Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 24.07.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

       Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и девета година

в състав:                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:       М.Д.

                         ЧЛЕНОВЕ:                            М.Б.

*** М.        

 

Разгледа докладваното от МАРГАРИТА  ДРУМЕВА 457 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение “Д-р И. ***, чрез пълномощника си адв. Д.М.от АК Сливен против Постановление на ДСИ при РС-Сливен от 15.06.2009г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 2371/2004 г., по описа на СИС при Сливенски Районен съд. В жалбата се сочи, че обжалваното постановление е неправилно, тъй като не отговаряло на действителността. Неправилно ДСИ приел, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Посочва, че на 09.12.2008 г. депозирал молба в СИС Сливен, с която го моли да извърши справка в КАТ- МВР Сливен за наличие на собствени МПС на длъжника В. Т. Ц.. Настоява, че от 09.12.2008 г. до 15.06.2009 г. не са изминали две години. Жалбоподателят моли постановлението за прекратяване на изпълнителното дело да бъде отменено, като неправилно.

В дадения законен тридневен срок длъжникът по изпълнителното дело не е предоставил писмени възражения.

В мотивите дадени по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК – ДСИ  посочил, че жалбата е неоснователна, тъй като жалбоподателят повече от две години не е поискал извършването на изпълнителни действия, а срокът по чл.433 ал. 1 т.8 от ГПК е преклузивен. Посочва, че взискателят посочил изпълнителен способ, но в хода на изпълнителното производство, след неуспешното изпълнително действие /неизвършен опис на движими вещи на 13.02.2006 г./, същият не поискал действието да бъде извършено отново или да се премине към други способи на изпълнение, въпреки, че видно от справките- л. 35, 39 длъжникът притежавал лек автомобил и недвижими имоти. Взискателят не е поискал с допълнителна молба извършване на други изпълнителни действия за осъществяване на вземането си през периода 13.02.2006 г.- 13.02.2008 г. Намира, че молбата на взискателя за извършване на справки сама по себе си не представлява искане за извършване на изпълнително действие, тъй като не води до осъществяване на вземането му по изпълнителното дело.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

По молба от взискателя  Многопрофилна болница за активно лечение “Д-р И. *** до ДСИ при РС- Сливен от 24.06.2004 г., входирана в канцеларията на службата и представен изпълнителен лист от 18.06.2004 г., по гр.д. № 2573 от 2002 г. на СлРС за задължение на И.В.И., с ЕГН ********** *** /а не на В. Т. Ц., както е отразено в жалбата против ДДСИ/ за сумата 282.16 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба-12.12.2002 г. до окончателното й изплащане и 55 в. разноски по делото е образувано изп.д. № 2371/2004 г.

С молбата за образуване на изп. дело взискателят посочил като способ за удовлетворяване на вземането си извършването на опис, оценка и продажба на движими вещи. След неуспешното изпълнително действие- неизвършен опис на движими вещи на 13.02.2006 г., същият не поискал действието да бъде извършено отново или да се премине към други способи на изпълнение. Не е поискал с допълнителна молба извършване на други изпълнителни действия за осъществяване на вземането си през периода 13.02.2006 г.- 13.02.2008 г.

С молба от 16.01.2007 г. и друга- последна от 09.12.2008 г. взискателят поискал ДСИ да извърши справка в КАТ- МВР Сливен за наличие на собствени МПС на длъжника.

С Постановление от 15.06.2009 ДСИ прекратил изпълнителното производство по изп. дело № 2371/2004 г., по описа на СИС при Сливенски Районен съд на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК- поради непоискване от взискателя в продължение на две години извършването на изпълнителни действия.

Постановлението е връчено на взискателя на 22.06.2009 г. На 29.06.09г.- в рамките на законния седмодневен срок била депозирана настоящата жалба.

С оглед гореизложеното депозираната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес и в законоустановения срок, при спазване изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, към които препраща чл. 436, ал.4 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Предмет на разглеждане е хипотезата, при която взискателят с пасивното си поведение по събиране на вземането е причина да се прекрати производството. Безспорно е от събраните доказателства, че последното изпълнително действие по делото е 13.02.2006 г. и през периода 13.02.2006 г.- 13.02.2008 г. няма поискано друго изпълнително действие.

От тогава, до момента на постановяване на обжалвания съдебен акт за прекратяване на изп.производство- 15.06.2009 г. са изминали повече от 2 години, т.е. изискването на законодателя по отношение на изтеклия срок е налице.

По отношение направеното възражение от жалбоподателя, че подаването на молба за извършване на справка в МВР- КАТ Сливен от 09.12.2008 г. представлява искане за извършване на изпълнително действие и от тогава започва да тече двугодишния срок, съдът го намира за неоснователно. Нито на 16.01.2007 г.- подаването на първата молба за справка, нито на 09.12.2008 г.- последната молба за справка може да се приеме, че е направено искане за извършване на изпълнително действие, от което да започне да тече двугодишния срок.

Съдът намира, че молбата на взискателя за извършване на справка не представлява искане за извършване на изпълнително действие, тъй като не води до осъществяване на вземането му по изпълнителното дело. Той следвало да посочва различни способи за изпълнение, но с пасивното си поведение е съдействал за реализирането на разпоредбата на чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК.

С настъпването на някое от основанията визирани в разпоредбата на чл. 433, ал.1 от т.1 до т.8 от ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона, при което прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на съдебния изпълнител само констатира настъпилото прекратяване.

Като намира обжалваното постановление за правилно и след като споделя правните изводи на съдебния изпълнител съдът ще го потвърди.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА действията на съдебния изпълнител по изп.д. № 2371/2004 г. по описа на ДСИ- І район при Сливенски районен съд от 15.06.2009 г. по прекратяване на изпълнителното дело, като правилни.

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                  

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                               

 

 

  2.