Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 20.11.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

При секретаря М. Ж., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 459 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Б., в качеството й на пълномощник и процесуален представител на малолетната М.М.К. *** ЕГН ********** *** против Решение № 21/04.02.2009 г. на СлРС по гр.д. № 3504/2008 г., с което е бил отхвърлен предявения от РП – Сливен против М.Л.Д.  ЕГН **********, иск по чл. 74 ал.1 от СК за ограничаване правото й да се разпорежда с имуществото на малолетното дете М.. Искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно, тъй като противоречи на събраните по делото доказателства, необосновано е и е постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че хипотезата на чл. 74, ал.1 от СК за ограничаване на родителските права изисква да е налице потенциална опасност за имуществото на непълнолетното дете, която да касае разпореждането с имуществото или лошото му управление. Твърди се, че в конкретния случай е налице такава потенциална опасност от страна на въззиваемата Д., тъй като с извършването на убийство на бащата на малолетната М. през 2003 г. същата я е лишила от неговата грижа и издръжка и се е поставила в положение на длъжник спрямо малолетната М. с оглед уважения граждански иск от СГС. Сочи се, че майката Д.,***, не е в състояние ефективно да управлява имуществото на детето, а тъй като е длъжник по изпълнително дело с кредитор М., е в противоречиви интереси с нея, което създава потенциална възможност да се разпореди не в интерес на детето с негово имущество. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.

         По въззивната жалба е депозирано възражение от адв. Б., с което същият оспорва жалбата и сочи, че решението на СлРС е правилно и законосъобразно. Твърди, че въззиваемата Д. *** и няма фактическа възможност да извършва разпоредителни сделки с имущество на малолетната М..***. въззивницата М.К. се представлява от адв. Б., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като отново сочи, че за уважаването на иска по чл. 74, ал.1 от СК е достатъчно съществуването на потенциална възможност и не е необходимо извършването на конкретни, увреждащи имуществото на детето действия.

         Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище, че жалбата е неоснователна и  следва да бъде оставена без уважение.

         Въззиваемата М.Д. ***. се представлява от адв. Б., който поддържа възражението по въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция, както и за извършените разноски пред първоинстанционния съд, които не са били присъдени.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка :

         Въззивницата М.М.К. е дете на въззиваемата М.Л.Д. и М.Д.К.. Видно от удостоверение за раждане от *** г. М. е родена на *** г.

         С присъда № 144/10.11.2005 г. въззиваемата Д. била призната за виновна в това, че на 09.06.2002 г. умишлено е умъртвила М.К. и е била осъдена на 13 години лишаване от свобода. М.Д. била осъдена да заплати на малолетната М. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва.  С присъдата Д.Д.П. бил признат за виновен за това, че спомогнал на М.Д. умишлено да умъртви М.К. и да избегне наказателно преследване, като разчлени трупа му и укрие частите му. Видно от удостоверение за сключен граждански брак № 379448/09.09.1996 г. М.Д. сключила граждански брак с К.П..

Към момента въззиваемата Д. ***, където изтърпява наказанието си лишаване от свобода. От представената по делото характеристика от 23.04.2008 г. на ГД „ИН” – Главна дирекция Затвора Сливен, е видно, че Д. работи в Затвора, няма констатирани нарушения, спазва трудовата и технологична дисциплина, няма наложени наказания и в разговора изразява интерес и загриженост по отношение на дъщеря си М..

         Преди извършването на убийството на М.К. въззиваемата Д. закупила като родител и законен представител на малолетната М. недвижим имот, апартамент № **, находящ се в гр. С., кв. „Л.” бл. ***, вх. *, ет. *, за което бил съставен нотариален акт № 152/05.11.2001 г. 

Няма спор между страните, че по време на брака си М.Д. и М.К. придобили право на собственост върху апартамент № **, находящ се в гр. С., кв. „Л.”, бл. ***, вх.*, ет. *.

         През 2007 г. било образувано изп.дело № 20078620400080 при ЧСИ М. Г., с район на действие СГС, с взискател М.К. и длъжник М.Д.. Делото е било образувано във връзка с присъденото обезщетение по НОХД № 3156/2003 г. на СГС. Изпълнението било насочено против идеалната част на въззиваемата Д. от правото на собственост върху апартамент № **, находящ се в кв. „Л.”, гр. С..

         След смъртта на М.К. грижи за детето започнала да полага баба му по бащина линия - И.М.И.. Същата обаче починала на 08.04.2004 г. На 02.06.2006 г. с акт № 9 зам.-кметът на Община Сливен, д.р П.П., в качеството си на орган по настойничеството и попечителството, назначил за настойник на малолетната М.М.К. свид. Е.М.К.. Видно от представения по делото социален доклад от 16.09.2008 г., както и от разпита на свид. М.Б., психолог в отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен, за малолетната М. се полагат много добри грижи от свид. К., като за него са осигурени условия на живот и грижи, които изцяло задоволяват нуждите му. Установи се, че между детето М. и настойника К. съществуват добри лични отношения и детето е привързано към настойницата си. Детето М. не желае да осъществява срещи с майка си М.Д. и при споменаване на името й видимо се разстройва, започва да плаче и отказва да продължи разговора.

         По делото са разпитани и свидетелите Е. К. и Е.Д.. Съдът кредитира показанията им и от тях се установи, че до м. март 2007 г. майката Д. е плащала издръжка на детето. Същата е изразявала интерес за състоянието на детето си и за рождени дни и празници му е пращала колети и го е търсила по телефона. Към момента майката – въззиваемата Д. не управлява практически недвижимите имоти, собственост на детето. Апартаментите в С. се управляват фактически от настойника на детето свид. К., като апартамент № ***, срещу който е било насочено изпълнителното производство, е бил възложен на детето. Апартаментът се отдава под наем, с наемната цената от който се извършват ремонтите по него, а остатъка се използва за отглеждането на детето. От разпита на свид. К. се установи, че за  по-малкия апартамент закупен на името на М. се е явил купувач, но сделката по продажбата не е могла да бъде извършена, тъй като законен родител и представител на детето е майката М., с която свидетелката не поддържа никакви отношения. Според свидетелските показания на свид. К. целта на продажбата на апартамента в С. е закупуването на равностоен апартамент в гр. Сливен, тъй като стопанисването на апартамента в С. и трудно и свързано с разходи.

         Обжалваното съдебно решение е било съобщено на въззивницата на 16.02.2009 г.   и в рамките на законно определения 14 дневен срок  - 04.03.2009г. също е било обжалвано пред Сливенския окръжен съд /срокът за обжалване е изтичал на 02.03.2009 г., който заедно с 03.03.2009 г. е бил неприсъствен/. .

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 74, ал.1 от СК е посочено, че  родителските права могат да бъдат ограничени, тогава когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето. В текста е посочено, че ограничаването на родителските права за защита и в интерес на детето. Ал.2 на чл. 74 от СК предвижда, че ограничение на родителските права може да бъде осъществено тогава когато родителят не е в състояние да упражнява родителските си права, поради продължително физическа или душевна болест, поради продължително отсъствие или наличието на други обективни причини. В настоящият казус предявения от РП иск без съмнение следва да бъде определен като иск по чл. 74, ал.1 от СК. За уважаването му е необходимо да се представят доказателства от една страна за това, че с активното си или пасивно поведение родителят разполагайки с неограничени родителски права, би могъл да постави в опасност личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето. От друга страна, следва да се установи и безспорно да се докаже, че ограничаването на родителските права ще е в интерес на детето.

По делото са налице данни, от които може да се направи извод, че имуществените интереси на детето биха могли да бъдат застрашени при упражняване на родителските права от майката въззиваемата Д. и това увреждане би могло да бъде следствие по-скоро на пасивно нейно поведение, отколкото на активни действия, извършени от нея. Действително, убивайки бащата на детето, тя го е поставила в неблагоприятна ситуация, тъй като то е лишено от родителска грижа, обич и издръжка. Без съмнение са му нанесени сериозни психологически травми, но за тези си действия, въззиваемата е била осъдена с влязла в сила присъда на наказание лишаване от свобода и за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. За да се разпореди с недвижимо имущество, собственост на детето, и майката, и евентуалния му настойник би следвало да получат разрешение от РС, с което се предполага, че максимално биха били защитени интересите на детето и това е изискване на закона, което би попречило на въззиваемата да извърши разпоредителни сделки в ущърб на имуществената сфера на малолетната М..

Действително е налице противоречие в интересите по образуваното изпълнително дело, тъй като детето М. е в ролята на кредитор на майка си Д., която осъществява родителските си права като законен представител. Но в този случай съществува възможност да бъде назначен особен представител и по този начин да се преодолее възникналата колизия на интереси.

Опасността за увреждане имуществото на детето е свързана по-скоро с бездействието от страна на майката и с невъзможността пребивавайки в затвора тя да осъществява непосредствена грижа за опазване имуществото на детето. Настоящият съдебен състав обаче намира, че имуществото на детето би било по-застрашено ако бъдат ограничени правата на майката - въззиваемата Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 109 ал.1 от СК настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права. Не е налице нито една от посочените по чл. 109, ал.1 от СК хипотези. Родителите на М. са известни, починал е единствено бащата, майката е жива и не е лишена от родителски права. Ето защо е незаконосъобразно назначаването на което и да е лице към настоящия момент за настойник на М.. Такъв един административен акт е нищожен и ако бъдат ограничени родителските права на законния представител на М. – въззиваемата Д., а бъдат извършени разпоредителни действия от лице, което не би могло да бъде неин законен представител – свид. К., действията по разпореждане и придобиване на недвижимо имущество биха били нищожни, тъй като биха били извършени от лице без представителна власт. Всеки би могъл да се позове на тази нищожност и по този начин интересите на детето биха били значително увредени. Докато не бъде лишена от родителски права майката на М. не би могло да бъде назначавано друго лице за неин законен представител и да бъдат законосъобразни действия по управление на имуществото й. Ако въззиваемата Д. бъде ограничено от родителски права да се разпорежда с имуществото на М., то никой няма да има възможност законосъобразно да се разпорежда с него, което би било най-неблагоприятния от всички възможни варианти. Ето защо съдът намира, че решението на СлРС следва да бъде потвърдено.

По отношение направеното искане за присъждане на разноски за първата инстанция от процесуалния представител на въззиваемата Д., съдът намира, че искането е неоснователно. Такова искане е било направено пред СлРС и по него е било постановено определение от 10.03.2009 г., като искането за присъждане на разноски е било оставено без уважение като неоснователно. Определението на СлРС е подлежало на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му. Адв. Б. е получил съобщението на 17.03.2009 г. и не го е обжалвал. Пред въззивния съд въззиваемата страна не е доказала извършването на разноски и такива не следва да се присъждат.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/04.02.2009 г. по гр.д. № 3504/2008 г. на Сливенския окръжен съд.

 

 

         Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.