РЕШЕНИЕ
                                                         
                                         гр.
С., 19.11.2009 г.


                                         В ИМЕТО НА НАРОДА



           С.ският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на
двадесети Октомври 2009 г. в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА
                                                            
         ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
                                                                                   
        МАРИЯ ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря М. Ж., като разгледа докладваното от мл. съдия М. Христова в.гр.д.449 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 271 от ГПК в сила от 01.03.2008г.

Образувано е по въззивна жалба от Н.С.Н. и Н.И. Н., чрез адв. Р., против решение № 403 от 01.06.09 г. по гр. д. № 644/09г. на РС-С., с което е уважен предявеният положителен установителен иск от издателя на запис на заповед „К.Л.” ООД, с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, във вр. чл. 538 ал.1 от ТЗ и е признато за установено, че Н.С.Н. и Н.И.С. дължат на въззиваемото дружество сумата от 2950 лв. по Запис на заповед, издадена на 15.05.2007 г., като са осъдени да заплатят по 60 лв. държавна такса и съответно разноски в размер от по 309.50 лв. за двамата. Отхвърлен е иска за дължимост на законна лихва върху сумата 2 950 лв.  срещу  Н.   И.   Н.  и Н.С.Н.. Жалбата е бланкетна. Моли се да бъде отменено решението и да се постанови ново по същество на спора, като се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че подробни съображения  по наведените допълнителни основания ще сочи на по-късен етап. Няма направени доказателствени искания.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от „К.Л.” ООД, в който изразяват становище да се даде ход на делото, да не се уважава въззивната жалба против решението и да се остави в сила решението на СлРС, като законосъобразно.

С определение от 30.09.2009 г. съдът е констатирал на основание чл. 267 ал.1 от ГПК, че жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения двуседмичен срок. Няма искания за допускане на нови доказателства.

            В съдебно заседание въззивниците Н.С.Н. и Н.И.С., не се явявт, представляват се от адв. К., който поддържа жалбата и заявява, че няма да сочи доказателства. Счита, че няма възможност за постигане на спогодба. Моли да се уважи жалбата, като се отмени решението на първоинстанционния  съд и се реши спора по същество, като се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направните разноски. 

 В съдебно заседание въззиваемото дружество „К.Л.” ООД,  се представлява от адв. Д., която оспорва жалбата. Заявява, че няма да сочи доказателства и няма възможност за постигане на спогодба. Счита, че жалбата против решението на СлРС е неоснователна, че в същата не се сочат никакви основания или обстоятелства, на които да се базира жалбата им. Счита, че решението на РС е правилно и моли да се остави в сила и да се отхвърли жалбата като неоснователна.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

На основание чл. 208 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред първоинстанционния съд и писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от събраните по делото доказателства пред РС С. на 15.05.2007 г. в гр. С. Н.С.Н. е издал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил да заплати в седалището в гр. С. , бул. Х.Д. № * , офис * на фирма „К.Л." ООД , със седалище и адрес на упарвление: гр. В., ул. А. Н.О. № *, представлявано от управителя С.К.И. сумата от 2950 лв. по записа на заповед без протест. Записът на заповед е издаден с падеж на предявяването на издателя. Записа на заповед е подписан от издателя и му е бил предявен за плащане на 15.12.2008 г. като под предявяването отново има подпис на издателя. В записа на заповед, като поръчител за издателя се е подписала Н.И.С. с положен подпис под реквизита „поръчител".

Въз основа на този запис на заповед, „К.Л." ООД е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 9 от ГПК. На 18.12.2008 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като заявителя е получил заповедта и изпълнителния лист на 20.12.2008 г. На 03.02.2009г . в двуседмичния срок са подадени възражения от Н.С.Н. и Н.И.С., че не дължат изпълнение на вземането по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

         Пред Окръжен съд не се събрани доказателства по реда на чл.266 ал. 2 и 3 от ГПК.

          При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

           Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, настоящия въззивен състав намира жалбата за неоснователна.

           Въззиваемото дружество-ищец „К.Л.”ООД е предявило пред РС С. кумулативно субективно съединени искове против всеки един от въззивниците Н. и Н. с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 44 , вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл. 538 ал. 1 от ТЗ издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата. Съгласно чл. 483 от ТЗ плащането на менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство. Съгласно чл. 487 ал. 1 от ТЗ менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й, като издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок.

Видно от представения по делото запис на заповед /приложен в оригинал по гр.д. № 4596/08 г. на СлРС/ Н.С.Н., безусловно и неотменимо се е задължил да заплати в седалището на фирма „К.Л." ООД, представлявано от управителя С.К.И. сумата от 2950 лв. по записа на заповед без протест. Записът на заповед е издаден с падеж на предявяването на издателя. В записа на заповед, като поръчител за издателя се е подписала Н.И.С. с положен подпис под реквизита „поръчител".

Коментираният запис на заповед съдържа реквизитите по чл. 535 и чл. 536 от ТЗ, предявени за плащане на издателя на 15.12.2008 г., което е удостоверено с подпис на последния върху ценната книга. С предявяването на записът на заповед за плащане издателят им е поканен да изпълни задължението си да плати на поемателя посочените в тях суми.  

Предвид изложеното, съдът приема, че за въззивниците - ответници е възникнало валидно менителнично задължение, основано на коментираният запис на заповед, чийто падеж е настъпил. Въззивниците, върху които лежи доказателствената тежест, не ангажират доказателства да са изпълнили задълженията си по ценната книга. За това, предявените установителни искове следва да бъдат уважени като основателни и доказани и да се признае за установено, че Н.С.Н. , в качеството му на издател дължи на „К. Л. – С” ООД сумата 2950лв. по запис на заповед от 15.05.2007 г., както и да се признае за установено, че Н.И. Н. дължи сумата от 2950 лв. солидарно с издателя Н.С.Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението - 16.12.2008 г., до окончателното им заплащане.

По акцесорната претенция:

Като не е изпълнил задължението си на посочения в ценните книги падеж -15.12.2008 г., ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва - чл. 86 от ЗЗД. Ищецът не ангажира доказателства за този размер, поради което исковата претенция като недоказана по размер, следователно и неоснователна  следва да се отхвърли.

        Предвид обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ал.2 и 3 от ГПК, съдът намира, че изложените в решението на РС С. мотиви са в съответствие със събрания доказателствен материал и въззивният съд не намира за нужно да преповтаря същите, а само да препрати към мотивите на решението на РС гр. С.. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора, РС е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Следва да се отбележи, доколкото жалбоподателят само бланкетно оспорва именно тях, че настоящият състав напълно  споделя възприетото от РС.

      Ето защо, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща към мотивите на първостепенния съд, които, както се посочи по-горе са правилни и законосъобразни.

       Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

        ПОТВЪРЖДАВА  решение № 403/01.06.2009 г., постановено по гр.д.№ 644/2009 г. по описа на РС-гр.С..

 

       Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

  

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: