Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.С. 29.12.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         С.ският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на първи декември,  през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА

  МАРИЯ Х.

 

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 428 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на Общинска служба „Земеделие”, гр. С. против решение № 255/27.05.2009г. на СлРС по гр.д. № 706/2008 г., с което е било признато за установено по отношение на въззивника и е било определено право на възстановяване в реални граници на Т.Х.Г., ЕГН ********** *** като наследник на Х.Т.Г. върху земеделски имот – лозе от 1 дка в м. „Попов път” в землището на гр. С. при граници: изток – път, запад – ДПФ, север – ДПФ, юг – Х.Й.. С обжалваното решение е било отменено решение № 1470/02.01.2008г. на Общинска служба „Земеделие и гори” С., с което било отказано да бъде възстановено правото на собственост от съществуващи възстановими стари реални граници на имот представляващ лозе от 1 дка в м. „Попов път”. В касационната жалба се твърди, че решението на С.ския районен съд е неправилно, незаконосъобразно и недопустимо, тъй като с решението се вменявало на ОСЗ задължение да възстанови собствеността върху имот, намиращ се в зоната на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а съгласно разпоредбите на § 4к и 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването на земите на бившите собственици попадащи в тази зона се извършва след изработването и одобряването на помощен план и план на новообразуваните имоти, което се извършва със заповед на кмета на общината и Общинска служба „Земеделие” не участва в производството. Освен това е посочено, че в решение № 895/12.11.2007 г. по гр.д. № 1951/2007г. не се говори за реални граници на процесния период и неправилно Районният съд, постановявайки обжалвания съдебен акт е възстановил собствеността в реални граници. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е възстановил правото на собственост в реални граници, без да се съобрази с определението дадено в стари реални граници в чл.18а от ППЗСПЗЗ, а именно „съществуващи на терена стари реални граници на имоти са тези, които представляват топографски елементи като пътища, слогове, огради, трайни насаждения, брегови линии, водни течения, водни площи, оврази, дерета и други подобни.” Сочи се, че за процесния имот съществува само една такава граница, а именно източната, която е път, а при съществуването само на една граница не е възможно да бъде определено местоположението на имота. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.

         В съдебно заседание касаторът се представлява от началника си инж. Банчев, който поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена.

         Ответната страна в съдебно заседание се представлява от адв. М., която оспорва жалбата и моли решението на С.ския районен съд да бъде потвърдено.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнително писмени доказателства.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         Т.Х.Г. е наследник в качеството си на син на Х.Т.Г., починал на 05.08.1961 г. – бивш жител ***.

         С решение № 895/12.11.2007 г. на С.ски районен съд по гр.д. № 1951/2007 г. било признато за установено по отношение Общинска служба „Земеделие и гори”, че наследниците на Х.Т.Г. имат право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя – лозе от 1 дка, находящо се в м. „Попов път” в землището на гр. С..

         Видно от представения по делото нотариален акт № 98/08.03.1966г. Б.В.Г.и Т.Х.Г. били признати за собственици по замяна на недвижими имоти, а именно – лозе в землището на гр. С. в м. „Камена алча” от 1 дка и лозе в землището на гр. С. в м. „Попов път” от 1дка при граници: от изток – път, от север – ДПФ, от юг – Х.Й. и запад – ДПФ, дадени му с протокол № 12/20.03.1965г. от Комисия към ТПС.

         С решение № 1470/02.01.2008г. Общинска служба „Земеделие и гори” С. признала правото на собственост на наследниците на Х.Т.Г. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните недвижими имоти: лозе от 1 дка в землището на гр. С., в м. „Попов път”. Със същото решение било отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на лозе от 1 дка находящо се в м. „Попов път” в землището на гр. С.. Мотив за отказа да се възстанови правото на собственост е било това, че имотът попада в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

         По делото е извършена съдебнотехническа експертиза, от която се установи, че с протокол от 12.03.1998г. на основание чл.18к от ППЗСПЗЗ, Общинска поземлена комисия е определила териториите, от които се възстановява собствеността на земите в съществуващи на терена стари реални граници, възстановими на терена стари реални граници; нови реални граници с план за земеразделяне и земи по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Вещото лице е установило, че процесния имот се намира югозападно от гр. С. и за него има изработен кадастрален план от 1995 г., но данните посочени по делото не са достатъчни за идентификацията на имота по кадастралния план. Посочило е, че в разписната книга  по този план няма имот записан на името на жалбоподателя или на неговия наследодател Х.Т.Г.. В заключението е посочено, че Общинската поземлена комисия не се е произнасяла по въпроса дали отделен имот попада в територията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а те са били определени с протокола от 12.03.98г. на основание чл.18г от ППЗСПЗЗ и тези територии са одобрени с влизането в сила на плана за земеразделяне в землището на гр. С., обнародвано в ДВ бр.46/18.05.98г. На четвърти въпрос вещото лице е отговорило, че в териториите по § 4 попадат земи, разположени югозападно от регулационните граници на гр. С. и те са одобрени с плана за земеразделяне за 1978 г. Освен това вещото лице е заключило, че в Община С. не са съществували данни дали процесния имот е преминал в друга собственост или е предоставен за ползване на трети лица.

         Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 08.06.2009 г. и в рамките на законно установения срок на 19.06.2009г. е била депозирана процесната касационна жалба.

         Процесната жалба се явява процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

         Предявеният иск е бил за това съдът да отмени отказа на Общинска служба „Земеделие и гори”, да възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници на процесния имот. Това е посочено в жалбата до Районен съд С. против решението на Общинска служба „Земеделие и гори” в допълнителната молба депозирана на 21.04.2008 г. В този смисъл признавайки по отношение на ОбСЗ С. право на възстановяване в реални граници на недвижим имот  С.ският районен съд се е произнесъл свръхпетитум. В тази част решението е недопустимо.

         От друга страна, данните по делото сочат, че процесният имот попада в земите в §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите предоставен за ползване на гражданите въз основа на актовете по §4 се изработва помощен план от план на новообразуваните имоти. Съгласно §4к ал.7 от ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиване правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на Общината, която се съобщава по реда на ГПК. Съгласно §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ оценките на земите, сградите и подобренията на земите по §4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на Общината в 3-месечен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти при условия по ред определени с правилника на прилагане на закона. Общинска служба „Земеделие” С. не може да възстановява имоти във възстановими стари реални граници докато не са изготвени помощен план и план на новообразуваните имоти, каквито според данните по делото все още не са изработени за земите, попадащи в §4 в землището на гр. С.. Ето, защо, законосъобразен бил отказът на касатора да възстанови собствеността на процесния недвижим имот в стари реални граници.

         Обжалваното решение с оглед гореизложеното се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

         Пред настоящата инстанция не са били претендирани деловодни разноски от касатора и такива не следва да бъдат присъдени.  

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 255/ 27.05.2009г. по гр.д.№ 706/ 2008г. на С.ския районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.Х.Г., ЕГН ********** *** против решение № 1479/02.01.2008г. по преписка вх. № Я 0848/02.01.2008г. на Общинска служба „Земеделие и гори”.

 

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.