РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 08.10.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                           МИРА МИРЧЕВА

 

при участието на секретаря П.С. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 450 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца К.Д.Д. срещу  решение № 170/08.05.2009 г. по гр. дело № 4282/2008 г. на Сливенския райо­нен съд, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „Т.-С.” ЕАД, че ищецът не дължи като погасени по давност сумите, за които срещу него на осн. чл. 237 от ГПК (отм.) е бил издаден изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметки за стойността на ползвана топлоенергия в периода 01.10.1999 г. – 31.03.2004 г. в размер: главница 1002,22 лв. и мораторна лихва в размер 137,13 лв., начислена към 13.07.2008 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2008 г.

            Във въззивната жалба се твърди, че неправилно съдът, за да отхвърли иска, е приел, че по време на изпълнителния процес давност не тече. Жалбоподателят счита, че погасителната давност тече и при висящ изпълнителен процес, тъй като той е производство, отделно от съдебното, а издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание също не е съдебен процес относно вземането. Давността според жалбоподателя се прекъсва с всяко изпълнително действие и при прекратяване на изп. дело поради непредприемане на изпълнителни действия новата давност тече от датата на последното изпълнително действие, което в случая е извършено през 2004 г. Според него в случая ППВС 3/80 г. е неприложимо, тъй като касае вземания, установени със сила на прсъдено нещо, а не такива, за които е издаден изпълнителен лист на несъдебно основание. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска изцяло.

            Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с пълномощник, поддържа жалбата си и допълнително посочва, че първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил обстоятелството, че част от задължението се е погасило по давност още преди издаването на изпълнителния лист. Претендира присъждане на разноски. Въззиваемата страна се представлява от пълномощник и моли първоинстанцион­ното решение да бъде потвърдено, претендира разноски, представя писмена защита, в която посочва, че по време на изпълнителния процес погасителна давност не тече и нова давност е започнала да тече едва след прекратяването на изпълнителното производство през 2007 г.

            Жалбата е допустима – подадена в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който ищецът К.Д.Д. е поискал да бъде признато за установено, че не дължи на ответника „Т.-С.” ЕАД, поради погасяването им по давност, сумите, за които срещу него на осн. чл. 237 от ГПК (отм.) е бил издаден изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметки за стойността на ползвана топлоенергия в периода 01.10.1999 г. – 31.03.2004 г. в размер: главница 1002,22 лв. и мораторна лихва в размер 137,13 лв., начислена към 13.07.2008 г., разноски за издаване на изпълнителен лист в размер 22,80 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2008 г.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ищецът А.М.Й. притежава жилище в гр. С., кв. „Р.” *-*-*.

На 16.07.2004 г. ответникът „Т.-С.” ЕАД е подал до Сливенския районен съд молба за издаване на изпълнителен лист за процесните суми (главница 1002,22 лв. и мораторна лихва в размер 137,13 лв., начислена към 13.07.2008 г., и законната лихва върху главницата от подаването на молбата), представляващи стойността на ползвана топлоенергия в жилището в периода 01.10.1999г. – 31.03.2004 г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2439/2004 г. на СИС при Сливенския районен съд. Поради непредприямане на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК (отм.) с постановление на съдебния изпълнител от 19.11.2007 г., като последното изпълнително действие, видно от отбелязване върху изпълнителния лист, е предприето на 07.09.2004 г. В началото на 2008 г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително производство при частен съдебен изпълнител – Н.Г..

Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото и не е спорна между страните.

Въз основа на установените факти съдът намира от правна страна следното.

Върховния съд е приел в Постановление на пленума № 3/80 г., което е задъл­жително за съдилищата, че по време на изпълнителен процес давност за вземането не тече. Това разрешение на въпроса се отнася за всяко вземане, предмет на изпъл­ни­телен процес, без значение дали то е установено по исков ред със сила на пресъдено нещо – прието е, че самият изпълнителен процес представлява част от гражданския съдебен процес.

В настоящия случай изпълнителният процес е започнал непосредствено след издаването на изпълнителния лист през 2004 г. и е приключил с постановление за прекратяване от 19.11.2007 г., като последното изпълнително действие е предприето на 07.09.2004 г. До прекратяването си изпълнителният процес е висящ и съответно – давност през това време не тече. Независимо дали ще се приеме, че производството е прекратено по силата на закона с изтичането на двегодишния срок от последното изпълнително действие (а постановлението само е констатирало този факт), или ще се счете, че постановлението има конститутивно действие и самото то слага край на производството, ще се окаже, че новата давност е започнала да тече най-рано на 07.09.2006 г., т.е. две години след последното изпълнително действие, до който момент изпълнителният процес не е бил прекратен. Настоящият състав споделя становището, че изпълнителното производство се прекратява със самото постанов­ление на съдебния изпълнител за прекратяването му, което е станало на 19.11.2007 г., и новата давност е започнала да тече след тази дата.

За това, че прекратяването на изпълнителното производство не заличава прекъсването на давността, страните не спорят (въззивникът дори го е посочил в жалбата си), а и практиката и теорията са изцяло на това становище.

Не се спори между тях и че вземането е периодично и се погасява с три­годишна давност.

От казаното следва, че към началото на 2008 г., когато отново са предприети действия по принудително изпълнение, давността, която е започнала да тече след прекратяването на изпълнителното производство през 2007 г., не е била изтекла.

Към 16.07.2004 г. обаче вече е било погасено по давност вземането за сумите, изискуеми преди 16.07.2001 г. Относно помесечния размер на всяко от задълже­нията не се спори (искът е предявен само на основание погасяване по давност) и погасените по давност суми, начислени за периода до м. юни 2001 г., са с общ размер 676,28 лв. главница и 125,59 лв. лихва.

Въззивникът е направил оплакване (при това едва в пледоарията си) за това, че първоинстанционният съд не е коментирал погасяването по давност на част от сумата преди 2004 г., но самият въззивник също не се е позовавал на това нито в исковата си молба, нито в съдебно заседание в първата инстанция.

Въпреки че в исковата молба няма изрични доводи за позоваване на давност, текла между 1999 и 2004 г., съдът намира, че този период също се обхваща от фактическото основание на иска, тъй като в исковата молба са посочени всички факти (време на възникване на вземането, на издаване на изпълнителния лист и на предприемане на изпълнителни действия), от които този извод може да се направи. Затова решението в тази част следва да се отмени, а искът – да се уважи. За остатъка от вземането от 325,94 лв. главница и 11,54 лв. лихва, отнасящ се за времето след м. ноември 2001 г. включително (за периода април – октомври 2001 г. няма начислени суми) решението следва да бъде потвърдено.

За разноските по издаване на изпълнителен лист в размер 22,80 лв. първо­инстанционният съд не се е произнесъл, вкл. и в мотивите, и в тази част на иска няма решение, което да бъде частично отменено.

Тъй като частта от иска, за която всяка от двете страни би имала интерес да обжалва решението, ще се окаже в размер, по-малък от 1000 лв., решението няма да подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 271 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 170/08.05.2009 г. по гр. дело 4282/2008 г. на Сливен­ския районен съд в частта му за разликата над 325,94 лв. до 1002,22 лв. главница, както и за разликата над 11,54 лв. до 137,13 лв. мораторна лихва, като вместо това

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Д.Д., ЕГН **********,*** не дължи на „Т.-С.” ЕАД – гр. Сливен поради погасяване по давност сумата от 676,28 лв., представляваща стойността на топлоенергия, доставена в жилището му в гр. Сливен, кв. „Р.” *-*-*, начислена за периода от 31.10.1999 г. до 31.03.2001 г., както и мораторна лихва за забава върху тази сума към 13.07.2004 г. в размер 125,59 лв. и законна лихва, считано от 16.07.2004 г.

Отменя решението в частта му за разноските, които ищецът е осъден да заплати на ответника, за разликата над 74,05 лв. до 250 лв.

Осъжда „Т.-С.” ЕАД да заплати на К.Д.Д. сумата от 281,52 лв., представляващи съразмерна част от направените от него разноски в производството в първата инстанция, както и сумата от 123,16 лв., представляваща съразмерна част от направените от него разноски в производството във въззивната инстанция.

Осъжда К.Д.Д. да заплати на „Т.-С.” ЕАД сумата от 88,86 лв., представляваща съразмерна част от направените от дружеството разноски във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.