Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 257

 

гр. Сливен, 05.10.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ                                         Мл.с. МИРА МИРЧЕВА

                    

                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N445  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по въззивна жалба срещу решение №  422/10.06.2009 г. по гр.д. № 142/2009 г. на СлРС в частта му, с която съдът е приел, че вина за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака има и въззивницата;  В частта, в която  съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетните деца Н. и И. на бащата П.К.П., като на въззивницата е определен режим на лични контакти; В частта, с която е определена месечна издръжка,  която въззивницата да  заплаща, в размер на 70 лв.  за по-голямото  дете и 60 за по-малкото; и в частта, в която е осъдена да заплати държавна такса  съобразно присъденото в решението. Твърди се, че при възприемане на фактическите си изводи, съдът е  следвало да се съобрази  с достоверността на разпитаните по делото свидетели,  някои от които не могат да бъдат определени като незаинтересовани.  Съдът не е изложил мотиви относно твърденията на въззивницата, че тя е заминала да работи в чужбина не самоцелно, а за да осигури начин за набавяне на средства и за осигуряване на по-добро бъдеще на децата, както и за да излезе от кошмарната семейна среда, която е предизвикана от въззиваемия. Съдът не се е съобразил и с множеството брачни провинения периодично осъществявани от въззиваемия - предизвикване на скандали, счупване на челюстта на въззивницата, употреба на алкохол  и други брачни провинения.  Не се е съобразил и с причините и мотивите за настъпилата фактическа раздяла между страните и е приел за брачно провинение  единствено слух по отношение на въззивницата без да са били констатирани други брачни провинения. Поради това се иска отмяна на решението в атакуваните му части и постановяване на ново, с което да бъде признато, че вина за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено ответника, упражняването на родителските права спрямо малолетните деца бъде предоставено на майката, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти,  да бъде определена месечна издръжка, която бащата да заплата в размер на 70 лв. за по-голямото дете и 60 лв. за по-малкото, както и да бъде осъден той да заплати направените разноски.

Във въззивната жалба  е направил  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство, които съдът е допуснал с определение в закрито заседание.

 

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.В отговора се твърди, че посочените основания за неправилност на решението са несъществуващи. Твърди се, че набавянето на повече средства не може да компенсира на децата липсата на родителска грижа и внимание.  Освен това са неверни твърденията за употребата на алкохол, тъй като нито един от свидетелите не е виждал въззиваемият в нетрезво състояние, а твърденията за тези провинения са внушени на свидетелите от съпругата. Сочи се още, че причината за отчуждаването е било нежеланието на съпругата да живее и работи в България заради по-ниското заплащане на труда и още, че при завръщането си в страната  тя не търси децата. Съпругът твърди, че е доказал с грижите си за децата, че е добър и грижовен родител и че при него децата се чувстват добре, привързани са емоциално, имат му доверие и споделят с него.  Поради това счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

 

В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК от първоинстанционния съд, който изразява становище, че поддържа жалбата.

В с.з. въззиваемият – чрез , редовно призован се явява и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба  и иска  решението да бъде потвърдено.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни. Несъмнено е, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. И двамата съпрузи, със своето поведение, са допринесли за това. Изводите на районния съд са обосновани и правилни. Съпругът проявявал ревност, в резултат на което предизвиквал скандали. Съпругата, за кратко имала извънбрачна връзка, напуснала семейното жилиже през 2002г., а през 2007г. заминала да работи в чужбина, като заявила, че не желае да се връща в страната. Различията между двамата са непреодолими и правилно е прието, че е по вина на двамата съпрузи. Не се установи, включително и от допълнителните разпити на свидетели, изключителна вина за това състояние да има само съпруга.

Правилно и законосъобразно е и решението в частта, касаеща упражняването на родителските права. От значение е установената силна емоциална връзка между децата и бащата, изразеното от тях желание, както и обстоятелството, че бащата има необходимия родителски потенциал. Той е полагал всички необходими грижи за отглеждането, възпитанието и тяхното нормално израстване. Осигурени са отлични битови условия, свързани с децата и при тяхното отглеждане може да разчита и на подкрепата на своите близки. Децата редовно посещават учебните занятия и се справят отлично. В този смисъл преценката на съда е правилна, тъй като въззивницата се е установила да живее и работи в Гърция и една промяна в начина на живот на децата на този етап не би била в техен интерес. В случая е важно, че децата се чувстват спокойни и сигурни при бащата, създали са си чувството за семейство, подкрепени са от близките роднини. Предоставянето на родителските права на майката в този момент би довело до неоправдана травмираща промяна за децата. Поради това искането на въззивницата в тази насока е неоснователно.

Тъй като задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът правилно е констатирал и преценил нуждите на децата, които, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения.

Също правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че родителят, при когото децата живеят, освен в пари, участва в неговата издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и възпитание, а другият родител работи в чужбина при по-високо средно месечно възнаграждение.При определяне размера на дължимата издръжка СлРС е останал напълно в рамките на Постановление на МС №38.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

                              

                                               Р     Е     Ш     И  :

        ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 422 /10.06.2009г. по гр.д. № 142/09г. на СлРС .

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: