РЕШЕНИЕ
                                                         
                                         гр.
Сливен, 05.11.2009 г.


                                         В ИМЕТО НА НАРОДА



           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на
тринадесети Октомври 2009 г. в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА
                                                            
         ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА
                                                                                   
        М. ХРИСТОВА

          при участието на секретаря М.Л., като разгледа докладваното от мл. съдия М. Христова в.гр.д.432 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК, обн. с изв. бр. 12 от 08.02.1952 г. отм. с ГПК в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по жалба от Застрахователно акционерно дружество „А.” чрез И.А.- юрисконсулт против решение на РС – Сливен по гр.д. № 969/2008 г., с което е осъдено да заплати на Ц.Й.И., по предявения от него против дружеството, в качеството му на застраховател по застраховка гражданска отговорност за мотоциклет „Сузуки”, обратен иск сумата 4 000 лв. присъдена в полза на С.Г.Х., като обезщетение за претърпените от нея вреди причинени от И. ***, както и направените по делото разноски. В жалбата се сочат основания за неправилност и противоречие със закона. Считат, че е нарушено правото им на защита, тъй като с исковата молба за обратния иск не получили препис от доказателствата към него, които до постановяване на решението не им били изпратени, както и документ за настъпване на събитието и медицинска документация. По същество излагат съображения, че определеният размер от 4 000 лв. е завишен. Считат, че не са съобразени с решението установени факти в производството, като това, че счупването е с незначителна дислокация и сравнително леко, при утежнен фон на костната система, поради наличие на предходно заболяване на ищцата, както и сравнително бързото й възстановяване. Не отричат факта, че подобно нараняване би било причинено дори ако ищцата е била напълно здрава. Считат, че съдът не е отчел наличието на съпричиняване от страна на ищцата. Молят да се отхвърли иска или алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение.

По делото е постъпила насрещна въззивна жалба от пострадалата при ПТП С.Г.Х. чрез адв. П. *** против отхвърлителната част на решението на СлРС и против въззивната жалба. Сочи основания за необоснованост и неправилност на решението, тъй като изводите за претърпените от ищцата болки и страдания съдът обосновал само с показанията на свидетеля на ищцата, относно продължителността на гипсовата имобилизация, която според експертното заключение на д-р Х. била в продължение на пет месеца. През този период ищцата търпяла болки и страдания, както и била в дискомфортно състояние причинено от счупванията в следствие на ПТП. Сочи, че данни за отшумяването на тези последици са констатирани едва при прегледа й от д-р Х. повече от десет месеца след увреждането. Счита, че съдът не е изложил конкретни съображения за приложението на критерия за справедливост, с оглед влошеното общо здравословно състояние и допълнителни оплаквания. Моли да се постанови решение, с което да се уважи предявения иск в пълен размер, както и да се измени в частта за разноските.

В съдебно заседание въззивното дружество ЗАД „А.”, не изпраща представител. Депозирана е писмена  молба на 19.08.09 г., в която се сочи, че нямат искания за събиране на нови доказателства и молят делото да бъде разгледано по същество.

В съдебно заседание въззивницата С.Г.Х., не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемият Ц.Й.И., се явява лично и с адв. Д., който оспорва така предявените жалби. По първата на ЗАД „А.” относно твърденията, че не са им представени всички доказателства с обратен иск, заявява, че не е вярно. Сочи, че преди това лично изпратил цялата документация – медицинска и автотехническа експертизи с цел постигане на едно съдебно споразумение, за което представил по делото доказателства. Оспорва и иска, който е предявен от пострадалата чрез нейния пълномощник. Счита, че посочените в него основания за завишаване на така присъденото обезщетение не отговарят на трайната практика на съдилищата и не са подкрепени с нови доказателства, относно исканията за завишаване на размера. Заявява, че няма да сочи други доказателства и всички доказателства са представени пред първата инстанция. По същество моли да се оставят без уважение така подадените въззивни жалби. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, съобразено с увреждането на пострадалата и обвързващо третото лице помагач. Моли така постановеното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния 14-дневен срок за обжалване на първоинстанционното решение, от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес интерес от обжалването.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

 На основание чл. 208 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред първоинстанционния съд и писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

 Видно от представеното като доказателство по делото  НОХД № 2055/2007 г. по описа на Сливенски районен съд, с Решение № 106/ 07.02.2008г. обвиняемия Ц.Й.И. *** - ответник по първоначалния иск, въззиваем в настоящото производство, е освободен на осн. чл.78А от НК от наказателна отговорност за това, че на 01.10.2007 г., около 18.00 ч., в гр. С., по бул."Х. Б.", при управление на мотоциклет „Сузуки", с рег.№ СН 06 44 В, като нарушил правилата за движение - чл. 20 и чл. 166 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.Г.Х. ***, въззивница в настоящото производство, изразяваща се в счупване на двата пищяла на лявата подбедрица - в долната й трета, както и контузия в областта на лявата глезенна става, което довело до трайно затрудняване движението на левия й долен крайник.

На 16.10.2007г. Х. е постъпила в гастроентерологичното отделение в МБАЛ"Д-р Иван Селимински" гр. Сливен с оплаквания от обща отпадналост, лесна уморяемост, тежест и гадене без повръщане, световъртеж, главозамайване, сърцебиене и тежест в сърдечната област. В изготвената епикриза е отразено също, че лицето е било с гипсова шия на лявата подбедрица. Х. е изписана от лечебното заведение на 24.10.2007 г.

Съгласно заключението на химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на Ц.Й.И. е била 0,00 %.

          От заключението на приложената автотехническа експертиза се установява, че техническите причини довели до възникването на ПТП са: 1/ навлизането на пешеходеца с количката на платното за движение без да се съобрази с наличието на приближаващ се мотоциклет, неговата скорост на движение и разположение; 2/ пресичането на платното за движение не на пешеходна пътека; 3/ технически неправилните действия на водача на мотоциклета „Сузуки” при наличие на пешеходец с инвалидна количка на платното за движение.

        

          С експертно решение № 1292/18.06.1987г. от ТЕЛК - Стара Загора се установява 100% нетрудоспособност на Х. 66 г., пенсионер – първа група с чужда помощ, което състояние е последица на прекаран остър преден полиомиелит.

По делото пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, вещото лице, по която - д-р Х., в заключението си е категоричен, че в случая с Х. се касае за счупване на дисталната лява подбедрица с незначителна дислокация на костните фрагменти, а костите са остеопоротични  в резултат на прекаран от лицето  остър преден полиомиелит. Според експерта Х. е носила гипсова имобилизация в продължение на пет месеца, тъй като при увредения терен вследствие прекарания остър полиомиелит и изразената остеопороза, оздравителният процес протичал забавено.

В съдебно заседание в отговор на поставени от страните въпроси д-р Х. отговаря, че усложнения в здравословното състояние на пострадалата няма, а когато той извършил прегледа й е констатирал, че последиците от процесното ПТП са вече отшумели. Уточнява, че при счупване в мястото, на което е и причиненото на Х. - долната трета на подбедрицата, зарастването е по-трудно. Експерта е категоричен, че по време на прегледа Х. е извършила движения на придвижване в стаята, макар и съпроводени с болка. От становището на вещото лице се установява, че костта на въззивницата е податлива в резултат от заболяването й на счупвания, но това не означава, че ако е била здрава процесното ПТП не би причинило описаните счупвания.

Заключението като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните поделото, съдът кредитира.

За изясняване обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Д. - съпруг на въззивницата. От показанията му се установява, че Х. от 13 г. е в инвалидна количка, но преди процесното ПТП се е придвижвала самостоятелно в дома си, без ползване на количката, готвела е, а след като била ударена с мотора вече не можела да става. От показанията на Д. се установява също, че непосредствено след ПТП-то съпругата му е била за 10 дни в болница, а в гипс - около 45дни.

Показанията на този свидетел, макар и ценени при условията на чл.136 от ГПК/отм./ като дадени от лице, за което може да се предположи, че е заинтересовано от изхода на делото, съдът кредитира.

Видно от представената комбинирана застрахователна полица № 154854/15.03.2007г., между ЗПАД"А." със седалище гр.София и М. П.М. е сключена застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ на автомобилистите и ЗЛОПОЛУКА" за мотоциклет „Сузуки бандит" с ДК№ СН 06 44 В, със срок на действие: 16.03.2007г. -15.03.2008г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Правната квалификация на предявеният иск е по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 и 2 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва установяване на кумулативното наличие на четири елемента: противоправност на деянието (състояние на несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено поведение); вреда (съвкупност от неблагоприятни за пострадалия последици - претърпени загуби, пропуснати ползи); пряка причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда и вина. В тежест на ищеца е да докаже противоправното действие, вредата и причинната връзка между тях, а вината се предполага - до доказване на противното. Член 45 ал. 2 от ЗЗД презумира само вината, но не и причинната връзка. Наличие на причинна връзка, т.е. причинна връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпването на вредоносния резултат, трябва да се докаже от ищеца, който от тази причина черпи основанието на иска си по чл. 45. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното му бъдещо увеличение. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.                 Размерът на следващото се за причинените неимуществени вреди обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения.

           По делото са безспорно установени извършването на деянието от въззиваемия, неговата противоправност и вината на И. предвид разпоредбата на чл. 222 от ГПК /отм./ и постановеното по НОХД № 2055/07г. на СлРС Решение № 106/07.02.2008г., че на 01.10.2007г. около 18.00 ч. в гр.Сливен по бул."Христо Ботев" при управление на мотоциклет „Сузуки" с рег.№ СН 06 44 В, като нарушил правилата за движение на чл. 20 и чл. 166 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.Г.Х. ***, изразяваща се в счупване на двата пищяла на лявата подбедрица, в долната й трета, както и контузия в областта на лявата глезенна става, което довело до трайно затрудняване движението на левия й долен крайник. Това не се оспорва от И.. Безспорно е установена и причинно-следствена връзка между процесното ПТП и нанесените на Х. травми, изразяващи се в счупване на долния й ляв крайник. Те са констатирани и от експерта, назначен в хода на настоящото производство д-р Х.. Съгласно заключението му Х. е била в гипсова имобилизация в продължение на около пет месеца, но въззивния съд приема, че тази продължителност е приблизително 45 дни, каквито показания дава разпитания по делото свидетел, тъй като той, като домашно за въззивницата лице - неин съпруг, е имал най-точни и непосредствени наблюдения върху състоянието й.

           Неоснователно е възражението на въззивницата, че претърпените болки и страдания съдът обосновал само с показанията на свидетеля, а не взел предвид експертното заключение. Съгласно чл. 157 ал. 3 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.

           С оглед характера на травмата и доказателствата по делото, съдът приема, че не само през този период въззивницата е търпяла болки и страдания, както и че е била в дикомфортно състояние, тъй като при извършения от д-р Х. преглед Х. е успяла да извърши движения на придвижване в стаята, но това е било съпроводено с болка. При тази констатация, а и видно от показанията на свидетеля, понесените от ПТП счупвания са причинили на Х. и усложнения в и без това затрудненото й състояние на инвалид /съгласно ТЕЛК/.

           Предвид изложеното въззивният съд приема за установено, че е налице причинно-следствена връзка между деянието на въззиваемия и претърпените от пострадалото лице физически болки и страдания и дискомфорт в начина на живот. По безспорен начин в настоящото производството се установиха предвидените в чл. 45 от ЗЗД, предпоставки за основателност на иска на Х..

          Обезщетението, което въззивницата претендира за претърпените от нея неимуществени вреди, които се изразявали в болки и страдания, здравословен и душевен дискомфорт, затруднение в ежедневния ритъм на живот е в размер на 10 000 лв.  Настоящият въззивен състав счита, че справедливото обезщетение, което й се следва трябва да е в размер на 5000 лева, с оглед характера на причинените вреди, интензитета и продължителността на претърпените от въззивницата болки и страдания. Причинените на ищцата болки и страдания, както и физическия дискомфорт са били най-интензивни в първите 45 дена при гипсовата имобилизация и продължили около пет месеца след това, като нанесените й травми са й причинявали болка при движение. Видно от заключението на вещото лице всички последици от ПТП-то са отшумели към датата,  на която той е прегледал Х. 13.08.2008г. От показанията на съпругът й се установява, че вече не можела да става, а вещото лице посочва, че извършвала движения в стаята си, но съпроводени с болка. От доказателствата по делото се установи, че Х. е била инвалид /съгласно ТЕЛК/ и преди тази травма е изпитвала дискомфорт свързан с болки и страдания от заболяването си и съдът следва да се ограничи, да изследва само причинените на въззивницата от ПТП-то допълнителни болки, страдания и дискомфорт. От съдържанието на епикризата, издадена от МБАЛ"Д-р Иван Селимински"АД-Сливен не може да се установи, че Х. е прибивала в това лечебно заведение за продължително лечение от нанесените й от процесното ПТП травми, тъй като в този документ е описано, че лицето е постъпило само с оплаквания от обща отпадналост, лесна уморяемост, тежест и гадене без повръщане, световъртеж, главозамайване, сърцебиене и тежест в сърдечната област, но не и за лечение на счупване.

Въззивния съд намира за основателно възражението на въззивното дружество ЗАД„А.”, за наличие на съпричиняване от страна на въззивницата, тъй като от заключението на приложената автотехническа експертиза се установява, че техническите причини довели до възникването на ПТП са освен нарушението на мотоциклетиста и навлизането на пострадалата /и съпругът й/ с количката на платното за движение без да се съобрази с наличието на приближаващ се мотоциклет, неговата скорост на движение и разположение, както и пресичането на платното за движение не на пешеходна пътека от въззивницата. От представените по делото доказателства е видно, че като пешеходец въззивницата е нарушила правилата за движение и е пресичала пътното платно не на пешеходна пътека и без да съобрази наличието на приближаващ се мотоциклет, неговата скорост на движение и разположение. Съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Настоящия въззивен състав намира, че предвид наличието на съпричиняване от страна на въззивницата обезщетението определено от въззивния съд в размер на 5000 лв. за причинените й от ПТП вреди следва да се намали с 1000 лв.

         На основание изложените съображения съдът намира предявеният от Х. против И. иск за доказан в размера 4 000 лв., а за разликата над него до пълния претендиран от 10 000 лв. следва да се отхвърли. Сумата 4000 лв. се присъжда ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането 01.10.2007г., до окончателното й изплащане, на осн. чл. 84 ал.3 от ЗЗД.

       По обратния иск на И. срещу ЗПАД"А." със седалище гр.София: процесуалната възможност за предявяването му в настоящото производство е дадена в чл, 175 ал.2 от ГПК/отм./. Правната квалификация на иска е по чл. 223 ал. 2 във вр. с ал. 1 от Кодекса за застраховането, действал и към момента на настъпване на процесното ПТП. Съгласно чл. 223 ал. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно ал. 2 на цит. разпоредба застрахователят заплаща обезщетение, вкл. и за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, присъдени в тежест на осъдения, считано от датата, на която е било съобщено за ПТП-то на застрахователя.

           В случая, безспорно се установи гражданската отговорност на И. за причинените от него на Х. при управление на мотоциклет „Сузуки" с рег.№ СН 06 44 В неимуществени вреди, в размер на 4 000лв. Предвид наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност", както й наличието на изпълнение на задължението на въззиваемия по чл. 224 ал. 2 от КЗ, който е поискал своевременно привличане на застрахователя на управлявания от него мотоциклет в производството по иск за вреди от пострадалото лице, то и иска на И. против ЗПАД"А." следва да се уважи, в същия размер от 4 000 лв.

         Тази сума се присъжда ведно със законната лихва, считано от датата на която е предявен обратния иск 04.04.2008 г., тъй като не са ангажирани от И. доказателства и пред въззивната инстанция, че е уведомил застрахователя по чл. 224 ал. 1 от КЗ и датата, на която е сторил това.

          Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция изложени по-горе, макар и при съображения, различни от тези на първоинстанционния съд, като краен резултат първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

         Мотивиран така и на осн. чл. 208 ал. 1 от ГПК, съдът

 

                                                  Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1136/19.02.09 г. по гр.д. № 969/08 г. на Сливенския Районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на съобщение на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

                                    

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: