Р Е Ш Е Н И Е              

 

              гр. Сливен, 10.03.2010г.

 

 

       В      ИМЕТО    НА     НАРОДА                  

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и десета  година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

                            

при секретаря  П. С..  в присъствието на прокурора  ..БЕЛЕВА.... като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА  грело № 439 по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от незаконни обвинения в извършване на престъпления, с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ и обща цена 107 990лв.

          Ищецът твърди в исковата молба, че през 2001г. Районна прокуратура- гр. Котел постановила извършването на предварителна проверка срещу него, а през 2002г. на база на събрани доказателства образувала досъдебно наказателно производство – дознание № 135/2002г. на РПУ-гр. Котел, пор.№ 61/2002г. на РП- Котел за установяване осъществяването на престъплените състави на чл.210 ал.1 т.4 връзка чл.209 ал.1 връзка чл.26 ал.1 и чл.28 от НК. При повдигане на обвинението на ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка”. По внесения  в КРС обвинителен акт по същите обвинения било образувано съдебно производство, което продължило повече от 5 години и приключило с оправдателна присъда № 153/18.12.2006г. на КРС, потвърдена с решение № 73/04.06.2007г. по внохд № 212/2007г. на СлОС. Ищецът твърди, че на 16.02.2004г. по нохд № 500/2002г. Бургаският районен съд постановил присъда № 174 , с която го признал за невиновен  за извършване на престъпление по чл.300 ал.1 от НК, която поради необжалване влязла в сила. На 20.01.2009г. по досъдебно производство № 1245/2008г. на І-во РПУ на МВР- гр. Бургас му било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.293А от НК с наложена впоследствие мярка за неотклонение „подписка”, което с постановление № ДП 3111/2008г., вх. № 73737/2008г. на РП-Бургас било прекратено поради липса на престъпление.

          Сочейки тези факти, ищецът твърди, че по трите незаконни обвинения, уличаващи го в извършването на различни по вид и тежест престъпления от общ характер, в продължение на 9 години е бил под следствие и съд, при което правозащитните органи в лицето на Прокуратурата са нарушавали негови човешки, конституционни и граждански права като : правото му на свободно придвижване в страната и чужбина, правото му на социална сигурност поради липсата на обезщетение и плащане на дължимите социални осигуровки по закон, правото да се пенсионира независимо от наличието на години и трудов стаж, правото на потребител на всякакъв вид кредити, правото на европейски гражданин, и това на добро име, чест и достойнство и самочувствието, че си невинен до доказване на противното. Накърняването на визираните права през посочените години под следствие и съд ищецът счита, че е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконните действия /бездействия/ на правозащитните органи в лицето на прокуратурата и оценява на 500лв. годишно всяко от тях по отделните обвинения, респективно на 24 000лв. общо по трите обвинения, която сума претендира като обезщетение за репариране на търпените от него болки, страдания, неудобства, лишения, липса на спокойствие и възможност за упражняване на професията си въпреки притежаваната квалификация и стаж. Претендира обезщетенията ведно със законната лихва за забава от деня на забавата по трите отделни обвинения до окончателното им изплащане.

          Ищецът твърди също, че през целия посочен период от 2001г. до средата на 2009г. поради липса на средства, причинена от неосъществяваната по причина на незаконните обвинения нормална дейност като юрист на свободна практика, не е заплащал дължимите по закон социални осигуровки за стаж и възраст възлизащи общо за периода на сумата 14 150лв. ведно с лихвите за забава, поради което бил лишен и от правото на пенсиониране. През визирания 9-годишен период поради изложените по-горе причини бил лишен и от средства за своята и за семейството си издръжка, равняващи се на 7 760лв. годишно или на 69 840лв. общо за периода, които ищецът претендира като имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.

          Моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди от трите незаконни обвинения в размер на 24 000лв. и 83 990лв. като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от увреждането до пълното изплащане на сумите.

          Представителят на Прокуратурата на РБ оспорва исковете изцяло - по основание и размер, поради което моли за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. Счита, че твърденията за нарушени права на ищеца са останали недоказани, както в частта за неимуществените, така и за имуществените вреди. Прави евентуално възражение за приложение на чл.5 от ЗОДОВ. По отношение на претендираните вреди от второто обвинение, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от 16.02.2004г., прави възражение за изтекла погасителна давност.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

          Ищецът е завършил висше юридическо образование през 1980г. До 1994г. работел като главен следовател в ОСС- Бургас, след което бил вписан като адвокат в АК- Бургас до 18.11.1997г., когато му били отнети адвокатските права и бил заличен от списъка на АК. Оттогава И. извършвал юридическа консултантска дейност като юрист на свободна практика първоначално в гр. Бургас, а по-късно – и в гр. Котел, където и понастоящем продължава да живее и работи.

          С присъда № 486/1996г. в сила от 07.10.1997г. по нохд № 177/95г. на Бургаския районен съд ищецът бил осъден на лишаване от свобода за срок от 2 г., изтърпяването на което наказание било отложено на осн.чл.66 НК за 4г. изпитателен срок. С присъда № 660/1997г. по нохд № 302/97г. на БРС, влязла в сила на 15.02.1999г. му било наложено наказание 1г. лишаване от свобода, отложено за 3г. изпитателен срок.

          С присъда № 348/2000г. по нохд №76/2000г. на Бургаския районен съд ищецът И. бил осъден за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за което му било наложено наказание „Задължително заселване” за срок от 1 година с място на изтърпяване гр. Бургас.

           През 2001г. с постановление на Районна прокуратура - Котел била образувана  предварителна проверка срещу ищеца, въз основа на която през 2002г. било образувано  досъдебно наказателно производство – дознание № 135/2002г. на РПУ-гр. Котел, пор.№ 61/2002г. на РП- Котел по обвинение в извършването на престъпление по чл.210 ал.1 т.4 връзка чл.209 ал.1 връзка чл.26 ал.1 и чл.28 от НК. При повдигане на обвинението на ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка”. По внесения  в КРС обвинителен акт по същите обвинения било образувано съдебно производство по нохд № 66/2005г., което приключило с оправдателна присъда № 153/18.12.2006г. на КРС, потвърдена с решение № 73/04.06.2007г. по внохд № 212/2007г. на СлОС.

По повдигнато ново обвинение на И. – в извършването на престъпление по чл.300 ал.1 от НК, през 2002г. в БРС срещу ищеца било образувано нохд № 500/2002г., приключило с оправдателна присъда № 174/16.02.2004г. на БРС, влязла в сила на 02.03.2004г.

На 20.01.2009г. по досъдебно производство № 1245/2008г. на І-во РПУ на МВР- гр. Бургас му било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.293А от НК с наложена впоследствие мярка за неотклонение „подписка”, което с постановление № ДП 3111/2008г., вх. № 73737/2008г. на РП-Бургас било прекратено поради липса на престъпление.

През периода от време до 1994г., когато ищецът работел като главен следовател към ОСС- гр.Бургас с месторабота гр. Котел, сред жителите на малкия град бил известен с прякора „Катани”, внушаващ респект и симпатия у тях.

          През следващите години, когато ищецът работел като адвокат и впоследствие като  юрист на свободна практика предимно в гр. Бургас, а впоследстве и в гр.Котел, същият се ползвал с името на авторитетен и компетентен юрист. След 1997г. основната дейност на ищеца се свеждала до предоставяне на правни услуги и консултации, изготвяне на искови молби и др. молби и становища по  съдебни спорове без процесуално представителство, в голямата си част припокриваща се с адвокатската практика дейност.

          Преди повдигане на обвиненията ищецът се ползвал с авторитет сред жителите  на гр. Котел, известен бил в града като честен и достоен човек. Уважавали го като юрист, допитвали се до него по юридически и житейски спорове и проблеми, и разчитали на неговите съвети, подкрепа и компетентна правна помощ. Ищецът помагал на нуждаещите се от  юридически съвети, голяма част от които били безплатни.

          Образуваните срещу И. наказателни дела,  включително и процесните три производства повлияли неблагоприятно на авторитета и доброто му име. В малкия град се разчуло, че И. е мошеник и измамник, а това променило отношението на хората към него, отпаднало гласуваното му преди доверие в неговата компетентност и добросъвестност.

          С наложената му по процесните обвинения мярка за неотклонение „подписка” на ищеца била наложена забрана за напускане на населеното място, което безспорно рефлектирало върху самочувствието му на свободен човек, върху авторитета и достойнството му на самоопределящ поведението си гражданин.

          През разглеждания период на процесните висящи срещу И. наказателни производства неколкократно били разпитвани жената, с която живеел на семейни начала след развода си през 2001г., както и членове на нейното семейство.  

          След повдигане на споменатите обвинения, негативното обществено мнение нараснало и ищецът престанал да бъде търсен за юридически съвети и консултации от своите съграждани и близки. Загубил клиентите си, загубил доверието им заради образуваните срещу него наказателни дела. Доходите му намалели. Нямал средства за издръжката на домакинството и разчитал на заплатата на св. С., с която живеел на семейни начала. Близките му често го срещали из града зле облечен, без пари и обезверен. Загубил доверие в институциите. Отчуждил се от хората. Престанал да споделя проблемите дори с най- близките си хора.

          Поради липсата на доходи от упражняваната дейност ищецът престанал да заплаща дължимите по закон социални осигуровки, което продължило от 2001г. до 2009г. През визирания период ищецът продал собствени недвижими имоти, разпореждането със собствеността на които, обаче, не се доказа да е било пряка и непосредствена последица от оставането без средства за живеене поради  повдигнатите му процесни обвинения.        

          Продължилото във времето наказателно преследване и повдигнатите и поддържани от прокуратурата обвинения срещу И. повлияло неблагоприятно на физическото му и психично здраве.

          Изложените факти и обстоятелства съдът прие за установени в резултат на преценката на непротиворечивите като цяло писмени доказателства и допълващите ги неоспорени  свидетелски показания.

          Фактическите констатации мотивират следните правни изводи:

          І. Предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесните незаконни обвинения на прокуратурата по трите образувани наказателни производства, първите две завършили с оправдателна присъда, а третото – с постановление за прекратяване, изчерпателно посочени по-горе, са частично основателни. 

          Осъществен е фактическият състав на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди – повдигнати обвинения в извършване на престъпления, за които впоследствие ищецът е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, респективно с постановление за прекратяване на наказателното преследване. Налице са кумулативно предвидените в закона предпоставки за уважаване на исковете – установени  с влезли в сила съдебни актове /присъди/, респективно с влязло в сила прокурорско постановление за прекратяване, незаконосъобразни актове на правозащитния орган в лицето на съответната районна прокуратура, настъпили за ищеца болки, страдания и неудобства вследствие на тези актове и установената пряка причинна връзка между актовете и действията на посочения орган, от една страна, и причинените на пострадалия вреди, от друга.

          Вследствие на извършената проверка, преценка и анализ на ангажираните от ищеца  писмени и гласни доказателства, по делото се установи безспорно настъпването на отрицателни последици за него в емоционално и психическо отношение вследствие неправилното му привличане под наказателна отговорност и поддържане за продължителен период от време на обвинение в извършване на престъпления, които не е извършил, по процесните три обвинения.    Свидетелските показания категорично установяват тежките изживявания на ищеца за   случилото се с него,  последиците му в личен и обществен план.

Несъмнено се установи, че продължилото повече от девет години наказателно преследване по обвинения в престъпления от общ характер допълнително влошило физическото здраве и душевно спокойствие на ищеца, разклатило вярата му в законността на действията на правораздавателните органи, чувството му за защитеност от тях.  Потъпканото му достойнство и самочувствие довели до отчуждаване от хората, затваряне в себе си, напрежение в семейните отношения.

          Макар и известен в обществото като осъждан с влезли в сила присъди, с накърнено вече добро име, признатите впоследствие за незаконни обвинения допълнително сринали авторитета на И. като личност, гражданин и професионалист.

          Изложените съображения мотивират съда да приеме, че с незаконните си действия по образуване на предварителни проверки, досъдебни наказателни производства, вземане на мерки за неотклонение и иницииране на съдебно производство по трите признати впоследствие за незаконни обвинения, органите на прокуратурата са нарушили основни конституционни и граждански права на ищеца като правото му на добро име, чест и достойнство, правото на свободно придвижване в страната и чужбина, правото му на спокоен и защитен от правозащитните органи личен и обществен живот, и т.н.

С оглед вида и характера на незаконните обвинения, изключителната продължителност на наказателните производства до постановяване на оправдателна присъда, респективно на постановление за прекратяване, естеството и степента на претърпените морални вреди,  възможността за реабилитиране и реализиране като личност и професионалист в  бъдеще, съдът определя като справедливо обезщетение за репарирането им сумата 6 000лв. по първото обвинение, 2 000лв. – по второто обвинение и 1000лв. – по третото обвинение.

При определяне размера на дължимото обезщетение за морални вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – взе предвид предходните осъждания, влиянието им върху авторитета и доброто име на ищеца, липсата на доказателства за множество от твърдените обстоятелства и факти, целящи да установят по-тежки по характер и по-значителни като степен и обем неимуществени вреди. Не може да се сподели твърдението на ищеца за нарушено от процесните незаконни актове право на свободно упражняване на професията, право на свободно престиране на труда си и получаване на трудови доходи и др.

Съдът не възприема доводите на ответника за вина и съпричиняване на вредите от ищеца по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като доказателства в тази посока последният не представи.

Възражението на прокуратурата за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното обезщетение по второто обвинение, приключило с оправдателната присъда по нохд № 500/2002г. на БРС, обаче е основателно и съдът следва да го уважи. От влизането в сила на присъда № 174/16.02.2004г., от който момент се счита че вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, до предявяване на исковете на 13.07.2009г. 5-годишният давностен срок е изтекъл и вземането на пострадалия се явявя погасено по давност. По тези съображения   обезщетение по второто незаконно обвинение не следва да бъде присъждано на ищеца като погасено по давност.

Предвид изложеното, съдът следва да осъди Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата 7 000лв. общо като обезщетение по двете обвинения, ведно със законната лихва за забава, считано от влизане в сила на прогласяващите ги за незаконни съдебни, респективно прокурорски актове. В частта до пълния им размер исковете като недоказани, а частично като погасени по давност, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

          ІІ. Исковете за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления от общ характер по трите незаконни обвинения, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

          Макар и да установи по несъмнен начин незаконността на обвиненията по трите наказателни производства визирани по-горе, ищецът не доказа настъпването в неговия патримониум на твърдените щети и пропуснати ползи от незаплатени социални осигуровки за годините под следствие и съд, и неполучавани доходи поради неупражнявана вследствие на обвиненията свободна практика като юрист, пряко и непосредствено свързани с незаконните обвинения.

          От доказателствата и признанията на ищеца се установи, че дейността му като юрист на свободна практика се е изразявала предимно в предоставяне на правни услуги, юридически консултации, изготвяне на искови молби и др. молби и становища по  съдебни спорове без процесуално представителство, в голямата си част припокриваща се с адвокатската дейност, за каквато ищецът не е притежавал необходимата правоспособност и легитимация. Следователно основната дейност на ищеца е била извършвана в противоречие със Закона за адвокатурата, т.е. неправомерно, и съгласно основно правило в правото ищецът не може да черпи права от неправомерното си поведение. От друга страна, макар и наказателно преследван, ищецът не е бил лишен от възможността да упражнява друг вид трудова дейност, от която да получава доходи и осигурява издръжката си и тази на семейството, включително и да се осигурява. На трето място, от показанията на свидетелите се установи, че голяма част от правните консултации на гражданите ищецът е предоставял безплатно.

          По тези съображения исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди са неоснователни и подлежат на отхвърляне в пълен размер.

 Ръководен от изложените съображения, Сливенският окръжен съд

 

 

                              Р   Е  Ш  И   :

 

 

ОСЪЖДА  ПРОКУРАТУРАТА  НА  РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ – гр. С. бул. “В.” № * да заплати на И.В.И., ЕГН ********** ***  сумата 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, от която сумата 6 000 лв. като обезщетение за вредите от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 66/2005г. по описа на Котелския РС, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.06.2007г. до пълното изплащане на сумата, както и сумата 1 000лв. като обезщетение за вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство е прекратено с влязло в сила постановление № ДП 3111/2008г. вх. № 7373/25.03.2009г. по описа на РП- гр. Бургас, ведно със законната лихва за забава считано от 07.04.2009г., като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния им размер от 24 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.В.И. ЕГН ********** *** срещу ПРОКУРАТУРАТА  НА  РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ  искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпления, за които впоследствие е бил оправдан с присъда по нохд № 66/2005г. на Котелския РС, нохд № 500/2002г. на Бургаския РС и постановление за прекратяване на наказателно производство № ДП 3111/2008г. вх. № 7373/25.03.2009г. по описа на РП- гр. Бургас, представляващи щети и пропуснати ползи от невнесени социални осигуровки и неполучени трудови доходи за периода 2001г.-2009г., с обща цена 83 990лв. /осемдесет и три хиляди деветстотин и деветдесет лева/, като  НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр.Бургас.

 

                                         ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :