РЕШЕНИЕ №

гр. С., 09.11.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            С.ският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на седми октомври 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря Р.Г. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 435 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХVІІІ от ГПК (отм.).

            Обжалвано е от ответниците К.С.М. и Е.Д.М. решение № 69 от 28.04.2009 г. по гр. дело 1298/2008 г. в частта му, с която по иск на Ц.С.Д. е развален поради неизпълнение сключеният от К.М. по време на брака и с Е.М. договор със З. Д. И., бивш жител ***, по силата на който З. Д. И. прехвърля на К.С.М. своите 5/8 ид.ч. от апартамент в гр. С. срещу задължение на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като и осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива, както и за грижите и гледането, които приобретателката е положила до сключването на договора за прехвърлителката, като развалянето е до размера на 1/3 от посочените 5/8 ид.части, колкото е делът на ищцата Ц.Д. в наследството на З. И.. В частта, с която е оставен без разглеждане искът на Д. срещу К. и Е. М. за прогласяване на нищожността на договора, решението не е обжалвано.

            В жалбата се твърди, че решението е необосновано, а поради направените необосновани фактически изводи – и постановено в противо­речие с материалния закон. На първо място според жалбоподателката съдът е приел, че тримата синове на ищцата (двама от които непълнолетни) са се грижили за баба си вместо К.М., както и че в дните преди сключването на договора ответницата М. е заявила на ищцата, че на баба и и остава малко време за живот, само по твърдения на ищцата, без доказателства за тези два факта да са събрани. Необоснован е и изводът на съда, че бързината на сключването на сделката е необичайна, освен че сам по себе си този факт е ирелевантен за развалянето. Необосновано съдът е приел, че З. И. е можела сама да си купува дърва за зимата, тъй като е получавала пенсия над минималната – тази пенсия не е достатъчна за покриване на всички нужди на бабата, в това число пътувания до болници, медикаменти, наемане на медицинска сестра за медицински манипулации извън болницата и т.н. Недоказано е, а и се отнася до деяние, което може да се определи като престъпле­ние, и твърдението на една от свидетелките, че голяма сума пари е изчезнала от дома на бабата, което твъредние съдът е приел за доказано, без да посочи в каква логическа връзка с предмета на доказване се намира. За част от свидетелите съдът не е отчел, че те всъщност са виждали починалата по няколко пъти годишно, докато други са непосредствени съседи и наблюдатели; някои от показанията съдържат противоречия. Не е отчетено, че именно по време на престоя в болницата в София, когато ищцата е била подложена на тежка операция, са били полагани големи грижи от ответниците. По-нататък в жалбата се заявява, че по време на изпълнението на договора К. е ползвала общо 20 работни дни отпуск, което не е кратък срок – не е необходимо тя да напуска работа или да изоставя семейството си, за да се грижи за баба си, а отпуската си е разпределила с цел рационалното и използване с оглед грижите около баба и. Съдът е приел, че ответникът Е.М. е бил безработен и не е разполагал със средства, но в действителност той в продължение на много години епизодично е бил работил в чужбина и е имал спестени пари. Освен че е неотносим към изпълнението, неправилен е и изводът на съда, че ответ­ниците са сключили договора, защото са знаели близката смърт на бабата – допреди операцията в болница „Царица Йоанна”, при която се установява видът на заболява­нето, категорична диагноза не е имало и прогноза не е можело да се направи. Накрая, от наличието на пълномощно, дадено много преди сключването на договора, за К.М. за получаване на пенсията на бабата следва, че тя действително е полагала грижи за баба си много преди сключването на договора.

В отговор на въззивната жалба се излагат подробни доводи за обосноваността на фактическите изводи на съда и правилността на решението. Заявява се, че никой, включително свидетелката Н.С., не е оспорил, че синовете на ищцата С. и С. са живели при баба си З.. Когато двамата в събота и неделя са заминавали при родителите си в с. К.е, за бабата се е грижела самата С., защото е нямало кой друг да го прави. Към момента на сключването на договора съобщената на ответниците диагноза е била такава, че прогнозата е била за около два месеца живот и е неморално в такъв случай ответницата да набавя документи за сключването на сделката, вместо да бъде край баба си. Повечето от свидетелите потвърждават и че З. И. е имала достатъчно пари – освен пенсията тя е чистела входа срещу заплащане, а непосредствено преди да се разболее, е продала и свои наследствени имоти – и че разходите за издръжката си е поела сама. Свидетелите на ищцата са виждали рядко И., но те са близки на семейството от много години. Според назначената медицинска експертиза болната И. се е нуждаела от денонощни грижи, при това специализирани, каквито не са и осигурени – не се доказва дори твърдението, че съседката баба Пенка, пенсионирана медицин­ска сестра, самата тя трайно болна към момента на съдебните заседания в първата инстанция, е била в състояние да се грижи за друг болен, и че го е правила в действителност. Свидетелят Й., който подкрепя твърденията на ответниците, не е разговарял лично с бабата и не познава повечето нейни близки, включително ищцата и нейните деца. Не се е твърдяло или доказало ответниците да са придружавали бабата в болницата, а че не са били там, се вижда и от сравнението на епикризите със справката за отпуските на ответницата. Няма данни болната след изписването си да е водена на контролен преглед, а едва след като състоянието и се е влошило, е заведена отново в болницата в С. – влошаването от своя страна е индикация, че тя не е била обгрижвана, както се следва. След постъпването и в болница „Царица Йоанна” тежка операция не е била нужна и не е правена, защото туморът на болната не е подлежал вече на оперативно лечение. Единствено тук ползваният от ответницата отпуск съвпада напълно с престоя на бабата в болницата, но няма данни тя да е била там постоянно. Не е доказано твърдението, че ответникът има спеставяния от работа в чужбина, още повече, че тази „чужбина” следва да има име, адрес, период и посочване на работата.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            Предявен е иск с правно основание чл. 87 от ЗЗД – за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане на недвижим имот– апартамент в гр. С., ул. „Г.М.”, бл. № 8, ет. V, с идентификатор 67338.552.14.1.10, построен върху държавна земя. Договорът е сключен под форма­та на нотариален акт № 172, том ІХ, рег. № 13555, дело 1581/2006 г. на нотариус Е.Ш..

Искът е предявен от наследник на кредитора с дял в наследството от 1/3.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

Ищцата Ц.С.Д. е дъщеря на З. Д. ***, починала на 24.04.2007 г. И. е имала три дъщери – ищцата Д., свидетелката Н.С. и О.Х., майка на ответницата К.С.М.. М. е в брак с Е.Д.М., сключен преди сключването на процесния договор.

Приживе З. И. е живяла в апартамента на ул. „Г.М.” № 8 в гр. С., предмет на оспорвания договор. Жилището на ответниците се намира в съседен блок на ул. „Г.М.” № 10. Ищцата живее в с. К.е, общ. С..

Апартаментът е бивша съпружеска имуществена общност на З. И. и нейния съпруг, починал преди нея с наследници И. и трите им дъщери..

В апартамента заедно със З. И. в отделни периоди в последните години преди смъртта и са живеели и синовете на ищцата С. и С. Д., които ходели на училище в гр. С..

На 27.10.2006 г. З. И. след влошаване на здравето и е постъпила за лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински”, откъдето е изписана на 13.11.2006 г. с вероятна диагноза „нео езофаги” (рак на хранопровода) и насочена към УМБАЛ – Стара Загора. Оттам е изписана на 23.11.2006 г. с поставена диагноза хеморагичен гастрит.

Междувременно, на 15.11.2006 г., е сключен договорът, по силата на който З. И. прехвърля своите 5/8 от имота на внучката си К.М. срещу задължение на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като и осигури, докато е жива, спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента, както и за грижите и гледането, които приобретател­ката е положила преди сключването на договора. При сключването му З. И. е представлявана от пълномощник, като пълномощното е изготвено на 14.11.2006 г. и подписано от И. в болницата. Заявленията за изготвянето на скица и удостоверение за данъчна оценка, необходими за сключването на сделката, са подадени на 15.11., най-вероятно от ответницата.

След напускането на болницата на 23.11.2006 г. З. И. е заживяла отново в дома си. Ответницата К.М. редовно, преди и след работа, се отбивала при баба си, за да се грижи за нея. В събота и неделя и свидетелката Н.С., която живеела в Стара Загора, посещавала майка си и помагала в грижите за нея. При нужда била викана съседка на И. – пенсионерка с квалификация на медицинска сестра, която поставяла системите за вливане на лекарства.

През лятото на 2006 г. З. И. продала свои наследствени имоти, за които получила около 6500 лв. Тя получавала и пенсия в размер 121,68 лв. месечно. Така част от разходите и за живот в този период са поети от самата нея.

В края на 2006 г. състоянието на болната отново се влошило в резултат на заболяването и. На 28.12.2006 г. тя постъпила отново в болницата в гр. С., където и било диагностицирано отново злокачествено заболяване на хранопровода и е изписана на 09.01.2007 г. На 22.01.2007 г. ответниците я отвели в София и тя постъпила в МБАЛ „Царица Йоанна”, където и е направена операция. Резултатът от последвалата биопсия показва друг вид напреднало онкологично заболяване на стомаха, което не подлежи на лечение, освен симптоматично. На 22.02.2007 г. тя е изписана от болницата и се е прибрала в дома си. Ответницата продължила да я посещава през деня, като продължила да живее отделно от баба си.

В този период здравословното състояние на прехвърлителката било такова, че тя можела да става от леглото самостоятелно, но бързо отпадала, не можела да се храни и имала нужда от 24-часови грижи и наблюдение поради опасността да се влоши, да се задуши и т.н.

На 24.04.2007 г. настъпило рязко влошаване на състоянието на бабата и въпреки че ответниците се обърнали към Бърза помощ, тя починала същия ден.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказател­ства, заключението на назначената съдебномедицинска експертиза и показанията на свидетелите. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и Й. относно това, че ответницата е посещавала баба си редовно и е вършела домакинска работа в дома и. Свидетелят Й. е близък само на ответниците, но неговите показания се подкрепят от тези на Н. С., която е в близки родствени отношения и с двете страни, освен това измежду свидетелите тя има възможно най-пълни впечатления за всекидневието на майка си, а показанията и на двамата в тази част не се опровер­гават от тези на останалите свидетели. Свидетелката Е.З.почти няма впечатления от живота на З. И. за петте месеца след сключването на договора. Свидетелката Ц.М.е посетила леля си З. веднъж – през февруари 2007 г. и впечатленията и се свеждат до това, че леля и не е можела да се храни, но е можела да става от леглото, а по време на престоя на свидетелката З. И. е била посетена от Н.С. и К.М.. Свидетелката М.Б., макар да е прекарвала голяма част от времето си при своята внучка, която живее в жилищен блок в съседство, заявява единствено, че не е срещала К.М. да посещава баба си – напълно възможно е обаче тя да е влизала в жилището на баба си по всяко време, без да бъде видяна непременно от всички съседи. Д.С.дава сходни показания с тези на Н.С..

Макар свидетелката С. да твърди, че майка и не е получила никакви пари при продажбата на имотите си, в тази част нейните показания противоречат не само на показанията на другите свидетели, но и на удостовереното от самата З. И. в нотариалните актове за извършените продажби, което удостове­ряване има характер на разписка за получена сума; не се установява и логична причина, поради която Иванова да не е получила в действителност тези суми.

Въз основа на установените факти съдът намира следното:

На първо място, неотносими към предмета на делото са останалите факти извън тези, които съдът прие за установени, за които дават показания свидетелите и с част от които са свързани оплакванията в жалбата. Частта, в която решението се обжалва, се отнася до развалянето на договора поради неизпъл­нение, т.е. предмет на доказване е изпълнението на договора. Факти, различни от изпълнението в периода след сключването, биха имали значение само доколкото водят до извод за нищож­ността на процесния договор, за която съдът следи и служебно. Не се установява обаче никое от основанията по чл. 26 от ЗЗД. Не се доказва прехвърлителката да не е била в състояние да изразява правно валидна воля или подписът и да е бил подправен, в който случай би имало договор, сключен без представителна власт; колкото до доводите за това, че ответниците са знаели за заболяването и предполагаемата продължителност на живота на прехвърлителката, не може да се счита, че подобно знание, дори да е налице, лишава договора от основание. Преди всичко диагнозата към този момент не е била окончателна, а само вероятна. Освен това срок на живот от няколко месеца или години не означава, че приобретателят не би имал какво да престира – подобен срок е достатъчно продължителен, за да е мислимо прехвърлителят да иска именно в този период, когато е тежко болен, да си гарантира възможно най-качествени грижи.

Без съществено значение за крайния изход на делото е спорът по въпроса кой е подал заявленията за издаване на скица и удостоверение за данъчна оценка и бързо ли е станало това, или с нормална бързина. Дори да се установи, че в дните между 13 и 15 ноември 2006 г. (попадащи в периода преди сключването на договора) ответницата не е била през цялото време до баба си в болницата, а я е напускала за определени часове, това не би се отразило съществено на общата оценка за изпълне­нието, още повече, че непрекъснатите лични грижи очевидно се дължат най-вече не по времето, когато кредиторът е в болница, където за него така или иначе се полагат по-пълни и квалифицирани грижи. От друга страна, сключването на договора именно в този момент не води до извода за противоречие със закона или морала, още повече – до такава степен, че да обоснове нищожност. Обратното би означавало да е невъзможно въобще сключването на подобен договор със страна болен на легло.

В предмета на доказване се включват фактите, отнасящи се до изпълнението на договора в петте месеца между 15.11.2006 г. и 24.04.2007 г. Не следва да се събират доказателства за изпълнението в периода преди сключването на договора, тъй като, макар в него да е отразено, че се сключва както срещу задължение за бъдещи грижи, така и срещу грижи, положени до момента, със самото сключване на договора кредиторът е направил признание, че грижи наистина е имало и те са станали мотив за прехвърлянето на собствеността на имота, но договорът е единен и поражда задължение за издръжка и гледане занапред (в този смисъл напр. са определение № 407/07.04.2009 г. по гр.д. 201/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 1092/16.03.2009 г. по гр.д. 4317/2007 г. на ІV г.о. на ВКС), като фактът, че са полагани грижи за минал период не може да заличи последвалото неизпълнение.

Установява се, че в периода след сключването на договора ответниците са полагали грижи за прехвърлителката. Обемът на тези грижи обаче не съвпада с при­етите в практиката обичайни изисквания към изпълнението.

Счита се, че ако не е уговорено друго, волята на страните е била прехвърли­телят да бъде получи постоянно гледане в семейството на длъжника приобретател. Това важи дори когато прехвърлителят е напълно здрав, а още повече – когато той е тежко болен. Не е необходимо приобретателят да напуска работа или да изостави грижите за семейството си, но нормално и дължимо е той или членовете на неговото семейство във всеки или почти всеки момент от деноно­щието да осигуряват присъствие и нормална семейна среда за него, като за член от тяхното семейство. В още по-голяма степен това важи, когато приобретателят е в близка семейна връзка с прехвърлителя – близките роднини по силата на закона и на общоприетия морал дължат издръжка и известни грижи на своите нуждаещи се близки, така че за да представляват престираните от тях грижи изпълнение на задължение по възмезден договор, техните грижи по обем и интензитет следва да надвишават дължимото по закон или обичай.

В случая, макар приобретателката да е престирала определени грижи, подобно по обем и качество изпълнение не е налице. Без съществено значение е, че тя е живеела в близост до баба си и е можела във всеки момент да я посещава. Без значение е и това, че в договора е уговорено на прехвърлителката да се осигури такъв живот, какъвто тя е водила досега – това е стандартна клауза и тя не означава, че е направена изрична уговорка бабата да продължи да живее отделно от приобре­тателите, а се има предвид единствено качеството и режимът на живот.

Не се установява със сигурност и приобретателите да са осигурявали пълната издръжка на прехвърлителката – напротив, по делото има данни, че пенсията и су­мите, получени от нея при продажбата на имотите и, най-вероятно са били използ­вани за издръжката и.

Неизпълнената част от задължението е съществена, т.е. не може да се смята, че е незначителна с оглед интереса на кредитора. Обемът на грижите е бил непълен през целия период след сключването на договора – приобретателката не е живеела заедно с длъжника по гледането и издръжката и през голяма част от денонощието е оставала сама и без непосредствен надзор и наблюдение въпреки болестта си.

Изложеното означава, че договорът не е бил изпълняван според дължимото и следва да се развали до размера на наследствения дял на ищцата, която наред с всички имуществени права на своята майка е наследила и правото и да иска разва­ляне на договора поради неизпълнение.

Изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първата инстанция и решението в обжалваната част следва да се остави в сила, а разноските, направени от жалбопо­дателите в тази инстанция, да останат за тях. В тази инстанция въззиваемата не е направила разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 69/28.04.2009 г. по гр. дело № 1298/2008 г. на С.­ския районен съд в обжалваната му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.