РЕШЕНИЕ
                                                         
                                         гр.
Сливен, 13.11.2009 г.


                                         В ИМЕТО НА НАРОДА



           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на
тринадесети Октомври 2009 г. в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА
                                                            
         ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА
                                                                                   
        М. ХРИСТОВА

          при участието на секретаря М.Л., като разгледа докладваното от мл. съдия М. Христова в.гр.д.444 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 271 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД чрез адв. Г.против решение по гр.д. № 4711 от 2008 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлен предявения от дружеството осъдителен иск с правно основание чл. 79 ал. 1 във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД против Х.А.Х. за заплащане сумата от 628.38 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 31.01.2005 г. до 31.03.2007 г., както и мораторна лихва върху нея в размер на 176.50 лв. и разноски по делото. Навеждат се съображения сочещи неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Сочи се, че назначената съдебно-техническа експертиза в заключението си е отговорила, че не е спазен процента за начислена сградна инсталация и че вещото лице е изразило мнение, че за сума мощност сумите са реални и е спазена методиката за изчислениe и наредбата за топлоснабдяване. Счита, че със заключението са констатирани несъответствията с начислените суми, но не е допусната допълнителна експертиза, която да отговори какви са реално дължимите суми от ответника, поради което искът останал недоказан. Моли да се отмени атакуваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковете. Моли да се назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за реално дължимата сума от ответника.

По делото е постъпил отговор от Х.А.Х. чрез пълномощника си адв. Е. П., в който моли да се потвърди решението на РС - Сливен като законосъобразно, обосновано и правилно. Счита, че искането за допълнителна експертиза е неоснователно. Счита, че доставената до абонатната станция топлинна енергия се разпределяла съгласно точно определена от законодателя методика. Между страните нямало писмен договор по силата на който ищецът - продавач да се е задължил да доставя на ответника - купувач топлинна енергия на определена цена. Липсвало нотариално заверено решение за определяне на относителния дял на разхода на топлинна енергия, липсвали доказателства по отношение на цените, на които се подавала топлинна енергия. Няма искания за събиране на доказателства. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, както и да се присъдят направените по делото разноски. Прилага общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителите.

С определение от 21.07.2009 г. съдът на основание чл. 267 ал. 1 от ГПК е констатирал, че жалбата е процесуално допустима и уважил искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

В съдебно заседание за въззивното дружество „Т.С.” ЕАД, се явява представител по пълномощие адв. Г.. Заявява, че e запознатa с експертизата, няма възражения за изслушване на вещото лице и няма да сочи други доказателства. Счита, че не е възможно да се постигне спогодба. По същество заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да се отхвърли решението на Районен съд, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от представената по делото експертиза по категоричен начин се установил размера на задължението, като при постановяване решението моли да се има предвид сумата, която е изчислена по експертизата, а не тази вписана във въззивната жалба. Претендира за направените разноски пред двете инстанции. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание въззиваемият Х.А.Х., не се явява, представлява се от пълномощника си адв. Е. П., която заявява, че се запознали с експертизата, няма възражения за изслушване на вещото лице и няма да сочи други доказателства. По същество, счита че въззивната страна не е доказала по безспорен начин исковата си претенция, тъй като законодателят предвидил потребителите да заплащат действително консумирано количество топлинна енергия. Сочи, че от експертизата на вещото лице не се доказало по безспорен начин реално потребена и реално начислена сума за топлина енергия, а само приемливо начисляване на топлинна енергия, което счита, че е в противоречие със Закона за енергетиката и Наредбата. Сочи, че не се ангажирали доказателства за наличието на договор между фирмата за топлинно счетоводство и етажната собственост, където да са уредени взаимоотношения за разпределение на топлинна енергия. Подробни съображения представя в писмена защита. Моли да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира направените по делото разноски.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. К., за размера на реално дължимата сума от ответника, която съдът е приел като неоспорена от страните.
          На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, се установява следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че въззиваемият Х.А.Х. *** респ. на идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата, в режим на етажна съсобственост, на която въззивното дружество „Т.-С.” ЕАД е доставяло топлинна енергия за процесния период от м. 01.2005 г. до м. 03.2007 г. 

Съгласно представения по делото протокол на ОС на ЕС в кв. „Стоян Заимов” бл. 84 на 14.11.2000 г. се е провело общо събрание на етажните собственици, на което е решено да се сключи договор с фирма, осъществяваща услугата топлинно счетоводство, да се закупят уреди за индивидуално измерване на топлинната енергия, както и е договорен процента за разпределение на топлинна енергия, отдадена чрез сградната инсталация в т. 3 „Определя се относителния дял на разхода на топлинна енергия свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации /индиректно отопление/ в размер на 12 на сто от общото количество топлинна енергия за отопление". В протокола под изписаната цифра 12 е изписано 20 % без отбелязване кой е извършил корекцията. Към протокола е приложен поименен списък на собствениците на ЕС, като в списъка за вход „В” под № 17 е записан Х.А.Х., без радиатори, без разпределители и без положен подпис от страна на Х., че е запознат със съдържанието на проведеното ОС.

Към договора е приложен заверен препис от нотариално заверена декларация на К.С.Б., че подписите към протокола са лично събрани от него.

От представеното по делото задължение за топлинна енергия на абонат Х.А.Х. ***.2005 г. му е начислена битова гореща вода 2 куб.м. с цена 8.61 лв., като за целия процесен период /зимните месеци/ от м. 01.2005 г. до м. 03.2007 г. му е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия отдадена от отоплителни тела, равняваща се и надминаваща по сума топлинната енергия отдадена от сградна инсталация, както и сума мощност.

От карнетен лист на Х.Х. се установява отбелязване към 2002 г. на длъжностното лице, извършило замерванията, да не се начислява служебно ползвана битова гореща вода, тъй като никой не живее в обекта. От м. 12.2005 г. до м. 12.2007 г. има отбелязани два кубика битова гореща вода, без подписи на лицето.

От назначената и изслушана пред Районния съд съдебно-техническа експертиза, се установява, че за процесния период начисляваната топлинна енергия, отдавана от сградна инсталация е в размер 30-40 на сто при установени от 15 до 30 %  съгласно Закона за енергетика.

От приетата пред въззивната инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза, се установява, че за процесния период в наредбата от 2004 г. няма специална методика за определяне на количество топлина отдадена от подобно тяло щранг – лира, намиращо се в санитарни възли и мокри помещения, а е указан начина на изчисляване да се извършва по методика договорена между двете страни, т.е. абонати и търговец дялово  разпределение. Тъй като експертизата не открива подобна методика, договорена между двете страни, се установява, че търговецът е прилагал своята компетентност при начисляване на сумите от отоплителното тяло щранг-лира. Експертизата е направила проверка съобразно мощността на това отоплително тяло, какви количества енергия са начислени на абоната и е заключила, че те не надвишават максималната възможна стойност, която би могло да отдаде и от топлотехническа гледна точка няма пречка да бъдат приети тези количества топлина, които са начислени на това тяло, тъй като те даже остават и като обща сума по-ниски от това, което би се начислило по методиката указана в наредбата от 2007г., която не е била в сила все още в процесния период. В заключението си експертизата сочи, че реално дължимата сума от ответника за доставена топлоенергия за периода от 01.01.2005 г. до 31.03.2007 г. е в размер на 505 лв. главница и 144,82 лв. лихва, като сумите от топлинна енергия от сградна инсталация и битова гореща вода са приведени към методиката по наредбата, сума мощност е съответна (на минималната от 15%) и топлоенергията отдадена от отоплително тяло щранг-лира е приемливо начислена от топлотехническа гледна точка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените осъдителни искове е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 208 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Исковете са допустими, а разгледани по същество са частично основателни.

Съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението  си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Разпоредбата на чл. 208 от ЗЗД предвижда при договорите за периодични доставки цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях.

  По предявеният осъдителен иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, въззивното дружество носи доказателствена тежест при насрещно и пълно доказване, за фактите, от които вземането му произтича, че спорното право е възникнало, т.е. наличието на задължение и неговия размер. А въззиваемият следва при пълно и главно доказване да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право, като напр. плащане, изтекла давност, възраженията си срещу вземането, че вземането не е изискуемо.

  В случая възраженията на ответника-въззиваем са само по отношение на размера на задължението, като се излагат твърдения за несъответствие с начислените суми за топлоенергия, тъй като не отговарят на реално потребената от него топлоенергия от сградна инсталация и сума мощност. Безспорно установено е по делото, че ответника – въззиваем не е ползвал услугите на въззивното дружество за процесния период /видно от твърденията в исковата молба/ и начислените суми за отопление са от щранг-лира в банята, сградна инсталация и сума мощност /видно от представените писмени доказателства, карнети, списък на абонатите към протокол от общото събрание на етажната собственост и задължение за топлинна енергия/. Безспорно е установено също и между страните не се спори, че въззиваемият Х.А.Х. *** респ. на идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата, в режим на етажна съсобственост, на която въззивното дружество „Т.-С.” ЕАД е доставяло топлинна енергия за процесния период от м. 01.2005 г. до м. 03.2007 г. 

Съгласно ал. 7 на чл. 10 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие и потребители, които ползват топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване – купувач, който се е отказал от отопление в жилището си, остава купувач при продажба на топлинна енергия за общите части на сградата. На това основание ответника-въззиваем следва да заплаща доставената топлинна енергия за общите части на сградата, в определен от ОС на ЕС процент. В чл. 143 ал. 1 от Закона за енергетиката, действал за процесния период изрично е посочено, че топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя в процент не по-малък от 15 на сто и не по-голям от 30 на сто от топлинната енергия отдадена за отопление на сградата-етажна собственост по предложение на търговеща по чл.140 ал. 3 или на топлопреносното предприятие и с решение на общото събрание на етажната собственост. При липса на решение се приема минималния процент т.е 15 на сто.

В настоящия случай при действието на закона ОС на ЕС не е договорила процентов размер за топлинна енергия отдадена чрез сградната инсталация, поради което фирмата осъществяваща услугата"топлинно счетоводство" е следвало да начислява за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация минималния процент, в размер на 15 на сто.

Съгласно чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещото лице.  

От приетата пред въззивната инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза, се установява, че реално дължимата сума от ответника за доставена топлоенергия за периода от 01.01.2005 г. до 31.03.2007 г. е в размер на 505,00 лв. главница и 144,82 лв. лихва, като сумите от топлинна енергия от сградна инсталация и битова гореща вода са приведени към методиката по наредбата, сума мощност е съответна (на минималната от 15%) и топлоенергията отдадена от отоплително тяло щранг-лира е приемливо начислена от топлотехническа гледна точка.

          Съдът намира иска за осъждането на въззиваемия Х. за заплащането на сумите от м. 01.2005 г. до м. 03.2007 г. за частично основателен и доказан  за сумата от 505,00 лв. главница, съобразно заключението на вещото лице, а за разликата до предявения размер от 628,38 лв. намира за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Частично основателен се явява и предявеният иск за мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 144,82 лв., както и иска за законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окнчателното изплащане на задължението, като предявеният акцесорен иск за разликата до сумата от 176.50 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция решението на първоинстанционния съд следва да се отмени само в частта за сумата от 505,00 лв., представляваща топлинна енергия за периода от 01.01.2005 г. до 31.03.2007г. и сумата от 144,82 лв., представляваща мораторна лихва за забава, като в останалата част следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед претенциите на двете страни за присъждане на направените по делото разноски следва да се определят такива съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, като бъде осъден въззиваемият да заплати от представените общо 795 лв. разноски на въззивното дружество сумата от 641,56 лв., съразмерно с уважената част от иска. А въззивното дружество следва да заплати от представените общо 250 лв. разноски на въззиваемия, сумата от 48,25 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

По изложените съображения и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ решение № 418/21.05.2009 г. по гр.д. № 4711 по описа за 2008 г. на Сливенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен за разликата над 123,38 лв. до предявените 628,38 лв. главница, както и за разликата над 31,68 лв. до предявените 176,50 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва за забава считано от датата на завеждане на исковата молба 23.12.2008 г. и присъдените разноски по делото в размер на 150 лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ

ОСЪЖДА Х.А.Х., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т." ЕАД, гр.С. със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”С.К.” № *, ЕФН 1996001991, представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 505,00 лв. /петстотин и пет лева/, представляваща топлинна енергия за периода от 01.01.2005 г. до 31.03.2007г., както и сумата от 144,82 лв./сто четиридесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва, ведно със законната лихва за забава считано от датата на завеждане на исковата молба 23.12.2008 г. до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.

          ОСЪЖДА Х.А.Х., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т." ЕАД, гр. С. със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.” № *, ЕФН 1996001991, представлявано от изпълнителния директор Ангел А. сумата от 641,56 лв./шестстотин четиридесет и един лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски на въззивното дружество съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА „Т." ЕАД, гр. С. със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.” № *, ЕФН 1996001991, представлявано от изпълнителния директор А.А. ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Х., с ЕГН **********,*** сумата от 48,25 лв./четиридесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски на въззиваемия съразмерно с отхвърлената част от иска.

    

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд на Република България, по реда на чл. 280 от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./.

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: