстраним характер и опорочава законността на събранието, както и всички взети на него решения, се състои в неспазване на императивната норма ва чл. 16 ал. 1 изр. 2 и 3 от ЗК, съответно – чл. 21 от устава на въззивника.

Законодателят е въвел категорично изискване за съдържанието на поканата за провеждането на събранието – в нея задължително се вписват  въпросите, които ще бъдат разглеждани, денят, часът и мястото на провеждане. Също категорична е забраната събранието да взема решения по въпроси, невписани в поканата, освен ако присъстват всички член кооператири и са съгласни с това,  /или за свикване на друго ОС/. В устава на въззивната кооперация е възпроизведена тази категоричност, като следва да се отбележи, че субсидиарното хипотеза, в случая, несъмнено липсва.

Непререкаемо е, че двете норми изискват в поканата да бъдат конкретно посочени въпросите, които ще се разглеждат, като тази конкретност се определя във всеки един случай самостоятелно, тъй като е обусловена от редица фатори, които не могат да бъдат предварително обхванати от законовата разпоредба. Волята на законодателя е несъмнена и еднозначна – необходимо е въпросите да са така конкретно формулирани, че да съдържат ясна и точна информация за това, което ще се разглежда и решава на съответното общо събрание. Само при това положение придобива смисъл и изискването за предварителното разгласяване на поканата – за да може всеки кооператор, желаещ да присъства, да вземе пълноценно участие и да реализира ефективно всички свои регламентирани права като член.

Установи се безспорно, че в дневния ред на събранието, който е приет с решението на УС за провеждане на общото събрание на 29.03.07г., са включени 9 точки, които са възпроизведени в писмените покани. Част от тях, обаче, са изцяло общи, неконкретни и непълни –  т.т. 4, 5, 6, 8 и 9 не съдържат  точна информация  относно дейността, формите и средствата за осъществяването й, сумите за КС, периода и нуждите за които се определят, договорите, вида, броя и стойността им, лицата и основанията за освобождаването им, брой на пълномощниците, дата на провеждане на ОС на КС, и т.н. Също общо са формулирани и въпросите по останалите 4 точки, като в тях дефинитивно е заложено целеното решение, а не възможното обсъждане, което би могло да доведе до такова или обратното решение.

Освен това, дори да се приеме обратното за тези четири точки, е налице още едно, съществено нарушение на закона, което опорочава в цялост взетите решения. Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗК, когато в дневния ред е включена точка за изключване на член-кооператори, Общото събрание е длъжно да я разгледа като първа точка – по обясними причини, свързани с обсъждането, гласуването и приемането на решения по останалите точки. В настоящия случай това не е сторено, неконкретизираното и неиндивидуализирано предложение за изключване на член-кооператори, е вписано като предпоследна, 8-ма точка в решението на УС, в поканата и в протокола за проведеното ОС, и е разгледано в същия ред.

Всичко изложено до тук, води до извода, че след като поканата за провеждането на общото събрание не е отговаряла по съдържание на изискванията на правните норми, то свикването и провеждането му въобще са били ненадлежни, което от своя страна прави взетите решения незаконосъобразни и налага тяхната отмяна.

Така, щом правните изводи на двете инстанции като краен резултат съвпадат,   въззивната жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемата страна за въззивното производство в размер на общо 900 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционно решение № 1015/21.11.08г. по гр.д. № 2781/2008г. на СлРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ГПК “НАРКООП” – ЯМБОЛ, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Я., ул. “И. в.” №*, да заплати на И.Г.И., Г.Д.Ж. и В.Б.В., тримата – чрез пълномощника им адв. В.К.,***, направените разноски за тази инстанция в размер общо на 900 лв. – по 300 лв. на всеки от тях.

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му..

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

ЧЛЕНОВЕ: